Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Добрич, 05.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря
Здравка Й., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 190 по описа на ДРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на БАНКА
ДСК ЕАД , с ЕИК ***, град С., район ***, с която срещу С.С.А. с настоящ адрес ***
, са предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 19571,74 лв. –
главница по договор за кредит за текущо потребление от ***г.; 2234,03 лв. –
договорна лихва за периода ***г. – ***г.; 61,99 лв. –обезщетение за забава за
периода ***г. – ***г.; 5,44 лв. – обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемостта за периода ***г. – ***г. и 120 лв. – разходи при
изискуем кредит.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства:
Със заявление по чл. 417 от ГПК „Банка ДСК“ ЕАД
/“Банката“/ е отправила искане до РС – С.
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С.С.А.
въз основа Договор за кредит от ***г. и допълнителни споразумения към него.
Настоящата искова молба е предявена в срока по чл. 415, ал., т.3 от ГПК , след
като заповедният съд в рамките на ч.гр. дело №1087/2019г. на СРС е оставил без
уважение искането на Банката.
Ответникът е страна по сключен при Общи условия с
„Банка ДСК“ ЕАД на ***г. договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищецът, като кредитодател
му е предоставил, в качеството на кредитополучател , кредит в размер на 20 000
лв. с уговорен краен падеж: ***г. /120 месеца , считано от усвояване на
кредита/. Посочената сума е преведена по сметка на потребителя с IBAN ***.
Кредитът, съобразно уговореното между страните,
се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8,15 %
годишно, формиран от стойността на 6-месечен Софибор 0,163%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула процента и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 7,987 % при изпълнение на Условията по
програма ***, подробно описани в Приложение №2 към Договора.
Налице е допусната забава в изплащане на задължението.
Ответникът е извършил само няколко плащания по кредита, последното от който е
на ***г.
В резултат на неизпълнение на задължението от страна
на кредитополучателя и настъпване на обстоятелствата по т. 18,2 от Общите
условия /допуснатата забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни
дава право на Банката да направи изцяло и предсрочно изискуем целия ползван
кредит/ Банка ДСК е приела кредита за
изискуем. Според банката предсрочната изискуемост следва да се счита обявена на ответника с
получаване на препис от исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело. Според съдебната практика исковата молба има характер на
покана за плащане и с нея могат да се упражняват преобразуващи права.
В съдебно заседание чрез процесуален представител
поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
редовно уведомения ответник, чрез назначения от съда с определение от
28.08.2020г. особен представител – адв. Л.В. - Т. – ДАК, в който се изразява
становище за неоснователността на претенцията.
Моли се за отхвърляне на исковете, като се оспорва твърдението на ищеца,
че предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на препис от исковата
молба в настоящото производство. Клаузата, предвиждаща възможността банката
едностранно да променя лихвения процент е нищожна.Оспорва се автентичността на
подписите за кредитополучател, положени в Договор за кредит и ОУ към него, като
в първото по делото съдебно заседание тези възравения са оттеглени.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със заявление по чл. 417 от ГПК „Банка ДСК“ ЕАД
/“Банката“/ е отправила искане до РС – С.
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С.С.А.
въз основа Договор за кредит от ***г. и допълнителни споразумения към него.
Настоящата искова молба е предявена в срока по чл. 415, ал., т.3 от ГПК , след
като заповедният съд в рамките на ч.гр. дело №1087/2019г. на СРС е оставил без
уважение искането на Банката.
Исковата молба
като допустима и подлежи на преценка по основателност.
Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени са като осъдителни в срока по чл. 415, ал.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест
на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване
на вземането, а именно: наличие на валидно сключен на ***г. договор за текущо потребление, изпълнение на задълженията на кредитора по
него, размера на претендираната главница и договорна лихва, изпадане на
длъжника в забава и началната дата на същата.
В тежест на ищеца е да установи, че надлежно е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на
длъжника предсрочната изискуемост.
При установяване на посочените обстоятелства
ответникът носи тежестта да установи всички евентуално наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици и да докаже точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на
кредита.
По делото е представен договор за стоков кредит за текущо потребление от ***г., и общи
условия към него, сключен между С.С.А. /кредитополучател/ и "Банка“ ДСК ЕАД /кредитор/. По силата на договора
кредиторът отпуснал на кредитополучателя сумата от20 000 лв.при уговорен срок
за издължаване 120 месеца, считано от неговото усвояване, страните са уговорили
начин на усвояване - еднократно до 30 дни от сключването на договора чрез
разплащателна сметка на ответника открита в Банка ДСК с IBAN: *** . Договорено е олихвяването на кредита да се
извършва с променлив годишен лихвен процент 8.15 % и 0.02 % на ден, върху
усвоената и непогасена част от кредита, формиран от стойността на 6-месечен
SOFIBOR 0.163 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и
фиксирана преференциална надбавка 7,987 % при изпълнение на условията по
програма ***. При неизпълнение на условията по програма ***е предвидено, че
кредитополучателят губи правото на преференциите изцяло или частично, като
приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличение на надбавката, а
максималният размер на лихвения процент е променливият лихвен процент, приложим
по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечен SOFIBOR към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.278 % .Съгласно
чл.8.1 от договора и т.7.2.1 от ОУ променливият лихвен процент, зависещ от 6-
месечен SOFIBOR, се променя два пъти в годината на 15 януари и 15 юли съгласно
котировките обявени на страницата на БНБ два дни преди 15 януари и 15 юли . За
забава в плащанията на месечните вноски от деня, следващ падежната дата, частта
от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и
надбавка от 10 процентни пункта, която ако до седмия ден след падежната дата не
се прилага в случай, че в този седмодневен срок кредитополучателят погаси
дължимата месечна вноска.
От приетата по делото ССч.Е, неоспорена от страните и
която се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че на *** г. кредитната сметката на ответника е заверена е със сумата от 20000,00 лв. По
данни от разплащателна сметка на ответника през периода от ***г. до ***г.
предоставената сума по кредита от 20 000 лв. е усвоена чрез преводи за
погасяване на кредити в БДСК; БНП Париба, превод на Би Ен Джи Кредит, такси на
банка, изтеглени на каса и една вноска по процесния кредит, внесена на каса ш
размер на 247 лв. От справка с предоставено от банката ищец - извлечение от
разплащателната сметка на ответника с IBAN: *** , служеща за погасяване на
кредита, от остатък след усвояване на суми от предоставения кредит на ***г. и
вноски на касата ***г, и ***г., след удържане на месечни такси, по кредитната
сметка по заема са извършени плащания в размер на 732.96 лв. Общо платените по
заема суми в размер на 732.96 лв. са осчетоводени от банката ищеца за
погасяване на 428.25 лв. главница, в пълен размер на 3 /три / месечни вноски с
падежи за плащане: на ***г. ;***г. и *** г.; 304.47 лв. договорна лихва, в
пълен размер на 3/три / месечни вноски с падежи за плащане : на ***г. ;***г. и ***
г.; 0.24 лв. лихви за забава в плащането на главница по месечна вноска с падеж
12.05.2015 г. От ответника няма извършени плащания за погасяване на следващи
дължими месечни вноски по погасителен план с падеж от ***г. Към датата на
подаване на настоящия иск е налице забава от 408 дни в плащането на 14 броя
месечни вноски с падежи за плащане от ***г. до ***г. вкл., в размер на общо
3851.18 лв., в т.ч. главница в размер на 1303.63 лв. и договорни лихви в размер
на 2547.55 лв. Към датата на подаване на исковата молба - 24.09.2019 г., непогасените задължения са в
размер на 22 288.10 лв., от които :
19571.74 лв. усвоена и непогасена главница , в т.ч. 1303.63 лв. главница по
месечни вноски с настъпил падеж от ***г. до ***г. вкл.; 18268.11 лв. предсрочно
изискуема главница ; 2635.04 лв.
възнаградителна лихва, в т.ч. 2547.55
лв, редовно изискуема възнаградителна лихва, за периода от *** г.до ***г. по месечни вноски с настъпил
падеж от ***г. до ***г. вкл.; 87.49 лв. възнаградителна лихва върху предсрочно
изискуема главница, за периода от ***г. до ***г. вкл. ; 81.32 лв. наказателна
надбавка за периода от ***г.- ***г.
Съобразно установеното от вещото лице неплатените по
договора задължения към датата на изготвяне на заключението - ***г са в размер
на общо 24150.78 лв. от които: 19571.74
лв. усвоена и непогасена главница, в т.ч. 3450.64 лв. главница по месечни
вноски с настъпил падеж от ***г. до ***г. вкл. и 16121.10 лв. предсрочно
изискуема главница; 4192.45 лв. възнаградителна лихва, в т.ч.; 4120.80 лв.
редовно изискуема възнаградителна лихва, за периода от *** г.
до ***г. и 436.09 лв. наказателна надбавка за периода ***г.- ***г.
От справка с приложените по делото договор за кредит
за текущо потребление и общи условия, вещото лице е установило, че олихвяването на кредита е договорено да се
извършва с променлив годишен лихвен процент 8.15 % и 0.02 % на ден, върху
усвоената и непогасена част от кредита, формиран от стойността на 6-месечен
SOFIBOR 0.163 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и
фиксирана преференциална надбавка 7,987 % при изпълнение на условията по
програма ***. При неизпълнение на условията по програма ***- кредитополучателят
губи правото на преференциите изцяло или частично, като приложимият лихвен
процент се увеличава, чрез увеличение на надбавката, а максималният размер на
лихвения процент е променливият лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити, в размер на 6-месечен SOFIBOR към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.278 % .Съгласно чл.8.1 от договора
и т.7.2.1 от ОУ променливия лихвен процент зависещ от 6- месечен SOFIBOR се
променя два пъти в годината на 15 януари и 15 юли съгласно котировките обявени
на страницата на БНБ два дни преди 15 януари и 15 юли . За забава в плащанията
на месечните вноски от деня следващ падежната дата, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и надбавка от 10
процентни пункта, която ако до седмия ден след падежната дата не се прилага в
случай, че в този седмодневен срок кредитополучателя погаси дължимата месечна
вноска. В тази връзка поради неизпълнение от ответника на условията по програма
ДСК ***, и неосигуряване на превод на работна заплата по сметка в БДСК , от
момента отпускането на от банката е
приложено увеличението на лихвата , не от датата на първата падежна дата ***г.,
а от ***г. на 13.45 % Също така предвид обявеното на 16 март 2017 г. решение на
Управителния съвет на БНБ, че считано от 1 юли 2018 г. БНБ се преустановя
изпълнението на дейностите, свързани с изчислението и публикуването на
справочните индекси СОФИБИД и СОФИБОР, и съгласно чл.7.2.4. от Общите условия
към Договора за кредит, с решение в Протокол № 50/25.06.2018г. от заседание на
Комитета за управление на активите и пасивите / КУАП/ на Банка ДСК, е взето
решение : СОФИБОР да бъде заместен като компонент, формиращ лихвите по
кредитите от друг Референтен Лихвен Процент /РЛП/ и е избрал като такъв да бъде
индикатора „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства със срок над 1 ден до 2 години“, който също -се обявява на интернет
страницата на БНБ; с цел запазване крайната лихва, дължима от клиентите да
остане непроменена към датата на извършване на замяната - по договорите за
кредите в лева на физически лица одобрени преди 01.07.2018 г., използвания 6
месечен Софибор, да бъде заменен с нов РЛП, формиран от обявения от лихвена
статистика на БНБ среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства със срок над 1 ден до 2 години и изравнителна надбавка или досконт.
В тази връзка при обявените на сайта на БНБ към
01.07.2018 г. стойността на индикатора „Среден лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“, е 0.22 %
, или Реферетния лихвен процент, който е следвало да приложи БДСК от 0.22 % е
по-голям от последно отчетената стойност на СОФИБОР от 0.163 % , при което с
приложения от банката ищец изравнителен дисконт от 0.057 % , при замяната на
СОФИБОР с приложимия РЛП, стойността на новия РЛП е останал непроменен на 0.163
% / 0.22 % минус 0.057 % ), съответно и договорната лихва по кредита е останала
непроменена.
Към исковата молба ищецът е приложил и уведомление,
изходящо от него и адресирано до ответника, с което го уведомява за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита.
Действително липсват доказателства уведомлението да е
достигнало до длъжника преди подаване на исковата молба ГПК. Връчването на
уведомлението обаче, ведно с преписа от исковата молба по настоящото дело,
следва да се възприеме като надлежно уведомяване, извършено в хода на
производството, което съдът следва да вземе предвид, на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК (в този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на I т.о.
на ВКС и решение № 123/24.06.2009г по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на
ВКС,определение № 86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на ВКС, I т. о.
Определение № 112 от 22.02.2021 г. по т. д. № 2068 / 2019 г. на ВКС, I т. О.).
С оглед приетото в решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС, ТК, I ТО, постановено
по т.д. № 193/2018 г., особеният представител е процесуален представител на
ответника и той може да получи редовно копие от исковата молба и да направи
всички възражения срещу нея, в това число и да получи всякакви уведомления.
Връчване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК е осъществено в хода на настоящото
производство и поради невъзможност за откриване на длъжника, съобщаването на
предсрочната изискуемост е извършено не
само чрез залепване на уведомление, но и чрез връчване на особения
представител, който е лице с юридически познания. Това охранява правата на
длъжника в по - голям обем, в сравнение процедура по връчване от нотариус чрез
залепване на уведомление, разписана в чл. 47, ал. 1 - 5 от ГПК. Освен това
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
изразяващо се в случая в нарушение на чл. 94, ал. 1 и чл. 99, ал. 1 от ЗГР,
според които настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респективно всяко
лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези
разпоредби са създадени в публичен интерес, включително за осигуряване на
обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответникът
съзнателно се е отклонил от тях, като е напуснал вписания в съответните
регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ адрес (посочен и в
процесния договор за кредит), то същият не следва да извлича позитиви от това
обстоятелство. Процесуалният закон в чл. 47, ал. 6 от ГПК е предвидил надежден
механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством
института на особения представител. Последният от своя страна, по аргумент за
противното на чл. 29, ал. 5 от ГПК, може да извършва широк кръг от процесуални
действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.
34, ал. 3 от ГПК, включително да е надлежен адресат на всички твърдения,
наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за предсрочна
изискуемост.
Съдът не споделя възражението на особения представител
на ответника за нищожност на клаузата, предвиждаща възможността банката
едностранно да променя лихвения процент. Установите се, че такова увелие не е
налице . Съобразно установеното от вещото лице се касае за неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията
по програма ДСК Практика, поради което последният е загубил правото на
договорения първоначален лихвен процент
Предвид достигнатия извод от съда, че предсрочната
изискуемост е обявена в хода на исковото производство, с връчване на препис от
исковата молба и при съобразяване липсата на извършени плащания от страна на
ответника след ***г. и на приетото по делото заключение по назначената съдебно
счетоводна експертиза, следва изводът за основателност на исковата претенция за
претендираната главница и договорна лихва. Договорната лихва се дължи до датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като след тази дата се
дължи законна лихва. В този смисъл са разясненията на тълкувателно решение №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид достигнатите изводи от страна на съда, че
предсрочната изискуемост е обявена в хода на процеса с връчване на препис от
исковата молба на 04.09.2020Г. следва изводът, че същата е дължима до 03.09.2020
г. вкл., но предвид недопустимостта съдът да се произнася извън заявените от
ищеца рамки, следва изводът, че претендирана договорна лихва следва да се уважи
в заявения размер за процесния период – 2234,03 лева за периода от *** г. до ***
г., вкл. Върху дължимата главница следва да се присъди и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 24.09.2020г.
Установи се безспорно, че ответникът е изпаднал в
забава, след последното плащане от 23.07.2018г., поради което дължи обезщетение
за забава. Предвид недопустимостта съдът да се произнася извън заявените от
ищеца рамки, следва изводът, че претендираното обезщетение за забава следва да
се уважи в заявените размери и периоди: 61,99 лв. –обезщетение за забава за
периода ***г. – ***г. и 5,44 лв. –
обезщетение за забава за периода ***г. – ***г.
С процесния
договор за кредит е уговорено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно тА.а
за лихвите, таксите и комисионните. Самата тА.а е приета като писмено
доказателство по делото и от нея е видно, че разходи при изискуем кредит са в
размер на 120 лева. Съдът намира, че в частта досежно събирането на такси за
изискуем кредит, нормата се явява неравноправна. Съобразно правилото на чл. 33,
ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Събирането на такса за изискуем
кредит има за цел заобикаляне на посоченото правило. Доколкото дължимостта на
тези такси е обусловена единствено от настъпила забава в плащанията, с
начисляването им на практика се достига до начисляване на допълнително
обезщетение за забава над допустимия размер. В този смисъл разглежданата
уговорка е нищожна поради противоречие с посочените разпоредби на ЗПК. Отделно от
това, такава такса е начислена към момент, когато предсрочната изискуемост не е
настъпила.
По гореизложените съображения съдът намира, че
исковете за главница, договорна лихва и лихва за забава се явяват основателни и
следва да бъдат уважени изцяло, а искът за такса за предсрочна изискуемост
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски по
производството, както следва :937,23 лв. – държавна такса; 1190 лв. –
възнаграждение за особен представител; 450 лв. – депозит за вещо лице и 200 лв.
– юрисконсултско възнаграж определено , определено от съда съгласно чл. 25 ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК, съобразно
фактическата и правна сложност на спора, обема и вида на събраните по делото
доказателства, процесуалните действия на пълномощника на ищеца, броя на
проведените по делото съдебни заседание.
По съразмерност ответникът следва да заплати 2776,18
лева.
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА , на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД С.С.А. с настоящ
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА БАНКА ДСК ЕАД , с ЕИК ***, град С., район
***, следните суми: 19571,74 лв. –
главница по договор за кредит за текущо потребление от ***г.; 2234,03 лв. – договорна лихва за
периода ***г. – ***г.; 61,99 лв.
–обезщетение за забава за периода ***г. – ***г.; 5,44 лв. – обезщетение за забава за периода ***г. – ***г. като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 120,00 лв., представляваща дължими
разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА , на осн. чл. 78, ал. 1 от ЗЗД., С.С.А. с настоящ адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ НА БАНКА ДСК ЕАД , с ЕИК ***,
град С., район ***, разноски в. размер на
2776,18 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :