Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 01.12.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и втори ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря
Вилиана Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 197 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 относно създаването на
Митнически кодекс на Общността, във връзка с чл.220 ал.2 от ЗМ и чл.145 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на С.А.А. ***, депозирана чрез упълномощен процесуален представител
адв.Г.Б.против Решение №32-467891/07.07.2023г. към митническа декларация (МД)
MRN 19BG002002005082R2 от 27.03.2019г., постановено от директор на ТД Митница
Варна. С обжалвания акт административният орган отказва да приеме митническата
стойност на декларираната стока №1 по посочената МД; определя митническа
стойност в размер на 38364,67 лева; разпорежда да се коригират данните по МД,
както следва – за стока №1 Е.Д. 8/6 – статистическа стойност да се чете
38364,67; Е.Д. – митническа стойност да се чете – 38364,67; Е.Д. 4/14 – цена на
стоката да се чете 22248,00 при курс 1,72441 лв. за 1 USD; е.д. 4/16 – метод на
определяне на стойността – вместо 1, да се чете 6 (стойност, основана на
наличните данни); Е.Д – задължения да се четат като … дължим размер А00 Мита –
3836,47 лв. , В00 ДДС – 8460,23. С решението е разпоредено да се вземат под
отчет начисленият размер на държавните вземания, като са определени дължимите
суми за досъбиране в размер на мито (А00) – 2284,50 лева и ДДС (В00) – 5025,90
лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание
чл.114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.59, ал.2 от ЗДДС. Оспорващият
изразява несъгласие с постановеното решение, като счита, че същото е
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, издадено в
нарушение на административно производствените правила. Твърди, че е изтекъл
предвиденият срок по чл.103, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване за
митническо задължение, предвид датата на подадената от лицето митническа
декларация – 27.03.2019г. Като самостоятелно основание за незаконосъобразност
сочи, че декларираната стойност съответства на договорената и платена такава и
не са налице каквито и да е обстоятелства, обосноваващи нейната промяна. Въз
основа на изложеното моли решението да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание оспорващият
се представлява от адв.Г.Б., която заявява, че поддържа жалбата. Счита, че
решението е необосновано, противоречащо на материалния закон и издадено в
нарушение на административно производствените правила, поради което настоява за
неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.
Ответната страна - директор на Териториална
дирекция Митница Варна, представляван от гл.юрисконсулт Т. К., счита
оспорването за неоснователно. Сочи, че са налице основания за удължаване на
срока за събиране на митническо задължение, предвид наличието на данни за
извършено престъпление, за което е уведомена Окръжна прокуратура Варна,
съответно – налице е писмо от Икономическа полиция. Въз основа на изложените
аргументи моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 27.03.2019г. с митническа
декларация MRN 19BG002002005082R2 жалбоподателят С.А.А. декларира на режим
„допускане за свободно обращение“ стока с код по ТАРИК **********, с описание „Лек
автомобил, употребяван, с повреди, марка: Порше, модел: Макан, тип: бензин,
брой места: 5, първа рег.: 20150102, цвят: бял, раб. обем: 2997 куб. см., мощност:
250 kwdin, двигател №: неоткрит, шаси № WP1AB2A5XFLB61076, бруто тегло 1865,00
кг, нето тегло 1865,00 кг, произход EU, условие на доставка CFR Varna,
декларирана цена 9000,00 USD, при обменен курс – 1,72441 лв. за 1 USD.
Към митническата декларация за
допускане за свободно обращение били приложени договор за покупко-продажба от
15.01.2019г. с продавач Precision Auto Group LLC, снимков материал, сертификат
за тотална щета на МПС от щата Калифорния (Salvage Certificate); превозни
документи.
Въз основа на декларираните
данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност е
определен съгласно разпоредбата на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, т.е.
върху договорната стойност - действително платената или подлежащата на плащане цена
на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост. Митническата стойност за
стоката, определена въз основа на декларираните за нея елементи е в размер на 15519,67
лв. Определени са и са взети под отчет публични задължения за мито в размер на
1551,97 лв. и за ДДС в размер на 3434,33 лв. Съгласно приложени към преписката
платежни документи от 27.03.2019г. посочените суми са внесени.
При извършена повторна проверка
на декларираното, на основание чл.84, ал.1, т.1 във връзка с чл.48 от Регламент
(ЕС) №952/2013г. относно достоверността на декларираната митническа стойност на
моторни превозни средства, които са декларирани като „употребявани“,
„катастрофирали“, „с повреди“ в ТД Митница Варна, възникнали съмнения относно
декларираната митническа стойност на някои от тях, внесени от САЩ, в това число
досежно внесения употребяван автомобил по MRN 19BG002002005082R2/27.03.2019г.
Предприети били действия за извършване на последваща проверка по линия на международното
сътрудничество до САЩ. Във връзка с отправеното искане за съдействие бил
получен отговор от Американската служба „Митници и гранична охрана“ с вх. №
32-359976/21.10.2022г. в ЦМУ, с приложени към него сканирани документи - „Електронна
информация за износ“ (еквивалент на европейската митническа декларация за износ),
между които е и Електронна информация за износ за употребяван лек автомобил по
МД с MRN 19BG002002005082R2 от
27.03.2019г., с посочена по-висока цена при износ от декларираната.
На основание чл.140 от Регламента
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нуждите на допълнителната проверка до вносителя
С.А.А. било изпратено писмо рег. №32-407886/25.11.2022г., с искане за
представяне на документи и информация, в подкрепа на декларираната митническа
стойност по процесната декларация, а именно заверени копия на договори,
документи за транспорта, документи за плащания, документи за формиране на
продажната цена на стоката и др. В същото писмо е указано, че при непредставяне
на посочената информация в определения срок, митническите органи ще продължат
процедурата за определяне на нова митническа стойност. В указания срок
оспорващият представил намиращите се при него документи, а именно: разрешение
за временно движение; митническа декларация; декларация за специфична употреба;
удостоверение № В011384/18.06.2019г.; декларация от 24.06.2019г.; служебна
бележка за технически параметри на автомобила; платежно нареждане за платени
мито и ДДС; договор за покупко – продажба на автомобила от 16.01.2019г. и
фактура; удостоверение за щети; първо удостоверяване; декларация – разписка за
пари в брой; платежно нареждане за плащане на транспорт.
Със съобщение по реда чл.22, §6
от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с рег. №32-118021/28.03.2023г.,
жалбоподателят е уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се
определи нов размер на задължение за декларираната стока по МД с MRN 19BG002002005082R2 от 27.03.2019г. В
обстоятелствената част на акта са изложени мотивите, на които ще се основава
решението на митническия орган. Посочено е, че съгласно предоставена информация
от американските власти е установена декларирана стойност при износ от САЩ с
износител Precision Auto Group LLC за лек автомобил „2015 Порше, модел: Макан“
с шаси № WP1AB2A5XFLB61076, в размер на 22248 USD (38364,67 лева), като същата е по-висока от декларираната при внос. Според
митническия орган представените от лицето документи не доказват истинността на
декларираната митническа стойност на автомобила, поради което следва да бъде
определена нова митническа стойност на процесната стока, като са описани
вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в
чл.74, §2, б. „а“ – „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и основанията за
неприложимост на същите по отношение на процесната стока.
В заключените е направен извод,
че митническата стойност следва да се определи на основание чл.74, §3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в предоставена
информация в рамките на административното сътрудничество таблици с данни и
износна декларация от американските митнически власти, в размер на 38364,67
лева.
Съобщението е връчено на неговия
адресат чрез пощенски оператор на 05.05.2023г., като няма данни в указания срок
жалбоподателят да е депозирал възражение.
Въз основа на констатациите по
осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени
в административна преписка, директорът на ТД Митница Варна издал оспореното в
настоящото производство решение. Органът счел, че представените от вносителя
документи не доказват истинността на декларираната митническа стойност на
автомобила. Досежно приложената декларация – разписка за пари в брой от
15.01.2019г., придружена с превод на български език, в която е посочено, че
американското дружество Precision Auto Group LLC е получило пари в брой в
размер на 9000 USD на 15.01.2019г. за автомобил
„2015 Порше Макан“ + навло, приел, че в случая разплащането е извършено в брой
и не може да бъде проследена реално платената цена на стоката по банков път.
Видно от мотивите на решението,
при извършената последваща проверка от митническите органи е анализирана
наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN
(номер на шаси), като на ел. страница https://autoauctionhistory.com/automobile/porsche/macan/fe315ac017porsche_macan/ била открита информация за
обявена продажна цена на аукцион за същия автомобил (със същия VIN) в страната на износа в размер на 23530 USD, която цена
е значително по-висока от декларираната.
От данните, получени от
американските власти и износна декларация ITN Х20190122550741 и XTN *********-190063, стоката с
износител Precision Auto Group LLC, с местоназначение в митническата територия
на Съюза към български купувач е идентифицирана по марка, модел и номер на
шаси, като декларираната стойност при експорт от САЩ е в размер на 22248 USD.
Изведен е извод, че с оглед
направената проверка по линия на международното сътрудничество и представените
констатации, както и наличието на обстоятелства, които обосновават съмнения, че
декларираната договорена стойност е занижена, са налице съмнения, че
декларираната стойност не е действително платената или подлежащата на плащане цена
на стоката при продажбата и за износ на територията на Съюза, поради което
органът е приел, че митническата стойност не следва да се определя по метода на
„договорената стойност“ по чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013.
Поради това и в изпълнение на
чл.74, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013 органът приел, че следва да бъде
определена нова митническа стойност на процесната стока, като са описани
вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в
чл.74, §2, б.„а“ до б.„г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и основанията за
неприложимост на същите по отношение на процесната стока. Според изложените в
решението мотиви в случая не може да се приложи методът по чл.74, §2, б. „а“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013, свързан с договорната стойност на идентични стоки,
тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на автомобилите,
състоянието при оформането му, съответните щети, повреди, изминати километри и
други данни за съпоставяне. При направена справка в системата МИС3А не била
открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. В резултат на
проверката не били установени стойности на стоки със същите характеристики,
поставени под режим „допускане за свободно обращение“ в други митнически
учреждения на територията на РБългария.
В
решението е обоснована невъзможността за прилагане на метода по б. „б“ от
чл.74, §2 свързан с договорната стойност на сходни стоки. В тази насока е
посочено, че след извършена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или
приблизително същото време, като стоката, подлежаща на остойностяване и вече
остойностени съгласно основния метод – договорната стойност, не са установени
декларирани и приети митнически стойности за употребявани автомобили по марка и
модел, с първоначална регистрация, с описани повреди, с произход EU, внасяни приблизително в същия период от друг износител
и от други дружества-вносители. Доколкото автомобилът е деклариран с повреди и
няма информация за техническото състояние и вида на повредите, е невъзможно да
се установи сходна стока със сходни характеристики/повреди, което прави
невъзможен използване на този метод.
Отречено е и приложимостта на
метода по чл.74, §2, б. „в“ от Регламент (ЕС) №952/2013, тъй като липсва база
данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на
Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти,
включително за идентични и сходни стоки. Посочено е, че обикновено на
територията на Съюза такива коли първо се ремонтирали и тогава се пускали в
продажба. В същото време за прилагането на този метод е необходимо да се
установи сходност или идентичност, каквито не са установени.
Според решаващия орган
разпоредбата на чл.74, §2, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, също е
неприложима, предвид това, че няма предоставена информация от вносителя за
себестойността на автомобила от производителя.
Въз основа на изложеното за
отсъствие на предвидените предпоставки, относими към методите за остойностяване
на процесните стоки по чл.74, §2 от Регламент (ЕС) №952/2013, митническият
орган счел, че митническата стойност следва да бъде определена въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от
следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за
митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата търговията и
глава 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, по аргумент от разпоредбата на чл.74, §3
от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Позовавайки се на разпоредбата на
чл.VII от ГААТ, според която, ако
митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно
горецитираните разпоредби, „митническата стойност следва да бъде определена
като се използват разумни методи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на настоящото споразумение и на базата данни, които са на
разположение в страната вносител“ и с оглед обстоятелството, че не е приложена
износна фактура, митническата стойност е определена на база стойността, обявена
в предоставената електронна износна декларация.
Въз основа на изложените в
решението факти и правни аргументи директорът на ТД Митница Варна отказва
да приеме митническата стойност на декларираната стока №1 по посочената МД;
определя митническа стойност в размер на 38364,67 лева; разпорежда да се
коригират данните по МД, както следва – за стока №1 Е.Д. 8/6 – статистическа
стойност да се чете 38364,67; Е.Д. – митническа стойност да се чете – 38364,67;
Е.Д. 4/14 – цена на стоката да се чете 22248,00 при курс 1,72441 лв. за 1 USD;
е.д. 4/16 – метод на определяне на стойността – вместо 1, да се чете 6
(стойност, основана на наличните данни); Е.Д – задължения да се четат като …
дължим размер А00 Мита – 3836,47 лв. , В00 ДДС – 8460,23. С решението е
разпоредено да се вземат под отчет начисленият размер на държавните вземания,
като са определени дължимите суми за досъбиране в размер на мито (А00) –
2284,50 лева и ДДС (В00) – 5025,90 лева, ведно с лихва за забава върху размера
на държавните вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕИО) № 952/2013, вр.
чл.59, ал.2 от ЗДДС.
Решението е връчено на С.А.А. на
11.07.2023г.
Настоящата жалба е депозирана по
пощата на 25.07.2023г.
По делото е приложена цялата
административна преписка по издаване на оспорения акт, като документите,
изготвени на чужд език, са придружени с превод на български език.
Изложената фактическа обстановка
се установява от представените от страните и приети по делото доказателства.
При така установените факти от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение
№32-467891/07.07.2023г. към митническа декларация MRN 19BG002002005082R2 от
27.03.2019г., с което директорът на ТД Митница Варна отказва да приеме декларираната
митническа стойност и на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013, във
вр. с чл.144 §2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 определя нова
митническа стойност на внесената стока в размер на 38364,67лв., както и
разпорежда да се коригира митническата декларация в съответствие с установената
от органа нова митническа стойност. Във връзка с извършената корекция е
установена дължима сума за доплащане за мито 2284,50лв. и ДДС в размер на
5025,90лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания.
Жалбата е допустима за
разглеждане, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от адресат
на този акт, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните
съображения:
При служебно
извършената проверка за валидност на решението, съдът констатира, че същото е
издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл.19, ал.7 от
Закона за митниците. Съгласно посочената норма за целите на прилагане на чл.29
от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се
издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Според чл.29 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен
орган, разпоредбите на чл.22, параграфи 4, 5, 6 и 7, чл.23 параграф 3 и членове
26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без
съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно оспореното
решение на директор на ТД Митница Варна е издадено от компетентен
административен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна
компетентност, съобразно чл.101, §1 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.
чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) №
952/2013.
Оспореният
административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от
фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредба на чл.22, §6, ал.1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които
ще се основава решението. Решението е издадено при спазване на административно
производствените правила в рамките на осъществяване на последващ контрол по
смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. Същото съдържа приложимата правна уредба и
изложение на възприетите относими за случая юридически факти.
Предвид горното съдът приема, че
обжалваното решение съставлява валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса
на съществени нарушения на процедурните правила.
При направената преценка за
съответствие на Решение №32-467891/07.07.2023г. към МД MRN
19BG002002005082R2 от 27.03.2019г., с материалния закон, съдът намира следното:
По делото липса спор по фактите.
Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са
обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия
регламент, във вр. чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата
стойност по процесния внос.
Митническата
стойност е определената за митнически цели стойност на стоките, която подлежи
на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически
задължения.
Предвид
значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от
вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на
Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат правила и мерки за
контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното
деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването,
обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности.
В
разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е установен общият принцип
за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е.
въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.
Съгласно чл.140, ал.1 от
Регламент за изпълнение 2015/2447, когато митническите органи имат основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат
да поискат от декларатора да представи допълнително информация, което е било
сторено в настоящия казус с писмо от 25.11.2022г. В случай, че съмненията им не
отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140,
ал.2 от регламента, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на чл.70, §1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. В тези хипотези остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от
регламента при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до
г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Съгласно чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №
952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя
се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза,
като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за
митата и търговията, Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и
Глава 3 от Дял II на регламента.
Цитираните
критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност
както по отношение на метода, посочен в чл.70 от Кодекса, така и помежду си, и
само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в
установената поредност (в този смисъл решение № 3699/18.04.2022г. по адм. д. №
11027/2021г. на ВАС и др.).
Едва
след като докаже, че тези методи са неприложими за конкретния случай, органът
може да определи митническата стойност по реда на чл.74, §3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, т.е. с използване на разумни способи въз основа на
наличните данни на митническата територия на ЕС.
При
всички случаи в
тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да
докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да
обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоки
и само ако не бъдат опровергани, е налице възможност за определяне на
митническата стойност по субсидиарно предвидените методи. Терминът „основателни
съмнения“ няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за
изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен
случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства. В този смисъл е и
трайно наложилата се съдебна практика на ВАС, която настоящият състав изцяло
споделя.
В конкретния случай, процесната
МД с MRN 19BG002002005082R2 от 27.03.2019г.
е била предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално
платената цена за автомобила, посочен в нея, релевантна за определяне на
митническата му стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания -
мито и ДДС по реда на чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. чл.84 от ЗМ. Разпоредбата
на чл.48 от Регламента предвижда, че за целите на митническия контрол,
митническите органи могат след вдигане на стоките, да проверяват точността и
пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за
временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за
напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и
наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи,
и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до
предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези
органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това
все още е възможно.
В чл.140 от Регламент за
изпълнение № 2015/2447 е предвидена възможност за неприемане на декларираните
договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни
съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума, посочена в чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, и тези съмнения не са отпаднали
след изискване на допълнителна информация от декларатора.
Възможността на митническите органи
да отхвърлят декларираната митническа стойност на стоките обаче, не ги
освобождава от задължението да изложат нарочни мотиви, обосноваващи
основателността на съмненията и разликите в стойността, въз основа на която е
определена новата митническа стойност. Основателните съмнения по смисъла
на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика
в цените на стоките, достатъчна да обоснове съмненията. Практиката на съда на
ЕС по приложението на чл.140, §1 от Регламента за изпълнение налага
становището, че процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани (решение С-263/06, т. 52).
В настоящия казус ответникът не
ангажира убедителни доказателства за основателност на неговите съмнения за
нереалност на декларираната митническа стойност. Видно от приобщените
доказателства, вносителят е представил цялата изискана информация за обосноваване
на договорната стойност на процесната стока към ЕАД, в това число фактура,
която е придружаващият документ във връзка с митническата стойност, съгласно
чл.145 от Регламента за изпълнение, договор за покупко - продажба, както и
документ за плащане на договорената стойност. Представени са и разрешение за
временно движение; декларация за специфична употреба; удостоверение №
В011384/18.06.2019г.; декларация от 24.06.2019г.; служебна бележка за
технически параметри на автомобила; платежно нареждане за платени мито и ДДС;
удостоверение за щети; първо удостоверяване; платежно нареждане за плащане на
транспорт. Всички представени документи съответстват на фактите, отразени в
подадената от лицето митническа декларация. Налице са безспорни данни за внесения
автомобил, неговото техническо състояние, писмен договор, сключен между станите
– продавач Precision Auto Group LLC и купувач – С.А.А., в който е посочена
уговорената цена на лекия автомобил. От приложена декларация – разписка се
установява, че уговорената по договора цена е заплатена в брой. Независимо от
представените доказателства и без да оспорва автентичността на приложените към
митническата декларация договор и фактура за покупко-продажба на превозно
средство от 14 януари 2019г., както и декларация – разписка за пари в брой,
митническият орган приел, че същите не доказват истинността на декларираната
митническа стойност на автомобила, както и че разплащането е извършено в брой и
не може да бъде проследена реално платената цена на стоката по банков път,
поради което, както и предвид налична информация за автомобил със същите
характеристики, който е обявен на сайт за продажба на цена 23530 USD, е налице
съмнение за декларирана цана на стоката. Съдът намира, че административният
орган необосновано е поставил под съмнение декларираната цена на стоката,
позовавайки се на неофициална информация, съдържаща се на сайт за продажба на
автомобили и с аргумент, че цената е платена в брой. Извършената от митническия
орган съпоставка на декларираната цена с възможната цена при придобиване на
стоката от продавача в държавата на износа и декларираната при експорта цена,
не е основание за съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност.
Посочената информация на сайт за продажба не е част от митническите
информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в
закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Установената от
митническите органи информация за продажбата на автомобили, на които се оспорва
митническата стойност, от проведени аукциони в интернет страници в страната на
износа – в случая САЩ, не може да се използва за целите на определяне на
митническата стойност на въпросните автомобили по реда на чл.70 от Регламента.
Освен това не са събрани никакви доказателства, че обявената в сайта цена е
равна на продажната. При това положение следва да се приеме, че липсват
установени по надлежен ред факти, които да обосноват извода на решаващия орган
относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на
митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и
относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган.
Органът се е позовал на
представената от американските митнически органи Електронна информация за износ
по отношение на автомобила и в частност митническа декларация за износ, в която
е декларирана цена от 22248 USD за изнесения автомобил от американския
доставчик. Няма данни в атакуваното решение, а не се установи в хода на
съдебното производство, защо органът е приел, че това е действителната продажна
цена на процесния автомобил. В приложения екземпляр от електронна информация за
износ по отношение на процесния автомобил е декларирана стойност в размер на
22248 USD, но доколкото същата е отразена в колона „продажна цена или
себестойност ако не е продадено“, не може безусловно да се приеме, че това е продажната
цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за
митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на
декларираната митническа стойност. Общото правило на чл.22, §7 от Регламент
(ЕС) №952/2013 изисква митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за
заявителя решение и вносителят следва да е уведомен за обстоятелствата, на
които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. В настоящия случай това изискване не е спазено. От
оспорващия са поискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната
митническа стойност, но митническият орган не ги е анализирал, нито е посочил
кои са тези документи, които след поискване не са представени от вносителя, за
да се направи извод за наличие на основателно съмнение за декларираната цена на
стоката. Горното сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на
декларираната митническа стойност в нарушение на чл.140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) №2015/2447, от което следва, че отказът на органа да приложи
метода по чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е немотивиран и недоказан, а
оспореното решение е незаконосъобразно като противоречащо на материалния закон.
По правилото на чл.70, §2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 действително
платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил
или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки и
включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие
за продажба на внесената стока. Не съществуват информационни източници за
определяне на действително платена или подлежаща на плащане цена, която да се
различава от декларираната от жалбоподателя при вноса на процесния автомобил.
Напротив декларираната стойност съответства на цената по договора – фактура,
като са представени доказателства, че тази цена е платена в брой. Без да
съществуват основания за определяне на нова митническа стойност, не възникват и
различни от взетите под отчет при декларирането задължения за мито и ДДС.
Независимо от горното, доколкото
органът е формирал изводи във връзка с вторичните методи за определяне на
митническата стойност, съдът намира, че следва да се произнесе и в тази част.
За да се изключат като приложими методите по чл.74, §2, б. „а“ – б. „г“ от
Регламент (ЕС) №952/2013, в решението са изложени мотиви за това, че описанието
на процесната стока в митническата декларация и фактурата е недостатъчно, както
и не са открити данни със сходни характеристики/повреди. Сочи се и
недостатъчната наличност на информация относно декларираната митническа
стойност за допуснати за свободно обръщение идентични или сходни стоки, внос от
САЩ в системата МИС-3А за приблизително същия период, както и за единична цена,
на която се продава на територията на съюза най-голямото сборно количество от
внесените стоки или от внесени идентични/сходни стоки. Констатациите са
незаконосъобразни и в противоречие със събраните доказателства. Към МД са
налице придружаващи документи – фактура, товарителница, удостоверение за
автомобила, в които се съдържат конкретни данни за внесения автомобил.
Жалбоподателят е представил и документи за плащания към доставчика, както и в
митническа декларация се съдържа подробно описание на процесния автомобили,
вкл. на марката и модела, както и на състоянието му, което е отразено и в
решението на органа. Следователно, обратно на приетото от органа, описанието на
стоката е достатъчно с оглед данните в събраните документи. В същите има и
конкретни данни, относими към дефинициите за идентични или сходни стоки по чл.1,
§2, т.4 и т.14 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, но информацията е
останала извън преценката на издателя на оспореното решение, поради което
формираните изводи за неприложимост на вторичните методи за остойностяване са
незаконосъобразни.
Както бе посочено и по-горе към
преписката липсват доказателства за извършени справки в митническата
информационна система МИС-3А за наличие или отсъствие на идентични или сходни
стоки, респ. за тяхната цена. Няма данни, че съществува официален достъп до
информационните източници на Агенция Митници, с оглед на което проверяваното лице
и съдът са лишени от възможността да се информират пряко и да проверят
верността на изложените в решенията констатации.
Предвид изложеното съдът приема
за незаконосъобразен отказа на органа да приложи методите по чл.74, §2, б. „а“
– б. „г“ от Регламент (ЕС) №952/2013 във вр. с правилата на чл.141 - чл.143 от
Регламента за изпълнение. Вследствие на горното, недоказан и незаконосъобразен
е изводът в оспореното решение за това, че поради изчерпването на предходните
методи, следва приложимост на резервния метод за определяне на митническата
стойност на стоките по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013. Според мотивите в
оспореното решение, автомобилът е остойностен по горния метод при съобразяване
и съгласно принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на
член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от
Регламент (ЕС) №952/2013. Следва определяне на митническата стойност на
декларираната от жалбоподателя стока в размер, посочен по-горе в процесното
решение, по цена за продажба, съответстваща на декларираната от американския
продавач в митническата декларация за износ. Действително хипотезата на чл.74,
§3 от Регламент (ЕС) №952/2013 представлява последна възможност за
остойностяване на внесените стоки, но основната и единствена предпоставка за
прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани всички други възможности. Спорен
е въпросът относно т. нар. „резервен метод“ по смисъла на чл.144 от Регламента
за изпълнение във вр. с правилото на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013.
Посочените норми от съюзното право изискват прилагане на разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на визираните споразумения и
въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. Това правило,
доразвито в чл.144, §2 от Регламента за изпълнение, забранява на органа да
използва произволно определени или фиктивни стойности. Съдът счита, че в случая
е нарушена забраната по чл.144, §2, б. „д“ от
Регламента за изпълнение, тъй като органът е определил митническата стойност на
стоките по данни от декларираната стойност в митническата декларация за износ
от продавача. При това положение е нарушено изискването на чл.74, §3 от
Регламент (ЕС) №952/2013 за използване на налични данни на митническата
територия на Съюза. Спорна е достоверността на информацията в тази декларация
по отношение на начина на формиране на декларираната стойност, както и липсва
всякаква друга информация за извършени продажби в процесния период на такъв вид
стока/автомобил. Изложеното навежда на извод за произволно определена стойност
на стоката, което противоречи на изискванията за прилагане на разумни способи и
сочи на незаконосъобразност на метода по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013.
От така установеното фактическо и
правно положение съдът приема, че незаконосъобразно е определена нова
митническа стойност на стоката от страна на митническите органи, поради което,
като е отказал приемането на декларираната договорна стойност на процесната
стока и е определил нова такава, директорът на ТД Митници Варна е постановил
незаконосъобразен административен акт. С оглед незаконосъобразното определяне
на нова митническа стойност на стоката, незаконосъобразно се явява и
определянето на допълнителни задължения на жалбоподателя за мито и ДДС на
стоката, за която е подадена митническата декларация, както и лихва върху
определените суми, поради което обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна.
За пълнота на изложението съдът
намира за необходимо да отбележи, че не споделя възражението на оспорващия за
незаконосъобразност на акта, поради изтекла давност. Според чл.103, §1 и §2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 длъжникът не се уведомява за митническо
задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало
митническото задължение. Когато митническото задължение възниква в резултат на
действие, което към момента на извършване е основание за започване на
наказателно преследване, тригодишният срок, определен в параграф 1, се
продължава най-малко на пет години и не повече от 10 години в съответствие с
националното законодателство. В случая ответната страна е представила доказателства
за наличие на проверка по преписка №1912/2023г. по описа на Окръжна прокуратура
– Варна, образувана във връзка с Уведомление рег. № 32-118050/28.03.2023г. за
извършено престъпление от общ храктер при извършен внос на МПС от С.А.А.,
поради което преценката за давността следва да бъде направена при съобразяване
на срока по §2 от чл.103 на Регламент (ЕС) № 952/2013. Този извод произтича и от
тълкуването на разпоредбата на чл.221, §3 от
от Регламент (ЕИО) №2913/92, дадено с решение от 16.07.2009г. по
съединени дела С-124/08 и С-125/08, в което СЕС сочи, че чл.221, §3 от
Регламент (ЕИО) №2913/92 трябва да се тълкува в смисъл, че митническите органи
могат да уведомят надлежно длъжника за размера на дължимите сборове след
изтичане на тригодишния срок от възникване на митническото задължение, когато
посочените органи не са могли да определят точния размер на споменатите сборове
поради деяние, подлежащо на наказателно преследване, включително когато
посоченият длъжник не е извършил това деяние. Към датата на издаване на
процесното решение не са изтекли сроковете по чл.103, §2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013,
поради което възражението на оспорващия в тази насока следва да бъде отклонено
като неоснователно. Тази констатация не променя извода на съда за
незаконосъобразност на обжалвания акт поради противоречие на същия с
материалния закон.
Страните по делото претендират
присъждане на разноски. С оглед изхода на спора основателна се явява единствено
претенцията на жалбоподателя, поради което същата следва да бъде уважена, като
ответната страна бъде осъдена да заплати на С.А.А. разноски в размер на 1060,00
лева, в това число 10,00 лева платена държавна такса и 1050,00лв. договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на
договореното възнаграждение е неоснователно, доколкото адвокатският хонорар
съответства на минималния такъв, определен съгласно чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Мотивиран от горното Шуменският административен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.А.А. *** Решение рег. № 32-467891
от 07.07.2023г. към митническа декларация MRN 19BG002002005082R2 от
27.03.2019г., постановено от директор на ТД Митница Варна.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“
да заплати на С.А.А. с
ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 1060 (хиляда и шестдесет) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд
– Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: