№ 438
гр. Враца, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20241400500360 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4872/05.04.2024 г. на адв.М. Д., в
качеството й на особен представител на М. Г. М., против Решение №
144/12.03.2024 г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.д.№ 2210/2023 г. по
описа на същия съд.
Навеждат се доводи, че експертизите по делото са изготвени въз основа
на документи, които не са приложени и с които страните не са запознати, с
което е нарушен принципа на обективността.
В жалбата се прави оспорване на Общите условия, тъй като няма данни
същите да са публикувани в един централен и едни местен вестник.
Изтъква се, че липсват доказателства ответникът М. М. да е
уведомяван за налични задължения към топлофикационното дружество.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове. Претендира се присъждане на хонорар на особения
представител за въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 5532/19.04.2024
г. от насрещната страна "Топлофикация София" ЕАД, чрез процесуалния й
представител юрисконсулт И. М., в който се изразява становище, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и е постановено в
съответствие със събрания доказателствен материал. Според въззиваемия,
районният съд е субсумирал всички правно релевантни факти под
приложимите правни норми и е достигнал до правилен извод за
претендираните суми.
Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване
на обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените съдебни
1
разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач
"Нелбо Инженеринг" ООД.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на "Топлофикация–
София" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която
срещу М. Г. М., ЕГН **********, са предявени осъдителни искове за парични
суми в общ размер 919,51 лв., от който: 785,43 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2019 г.-м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 89,53 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г.-07.07.2022 г.; 37,55 лв. – главница за
дялово разпределение за периода м.06.2019 г.-м.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане; 7,00 лв. – мораторна лихва върху тази главница
за периода 31.07.2019 г.-07.07.2022 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. "***", ***, ***, ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.
Посочва се, че съгласно чл.150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни общи условия. Поддържа се, че през процесния период в
отношенията между страните са били в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди
в гр. София /ОУ/, одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016
г. Твърди се, че съгласно тези ОУ купувачите са били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването на фактура на интернет страницата на продавача. Сочи се, че в
ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности
през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в
забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е
изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е начислявана законна лихва
върху дължимите суми. Поддържа се, че ответникът е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия през процесния период, като не е погасил
задълженията си.
Твърди се още, че в изпълнение нормативната уредба собствениците на
сграда – етажна собственост, в която се намира и имота на ответника, са
сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия с "Нелбо Инженеринг" ООД. Сочи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването. Твърди се, че за имота на ответника са издадени
2
изравнителни сметки, които са доказателство, че за сумите за топлинна
енергия са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването.
По изложените в исковата молба доводи и съображения се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца горепосочените суми.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на
ответника е постъпил отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Оспорва се, че нормите на чл. 150 и чл. 153 от
Закона за енергетиката са приложими в настоящия случай, като се твърди, че
липсват каквито и да било доказателства за валидно присъединяване към
топлопреносната мрежа на сградата, част от която е и процесният имот.
Оспорва се ОУ да са приложими спрямо ответника по делото и да го
обвързват с разпоредбите си.
Посочва се, че сумите, за които се твърди, че дължи ответникът, не са
доказани нито по основание, нито по размер. Изтъква се, че по делото е
приложено като доказателство извлечение от сметки, което представлява
нанесени данни в прост табличен вид, без да е ясно как е достигнато до
посочените стойности, т.е. как е формирано същото, без автор, без дата, без
посочени периоди, без подпис. Твърди се, че представеното доказателство
няма характеристиките на документ, по смисъла на закона, поради което е
негодно писмено доказателство, без доказателствена сила. Поддържа се, че
сочените от ищеца съобщения към фактури се отнасят към т. нар. „общи
фактури“ и инкорпорират в себе си отделните месечни фактури за
отоплителен сезон, които са съставени на основание Закона за енергетиката и
Наредбата за топлоснабдяването и съдържат данни за прогнозно потребление
/прогнозни сметки/, като по делото липсват доказателства за реално
доставена, потребена и надлежно отчетена топлинна енергия по количество,
качество и цена, за конкретния процесен период.
Възразява се срещу изправността на уредите за отчитане на доставяната
топлинна енергия, като се посочва, че по делото липсват данни за извършвани
метрологични проверки на същите, в това число изначална и последваща,
съобразно нормативната уредба.
Оспорват се изцяло сочените обстоятелства в исковата молба, а именно
че е ползвана топлинна енергия на претендираната стойност като количество
и качество, както и твърденията, че дяловото разпределение е извършено
правилно, съгласно нормативно утвърдената методика. Твърди се, че не е
извършена доставка на топлинна енергия, за която да се дължи плащане от
ответника. Оспорват се изцяло по основание и размер претенциите за
заплащане на обезщетение за забава.
Посочва се, че по отношение на част от претендираните суми е налице
изтекъл давностен срок, който за този вид плащания, имащи характер на
периодични, е три години, като се твърди, че всички задължения, дължими
преди 08.08.2022 г. са погасени по давност.
Поддържа се, че няма никакви доказателства относно уведомяването на
М. Г. М. за налични задължения към топлофикационното дружество.
Прави се възражение за редовността на воденото от ищеца
счетоводство – без надлежни и изправни уреди за отчитане на доставяната
топлоенергия, без доказателства, че начислените суми са за реално доставена
3
и потребена енергия. Изтъква се, че задължението за потребена топлинна
енергия е формирано некоректно, неправилно е формирано количеството
потребена топлинна енергия, както и съответните суми, дължими за нея.
Оспорва се начинът на изчисляване и отчитане на данните, които са отразени в
представените извлечения от сметки досежно всеки един от компонентите,
включени в тях.
Оспорва се и коректността при извършване на дяловото разпределение
на топлинна енергия и отчитане на количеството доставена топлинна енергия,
за което е формирано процесното задължение.
По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба
съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД заявява в
писмено становище, че дяловото разпределение за процесния имот е
извършвано в съответствие с всички действащи нормативни актове.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и са
приети заключенията на специализирани съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза.
Районният съд е обсъдил всестранно събраните доказателства и е
възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени
правни изводи за основателност на исковите претенции. Фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от
настоящата инстанция, поради което въззивният съд на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.
В изпълнение на задълженията си за самостоятелна преценка на спора
от фактическа и правна страна и в отговор на изложените в жалбата
оплаквания, настоящият съдебен състав приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск за установяване съществуването на
задължения за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
следните факти: съществуването на облигационно правоотношение между
страните по валидно сключен договор за доставка на топлинна енергия, в т.ч.
обстоятелството, че процесният имот е топлофициран, и обстоятелството, че
ответникът има качеството на потребител на топлинната енергия; реалното
доставяне на топлинна енергия до имота в посочения период; начина на
извършване на дялово разпределение; количеството потребена топлинна
енергия в процесния имот и стойността на същата. При доказване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на
задълженията към ищеца.
Първият спорен въпрос е дали между страните съществува
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия,
по силата на което ответникът се явява потребител на топлинна енергия за
битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата.
Според действащата в процесния период разпоредба на чл.153, ал.1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено
качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо две трети от
4
собствениците в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, да декларират писмено
пред топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването - чл.153, ал.2 от ЗЕ. Според алинея трета
на същата разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на топлинна
енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
В конкретния случай ищецът е ангажирал писмени доказателства –
заверени копия от нотариален акт № 60, т.І, рег.№ 1368, дело № 55/2003 г. на
нотариус В. Г., с рег.№ *** на НК и район на действие РС-София и нотариален
акт № 193, том VІІІ, рег.№ 12071, дело № 1304/2003 г. на нотариус И. Н., с рег.
№ *** на НК и район на действие РС-София, от които се установява, че
ответникът М. Г. М. е собственик на ***, находящ се в гр.София, Столична
община, район ***, жк "***", ***.
От писмените доказателства и заключението на СТЕ се установява и
обстоятелството, че жилището се намира в сграда - етажна собственост, която
е топлоснабдена и до която в процесния период ищецът е доставял топлинна
енергия. Няма данни и наведени доводи, че две трети от собствениците са
заявили писмено, че желаят да бъде прекратено топлоснабдяването на
сградата - етажна собственост.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия.
По делото са приложени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в
гр.София, валидни през процесния период. Неоснователни са наведените в
жалбата доводи, че тези ОУ не обвързват ответника, тъй като няма данни да са
публикувани. От приложените ОУ е видно, че са приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация
София" ЕАД, одобрени са с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР и са
публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г.
От тези ОУ е видно, че не се предвижда писмена форма за сключване
на договор между продавача на топлинна енергия и потребителите за битови
нужди.
Следователно, както в нормативната уредба, така и в приложимите ОУ
не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между
топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия
за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във
връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правооотношение възниква
по силата на самия нормативен акт и ОУ и обвързва потребителя с въведените
в тях права и задължения.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода,
че придобитото от ответника М. Г. М. право на собственост върху жилище,
находящо се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт,
за да се приеме, че от датата на придобиване на собствеността е възникнало
облигационно правоотношение с ищеца във връзка с продажба на топлинна
енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на ОУ. По силата на това правоотношение ответникът се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи
заплащане на същата.
На следващо място страните спорят и относно извършването на реална
5
доставка на топлинна енергия до имота в посочения период, начина на
извършване на дялово разпределение, количеството потребена топлинна
енергия в процесния имот и стойността на същата.
От представените по делото писмени доказателства и заключенията на
изслушаните експертизи се установява, че ответникът М. Г. М. има открита
партида в "Топлофикация София" ЕАД за жилище с адрес: ***, находящ се в
гр. София, район ***, ж.к. „***“, ***.
Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви
от ответника, в която е отразено, че към 07.07.2022 г. дължи главница в размер
на 822,98 лв. за периода от м. 06.2019 г. до м. 06.2021 г. и лихва за забава в
размер на 96,53 лв. Приложени са и съобщения към фактури.
По делото е представен Договор от 12.09.2002 г., сключен между
„Нелбо Инженеринг“ ООД като изпълнител и етажната собственост на адрес:
гр. София, ж.к. „***“ ***, *** като възложител. Предмет на сключения
договор е монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни
вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сградата етажна собственост. Видно е от протокол от 31.07.2002 г. от
проведено общо събрание на етажните собственици в процесния вход, че
лицето З. К. Б. е упълномощена да сключи от името на етажните собственици
договор с „Нелбо Инженеринг“ ООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“, както и да представлява етажната собственост по време на
изпълнение на договора.
Приет по делото е и Договор № ***/03.06.2020 г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД и „Нелбо“ АД с предмет извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради -
етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София.
Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза
дължимите суми за топлинна енергия, касаещи процесния период, са както
следва: за периода м. 11.2019 г. – м. 04.2020 г. по фактура №
**********/31.07.2020 г. – сума в размер на 195,99 лв., за периода м. 10.2019 г.
– м. 04.2020 г. по фактура № **********/30.06.2021 г. – сума в размер на
589,44 лв. Според експертизата от проверката на счетоводната информация на
ищцовото дружество не се установяват данни за извършени от ответника
плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период. Общият
размер на незаплатената сума за процесния период е 785,43 лв. Според
експерта след въвеждане на изравнителната сметка за топлинна енергия на
абоната е приспадната сума в размер на 21,96 лв. от фактурираните суми в
изравнителната фактура № **********/31.07.2020 г. за периода от м. 11.2019 г.
до м. 04.2021 г. Според заключението за периода м. 06.2019 г. – м. 04.2021 г.
задълженията за дялово разпределение по издадените фактури представляват
сума в размер на 37,55 лв., а задълженията за отопление – сума в размер на
785,43 лв. за периода от м. 11.2019 г. до м. 04.2021 г. Съгласно експертизата
размерът на мораторната лихва върху главницата, считано от датата на
изпадане на ответника в забава до 07.07.2022 г. представлява сума в размер на
89,53 лв., а размерът на лихвата за забава върху дължимата главница за дялово
разпределение представлява сума в размер на 7,00 лв.
По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, в
заключението по която се съдържа таблица на отчетените стойности на
топломер в абонатна станция 551, от която е топлоснабдяван процесният
имот, за периода от м. 11.2019 г. до м. 04.2021 г. Вещото лице е констатирало,
че дяловото разпределение за процесния период е извършвано от „Нелбо
6
Инженеринг“ ООД в съответствие с действащата нормативна уредба, както и
сумите за топлоенергия са начислявани съобразно нормативната уредба.
Според експертизата в имота за процесния период е начислявана месечно
прогнозно топлинна енергия въз основа на отчетени количества топлинна
енергия от предходния отоплителен сезон и прогнозно определени дялове
топлоенергия за фактуриране през следващия отоплителен сезон –
топлоенергия за отопление. В края на отоплителния сезон /отчетния период/
фирмата за дялово разпределение /топлинния счетоводител/ е извършвала
отчитане на индивидуалните разпределители в имотите на абонатите,
показания на топломера в абонатната станция и е изготвила индивидуалните
за имотите и общите за отчетената топлинна енергия в абонатната станция
изравнителни сметки. В имота е разпределяна и начислявана топлоенергия за
общи разходи, сградна инсталация въз основа на отопляемия обем на имот по
проект за отопление. От представените отчетни формуляри от топлинния
счетоводител в края на отоплителен сезон 2020/2021 г. в имота не е осигурен
достъп на топлинния счетоводител и е начислена ТЕ на база максимална
мощност на уредите в имота, съгласно действащата нормативна уредба.
Вещото лице е установило още, че технологичните разходи на абонатната
станция се приспадат ежемесечно от топлинната енергия,отчетена по
топломера в абонатната станция, който е преминал технологични проверки.
По отношение на изтъкнатите от особения представител на
въззиваемия доводи относно доказателствената стойност на представените от
ищеца документи следва да се отбележи, че действително представените от
ищцовото дружество съобщения към издадени данъчни фактури, включващи
начислени суми за топлоенергия по компоненти, по своя характер са частни
свидетелстващи документи, но от приетите по делото заключения на съдебно-
техническата и съдебно-счетоводна експертизи се установи, че начислените на
ответника суми са правилно определени, при съобразяване на действащите
нормативни изисквания, поради което настоящия състав намира, че на същите
следва да се даде вяра. Следва да се има предвид още, че след като е
установена доставката на топлоенергия, ответникът дължи заплащането й, без
значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки,
доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му
записвания. Без значение е и обстоятелството дали ответната страна е
получавала издаваните от ищеца фактури, тъй като задължението за плащане
на топлинната енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а
не от фактурирането й.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт -
липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на
доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което
може да стане само с писмени такива. По делото не се твърди от ответника и
не са представени документи, доказващи плащане от негова страна на
дължимата сума, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на
задължението му за плащане на цената на доставената топлинна енергия за
процесния период от м.11.2019 г. до м.04.2020 г. в размер на 785,43 г., както и
на задължението за плащане на стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г. в размер на 37,55 лв.
Поради изложеното, съдът счита, че предявените осъдителни искове за
главници в посочените размери са основателни, като сумите се дължат ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.08.2022 г.
7
до окончателното им изплащане. С оглед акцесорния си характер основателни
се явяват и исковете за присъждане на мораторна лихва.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявените искове,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, право на разноски
има въззиваемото дружество "Топлофикация София" ЕАД, поради което
следва да му бъдат присъдени сторените такива за възнаграждение на
особения представител в размер на 200,00 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Водим от горното и на основание чл.272 ГПК , Врачанският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 144/12.03.2024 г. по гр.д.№ 2210/2023 г.
по описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК М. Г. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация–София” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 200,00 лв., представляваща направени пред въззивната
инстанция разноски за особен представител, както и сумата 100,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Нелбо“ АД, ЕИК ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8