ПРОТОКОЛ
№ 324
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Николай Ст. Божилов
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225000600223 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:31 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдим Г. Д. Д. – лично и с адв. С. А. и адв. Н. Л..
Жалбоподателят – граждански ищец ЕЛ. Д. не се явява редовно
призована; Н. Д. лично и с адв. Л. и за двамата.
Явяват се вещите лица Д. К., Р. Д., АЛ. Д., СВ. С., ИВ. Ц. и ХР. П..
Постъпила е медицинска документация относно лечението на подс. Д..
По делото в срок са депозирани писмени заключения по двете съдебно
медицински експертизи.
ПРОКУРОРЪТ – няма процесуални пречки да се даде ход.
Адв. Л. – да се даде ход.
Адв. А. – да се даде ход.
1
Адв. Л. – да се даде ход.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДАВА ХОД НА ВЪЗЗИВНОТО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ
Сне се самоличността на вещите лица:
В. л. Д. А. К. – 62 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, висше образование, без родство със страните.
В. л. Р. Ц. Д. – 71 години, българка, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, висше образование, без родство със страните.
В. л. А. Я. Д. – 43 години, българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, висше образование, без родство със страните.
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 291 НК.
Обещават да дадат добросъвестно заключение.
ПРОЧЕТЕ СЕ представеното в срок писмено заключение на
комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза.
От името на вещите лица д-р К. – Поддържаме така представеното
заключение.
Психично здрав човек е, който към момента на инкриминираното
деянието не е бил в някакво изключително състояние като сме описали
критериите съответно на физиологичен афект, късосъединителна реакция и
алкохолно опИ.е, т. е. към момента на извършеното той е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
В. л. Д. – поддържам представеното заключение.
В. л. Д. – поддържам представеното заключение.
В. л. К. – ние не сме използвали обвинителния акт като доказателство, а
2
като пълнота. Цитираните части от обвинителния акт не сме го използвали
като доказателство за нашите изводи и в обсъждането то не се съдържа като
такова. Изводите ни са на база прегледа и показанията в хода на съдебното
следствие в нашето заключение. Използвани са собственоръчно написаните
обяснения, но когато правим анализ на определено поведение имаме предвид
цялостната личност, интелектуален капацитет, поведение във всички фази –
ДП и съдебно, и затова сме го цитирали за пълнота, в обсъждането сме
цитирали свидетелски показания и от нашия преглед.
Изводите ни за липсата на физиологичен афект са базирани на
поведенчески анализ като сме описали, че физическо и словесно
съприкосновение с пострадалия е имало в продължение на 40 мин., то е
започнало като една размяна на реплики, имало е удари и плесница, след това
интервал, в който те са работили, следва отново словесно съприкосновение и
последващи физически удари, догонване. Описали сме напълно запазения
спомен на подекспертния в целия този отрязък от време, употребата на
алкохол, както и последващото поведение, така че изводите за физиологичен
афект са направени въз основа на неговото поведение, а от къде имаме
информация, тя отново е от рамките на делото цитирана, от свидетелски
показания, които го описват като сприхав, агресивен, от справка за осъждано
лице, от справка за заявителски материали. Целта на една експертиза е да се
съпоставят всички материали по делото от различно естество затова сме се
постарали да изчетем всички материали, но изводите сме направили само въз
основа на преглед и свидетелските показания.
В. л. Д. – със съдействието дори на съдебната охрана направихме
преглед личен на подекспертния. Всичко, което е споделил абсолютно
дословно е цитирано в заключението, което в момента съм затруднена да
цитирам дословно.
В. л. К. – можем да го изчетем, цитирали сме го. Това е цитирано на л.
18 от заключението ни.
В. л. Д. – имало е отреагиране на негативни емоции натрупвани във
времето по различни причини, но те са в рамките на неговите характерови и
личностни особености. За физиологичния афект необходимо е първо, главно е
чист физиологичен фон, изобщо само това, че той е употребил количество
алкохол в рамките на деня е достатъчно основание за заключението ни за
3
липса на физиологичен афект.
Ако тръгнем да разсъждаваме на кои критерии отговаря поведението му
на физиологичен афект, инцидентът не настъпва внезапно, едно от условията
за физиологичен афект, стимулът трябва да е мощен и внезапен, инцидентен,
неочакван. Не може да има определено място, което Д. да догони пострадалия
и да говорим за физиологичен афект, а трима души говорят за това нещо. Има
негативни емоции между тях двамата, които във времето назад както обясни
д-р К. между тях имало някакъв конфликт, някаква вражда е имало.
Категорично няма отношение към случая случаят за миналото му, ако
имате предвид случката с бащата и псувнята ние няма как да знаем дали е
истина това първо и второ, мотивът за техните отношения, влиза се в една
друга полемика, която няма отношение към делото. Чели сме всичко, но какво
е преживял той в миналото от значим за него човек няма нищо общо с
конкретния казус, който обсъждаме. Още повече, че тази въпросна случка от
миналото тя се явява в някакъв момент на производството, едни вещи, които
сме обсъдили много подробно се явяват на последващ етап от разследването,
за да се обясняват някакви негативни емоции по някакъв начин. Няма
отношение в конкретният казус, всяка една обида, псувня, или похвала от
различен човек би се възприела по различен начин. За конкретният казус няма
отношение.
В. л. К. – на стр. 30 сме описали именно този въпрос, че няма
отношение към поведението му към инкриминираното деяние. Направен е
анализ на фрустрацията като събитие.
В. л. Д. – думата „свикнал“ ние не сме употребили, нормално
психологично и обичайно за него означава да не повтаряме цялото
психологично изследване, което сме много подробно описали, с всички тези
личностни характеристики, които сме описали за него, това е неговото
психологично обичайно и нормално. Поведението в случая не е излизало
извън рамките на неговите личностни характеристики така, както сме описали
в експертизата в изследването и съответно не излизат, не влизат в рамките на
болест или на особеното състояние, което да налага друга интерпретация.
В. л. Д. – според мен ролята, влиянието на така нар. псувня като обиден
фактор се преувеличава. Става дума за едно елементарно биологично
действие, което има значение за крайно примитивните личности в
4
отношенията на много ниско ниво, вие пропускате да насочите към
конкретния повод за гняв и раздразнение, както очаквате да чуете у
подсъдимия. Ами то се дължи на това, че той получава отказ от
сътрудничество на следващия ден, това го ядосва, това го дразни, защото
нарушава плановете му, това влиза в противоречие с неговата личностова
нагласа да определя хода на събитията, това е, посягането има много по-
малко значение от отказа му да отиде следващия ден и да предпочете друг
работодател, това е значимото за него, за личността му, каквато е установена
при психологичното изследване и анализа на всички материали по делото.
В. л. К. – не само в собственоръчното, но и в последващото обяснение
не е коментирано за псувните.
В. л. Д. – има значение, обясненията се дават в първоначален етап на
разследването когато има много доминиращи емоции, които не са
контролирани още и не са стратегически обработени. Дори и те да нямат
впоследствие тежест така, както протоколът за разпит, те имат особено
значение за нашия анализ, затова си и позволяваме да ги използваме.
Първосигналните показания, обяснения в случая, преразказват нещо и
емоцията, което е най-важното за нас.
В. л. Д. – като най-автентични са.
В. л. Д. – използвали сме всички материали по делото вкл. и прегледа.
В. л. Д. – една псувня на майка, за крайно примитивно лице, което няма
други ценности една псувня на майка може да доведе до силно раздразнение,
ако е крайно примитивно и няма ценностна система, в която да има други
дискриминанти.
В. л. Д. – обидата е личен избор, г-н адвокат. Въпросът с обидата е
субективен.
Нищо не сме отрекли.
В. л. К. – ние обяснихме критериите за физиологичен афект –
предварителна подготовка. Направили сме конкретен анализ на случилото се
г-н адвокат, другото е допълнение, пълнота просто.
В. л. Д. – от делото черпим информация, от другаде не сме черпили.
Няма как да си измислим нещо без да е записано в кориците по делото.
5
ПРОКУРОРЪТ – нямам повече въпроси към вещите лица.
Адв. Л. – нямам въпроси към вещите лица.
Адв. А. – нямам повече въпроси.
Адв. Л. – нямам други въпроси към вещите лица.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението и на вещите лица от комплексната тройна
експертиза д-р К., Д. и Д. да се изплатят по 888.10 лв. възнаграждение от
бюджета на съда, за което СЕ ИЗДАДЕ РКО, съгласно представените справки
- декларации.
Адв. Л. – смятам, че заключението на експертизата не е обосновано и
възниква съмнение за правилността му. То е необосновано, защото вещите
лица са ползвали материали, които съдът не може да ползва при
постановяване нито на присъдата, нито на който и да е съдебен акт въобще.
Ползва се обвинителният акт, който създава едно предубеждение у тях вече,
цитира се някаква присъда, която още не е влязла в сила, защото е обжалвана.
Основната база на заключението е, собственоръчните му обяснения, които
написал в полицията, защото там не бил писал, че е псуван и обиждан, ако
приемете тези обяснения за доказателство е вече друг въпрос, но след като не
можете да ги приемете за доказателство още по-малко пък вещите лица,
които знаят че не могат да ползват тези хвърчащи листове, за да
характеризират едно лице, които не могат да задължат едно лице да говори
каквото и да е, при положение че може и да откаже да дава обяснения. От
друга страна вещите лица почват да оспорват версиите на подсъдимия за
механизма на причиняване на телесните увреждания, извинявайте, от къде на
къде. Доц. д-р С. може да говори по този въпрос, а не психиатър и психолог
да казват, че лъже подсъдимият. Искам да не се приема това заключение, то
не е обосновано, искаме повторна експертиза с други вещи лица, които на
базата на доказателствата по делото. Вещите лица са иззели и вашата
функция, функцията на разследващия орган, направили са един разпит на
подсъдимия, който разпит те ползват като интервю, но те го използват
6
основно.
Адв. А. – предоставям на съда.
ПРОКУРОРЪТ – уважаеми апелативни съдии, намирам възражението за
неоснователно. С нищо квалификацията на вещите лица не буди съмнение в
тяхната компетентност, още по-малко в тяхната обективност. Както и сам
колегата посочи в изложението пред вас, което мястото му е друго, а именно
по същество, аз с оглед казаното от него ще си позволя да кажа само 2 изр. На
стр. 18 е посочено от вещите лица, че е извършено психологическо
изследване и още в титула се обяснява, че това изследване следва да отрази
социалното и личностно ниво на подекспертния и не само и единствено в
конкретния случай, а в цялото му развитие. Няколко пъти беше даден
отговор, че всички тези материали, които колегата посочи като обвинителен
акт, като лични обяснения, дадени преди фазата на ДП са описани в
експертизата, като информация, която е налична по самото дело, каквато е
била и задачата поставена от съда – да се запознаят с всички материали по
делото. Изводите на експертите се съдържат в рамките на 3 листа буквално,
като никъде - било то писмени обяснения, дадени от подсъдимия, било то
конкретика от обвинителния акт не обхващат, това е етап от самото
изследване и беше достатъчно добре обяснено за всички страни. В този
смисъл искането е неоснователно и да се приеме заключението.
Адв. Л. - заключението е компетентно и обосновано, да се приеме.
Адв. Л. – на л. 27 пише горе - в хода на експертното интервю относно
конкретното инкриминирано деяние, инкриминирано деяние, няма дата, няма
съдии, няма прокурори.
След тайно съвещание, съдът намира,че на първо място съдът счита, че
с оглед направеното искане от защитата експертизата да не бъде приета не
вижда основания за това.
Настоящото заключение беше изслушано с оглед поставената задача от
съда в предходното съдебно заседание и вещите лица отговориха подробно на
всички въпроси на страните, а и на съда относно изводите и метода, по който
са работили при изготвяне на комплексната СМППЕ.
Доколко изводите на тази експертиза ще бъдат приети това ще бъде
7
обсъждано при решаване на делото по същество. Направеното искане за
повторна експертиза не беше достатъчно убедително аргументирано, освен че
не се възприемат изводите на настоящата. Към момента настоящият съдебен
състав счита, че не може да приеме, че заключението не е ясно и не е пълно и
поради това не е необходимо да се назначава нова повторна комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещите лица, изготвили комплексната
тройна съдебно психиатрична и психологична експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за назначаване на
повторна такава експертиза.
ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на тройната съдебно-медицинска
експертиза.
Сне се самоличността на вещите лица:
В. л. С. С. С. – 63 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, висше образование, без родство със страните.
В. л. И. И. Ц. – 34 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, висше образование, без родство със страните.
В. л. Б. Х. П. – 65 години, българин, български гражданин, неосъждан,
висше образование, без родство със страните.
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 291 НК.
Обещават да дадат достоверно заключение.
ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на вещите лица.
От името на тримата в. л. С. С. – поддържаме представеното
заключение.
Причината за смъртта е травматичното разкъсване на левия бъбрек от
където е тръгнало да кърви, въпреки положените усилия колегите не са могли
да го установят, то трудно се и установява, и при едно внезапно изкървяване
8
по-късно настъпва смъртта. Смъртта е от разкъсването на бъбрека, от там тече
кръв, която се събира в едно много особено пространство, което човек трудно
може да си го представи, това пространство, ако не го е пипал и виждал.
Кръвта е индибирала в тъканите, то не е празно пространство и да има локва
кръв, индибирала е до степен да почва да се втечнява и в един момент
налягането се е увеличило и е отишло в коремната кухина. От друга страна
търсим дали това е неустановено овреме. Те са го оперирали човека още като
са го приели, защото са имали данни за остър корем, намерили са 200 мл
кръв, видели са го това, този хематом, той се вижда в дълбочина този
хематом, но той предвижда само в два случая операция, т. е. да се чисти.
Единият момент, ако е пулсиращ хематомът, което значи че има директна
връзка със съд, а това става при първите разкъсвания на големи съдове,
коремноаортно, и когато нараства значително големината на хематома, в
случая и това не е констатирано. След интервенцията са оставени два
сигнални коремни дрена, ако тече нещо да се вземат мерки, няма описано
никакво кръвотечение, състоянието се влошава рязко, че изкървяването е
станало на база повишаване на налягането на този хематом вътре в тъканите и
е изкървило вътре в кухината.
Побоят е част от травмата, бъбрека и пряка причинна следствена връзка.
Не е забавено транспортирането му, той е опериран още следващия ден
и направено каквото може, горе-долу добре е, че са го оперирали малко по-
късно, а не още веднага.
Не, даже и студентите не го знаят и част от докторите не го знаят, най-
кръвоснабденият орган, всички мислят че сърцето е най, но бъбрекът е най,
през него преминава най-голямо количество кръв, ако приемем че един
бъбрек е около 120 г за 1 мин. преминава 1 л кръв, за него е късмет, че
разкъсването е било коловата част на бъбрека и е сравнително малко
разкъсването, иначе щеше да умре още при отварянето.
Не сме го обсъждали този въпрос с колегите дали винаги настъпва този
резултат, точно това не сме го обсъждали и за защитата на бъбрека, за 40 год.
практика сравнително рядко съм виждал такива ретроперитонеален хематом и
в резултат на побой. При ПТП, при трудови злополуки – да, но в резултат на
побой сравнително рядко съм виждал и особено толкова добре изразено.
Иначе за бъбрека природата го е позащитила с едни плаващи ребра, но с удар
9
странично и отдолу леко се засяга бъбрекът, той е на сравнително плитко и
колкото е по-слаб човек толкова по-близко се засяга бъбрека.
Силата на удара е значителна, за да се стигне до бъбрека.
Ако беше премахнат бъбрека, да, можеше да е по-благоприятен изходът
за пострадалия, би бил инвалидизиран с един бъбрек, но и ако някаква свръх
сила беше подсказала на колегите, че има разкъсване на паренхима на
бъбрека и той беше отстранен, източникът на кървене би бил премахнат и
бихме могли да очакваме и оздравяване след месеци, там е източникът на
кървене в бъбрека, но нямали са колегите никакъв начин да го установят това
нещо.
Основният механизъм за счупване на ключица е падане върху рамото,
така че това е напълно възможно при падане на тялото върху рамото да се
счупи както ключицата, така и две счупени ребра има отдясно, иначе трябва
да търсим промяна на положението на нанасянето на ударите, повечето са
отляво, а това е отдясно. По тялото няма травматични увреждания, които да
свържем с други удари освен в лявата част на тялото и поясната област и към
седалището, защото на главата са две минимални травматични, които можем
да обясним с травма теренна докато е бил на земята долу, долу единият крак
има 3 драскотини, единствено сериозните травми са в лявата поясна част и
странично от гръдния кош до долу на 43 см, нарисували сме го.
Ударите са доста, можем да отграничим от ляво няколко насложени
един върху друг, не можем да кажем колко, защото нямаме аргументи,
седалището има две кръвонасядания, което значи два удара, пояса има две
отделни – ляво и дясно, понеже още два удара значи, минимум поне едно 5-6
удара. Нагоре към ребрата сме много резервирани за броя на ударите, тъй
като при тези хематоми има една миграция и може да се разлее, да мигрира
хематомът нагоре към ребрата, но счупените ребра ниско долу говорят също
за нанесени удари в тази област, т. е. и там можем да кажем, че има няколко
удара в страничната част на лявата гръдна половина, в съседство с пояса, те
са нанесени едномоментно и може би и най-вероятно в една и съща поза на
пострадалия и подсъдимия, което общо взето отговаря и в практиката сме го
виждали много често при падналия на земята и ритане с крака или на ритане,
грубо казано.
Малко вероятно е ребрата да са счупени по тези линии с реанимационна
10
дейност, която сме нарисували, тя е правилно проведена от хора в
реанимацията, би могло да се допусне счупване на ребра покрай гръдната
кост в лявата част и странично. В случая тези ребра се вижда на схемата, че са
доста по-ниско от мястото, където е правен индиректен сърдечен масаж,
което добре се вижда. От 5-то до долу са счупени.
Контузията на белия дроб на български казано това е натъртване на
белия дроб, то се получава при сътресение в тази област, но не пречи и при
деформацията, при счупването на ребрата да пострада и белия дроб, гръдната
кухина не е празна и е възможно при огъването на гръдния кош да се причини
и контузия на белия дроб. Сърдечният масаж не може да увреди белия дроб. В
случая нито го има по книгите, нито сме го виждали в практиката.
Издържа бъбрека, но не чак толкова, сравнително редки са случаите,
има ги разбира се.
При падане върху мивка - биха останали по-изразени, по-ограничени и с
някакви елементи от формата на тази мивка травматични увреждания, и да
попаднат с травмите на другите места е твърде нереалистична история.
Плаващите ребра 11-то и 12-то, 11 го казахме, 10-то е по-високо. При наличие
на аутопсия рентгенографията оставяме назад, защото и теоретично, и
практически е доказано, че при рентгеново изследване на белите дробове,
защото се прави изследване на белите дробове, не всички счупвания на ребра
се вижда и в практиката многократно да не кажа, че е принципно положение,
намираме много повече счупени ребра отколкото са записани като диагноза,
просто не се виждат и второ, без сериозни разминавания и размествания
много трудно се виждат тези ребра. Затова при аутопсията стават нещата по-
ясни, а в случая ние имаме достатъчна база, защото сме си правили
аутопсията лично и сме установили тези счупвания, т. е. по-миродавно е
изследването на тялото, а не ренгенографското изследване, което разчитане на
снимките е твърде субективно.
Не мога да кажа не, че от падане от собствен ръст на тялото може да се
получи травма на бъбрек, но хипотетично как ще обясним другите неща,
затова изолирани травми мразя да обяснявам, ако тръгнем травма по травма
да търсим начин на получаване.
С нож обследвахме тялото. Има си цели учебници за секционна
техника.
11
Оперативният разрез на корема е толкова, на всичкото отгоре на този
корем се отваря кожата, избутват се червата на една страна, на друга страна
се избутват другите органи, коремната кухина не е куха плоскост, коремната
кухина е мислена цедка между органите вътре, видели са кръвта, източили са
я, видели са че ретроперитонеален хематом има, бъбрекът е зад коремницата,
не могат да имат видимост към разкъсването на бъбрека, три пъти го казах.
В. л. П. – начинът, по който се прави аутопсията включва отваряне на
органите, изваждане на органи, оглеждали сме органите, което няма нищо
общо с работата на хирурзите.
В. л. С. – ако се налагат допълнителни разрези, налага се да се реже и
гърба, като в случая, режат се седалище, режат се крайници.
Бъбрекът е ретроперитонеален орган. Ако докторите са видели
разкъсването на бъбрека можеше да го зашият, да му сложат гъба, не се реже
така орган. Бъбрекът е задкоремницата затова и кръвта отива отзад,
ретроперитонеално, ако беше вътре в корема текло щяха да го видят, както е
при черен дроб, при слезка, при разкъсване опоръка на червата, биха го
открили, но в случая той отива отзад и затова не се и вижда този източник на
кървене.
В. л. Ц. – поддържам заключението.
В. л. П. – поддържам заключението.
СТРАНИТЕ – нямаме повече въпроси към вещите лица.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението и на вещите лица СВ. С.; ИВ. Ц. и ХР. П. СЕ
ИЗДАДОХА РКО за по 532. 50 лв. възнаграждение от бюджета на съда,
съгласно представените справки – декларации.
ПРОКУРОРЪТ – делото е изяснено от фактическа страна, да се
приключи съдебното следствие и да се даде ход по същество.
Адв. Л. – също, нямаме други искания.
12
Адв. А. – делото е изяснено.
Адв. Л. – делото е изяснено.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и след като се
прочета и приемат представените писмени доказателства е необходимо да се
обяви за приключило съдебното следствие и да се даде ход на съдебните
прения, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧИЛО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, в конкретното
производство държавното обвинение е малко ограничено в изложението си, с
оглед неналичието на протест, но и с оглед практиката не само на ниво вече
на АС, се присъединявам към въззивната жалба на частното обвинение с
няколко уточнения, че и пред вас държавното обвинение продължава да
поддържа тезата си, която е била и пред първата инстанция. Извършиха се две
експертизи, които са от изключително значение за разкрИ.е на обективната
истина – едната СППЕ, която е категорична по отношение психофизическото
състояние на подсъдимия към момента на извършване на деянието.
Възраженията на защитата по време на съдебното следствие ги обсъдих, но
още две изречения. Абсолютно обосновано експертите са проследили
развитието на подекспертния и наш подсъдим като в самото изложение те са
описали неговото развитие от самото му раждане и това, което е преживял и
от всичко това са направили изследванията и обсъжданията. Изводите за
наличие на характеристични данни предвид предходни негови прояви,
прояви, които безспорно са противообществени и правилно колегите
очертаха, че към този момент той няма постановени влезли в сила съдебни
актове, но практиката е категорична, че това не може да се изключи именно
от обсъждането на тези прояви, като данни за характера му.
На следващо ниво експертите в достатъчна степен са изследвали
високата самооценка на подсъдимия за себе си, наличието на включена лъжа
в самото психологическо изследване и омаловажаване на извършеното от
13
него и липсата на такива обстоятелства, които да налагат категорични изводи
било то за афект, било за късосъединителна реакция. Използвайки данните по
делото експертът изясни, че инцидентът е продължил около 40 мин. и в
абсолютна степен изясни, че при наличието на такъв времеви толеранс не
може да се говори за наличието на физиологичен афект, силна фрострация
или късосъединителна реакция, които да дадат възможност на съда за
определяне на друга квалификация, а именно че обидите от страна на
пострадалия, са причинили такова състояние, което да доведе до
квалификация по по-благоприятните състави за подсъдимия.
Съдебно медицинската експертиза пък допълни изводите на
предходната и то в насока, че експертите онагледиха пред нас местата и
зоните, където са били осъществени травматичните увреждания. Безспорно и
предходната такава е била описала, че са били счупени ребра от 6 до 11 в
ляво, 4 и 5 в дясно, в случая тук се изясни, че това нещо не би могло и не е
станало по начин вследствие на сърдечен масаж, а експертите обясниха, че се
касае за поредица от насложени един върху друг удари с наситен интензитет,
със значителна сила като направиха и допуски за броя на ударите, които по
най-бързи изчисления излезнаха над 10. Изясниха и в достатъчна степен, че
разкъсването на кората на бъбрека е в пряка причинна връзка с нанесените
удари от страна на подсъдимия. Правилно не дадоха отговор на въпроса дали
това е жизнено важен орган, но с оглед разположението и хипотезата, която
изрази доц. С., че не се касае за изолиран случай, макар и да е рядко и че в
следствие на удари със завишена сила и висок интензитет, се достига до този
вредоносен резултат – разкъсване кората на бъбрека, ми дава основание да
твърдя това и пред съда.
Отчитайки така изложените от мен доводи намирам, че и сега мога да
пледирам, че се касае за престъпление по чл. 124 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 128 ал. 2
НК, тъй като деянието е един специфичен състав на убийството при една
смесена форма на вината, който е усложнен като цяло, понеже съчетава
умисъла към по-близкия резултат, а именно телесната повреда и
доказателства в тази насока са събрани достатъчно и непредпазливост по
отношение смъртта на пострадалия. Именно пред такава хипотеза се
намираме и в тази насока е била и изключително подробната аргументация на
колегата преди мен, която ще моля да възприемете.
14
За второто деяние го намирам за доказано. Има и изключително
подробни мотиви за боеприпасите, поради което ще Ви моля да наложите
такова наказание, което касае разпоредбата на чл. 124 ал. 1 НК.
За жалост по самото наказание не мога да кажа друго.
Адв. Л. – уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба
подадена от мен, оспорвам въззивната жалба от защитниците на подсъдимия.
Основното в нашата жалба е за отмяна постановената присъда и
прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, каквото обвинение е
имало в първата инстанция. Поддържам тезата, че извършеното е по чл. 115,
както поддържах и пред първоинстанционния съд. Основание за това ми дава,
че подсъдимият е предвиждал и допускал настъпването на смъртта на М. Д.,
ако е искал да нанесе само побой би нанесъл удари с по-малка интензивност и
по-малко на брой, и в друга област.
Днес СМЕ хвърли допълнителна светлина в броя и интензивността на
ударите и тяхната индивидуализация. Били са много силни, нанасяни
ожесточено и с тежки поражения, в коремното кухина. Това е било
осъзнавано от подс. Д., като същият е допускал, че от действията му може да
настъпи смъртта на пострадалия Д..
Тезата за престъпление по чл. 124 беше застъпена от представителя на
обвинението още на първата инстанция. Това престъпление се характеризира
с двойнствената формална вина, умисълът за телесната повреда и
непредпазливост за настъпването на смъртта. Аз считам, че трябва да се
направи ясно разграничение и трябва да установите категорично, че субектът
на престъплението е целял или се е съгласявал с телесната повреда, но не е
предвиждал настъпването на смъртта, поради небрежност или самонадеяност.
В този смисъл моля да отмените присъдата и признаете подс. Д. за
виновен в извършено престъпление по чл. 115 НК.
Нямаме жалба в гражданската част.
Гр. ищец Н. Д. – съгласен съм с това, което каза адвокатът ми.
Адв. А. – Уважаеми апелативни съдии, аз не мога да се съглася с
15
изложеното от прокуратурата и от повереника. Аз се солидаризирам до
голяма степен с мотивите на първоинстанционния съд. Днес при разпита на
вещите лица, в. л. С. каза категорично ясно, че доверителят ни не е желаел и
не е допускал, и не е искал да причини такъв тежък резултат. Същият
единствено от провокациите на пострадалия си е позволил да го удари
няколко пъти, но забележете, според нас, в нежизнено важни органи, тъй като
вещото лице заяви, че това не се знае, че бъбрекът е най-кръвоснабден орган
не се знае от много лица, а се знае единствено от опитни вещи лица като тях.
Искам в тази връзка да обърнете внимание на обясненията на вещите лица в
протокол от 21. 01. 2022 г. на 7 и 8 стр. на мой въпрос как е отговорило
вещото лице обяснява много подробно, че това е най-кръвоснабдения орган и
че дори и докторите не са предполагали, че е било налице това разкъсване.
Още повече, че по делото се установява с категоричност, не искам да
обвинявам никой особено докторите, за това че същите не са открили
травматичните увреждания, не са видели разкъсването на бъбречната кора,
това също е допринесло до фаталния резултат. Докторите заявиха, че при
отстраняването на бъбрек или при други методи той е можел да бъде спасен.
Затова считам, че тук в никакъв случай не са налице обективни и субективни
признаци на повдигнатото първоначално обвинение.
По делото обаче категорично се установява, че ключицата е счупена
при падане от собствен ръст, т. е. това травматично увреждане не е
умишлено, доверителят ми не е искал умишлено ключицата му да бъде
счупена. Установяват се счупените ребра категорично от медицинските
документи, че изначално те са били 10 и 11 и вече при аутопсията се
установява множеството счупени ребра, които не могат с вероятности и
хипотези да се вменят като вина на моя подзащитен. Следва да се обърне и
внимание на травматичните увреждания на главата, че също не са нанесени с
директен удар. Следва да се отбележи, че травматичните увреждания на белия
дроб също може да са причинени при реанимационната дейност при спукване
и счупване на ребрата. Ето защо считам, че следва да направите много
правилна ретроспекция на всички експертизи и да се установи дали
евентуално не е налице хипотезата подзащитният ми да бъде осъден за
престъпление по чл. 129 НК, тъй като тежкото телесно увреждане, което е
довело до смъртта на пострадалия е било от типа, който как да кажа, който не
е могло да бъде доведено нито до знанието на докторите, нито до неговото, че
16
може да настъпи такъв фатален резултат.
На следващо място искам да обърна внимание и на експертизата, която
днес приехме от трите лекарки, а именно че и трите твърдят, че не е налице
физиологичен афект. Добре, приемаме, че не е налице, но от съдебната
практика е установено, че всякакво обикновено раздразнение може да се
приема като смекчаващо отговорността обстоятелство, а в случая е налице
такова, тъй като са налице три обстоятелства – неподчинение, обида,
замахване да удари и псуване на майка, а по делото е установено, че още в
ранна детска възраст моят доверител е възприемал много трудно обидни
квалификации по негов адрес и псуване на майка, което е довело до
тръгването му от общия дом с баща му дори и дълго време не са си говорили.
Първоинстанционният съд е посочил единствено съдебното минало и
негативна характеристика като отегчаващи отговорността обстоятелства, но
аз считам че са налице множество смекчаващи. Вярно е, че е осъден, има
негативна характеристика, но по делото се събраха и добри характеристични
данни, които донякъде балансират тази негативна характеристика.
Самопризнанията му за нанесения побой и част от държани от него
боеприпаси. Също така е изразеното съжаление за причинената телесна
повреда, за смъртта и това, че той страда и оценява резултатът, който не е
желал и не е целял да настъпи. Следващо, което мога да посоча е трудова
ангажираност и сравнително млада възраст. Същият има и трудно социално
семейно положение. Разведен е, има две деца, за които трябва да се грижи,
отделно детето, което отглежда с настоящата му половинка, това всичко също
следва да смекчи положението му. Има и нови доказателства по делото,
събрани пред настоящата инстанция, които първоинстанционният съд не е
бил длъжен да ги коментира, това е свързано със здравословното му
състояние, плюс това, че раздразнението обикновено трябва да се счете за
смекчаващо, защото е било предизвикано по някакъв начин от пострадалия,
аз считам, че са налице признаци на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Ето защо моля да приемете, че е лице с ниска степен на
обществена опасност, още повече е и реабилитиран по голяма част от
деянията, посочени от прокуратурата. Това показва, че той все пак се е
поправил. Ето защо поддържам така направените алтернативни искания като
ще наблегна най-много на това, че не искаме изцяло оправдаване, но Вие да
прецените той за средната или за тежката телесна повреда трябва да бъде
17
съден и размерът на наказанието да прецените, който считам че е силно
завишен и следва да бъде около 5 години, ако остане същата правна
квалификация.
Адв. Л. – Уважаеми апелативни съдии, на първо място моля да имате
предвид, че ОС П. недопустимо включи в доказателствата показанията на св.
М. В., дадени на ДП, тъй като според нас протоколът за разпит тогава се
явява негодно доказателствено средство по чл. 129 ал. 1 НПК, тъй като не
съдържа данни за началото на разпита, не е вписан час. Съдът чете тези
показания и на стр. 7 от мотивите е записал - св. В. запитала какво е станало
като пострадалият е обяснил, че е бил бит и ритан, а в с. з. на 04. 08. 2021 г.
св. М. В. не е казала подобна информация, а нещо друго - той, пострадалият,
по принцип мълчеше, другите наоколо казваха, че е бит, тези доказателства
трябва да бъдат изключени, тъй като нямаме пряко доказателство, че
пострадалият е бил ритан, това са предположения.
Другият момент, към който искам да насоча вниманието Ви е, че тази
травма е била невидима за професионалистите хирурзи и освен това тя е и
доста рядко срещана при случаите, когато пострадалите лица са участвали в
побой. След като самите лекари хирурзи не са могли да знаят, дори не са
могли да предположат, да им дойде поне на ума, че има травма разкъсване на
паренхима на левия бъбрек в областта на хилусима му дори тези лекари не са
достигнали до такава информация, а за мен са били длъжни да го направят.
Тези вещи лица, които разпитвахме не са хирурзи, поради което няма как да
вярваме на становището им, че при операцията на 09. 08. тези лекари не са
могли да локализират това нараняване. За голям кръвоизлив лекарите са
знаели 2 дена преди смъртта, има така нар. компютърна томография, която
показва за голям кръвоизлив, стигащ до илячната кост, това се е видяло още
на 11. При това положение хирурзите е следвало да направят необходимото,
за да установят неговия източник и забележете вещите лица какво казаха, не е
било необходимо да се премахва целия бъбрек, а да се достигне до него, до
хилуса и да се спре кръвотечението, а то не е било значително и това вадя
като заключение, че от там може да изтече 700 мл в минута, ако е имало
такова разкъсване в областта на хилуса, паренхима, то пострадалият е могъл,
е трябвало да му изтече кръвта още в дома, след като се е прибрал, което
18
означава че това разкъсване не е засегнало значително кръвоносен съд – вени
има там, аорта, ако се засегне аортата има мигновено изтичане на кръвта, за
вената, ако се засегне по-слабо може да има теч. Но самият факт, че при
отварянето на корема на 09. 08. и открИ.ето на 200 мл кръв, което нямало
толкова голямо значение за експертите означава, че разкъсването не е било
толкова значително и това усложнение не е получено на инкриминираната
дата, а по-късно, защото вещите лица казаха пред ОС, че острата кръвозагуба
е настъпила след операцията, тя не е настъпила преди, нито на 08, нито на 09,
може би е настъпила на 13-ти и това е усложнение, което лекарите не са
могли да разберат дори при наличието на компютърна томография. Тогава
как може един човек да прецени, че при удар с юмрук дори с крак долу в ляво
ще може да причини разкъсване на бъбрека, дори тесни специалисти не могат
да го знаят, какво остава за обикновени хора дори студенти по медицина не
знаят, че бъбрекът е по-кръвоснабден отколкото е сърцето. Въпросът е как е
причинено това разкъсване на бъбрека, защото вещото лице казва, че това
разкъсване е микроскопично. Вещите лица казаха, че при падане върху мивка
в тоалетна може да се получи такава травма, изолирана травма в областта на
10 и 11 ребро, там където са бъбреците, а точно тези две ребра са установени
като счупени на ренгенографа. Вещите лица казаха, че дори добрата
реанимационна дейност води до счупване на ребра, сега казаха, че трябвало
да се счупят ребрата в тази част, но казаха, че реброто може да се счупи в
изпъкналата част, но ние нямаме тази снимка, вещите лица дори не са я
виждали тази снимка, а правят изводи, че не се виждало на тази снимка нищо,
как така правят изводи от нещо, което не са виждали. Според
ренгенографията имаме счупени две ребра, 10 – 11 ребро, и че може при
падане в баня или върху тоалетна да се получи изолирана травма, моля да
обърнете внимание на показанията на свидетелите и в П. вещото лице на стр.
21 от протокола от 21. 01. 2022 г. в. л. С. отговаря, че при падане върху
тоалетна или мивка, това от показанията на майка му, чула е, че той пада,
тези падания са доказани и не се оспорват от държавното и частното
обвинение, те са факт, майката е намирала пострадалия след като е чула, че е
паднал в банята и го намира паднал да лежи безпомощно сутринта в 6 часа,
имало е съборени вещи – печка, кюнци и т. н., вещото лице казва хипотетично
не може да се изключи, падането е високоенергийна травма и т. н., 10 и 11
ребро са тези, които установява ренгенографията, тя не установява счупване
19
на други ребра, счупването на ключицата, а при падането се вижда, че тя е
счупена от дясната страна, пострадалият е паднал на дясното си рамо и имал
открита лява долна част, която подсъдимият е имал възможност да засегне,
като е имал възможност да отправи удари навсякъде, нищо не е пречило да
нанася удари и по главата на пострадалия, такива не са установени, няма
черепномозъчна травма, вещото лице казва, че е цЕ.сочен ударът там, не на
други места. Вижте самата топография на нараняванията, те са ограничени.
Вижте седалището. Вещите лица казват, че при огледа няма тези наранявания,
няма травматични увреждания на белия дроб, на черния дроб, на слезката, на
червата, което означава, че подсъдимият е фиксирал цЕ.сочено ударите точно
там отдолу не на други места, които могат да причинят страшни травми в
неговото съзнание. Боксьорите 11 рунда се млатят точно в тези области и
както каза вещото лице, че това изключително рядко може да се случи при
побой. Смятам, че лекарите са допуснали пропуск и изходът от ситуацията
трябваше да бъде благоприятен и пострадалият можеше да бъде жив, ако
лекарите бяха установили правилно източникът на това кървене.
Тези обстоятелства, които подробно излагахме пред първата инстанция
не намериха място в мотивите пред ОС, защото ние имаме съмнения дали
тази травма – разкъсването на бъбрека, е получена при падането или
вследствие нанесения побой, точно тази конкретна травма или по-скоро
нейното усложнение, защото ясно е за всички, че когато има едно съмнение,
то трябва да се тълкува в полза на подсъдимия, а в случая ОС го е тълкувал в
негова вреда. Той нито една дума не е написал за изявленията на вещите лица
за падането от собствен ръст, а подсъдимият трябва да получи отговор,
нарушено ни е правото на защита. Съдът не е дал отговор на тези
обстоятелства, премълчал е, а ние изложихме подробни съображения. Имаме
хипотетични ситуации. Вещото лице забележете какви условни изрази
използват и днес – напълно е възможно да са причинени по описания начин
или най-вероятно, т. е. не се говори със сигурност, говорят вещите лица с
вероятности.
Може да се получи и по единия начин, може да се получи и по другия
начин, по кой. Ако при едно от падането е получено това разкъсване тогава
може ли да смятаме 100 %, че подсъдимият има някакво отношение към това.
Другото което е ние излагахме аргументи, че е могло да има инфекция в
20
организма, на което вещите лица се противопоставиха категорично, въпреки
че в документ е записано, че смъртта се дължи на перитонит, вещите лица
казаха – да, ние не сме инфекционисти, назначете си такива вещи лица
хирурзи, уролози те да ви отговорят. Другото, което е притеснително на стр.
13 от протокола от 21. 01. 2022 г., където в. л. С. казва че няма данни за
вътрешни инфекции в организма на пострадалия доколкото видял
документите, ами нали той го е аутопсирал, но тези документи казват че има
перитонит. Има доста тъмни моменти, които не са изяснени. За съжаление
тази допълнителна експертиза вместо да внесе по-голяма яснота тя внесе
повече объркване. Вещите лица пишат за 2 удара най-малко, минимален брой
удари в областта на главата 2, какво значи 2 удара, удари с юмруци ли, има
черепно мозъчни травми, по начина, по който се извършва едно деяние може
да се съди за умисъла. В медицинската документация отсъства всякаква
информация за травми, защото са немарливи затова липсват такива данни
казват вещите лица, а не може ли, защото няма такива затова да не ги
описват. В едно ограничено място, не е вярно това, че прокурорът каза повече
от 10 удара, но вещите лица казаха 7-8-10 удара, поне 7 удара, когато
тълкуваме доказателства следва да приемем по-благоприятната версия за
подсъдимия, не повече от 7 и не по-малко от 2.
Относно експертизата, така нар. СППЕ аз мисля, че е несериозна, не е
професионална, тъй като основният довод на тази експертиза е, че позицията
на подекспертния е незряла, а тя е такава, защото не е автентична, а е такава,
защото в обясненията си, което е написал не е така пълно както е давал
обяснения пред съда. Вие не може да ползвате собственоръчно написаните в
хода на полицейската проверка обяснения, незнам, може би вещите лица имат
по-големи права от съда. Те могат да изследват всичко, те са предубедени
според мен, взима се обвинителния акт, където пише обвинение по чл. 115 и
се пише позиция за лицето, което е виновно за това деяние, това не е
допустимо. Освен това те казват подсъдимият участвал в множество сходни
деяния, какви са сходни, кои са те, има една присъда за лека телесна повреда,
за която е реабилитиран по право. Има един обвинителен акт за кражба на
дърва, за което е оправдан, той е оправдан и какво правим със задна дата.
Колегата съдия казва, че не трябва да смесваме нещата, трябва да ги
смесваме, защото вещите лица изземват функциите и на съда, и на
разследващ, използват това като обяснения едва ли не за инкриминираното
21
деяние, а тя трябва да ползва само доказателствата в кориците по делото
годни по НПК да обосноват присъда. Не може въз основа на хвърчащи
листове на данни да се правят психолозите и психиатрите глобални изводи,
въз основа на някакви саморъчни неща или по слухове, бил казал някъде в
някаква стая без адвокат, ами може всичко да каже, може да си измисли.
Важно е това, което е казал пред съда, в присъствието на защитниците му, на
прокурора и това да бъде база за неговото охарактеризиране. Затова смятам,
че тази експертиза изобщо не следва да бъде обсъждана, тя е не състоятелна.
Съдът на стр. 27 е казал – „от друга страна за начина и механизма на падане
не кореспондира с физичната зависимост както с описаните …, това съдебна
експертиза ли е, чисто физически няма как да се посяга да удари стоящ
отпред обект… е невъзможно да осъществи удар…“ тук се оспорва версия.
Освен това прави абсолютно неадекватни изводи за физическите неща, точно
замахването с дясната ръка води да залитане и падане на дясното рамо и
счупването на ключицата и остава открита точно тази част с травматичните
уреждания там, вещото лице психиатър ми казва това не може да стане. И
това е експертиза, която трябва да приемем, че можем да приемем че псувнята
нищо не е, че цял ден са се разправяли, че псувнята не може да доведе до
фрустрация, защото не е от важен човек отправена. Мен, ако ме напсува един
просяк също ще изпадна в фрустрация, защото за мен това е унижение, ако е
от по-важен човек псувнята човек може да се сниши и да не изпадне във
фрустрация, точно обратното се е случило в случая. Така нар. обида, ами най-
тежката възможна обида е псувнята на майка, независимо кой я отправя, дори
и на шега вие може да изпаднете в ярост и това става мигновено. Вижте
обясненията му, първо е псувните и тогава идва неговия гняв, може да е
разстроен от други неща именно тази експлозия настъпва в този момент, но
няма само псувня, има нападение с юмрук, само някой да ви нападне с
папката така може да доведе до изблика на вашия гняв и точно така е станало.
Колегата иска 115, но нищо не казва за поражението от това, което се е
случило, за оказаната помощ, за предложението да бъде откаран до дома, ако
това е 115 една такава реакция не би се случила. Прокурорът иска 124, защото
са ограничени в обвинението – могъл ли е да предвиди подсъдимият това,
което лекарите не са предвидили, могъл ли е с неговите знания, бил ли е
длъжен да го предвиди това, което лекарите не са го предвидили, ако говорим
за субективната страна, няма как да стане това, защото вещите лица казват, че
22
е станало инцидентно и било изненада за самите лекари, а не би трябвало да е
така, защото два дена преди смъртта на томографията е описано съвсем ясно
това стичане, този момент лекарите са проспали и не са спасили този човек,
трябвало да бъде ревизиран, за да се прекрати изтичането.
Моля първо да оправдаете подсъдимия изцяло, защото няма
категоричност, имаме вариации и те са предположения.
Другото, което искаме е алтернативно, е да намалите наказанието,
защото е определено в горната граница за престъплението по чл. 128.
Благодаря.
ПОДСЪДИМИЯТ ЗА ЗАЩИТА – съгласен съм с казаното от адвокатите
ми. Поддържам го.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
Г. Д. Д. – искам от съда вие каквото прецените, ако е възможно да ми
намалите малко присъдата.
Съдът, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви
приложената присъда като разясни, че същата подлежи на обжалване или
протест в 15-дневен срок от днес пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
Производство по чл. 336 ал. 3 вр. чл. 309 НПК.
След произнасяне на присъдата съдът се занима с мярката за
неотклонение по отношение на подс. Г. Д. Д.. С оглед на постановената
присъда от въззивната инстанция счита, че мярката за неотклонение
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА следва да бъде потвърдена, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
23
ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА спрямо подс. Г. Д. Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Заседанието се закри в 12:45 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
24