Решение по дело №503/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2934
Дата: 17 юли 2017 г. (в сила от 1 ноември 2017 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20173110100503
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

……………/17.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 503 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.Г., чрез юрисконсулт Г.С.Г. срещу К.И.Н., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: *** положителен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника, произтичащо от Договор за паричен заем с номер PLUS-* от * г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс, ЕИК:*********, кредитор и К.И.Н. като кредитополучател, задължението по който е цедирано на „Ф.И.“ ЕАД с договор за цесия от 08.07.2014 г., в следните размери: сумата от 1953.94 лв. /хиляда деветстотин петдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/, главница по договора, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.11.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 1088.76 лв. /хиляда осемдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/, договорна възнаградителна лихва за периода от 04.11.2011 г. до 05.05.2014 г., сумата от 742.14 лв. /седемстотин четиридесет и два лева и четиринадесет стотинки/ лихва за забава за периода от 05.11.2011 г. до 31.10.2016 г..

            Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на сключен Договор за паричен заем с номер PLUS-* от * г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитодател е предоставило сумата от 2357.20 лева на ответника, който се задължил да я върне съгласно уговорен погасителен план. Кредитът бил усвоен изцяло от титуляра. Въпреки изправността на ищеца, ответникът е преустановил плащането на погасителните вноски по кредита от 04.11.2011г., като крайният падеж на задължението е настъпил на 05.05.2014г.. Съгласно клаузите на договора, месечните погасителни вноски по договора се формират като сбор от главницата и надбавка, съставляваща печалба на дружеството кредитодател. Понастоящем, непогасените вноски по кредита са в исковия размер. Въпреки настъпилият падеж на паричното задължение към 05.05.2014г., изпълнение от страна на ответника не е последвало. Ответникът дължи на основание чл.5 от договора и обезщетение за забава върху неизпълненото главно задължение в размер на законната лихва. По силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 08.07.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Ф.И.” ЕАД като цесионер, ищецът е придобил вземането по договора срещу ответника, ведно с всичките му привилегии и обезпечения. По силата на изрично пълномощно, дружеството – ищец изпратило на титуляра уведомително писмо за актуалната сума по дълга към датата на цесията. Предвид неизпълнение на поетите от последния задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 13765/2016г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявените срещу него искове. Оспорва наличието на сключен между него и ответника договор за предоставяне на заем. Твърди се, че не е бил уведомен за прехвърляне на вземанията. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията за главница и лихви. Моли за постановяване на решение, с което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

              СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №13765/2016 г. по описа на ВРС се установява, че на основание чл.410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът К.И.Н. да заплати на кредитора „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ********* претендираните в настоящото производство суми.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК, своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01587233/22.06.2011 г. и погасителен план към него се установява, че на 22.06.2011г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и К.И.Н. е сключен договор, по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 2357.20 лв., която сума се е задължил да върне на 34 месечни погасителни вноски – по 99.76 лв. Падежът на първата вноска е 05.08.2011г., а на последната – 05.05.2014г. Общата стойност на плащанията, видно от договора е 3391.98 лева. Уговорено в чл. 5 от договора е, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски, като при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежа на датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички определени по договора надбавки и обезщетение за забава.

Съобразно договора, с подписа си ответникът е удостоверил получаването на сумата 2357.20 лв. на 22.06.2011г..

Автентичността на подписите на кредитополучателя, положени в цитираните документи не е оспорена надлежно.

Приет по делото е договор за покупко-продажба на вземания от 08.07.2014г. /л.8/, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като продавач и ищеца като купувач. В §2 са посочени вземанията, които са предмет на договора, индивидуализирани в Приложение 1 към него. Представено е Приложение 1 към приемо-предавателен протокол от 24.07.2014г., в което фигурира договорът, сключен с ответника.

С пълномощно, находящо се на л.17 от делото, „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило ищеца да уведоми всички длъжници по вземанията по кредити, които са цедирани с Договор за цесия, сключен на 08.07.2014г.

От заключението на вещото лице М.Я. по допуснатата ССчЕ, се установява, че кредитът е усвоен от ответника на 22.06.2011г.. В базата от данни на „БНП Париба Парсънъл Файненс" ЕАД са удостоверени извършени от К.И.Н. плащания по кредита, с които същият е погасил от 1-ва до 3-та вноска изцяло и частично 4-та вноска, т.е. вноските с падежи до 05.10.2011г.. Последното плащане е извършено на 03.05.2012г. в размер на 50 лева. Последната погасена изцяло вноска е с падеж 05.10.2011г.. 4-та вноска с падеж 04.11.2011г. е платена частично, като със сумата 50 лева е погасена частично възнаградителна лихва. Общият размер на извършените от ответника плащания е на стойност 349.28 лева, като този на непогасените вноски по Договора възлиза на сумата от 1953.94 лева – главница; 1088.76 лева договорна лихва за периода 04.11.2011-05.05.2014г.. Лихвата за забава по т.5 ОУ върху всяка главница от 05.11.2011г. до 31.10.2016г. е в размер на 706.81 лева, а върху всяка месечна погасителна вноска, включваща главница и възнаградителна лихва е в размер на 1143.71 лева.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Производството е допустимо, доколкото в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, длъжникът и ответник в настоящето производство е възразил срещу дължимостта на вземанията по заповедта в срока по чл.414, ал.2 ГПК и исковата молба е подадена в законоустановения едномесечен срок от уведомяване на заявителя за постъпилото възражение.

Наличието на сключен Договор за потребителски кредит 22.06.2011 се оспорва от ответника.

От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че на 22.06.2011г. заетата сума по договора е била преведена по сметка на кредитополучателя.

Предоставянето на тази сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора /ищеца/ да предостави заема и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителните вноски. Уточнено е, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по заема ведно с добавка, съставляваща печалбата на Кредитора/чл. 3 от ОУ/.

Така безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника, и неговото съдържание.

Въз основа на договор за продажба на вземания /цесия/ от 08.07.2014г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило определени свои вземания, съгласно приемо – предавателен протокол на „Ф.И.” ЕАД. Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД, цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента  с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на договора от 08.07.2014г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е продало на ищеца и вземането, което е имало към К.И.Н. по сключения договор за кредит. Същото фигурира в приложението към договора. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, съгласно  чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД задължението за съобщаването се носи от предишния кредитор. Видно от приложеното пълномощно по делото ищецът е бил изрично и писмено овластен от цедента да извърши следващите се действия по уведомяването на длъжниците, за което липсва законова пречка. Дори и уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД да не е било връчено преди завеждане на спора, изявлението на първоначалния кредитор е достигнало до длъжника най-късно с връчване на преписа от исковата молба. Доколкото липсва законово предвидена форма за уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, следва да се приеме, че към този момент цесията е породила действието си и по отношение на длъжника. Ефектът от уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера като титуляр на спорното материално право /в този смисъл,  решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК/.

С оглед горното, ищецът е легитимиран да предяви настоящия иск.

Според общите условия на договора, изрично и писмено приети от ответника – чл. 5, при просрочване на две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на кредитора става автоматично предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост би настъпила в случая на 05.12.2011г., когато не е погасена изцяло 5-та месечна вноска по кредита. Вземането по договор за потребителски кредит следва да е изискуемо към момента на подаване на заявлението в съда вкл. и вземанията предмет на заявление по чл.410 ГПК /Решение № 123/09.11.2015г. по т.д. № 2561/2014г. на ВКС на РБ, ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

В случая към датата на подаване на заявлението е настъпил крайният падеж на договора /05.05.2014г./.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че вземанията на кредитора по издадената по ч.гр.д. № 13765 по описа на ВРС за 2016г. заповед за изпълнение на парично задължение № 6739/09.11.2016г. са установени по основание и в претендирания размер, при липса на настъпила предсрочна изискуемост на 05.12.2011г., поради което съдът дължи произнасяне по наведеното от ответника възражение за погасяване на исковете за главница и обезщетение за забава по давност.

Съгласно чл. 5 от договора, при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежа на датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички определени по договора надбавки и обезщетение за забава. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства, че кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, съдът приема, че претенцията се основава на настъпила редовна изискуемост на всички вноски по кредита, като на основание чл. 114 ЗЗД, давността е започнала да тече от момента на настъпване изискуемостта на вземането по всяка една погасителна вноска на кредита поотделно.

Установеното в настоящия случай неизпълнение е на месечни погасителни вноски под номера от 4 до 34 от погасителния план на договора за заем. По тези вноски задълженията за връщане на кредитната главница и задължението за изплащане на договорната лихва са функционално свързани и съставляват елементи на еднородното и неделимо задължение за заплащането на всяка една от месечните вноски по кредита, изпълнението на което е разсрочено във времето със съгласието на страните. Това означава, че исковете по същите, като такива по индивидуални и неделими задължения се погасяват с общата давност по чл. 110 ЗЗД, а не с кратката по чл. 111, б. „в“  (така Р. №261/12.07.2011 г., гр.д. №795/2010г. на ВКС, 4-то г.о., Р. №28/05.04.2012г., по гр.д. №523/2011г. по описа на ВКС, 3-то г.о. постановени по реда на чл. 290 ГПК). В този смисъл същите се различават по правна същност от периодичните престации, които имат общ правопораждащ юридически факт, но се развиват и съществуват независими една от друга, което обуславя и приложението на чл.111, ал.1, в. „в“ спрямо тях.

С подаване на заявлението по чл. 410 в съда, по арг. чл. 422, ал. 1 ГПК искът по чл. 415 ГПК се счита за предявен, което означава, че датата на която давността ще се счита за прекъсната е датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

В настоящия случай, към момента на подаване заявлението по чл. 410 ГПК - 08.11.2016 г. в съда, съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД е прекъсната погасителната давност по чл. 110 ЗЗД и ищецът може да претендира вземанията си по тези погасителни вноски, чиято изискуемост е настъпила за периода от пет години преди предявяване на иска, т.е. за погасителните вноски падежирали на 08.11.2011г., или след тази дата, като за вноските, чиято изискуемост е настъпила преди това, погасителната давност е изтекла, съответно и искът за тях е погасен по давност. От казаното следва, че погасени по давност са вземанията на ищеца за погасителни вноски от 1-ва до 4-та вкл. от погасителния план на договора, а по отношение на вноски от 5-та до 34-та давността е прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Общият размер на вземанията по последните 30 погасителни вноски е 2992.94 лева /1911.54 лева главница и 1081.40 лева възнаградителна лихва/, които суми съдът намира за дължими на ищеца, а в останалата част претенциите са погасени по давност. Предвид погасяване по давност на главното задължение по вноска 4-та от погасителния план на договора, неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихви за забава върху тази вноска.

Казаното дотук по отношение на погасителната давност спрямо вземанията за погасителни вноски, не се отнася за вземанията на ищеца, претендирани, като обезщетение за забава на плащанията по всяка една непогасена по давност главница, определено по размер на законната лихва, считано от деня, следващ падежа на всяка от вноските до датата на завеждане на иска. Съгласно чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно в случая се касае за обезщетение за неточно във времево отношение изпълнение на договорно задължение, което се определя по размер от законната лихва, считано от деня на забавата.

Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Следва да се посочи, че не се погасяват по давност всички изтекли лихви за забава, а само тези, които са били дължими в срок от три години преди предявяване на иска (в случаите на иск по чл. 415 ГПК преди предявяване на заявлението по чл. 410 в съда по арг. чл. 422, ал. 1 ГПК). Това е така, защото лихви се дължат за всеки изминат ден след изпадане в забава на длъжника (така Решение № 504/11.04.2006 г. по гр.д.№ 3251/2004 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 2648/10.10.1978 г. по гр.д.№ 1767/1978 г. на ВС, I г.о.)

Към момента на подаване заявлението по чл. 410 ГПК в съда съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД е прекъсната давността и ищецът може да претендира лихви за периода от три години преди предявяване на иска, т.е. от 08.11.2013г. до датата на подаване на заявлението на 08.11.2016г. (същите се претендират от ищеца до дата 31.10.2016г.). Изчислени посредством ИС „Апис финанси“ лихвите за забава върху главниците по погасителни вноски от 5 до 34 за периода от 08.11.2013г. до 31.10.2016г. възлизат на общия размер от 913.84 лв. Предвид липсата на направено по реда на чл.214 ГПК изменение на иска чрез неговото увеличаване, обезщетението за забава следва да се присъди в претендирания размер от  742.14 лева.

Имайки предвид частичното установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12, които разноски следва да бъдат присъдени съобразно размера до който вземанията по издадената заповед за изпълнение са установени. Разноските, които следва да се присъдят във връзка със заповедното производство възлизат на сумата от 222.73 лева, при претендирани със списъка по чл. 80 ГПК разноски от 225.70 лв..

В настоящото производство ищцовото дружество претендира разноски за държавна такса /102.46 лв./, депозит вещо лице /150 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /150 лв./.  Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й към датата на приключване на устните състезания – 30.06.2017г., съдът приема, че дължимото в производството юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100 лв., изчислено съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед крайния изход на делото, съдът приема, че от общо претендираните в производството разноски – 402.46 лв., в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 347.82 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право на разноски, но предвид липсата на доказателства за действителното им извършване, такива не се присъждат.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, в отношенията между страните, че К.И.Н., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.Г., по заповед за изпълнение № 6739/09.11.2016г., издадена по ч.гр.д. № 13765/2016г., по описа на ВРС, сумата в размер на 1911.54 лева /хиляда деветстотин и единадесет лева и 0.54 ст./, представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01587233/22.06.2011 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД кредитодател и К.И.Н., задължението по който е цедирано на „Ф.И.“ ЕАД с договор за цесия от 08.07.2014г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК08.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 1911.54 лева до 1953.94 лева, като погасен по давност; сумата от 1081.40 лева /хиляда осмдесет и един лева и 0.40 ст./ представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.12.2011г. до 05.05.2014г.,  като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за разликата над 1081.40 лева до пълния предявен размер от 1088.76 лева и за периода от 04.11.2011г. до 05.12.2011г., като погасен по давност, както и сумата от 742.14 лева /седемстотин четиридесет и два лева и 0.14 ст./, представляваща законна лихва за забава за периода от 08.11.2013г. до 31.10.2016г. върху погасителните вноски в общ размер на 2992.94 лева за периода 05.12.2011г. - 05.05.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за периода от 05.11.2011г. до 08.11.2013г., като погасен по давност.

ОСЪЖДА К.И.Н., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.Г. сумата от 222.73 лева /двеста двадесет и два лева и 0.73 ст./, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 13765/2016 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА К.И.Н., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.Г. сумата от 347.82 лв./триста четиридесет и седем лева 0.82 ст./, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: