Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Враца, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично
съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Георгиева, като
разгледа гр. д. № 974 по описа на
ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл.
150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-Враца” ЕАД гр.
Враца e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Х.П.Н.
за сумите от: 277,47 лв. главница за
периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2017 г., 60,30 лв. мораторна лихва върху
главницата за периода от 31.12.2016 г. до 13.12.2019 г., както и законна лихва
върху главницата, считано от 09.01.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските по делото – 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 25,00 лв. държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена
чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК. След указание до
заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна
енергия през периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2017 г. за отопление, битово
горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за
жилище с адрес: **********, за която ответникът не му заплатил дължимата цена в
размер на 277,47 лв. по процесната партида за процесния период. Сочи още, че за
периода от 31.12.2016 г. до 13.12.2019 г. ответникът му дължи и сумата от 66,30
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от
падежа на всяко отделно месечно задължение. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът
оспорва предявените искове – както по основание, така и по размер. Сочи, че
ищецът не е доказал ответникът да има качеството на потребител на топлинна
енергия за посочения период и суми. Алтернативно прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на сумите за главница и лихва за забава,
претендирани за периода от 30.11.2016 г. до 31.12.2016 г., посочени под № 1 и №
2 в приложената към исковата молба справка за начислени суми.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По
делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр. Враца.
По
делото е приета представена от ищцовото дружество справка за ползватели на
общински жилища. От същата е видно, че считано от 26.11.2013 г. ответникът е
вписан като наемател на процесното общинско жилище. Справката не е подписана,
като не е ясно кой е нейният издател, нито датата на издаването й. Други
доказателства за собствеността и ползването на процесния имот не са
представени.
Ищецът
е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в която
е отразено, че към 13.12.2019 г. дължи главница в размер на сумата от 277,47
лева за периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2017 г. и лихва за забава в размер на
60,30 лева.
За
установяване обема на ползваната топлинна енергия ищецът първоначално е
направил искане за допускане на съдебно-техническа и счетоводна експертиза,
като впоследствие, с молба с вх. № 11405/07.08.2020 г. е заявил, че оттегля
доказателственото си искане за допускане на експертиза. Други доказателства за
установяване обема на ползваната топлинна енергия в процесния период, не са
представени.
Други
относими доказателства в производството не са ангажирани.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния
период и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена
към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на потребител на
енергия за битови нужди;
- че между страните е съществувало облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия при общи условия, по силата на което
ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния
период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела
на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация
и/или за битово горещо водоснабдяване;
- потребената от ответника топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период.
От
представените доказателства не се установява наличието на изброените
предпоставки, а именно, че за процесния период между ищеца и ответника е
съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия
при общи условия, по което ответникът е имал качеството на потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди, че процесният имот е бил
топлофициран, какъв е обемът на потребената топлинна енергия, респ. нейната
стойност и начина на изчислението й. Всички тези обстоятелства са и оспорени от
ответника чрез назначения му особен представител.
През
процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е
намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в
чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети
от собствеността в сградата – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за
клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл.
153, ал. 3 ЗЕ/.
Според
посочената по-горе нормативна уредба може да се направи извод, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което е собственик или титуляр на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост. За установяване качеството на
потребител на енергия за битови нужди на ответника, ищецът е представил
неподписана справка за наематели на общински жилища. Същата не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото не е ясен издателят
й. В нея не е отразена и датата на издаването й. В същата е отбелязано, че
ответникът е наемател на процесния имот, считано от 26.11.2013 г. С приетото по
делото доказателство не се установява нито право на собственост върху процесния
имот, нито учредено в полза на ответника вещно право на ползване. От така
приетата справка не може да се установи и наличието на наемно прваоотношение на
ответника с Община Враца в процесния период. Дори обаче ищецът да беше провел
пълно доказване на факта, че ответникът има качеството на наемател на процесния
имот, както е записано в представената справка /без в нея да е посочено, че
наемно правоотношение е съществувало в процесния период от 30.11.2016 г. до
30.06.2017 г./, то това не би означавало, че същият е потребител на енергия за
битови нужди. Върховният касационен съд, с т.
1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на
ОСГК, очерта кръга от лицата, които дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката. Сочи
се, че това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Съгласно цитираното тълкувателно решение, клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по
смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
Ищецът
не е представил никакви доказателства за установяване качеството на потребител
на енергия за битови нужди на ответника Н.. Не са изложени твърдения и не са
ангажирани доказателства, че ответникът е придобил правото на собственост върху
процесния имот, респективно – в негова полза да е учредено вещно право на
ползване върху имота за процесния период. От представената справка се
установява индиция, неподкрепена от други доказателства, че към момент преди
процесния период ответникът е ползвал топлоснабдения имот в качеството си на
наемател, т. е. по силата на облигационно правоотношение със собственика на
имота. Не са ангажирани и други доказателства, от които да се заключи, че
ответникът Н., в качеството си на наемател на процесния имот, е сключил договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие, нито са
представени доказателства ответникът да е предприел действия по промяна на
партидата и откриване на такава на негово име или други действия, установяващи
наличието на облигационна връзка между страните за продажба на топлинна
енергия.
Ето
защо, съдът не може да приеме, че ответникът е потребител на топлинна енергия
по смисъла на ЗЕ в процесния период и че дължи заплащането на цената за
доставена топлинна енергия. След като между ищеца и ответника в качеството му
на наемател не е сключен договор за доставка на топлинна енергия, задължено
лице за заплащане на задълженията е
собственикът на имота. Дори и в нормативен акт да е предвидено, че при наем на
общинско жилище консумативите за имота са за сметка на наемателя, това са
отношения между страните по наемния договор – наемателят и съответната община -
наемодател. Такива уговорки между страните не са в състояние да дерогират
правилата относно задължените лица по смисъла на ЗЕ.
Отделно
от изложеното следва да се посочи, че ищецът не е ангажирал доказателства за
установяване обема на ползваната топлинна енергия в процесния период.
С
оглед всичко гореизложено, съдът намира, че събраните по делото доказателства
не доказват, че ответникът Н. има качеството на потребител по смисъла на ЗЕ за
процесния период, както и че в процесния период между страните е
съществувало облигационно отношение за продажба на топлинна енергия при общи
условия.
Поради недоказаност на тези елементите от фактическия състав на спорното право,
искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът
достигна до извод за неоснователност на предявения главен иск, което обуславя
неоснователността и на предявения акцесорен иск за лихва за забава. Искът
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С
оглед изхода на делото, на основани чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане
на съдебно-деловодни разноски възниква за ответника. Същият обаче не е заявил
такова искане, нито са ангажирани доказателства да е сторил такива, поради
което не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователни предявените от „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9,
представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, против Х.П.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за сумата от 277,47
лева,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 30.11.2016 г. до 30.06.2017 г. за имот на адрес: *********, както и с правно основание по чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 60,30 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 31.12.2016 г. до 13.12.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 71/2020 г. на
РС Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: