Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4967/22.12.2014г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІV брачен състав, в открито заседание на десети декември 2014 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА
КОСТАДИНОВА
секретар:
София Чаушева
разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11704 по описа на съда за 2014г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по иск по чл. 144 във вр. с чл. 139 вр. чл. 140 ал.1т.2 от СК и
по чл. 149 от СК, предявен от М.Н.Ш. ЕГН ********** постоянен
адрес:*** *** срещу Н.В.Ш. ЕГН ********** постоянен адрес: гр. П. ул. „****”
№*, ет.*, ап.**
Ищцата твърди, че ответникът е
неин баща, като с решение № 37/29.03.2000г., постановено по бр.дело №913/99г.по
описа на прс - ii бр. състав е прекратен бракът между родителите й- а. к. у. и н.в.ш.,
като отглеждането и възпитанието на двете със сестра й-с. н.ш. е било поверено
на майка им. с решение № 7/23.01.2002 г. на прс - xiii гр. състав е определен
размер на издръжката за ищцата в размер на 40 лв. с решение № 4391/ 30.11.2012
г. на прс - iv брачен състав е увеличен размера на издръжката на ищцата
от 40 лв на 130 лв., считано от 27.07.2012г. до 17.08.2012г.- датата, на
която навършила пълнолетие. с решение № 1492/10.04.2013г. на прс дължимата от
баща й издръжка, като пълнолетна, учаща в средно учебно заведение е определена
в размер на 130лв.
през цялото време от момента на прекратяване на брака между
родителите й до сега за ищцата и сестра
й се била грижила единствено майка им. считано от м.09.2013г. ищцата била студентка
в ****, гр.с. за срок от *** години. по-малката й сестра- с. ш. била ученичка
във ******, считано от учебната **** г. Ответникът не бил
търсил никога контакт с тях и по тази причина не можела да твърди или доказва
каквито и да факти от неговия живот. не разполагала с информация, относно доходите
му, здравословното му състояние и разходите му, но счита, че е справедливо и
наложително той да поеме част от законовия и моралния си дълг на родител,
свързан с нейната издръжка. всички разходи, свързани с отглеждането и
образованието на ищцата - пътуване от с.
стряма до гр.с., семестриални такси, издръжката й там, дрехи, учебни пособия,
храна, допълнителни курсове и всичко друго необходимо се поемали от майката на
ищцата. дори и минималната й определена издръжка не й била изплащана от баща й,
което наложило майка й да води изпълнително дело за издръжка. в момента майка й
била безработна и не получавала достатъчно доходи, за да успява да се грижи за
ищцата и нейната сестра.
Ищцата моли съдат да има предвид, че обучението й е свързано с
допълнителни разходи от обичайните за живот, изразяващи се в закупуване на
консумативи и пособия, такси свързани с учебния процес, а също и издръжката и
пътуванията й до гр. с.. Ищцата не получавала доходи и нямала имущество, с
което да се издържа. за издръжката й се грижила единствено майка й. при това
положение, съобразно чл.144 ск, за бащата съществувало морално и законово
задължение да издържа и своето навършило пълнолетие дете, което е студентка.
още повече, че той нямал други деца, за които да полага грижи.
Направено е искане съдът да
постанови решение с което да осъди
ответинка Н.В.Ш. да заплаща издръжка на
навършилата си пълнолетие дъщеря, учаща във висше учебно заведение в размер на 200 лева месечно, считано от 01.09.2013
година до настъпване на законна причина
за нейното изменяване или прекратяване.
В
законоустановения срок от един месец по чл. 131 ГПК ответникът
Н.В.Ш., ЕГН **********,***, е
депозирал отговор на исковата молба.
Намира предявеният иск за допустим, но
неоснователен. Оспорва претенцията, както
по основание,
така и
по размер.
Не бил в състояние
да плаща
претендираната издръжка, тъй като нямал доходи
от трудови
правоотношения, както и
имущество, от което да реализира доходи.
От дълги години страдал
и от
****, което заболяване, както и
възрастта му, го затруднявали при намиране на работа.
Освен това заплащал издръжка на непълнолетната си
дъщеря в размер на 120 лева
В този смисъл плащането
на исканата
издръжка щяло да представлява особена трудност за ответника.
Счита, че ищцата, макар и
студент, е в състояние да
полага труд, от който да реализира
доходи.
С оглед на
изложеното ответникът моли съдът да постанови решение с което да отхвърли предявения
иск като
неоснователен.
Не се спори по делото и се признава
за безспорно установено това, че ищеца е
дете / дъщеря/ на ответника.
Извън горното не са налице факти, които не се
нуждаят от доказване.
След преценка на събраните по делото доказателства във
връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Видно от представеното (на л. 3)
удостоверение за раждане, ответникът е баща на ищеца. Не се спори между
страните, че бракът между родителите на
ищеца бил прекратен. Липсва спор и относно обстоятелството, че ищеца е останал да живее при своята майка. Липсва спор и относно факта, че
ищецът е навършил пълнолетие на ****. Липсва спор и относно факта, че считано от **** ищецът е студент като продължава висшето си образование в Университет ***** - С., редовна форма на
обучение. През учебната *** ищецът е
записал *** година от обучението си. Не са представени доказателства за това
ищцата да е продължила обучението си в посоченото
висше учебно заведение и през
настоящата учебна 2014/2015 година.
От представената декларация от ищеца /л.34 от делото/ става ясно, че същият не притежава недвижими имоти. Не работи и няма доходи, не е омъжена.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс
родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако същите
продължават образованието си и не могат да се издържат от доходите си, като
такава издръжка не се дължи, ако тя съставлява особено затруднение за родителя.
Следователно, релевантните факти в настоящето производство са дали ищецът
продължава образованието си след навършване на пълнолетие, както и дали той
може да се издържа от доходите и имуществото си. При разпределение на
доказателствената тежест той е страната, която следва да проведе пълно
доказване на исковата си претенция. Ответникът от своя страна при направено
възражение следва да проведе доказването, че
плащането на издръжка съставлява особено затруднение за него, както и че
ищецът разполага с имущество и доходи, от които да се издържа.
По делото не са събрани доказателства, че ищеца получава доходи, за да
се обсъжда въпросът дали той е в състояние сам да се издържа от тях. Без значение е и това, че ищеца е младо и
трудоспособно лице и, че принципно е в здравословно състояние, позволяващо му
да работи, тъй като съответните обстоятелства не са от предпоставките за
отхвърляне на иска.
Относно
доходите на майката на ищцата в
производството се събраха доказателства за това, че същата живее с ищцата и нейната по-малка
сестра в село С. Безработна е и не получавала трудово възнаграждение. Притежава земя и
сграда в град З. видно от писмо
-отговор на НАП – П.
Относно
доходите на ответника съдът намира за установено
следното: Видно от
постъпилото писмо –отговор от НАП
– П. касателно доходите на ответника е, че ответникът по делото – бащата на ищцата
не фигурира като самоосигуряващо се лице, притежаваният от него
ЕТ „***** - Н. Ш.” е
с прекратена регистрация на ****.
Лицето не притежава МПС-та, няма подавана ГДД по
чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната
2013 година; Ответникът фигурира в базата данни от Общините като собственик на
1:6 ид. част от земя и сграда в гр. В., както и като
собственик на 1/6 ид. част от жилище, находяща се в гр. П., ул.”****” №
*, ет.*, ап.**. От представените и
приети по делото амбулаторни листи
е видно, че ответника страда от ***.
Ответникът твърди, че е
осъден да заплаща на непълнолетната си дъщеря Сияна издръжка в размер на 120 лева месечно.
Съдът обаче намира, че това му задължение към настоящия момент е
отпаднало, поради навършване на пълнолетие на детето, което е родено
на *** година.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищеца не
притежава имущество и не реализира доходи, от които да се издържа.
Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в
основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е
законно- самият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда,
променя или погасява, и е строго лично –неразривно свързано с личността на
задължения и оправомощения. Задължението на родителите да издържат децата си е
в основата си морално задължение, но докато задължението за издръжка по
чл.14 СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на
положението на детето, то при издръжката на пълнолетен учащ, пълна безусловност
на задължението не е налице. Необходимо е детето да не може да се издържа от
доходите/имуществото си и даването на издръжка да не създава особено
затруднение за родителя. В настоящия случай съдът приема, че пълнолетната
дъщеря не може да се издържа от имуществото си, но даването на издръжка
сериозно ще затрудни ответника. Няма спор, че за поддържане на
пълнолетен учащ във висше учебно
заведение са необходими не малко средства за издръжка, но това автоматично не
означава, че част от тях следва да се поемат от родителя, от когото се търсят,
защото принципно пълнолетните деца по начало са длъжни сами да се грижат за
издръжката си. Такава е и логиката на законодателя, вложена в текста на нормата
на чл. 144 от СК, която предвижда заплащане на издръжка от родителя, но само
след като той е покрил своите собствени нужди и има възможност без особени
затруднения да поеме тази издръжка. По делото се установи, че такива
затруднения са налице, както с оглед ограничените финансови възможности и начин
на живот на бащата на ищцата, така и
с оглед на това, че същият бидейки в работоспособна възраст е в
напреднала такава и с влошено здраве. Действително
ответникът притежава идеални
части от недвижимо имущество
от което обаче той не реализира доходи и не би могъл да реализира, тъй като
живее в един от посочените имоти.
Освен това той не притежава МПС и
не реализира никакви доходи
за да обсъжда съдът дали
му е възможно да отделя средства и за
издръжката на пълнолетната
му учаща
във висше учебно заведение дъщеря.
Видно от молба до съда , изхождаща
от самата ищца/ л. 33 от делото/
е , че ответникът дължи по
изпълнителни дела сума в размер
на около
12 000 лева, натрупани за
издръжката на нея и
сестра й, които съдия-изпълнител
не е събрал, поради невъзможност. Съдът намира, че съвкупната
преценка на събраните доказателства води до еднозначния извод, че отделянето на
средства за издръжка на пълнолетното дете ще постави в особено затруднение
ответника, в която връзка искът следва да бъде отхвърлен, защото втората от
изискуемите предпоставки за уважаването му не е налице.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се
доказва основанието за дължимостта на издръжка от родител на пълнолетно лице,
продължаващо образованието си във висше учебно заведение. Макар и безспорно да
е обстоятелството, че ищцата се нуждае от издръжка, то ответникът не е във
възможност да й осигурява такава без това да представлява особено затруднение
за него, каквото е изискването на чл. 144 от СК. Това се установява от
писмените доказателства по делото. Ето защо и съдът прие, че липсва една от
законовите предпоставки да бъде уважен предявеният иск, а именно възможност за
ответника да дава издръжка .
Поради отхвърляне
на предявения иск направените по делото разноски от ответника следва да бъдат
заплатени от ищцата. Разноските са 200 лева за адвокатско възнаграждение. С
оглед изхода на спора ищцата няма право на присъждане на разноски. Ищцата
следва да внесе по сметка на ПРС и държавна такса за производството в размер на
50,00 лева, определена с оглед предмета на делото.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 144 във вр. с чл. 139 вр. чл. 140 ал.1 т.2 от СК
и по чл. 149 от СК, предявен от М.Н.Ш.
ЕГН ********** против Н.В. Ш. ЕГН **********
за заплащане на месечна издръжка от 200 лева /ДВЕСТА лева/, в качеството й
на пълнолетен учащ във висше учебно заведение, считано от септември 2013 година до настъпване на
причина за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА М.Н. Ш.
ЕГН ********** да заплати по сметка на ПРС сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/,
представляваща държавна такса за настоящото производство
ОСЪЖДА М.Н. Ш.
ЕГН ********** да заплати на Н.В. Ш. ЕГН
********** сумата от 200,00 лева /двеста лева/, представляваща направените от
последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
датата на съобщаването му на страните пред
ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п./ Диана Костадинова
Вярно с оригинала
С.Ч.