РЕШЕНИЕ
№ 1049
гр. Бургас, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Недялка П. Пенева
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20232100501409 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК, връзка чл. 310 и следващите
от ГПК, образувано по въззивната жалба на М. В. С. ЕГН ********** от ****, чрез Адвокатско
дружество „Трендафилова и Г.“, в лицето на адвокат Пламена Георгиева Гьорчева със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул.“Г. С. Раковски“ №7, офис 2, партер, подадена срещу Решение №857/24.04. 23
г. по гр.д. №7727/22 г. по описа на БРС, В ЧАСТТА, с която за детето Р. М. С. (упражняването на
родителските права за което е възложено на нейната майка и законна представителка В. Р.) е
определена месечна издръжка в размер над 220 лв., до 350 лв., с падеж- пето число на месеца,
считано от датата на завеждането на исковата молба( 28.11.22 година), ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, до настъпване на законови предпоставки за нейното изменение или
прекратяване и в тежест на въззивника ответник са присъдени съдебно-деловодни разноски.
Решението в посочената част се сочи за неправилно и некореспондиращо със събраните
по делото доказателства, касателно определения от съда размер над 220лв. до 350лв., като
конкретно се набляга на това, че въззивникът е направил признание на иска с отговора на исковата
молба за възможностите си да плаща по-ниската посочена сума. Счита, че събраните в процеса
доказателства очевидно не са подкрепили първоначалната претенция за издръжка на малолетното
дете в размер от 600лв.Намира издръжката над 220 лв. до 350 лв. за необоснована по размер от
мотивите на съда, определил нуждите на детето на база обичайните за възрастта
му(8годишна)разходи, като е приел за недоказани твърденията за необходимостта от трайни
извънредни разноски за него и е преценил общ размер на месечната издръжка за малолетната от
450 лв. При тези данни намира за неправилно формиран своя дял от издръжката(необосновано
1
завишен), както и този на майката(твърде занижен). Счита, че финансовият ангажимент на двамата
родители спрямо дъщеря им следва да бъде поделен поравно и да не надхвърля по 225лв. за всеки
от тях.Намира, че майката необосновано бива задължена алиментно само със сумата от 100лв.,
след като не се установява да е неработоспособна или да има някаква трайна обективна причина за
невъзможност да поеме своя дял от издръжката.Счита доводите си съобразени и с размера на
нормативно определената минимална издръжка за ненавършило пълнолетие дете, съгласно чл. 142
ал. 2 от СК, възлизащ на 1/4 от минималната работна заплата за страната или към настоящия
момент - 195 лв.
Приема, че съдът следва да съобрази и възможностите на родителя да дава на детето си
съответна по размер издръжка. Изтъква, че сега плаща за детето по 200лв. месечно и това е таванът
на неговите възможности, макар съобразявайки инфлацията в страната и възрастта на Р. да е
заявил готовност и за 220 лв. Обосновава това с твърдението, че при постановяването на
първоинстанционното решение е с брутен доход от 1710 лв. месечно и нетен такъв от 1327, 09 лв.,
от които средства плаща квартира в размер на 800 лв. месечно и кредити от около 250 лв. общо.
Счита, че с остатъка от сумата трудно би покрил и издръжката от 220 лв., а определената му от
съда такава от 350 лв. за него е финансово невъзможна.
С оглед на горното моли за отмяна на съдебното решение в така посочената част, както и
съдът да постанови ново решение, с което да определи въззивникът ответник да заплаща за детето
си месечна издръжка в размер на 220 лв..
Представен е отговор на въззивната жалба от В. Г. Р. ЕГН ********** в качеството й
на майка и законна представителка на малолетната Р. М. С.- двете от ****, чрез адвокат Наджеда
Аранудова от АК- Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“ Трайко Китанчев“ №53, лицев
партер, ведно с насрещна въззивна жалба.
В отговора се моли въззивната жалба на ответника да бъде отхвърлена като неоснователна
и се дирят сторените от страната разноски пред двете инстанции по делото в пълен размер.
Въззивната жалба на ответника се сочи за неоснователна, като на първо място се оспорва
определеният от съда размер на общата месечна издръжка, необходима за детето. Според страната
тя не може да бъде под линията на бедност в Република България през 2023 година, очертана в
размер от 504 лв. месечно.
Набляга се на това, че всички средства, необходими за физическото, психическо, социално,
образователно и културно развитие на детето се осигуряват единствено от майката, без участието
на бащата. Твърди се, че последният получава доходи много по-високи от средните за страната и
от тези на майката, при това живее сам, съвсем наскоро е получил солидна сума пари от
продажбата на наследствени имот и няма задължения за издръжка към други лица, поради което се
моли оплакванията му да не бъдат уважени, а решението на първата инстанция да бъде потвърдено
в атакуваната от въззивника ответник част.
Насрещната въззивна жалба е насочена срещу първоинстанционното съдебно решение В
ЧАСТТА, отхвърляща заявената претенция за издръжка над 350лв. до 600лв., ведно със законни
последици.
Твърди се неправилна преценка на първата инстанция касателно нуждите на детето,
предпоставящи размера на необходимата му издръжка, като се излагат подробни съображения за
основателността на пълната заявена с исковата молба претенция(600 лв. месечно). За средствата,
нужни за отглеждането, възпитанието и обучението на Р. се извличат съображения от
2
обстоятелството, че майката има и друго дете(дъщеря- редовна студентка), което също финансира,
от големия ръст на инфлацията в страната, засягаща всички стоки от първа необходимост, включая
хранителните такива. Поддържа също, че по закон по-голямата част от дължимата издръжка (в
размер 2/3 или 3/4 части)би следвало да бъде поета от неотглеждащия детето родител, тъй като
полагащият лична грижа за детето компенсира паричната част в натура. Поддържа, че детето Р.
расте, а с това нарастват и неговите нужди, съответно разходите за покриването им. След смъртта
на баба й, която я е гледала, през лятото се налагало Р. да ходи на занималня, която струва по 1000
лв. на месец, а също на лятно училище с курсове за обучение по английски език, които знания ще
следва да затвърди с частни уроци и през предстоящата учебна година.
От училище се изисквало също така закупуването на лаптоп, с който детето да се включва в
специализираните ученически платформи за обучение. Изтъква се, че детето Р. е много умно,
будно, амбициозно, иска да е отлична ученичка, което се подкрепя от събраните в първа инстанция
доказателства, а това обосновава уважаването на претенцията за издръжка в пълния заявен по
делото размер от 600 лв., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумите.
Дирят се съдебно-деловодни разноски и не се ангажират нови доказателства.
В отговора на насрещната въззивна жалба, подаден от М. В. С. от гр.Бургас чрез
процесуален представител адвокат Пламена Георгиева, доводите на насрещната жалбоподателка за
неправилност на съдебния акт на първата инстанция се сочат за изцяло неоснователни. Страната
поддържа всичките си съображения, изложени във въззивната жалба, относими и към отговора на
насрещната въззивна жалба. Набляга на факта, че бащата е направил признание за възможност да
заплаща на детето си месечна издръжка от 220 лв., че е в обективна невъзможност да понесе по-
висок от така посочения размер; намира издръжка, надхвърляща посочената сума и за
необоснована от нуждите и възрастта на детето, недоказана, поради което неоснователна.
Счита горепосочената сума за напълно достатъчна малолетната ищца да покрие
необходимостта от средства за битуване, социално, културно и образователно развитие.
Според страната, твърдените специфични нужни на детето, които да изискват по-висок
размер на издръжка, не се подкрепят от данни по делото, нито има доказателства да са трайни и да
са доставяни срещу заплащане, поради което не следва изобщо да се вземат предвид от съда.
Страната намира за правилни мотивите на първата инстанция досежно общия размер на
дължимата за издръжката на малолетната ищца сума от 450 лв. месечно и съобразявайки
минимума по закон на издръжката за ненавършило пълнолетие дете от родител, понастоящем-
195лв., счита че не би следвало да поеме по-голяма финансова тежест и отговорност спрямо детето
си в сравнение с другия родител. Поддържа изложените във въззивната жалба съображения за
финансовото си състояние и моли за отхвърляне на насрещната въззивна жалба, което
волеизявление съдът тълкува като искане за потвърждаване на първоинстанционното съдебно
решение в отхвърлителната част.
Дири съдебно-деловодни разноски и не ангажира нови доказателства.
Дирекция Социално подпомагане -Бургас не се представлява в настоящото производство.
В проведеното пред въззивен съд редовно открито съдебно заседание е направено
признание от ответника на изнесения факт, че майката на ищцата е платила в началото на учебната
година 150лв. разноски във връзка с организацията на учебния процес на детето Р..
Представени и приети от БОС са допълнителни доказателства( служебна бележка и 2 бр.
3
фактури) за заплатено за детето чуждоезиково обучение(на английски език) от майката за м. юни и
юли 2023г. в общ размер от 580 лв.
Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба за редовни и допустими.
Служебната проверка на обжалваното съдебно решение по чл.269 от ГПК определя
същото като изцяло валидно и допустимо в атакуваната част.
По съществото на спора, предвид оплакванията на страните, изнесени пред въззивния
съд, на база съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на
действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Г. Р.- същата и като майка и
законен представител на малолетната Р. М. С. ЕГН **********, срещу ответника- баща на
последната - М. В. С., по иск за предоставяне упражняването на родителските права върху
малолетната Р. М. С. на ищцата, при която детето живее, на бащата да бъде определен подходящ
режим на лични отношения с детето и ответникът да бъде осъден да заплаща на дъщеря си
издръжка от по 600 лева месечно, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска, считано
от подаване на исковата молба до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване.
Исковете са обективно кумулативно съединени и са с правно основание чл.127 ал.2 и
чл.143 от СК.
Претенциите са обосновани със следните твърдения: Детето Р. М. С.- понастоящем
малолетна, е родена на 17.08.14г. от фактическото съжителство на В. Р. и М. С., които са се
разделили през лятото на 2020 г. Детето останало да живее при майката, която и към настоящия
момент се грижи за него, а бащата осъществявал контакт с дъщеря си веднъж на два месеца за по
един или два часа и й заплащал първоначално по 150лв., а сега по 200 лева ежемесечна издръжка.
Извън това не участвал в отглеждането й, нито в инцидентно възникналите разходи. Поддържа се,
че детето има говорен дефект, поради което ежеседмично посещава логопед, както и че ищцата
има друга пълнолетна дъщеря- студентка в София, на която също предоставя средства за
издръжка. Дирени са деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал чрез процесуален
представител отговор на исковата молба, в който предлага разширен режим на лични контакти с
детето и оспорва иска за издръжка като прекомерен над 220 лева, които са във възможностите му
да плаща. Сочил е, че детето е в ниска възраст, че дирената от бащата издръжка от 600лв.
предполага общите разходи, необходими за отглеждането на Р. да са 1200лв., каквито нужди не се
установяват.Уроците по английски език, представляват според него допълнително занимание,
което не е обосновано от някаква специфична нужда на детето, а по отношение на уроците при
логопед сочи, че в училището на детето има безплатен такъв и няма нужда от ангажирането на
частен специалист. Оспорва се относимостта към спора на обстоятелството, че ищцата има и друго
дете, доколкото то е пълнолетно, а има и баща, като двамата му родители следва да разрешат
евентуални спорове в тази връзка. Поддържа се, че ищцата реализира по-високи доходи от тези на
бащата,вкл. от отдаване под наем на апартаменти, а ответникът получава месечно възнаграждение
около 1300 лева чисто, от които заплаща наем в размер от 800 лева и месечна вноска по договор за
кредит в размер от 175 лева. Молил е за отхвърляне на иска над 220 лева до претендираните 600
лева – месечна издръжка за детето, както и да бъде определен по-разширен режим на лични
отношения. Дирил е разноски.
4
Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не е представлявана в производството, но е
ангажирала становище със социален доклад.
С решението си БРС е предоставил родителската власт над малолетното дете на ищцата-
майка, определил е местоживеенето му при нея, определил е режим на лични отношения на бащата
с детето и е осъдил ответника да заплаща на дъщеря си чрез нейната майка и законен представител
месечна издръжка в размер от 350лв., с падеж 5-то число на месеца, считано от датата на
подаването на исковата молба- 28.11.22г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
до настъпване на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване.Претенцията
над този размер е отхвърлена като неоснователна. Разпределени са и съдебно- деловодните
разноски между страните в производството.
Горният съдебен акт е влязъл в сила досежно произнасянето по чл.127 от СК за
родителската власт, местоживеенето на детето и режима му за лични контакти с бащата, както и за
дължима издръжка в размер от 220 лв. месечно, като необжалван.
Въззивното производство касае решението на БРС само в частта за месечната
издръжка, дължима от бащата на детето в размер над 220 лв. до 600 лв..
Бургаски окръжен съд изцяло споделя крайния извод на първата инстанция, определящ
горната в размер от 350 лв. месечно, считано от подаването на исковата молба, до настъпването на
законови предпоставки за нейното изменение или прекратяване, ведно със законни последици,
като излага следните съображения:
Безспорно от събраните в процеса доказателства се установява, че Р. М. С., р. 17.08.2014г. е
дете на В. Р. и М. С., понастоящем фактически разделени. Детето се отглежда само от майката, на
която съдът е възложил упражняването на родителската власт и двете живеят в общо домакинство,
в което бащата не участва.
Разпоредбата на чл. 143 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца безусловно, т.е. независимо от това дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а също и без значение, дали
всички споделят общ дом.
Размерът на тази издръжка се определя от разпоредбите на чл.142 и чл.143 от СК,
съобразно два критерия: икономическите възможности на родителите и нуждите на детето, като
изрично нормативно е определен минимумът, под който тя не може да бъде присъждана и това е
една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната. За 2023г. тя е 780лв.,
следователно най-ниският праг на издръжка за едно ненавършило пълнолетие дете е 195лв.
Задължителните за правоприлагане указания, изложени в т.5 на ППВС № 5/16.11.1970г.са
доразвиват горното, като сочат, че „възможностите„ на лицето, което дължи издръжка следва да се
определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална
квалификация, трудоспособност. Следва да се отчетат и „непосредствените грижи” ( грижите и
издръжката, доставяни в натура ) от родителя, който упражнява родителските права.
Нуждите на детето, имащо право на издръжка, се определят съобразно обикновените
условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства от значение за случая, ограничени от принципа да не се присъжда издръжка в
размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност
сумите да се използуват за цели извън издръжката.
5
При съобразяване на горното, на база гласните и писмени доказателства в
производството, вкл. представения социален доклад на ДСП-Бургас,БОС констатира
следните правно релевантни за казуса факти:
Майката е лице в трудоспособна възраст, с висше юридическо образование, упражняващо
свободна професия (адвокат). Тя живее в наследствено съсобствено жилище, има още една
пълнолетна дъщеря- студентка в София, разходите за битуването и обучението на която си поделя
с нейния баща(вж. показания на св.В.). Според дадени от Р. при изготвяне на социалния доклад
сведения, подкрепени и от показанията на св. В., доходите й са значително намалени след Ковид
пандемията в страната и заболяването на майка й от рак, за която е поела всички грижи до смъртта
й през лятото на 2022г. Данните от НАП- ТД Бургас( л.51 и 107- дело РС) сочат на данъчно
декларирани през 2020г. доходи от общо 9510лв., за 2021г. – такива от свободна професия в
размер на 7923,75лв. От представената по делото справка от НОИ се установява, че за 2022 г.
ищцата има облагаем доход като самоосигуряващо се лице в размер от 8490 лева, извънтрудови
доходи – 630 лева и от НБПП – 7730 лева (л. 104 дело РС). За 2022 г. ищцата се е осигурявала на
минимална заплата от 710 лева (л. 107- дело РС).
Бащата е в трудоспособна възраст, със средно образование, трудова заетост, признава
доходи от 1700 лв.(вж. социален доклад пред РС) месечно.Живее на квартира в гр.Бургас и плаща
около 800лв. месечен наем;не е обявил да има алиментни задължения към други лица, вкл.
ненавършили пълнолетие низходящи.
Във връзка с месечните доходи на оветника са представени данни за 2020 г. – за облагаем
доход от 4752 лева, от необлагаеми източници 25502лв., за 2021 г. – 417,86 лева /л. 51- дело РС/,а
според писмо от НАП-л.104 –дело РС- са му изплатени възнаграждения от труд, сочещи на средно
месечна получавана сума от 2687,12лв.
Удостоверение–л.91–дело РС-свидетелства за получаваните от лицето в последните
няколко месеца(към м. февруари 2023г.) брутни доходи от 1710,20лв., нетни – 1327.09лв. месечно.
Налице са данни за изплащан от ответника потребителски кредит от 16 500лв., изтеглен на
11.07.18г. със срок до 25.06.28г., по който плаща по 175 лв. месечни анюитетни вноски за
погасяването му. Същият е изтеглил и потребителски кредит от 5000лв.( на 16.03.23г.) за срок от
пет години, с анюитетна вноска от приблизително 100 лв. месечно. От представен по делото
нотариален акт с дата 27.01.23г. за продажба на имоти е видно, че ответникът е получил по банкова
сметка като цена сумата 171 135,13лв. Не се установяват данни за други приходи на страната.
Нуждите на детето са функция от неговата възраст и свързаните с това общо образователни
ангажименти, необходимост от средства за битуване, физическо, умствено, културно и духовно
развитие, възпитание и личностно изграждане.
Към момента малолетната Р. е вече навършила деветгодишна възраст, ученичка е в ОУ
„Александър Георгиев –Коджакафалията“ в гр.Бургас, като за учебната 2023-2024г.следва да е в
трети клас(изводимо от представения пред БРС социален доклад за предходната учебна година).
От същия доклад се установява, че през изминалата учебна година детето е посещавало
плуване, за което майката е заплащала такси от 60 лв. месечно, имало е затруднения по
усвояването на английски език, а паралелката, в която е записано е с усиленото му изучаване. Това
наложило посещение на частни уроци по този предмет. Детето по необходимост посещавало и
частни уроци по български език, т.к. имало говорни проблеми. В предходен период е констатиран
говорен проблем при детето, за което майката е отчела необходимост то да ползва индивидуална
6
логопедична услуга при ЦОП“Филип Кутев“ Бургас- вече приключила, но с дадени в социален
доклад препоръки за продължаването й, с цел надграждане на знания и умения.
Свидетелката В., запозната отблизо с живота на Р., нейна приятелка от детска възраст,
също така съседка и поддържаща със страната и семейството й постоянни близки контакти,
познаваща от 2011г. и ответника, потвърждава горните данни, като акцентира допълнително върху
сериозните логопедични проблеми на детето-то не можело да говори и това му пречело в
нормалното провеждане на училищното обучение при усвояване на задължителния учебен
материал. Посоченият проблем наложил посещение на частни логопедични услуги при специалист,
препоръчан от свидетелката. Последната установява голям напредък на детето след тези
посещения, но няма информация дали те продължават. Сочи, че познава и обучаващата детето Р.
извън училище преподавателка по английски и български език (Т. ) и я вижда всяка седмица.
При тези данни, съобразявайки възрастта на Р.(9г.), обстоятелството, че за цялостното й
развитие са вложени очевидно необходими значителни грижи и средства от страна на майката и
като отчита финансовите възможности на двамата родители, изнесени по-горе, съдът заключава,
че за общата й месечна издръжка е необходима сумата от 465лв.(близка до линията на бедност,
обявена от МС за 2023г.- 504лв., но съобразена с възрастта на детето, с факта, че се обучава в
основно училище и принципно има потребност от допълнителни занимания за усвояването на
учебния материал).Тази обща издръжка според БОС е и по възможностите на двамата родители.
От тази сума бащата следва да поеме ¾ част предвид обстоятелството, че не полага
личната грижа за отглеждането и възпитанието на детето, а е ангажиран само финансово, както и с
оглед по-доброто си материално положение в сравнение с това на майката, което обосновава
размер на издръжката от 350 лв., колкото е определил, макар и по различни съображения,
първоинстанционният съд. Майката следва да поеме само паричната разлика от 115 лв., т.к. полага
личната и непосредствена грижа за отглеждането и възпитанието на детето, и за поддръжката на
общото им домакинство. Тя е и родителят, осигурил дома, в който детето живее.
Неоснователни според този съд са възраженията на ответника за липса на финансови
възможности за осигуряване на издръжка над признатия от него размер от 220 лв. месечно. Той
живее под наем и плаща кредит от 175лв. месечно, взет още преди раздялата му с майката на Р., но
няма други алиментни задължения към трети лица, има по-добро материално състояние от това на
другия родител към момента, не участва в отглеждането на детето нито физически, нито с
предоставена за целта материална база.Жилището, което детето обитава е на майката. Затова
бащата следва да поеме за в бъдеще по-големия дял от финансовата издръжка на Р..
Допълнителен аргумент в подкрепа на така определения размер е обстоятелството, че
минималната за страната издръжка за новородено дете е 195лв., следователно предлаганата от
ответника- баща сума от 220 лв. е крайно недостатъчна както съобразно възрастта на Р., така и
предвид необходимостта от средства, предвид особеностите на личностното й развитие.
От друга страна БОС намира издръжка в по-висок от така определения размер за
необоснована от събраните в процеса доказателства, установяващи обичайните нужди на ищцата
и финансовите възможности на нейните родители.В тази връзка следва да се отбележи, че
присъждането на допълнителни средства за специални нужди и задоволяване на конкретни
потребности с траен или продължителен характер извън обичайните, е нормативно уредено от
законодателя в чл.143, ал.4 от СК и може да бъде претендирано винаги извън ежемесечната
издръжка, но в случая предмет на делото е само последната.
7
В обобщение на изложеното, съдът намира за неоснователни както въззивната жалба, така
и насрещната такава, като поради съвпадението на крайните правни изводи по спора на двете
съдилища, решението на БРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход от обжалването, въззивникът няма право на разноските, сторени за
държавна такса. Поради неоснователността и на двете жалби, БОС намира, че всяка от страните
следва да понесе сама сторените за представителството й в процеса разноски.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно Решение №857/24.04.2023г., постановено по гр.д.№7727/22г. по
описа на БРС в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8