Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 345 ННК. Постъпил е частен протест от районният прокурор при Еленската районна прокуратура против разпореждане за прекратяване на съдебното производство под № 16 от 05.02.2015 r. на съдията – докладчик по НОХД № 310/ 2014 г. по описа на ЕлРС, с което на основание чл.249 вр. чл. 248 ал.2 т.3 НПК това производство е било прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения. Представителят на РП гр. Е. е подал протест срещу разпореждането, с което оспорва констатациите на съдията - докладчик за допуснати съществени процесуални нарушения, като при това изразява следните несъгласия с него. Неправилно според обвинителя първоинстанционният съд е приел, че от постановлението за привличане в качеството на обвиняем спрямо А. И. Н. не ставало ясно какво длъжностно лице е той – магазинер в търговския обект или негов управител и как след като работел в едно дружество по какъв начин били му връчени да пази и управлява ценности и пари на друго дружество. Напротив имало посочено в акта, че обвиняемият бил назначен на трудов договор като магазинер. По време на трудовата му дейност той е извършвал действия по пазенето и управляването на чуждо имущество – изготвял всекидневно дневни отчети, което било свързано с обработка на данните от оборота на бензиностанцията, подготвял още ценни пратки свързано с броенето, подреждането на парите, описването им и запечатването им в пликове за ценна пратка, продавал е и е отчитал продажбите на лотарийни билети, винетни стикери, тоест отново е вършел дейност свързана с отчитане на пари, броенето им и тяхното съхраняване. Доставчиците и другите търговци работили с бензиностанцията, контактували с Н. като с отговорник – управител, макар че той не бил такъв по договор. Неправилно съдът смятал, че неизяснено е останало и обстоятелството по какъв начин е извършено присвояването на лотарийните билети и годишните винетни стикери, както и че отсъствало в обстоятелствената част на обвинителния акт описание на механизма на престъплението – начина на извършването му, поради което не ставало ясно парите, лотарийните билети и винетните стикери присвоени ли са или не. Прокурорът твърди, че в обвинителния акт е описан механизъм на присвояване от страна на Н. свързан с неизготвянето на ценни пратки и неизпращането на оборотите по пренасящата ги охранителна и куриерска фирма. Посочено е в акта намерената парична наличност на 07.03.2013 г. в касата на бензиностанцията, тоест установения дневен оборот. По нататък прокурорът оспорва и твърдението на ЕлРС, че в обвинителния акт се съдържали откровени предположения вместо конкретика, и липса на описани разпоредителни действия по време, място и начин на извършване, както и на посочване от един акт ли са извършени или с няколко такива. По делото е постъпило възражение против частния протест на прокуратурата по неговото същество и самото разпореждането за връщане от обвиняемия А. И. Н.. Същият заявява, че релевираните и изложени от страна на съдия докладчика по делото правни и фактически изводи, касаят недоказаност на елементите от обективната страна на повдигнатото обвинение, а чрез връщането се помага на прокуратурата, което в случая се явява незаконосъобразно. Великотърновският окръжен съд след като се запозна с частния протест на държавното обвинение, с възраженията на обвиняемия, съдебния акт и данните по делото намери за установено следното: Протестът и възражението са основателни, поради което следва да бъдат уважени. Атакуваният съдебен акт е неправилен, необоснован и не законосъобразен . Неправилно и необосновано съдията – докладчик е възприел в разпореждането си, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с изготвянето на обвинителния акт по чл.246 от НПК. По същество изводите на съда са необосновани, защото не съответстват на фактическите данни и обстоятелства описани в процесуалния документ на прокуратурата. В обстоятелствената част на акта, л.л. 2, 3 и 4 от него са изписани конкретно фактите и обстоятелствата определящи както предмета на доказване по обвинението за престъпление по чл. 201 ал.1 от НК, така и какво точно длъжностно лице е приела прокуратурата, че е Н. – по чл.93 т.1 б.”б” от НК, тоест лице на което е възложена работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество. Дали това е така обаче и дали по делото са налице достатъчно доказателства не е въпрос, който подлежи на преценка от съдията докладчик по реда на чл.248 от НПК. Този и останалите въпроси повдигнати в обжалваното разпореждане подлежат на решаване при произнасянето по съществото на делото. Нещо в повече, те подлежат на доказване в хода на съдебното следствие. В този смисъл е Р188/0З г. III НО ВКС "Главно предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението, с което се определят подлежащите на доказване в съдебната фаза предмет - извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, характерът и размерът на вредите, всички обстоятелства имащи значение за отговорността, условията способствали за извършването му. По този начин се поставят основните рамки на доказване в процеса и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителни акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него." Като изрично се приема, че поради тази необходимост изискванията към обвинителния акт са значително по - големи от тези към постановлението за повдигане на обвинение, както приема ОСНК в ТР2/02. Настоящата инстанция приема, че в тази част на обвинителния акт са изписани конкретно времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние. Това което прокурорът е приел за доказано и безспорно установено това той следва и да изложи в акта. Посочването с пълна точност и конкретност на разпоредителните действия на Н. и начина по който той е реализирал присвоените пари и ценности е възможност, която не винаги става реалност в хода на досъдебното производство. Това зависи както от начина на провеждане разследването така и от умението на органите осъществили го. Такава конкретика обаче в случая не се изисква за да се прецени дали един обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Тя е необходима по скоро при доказване обвинителната теза и винаги е въпрос по съществото на делото и доказателствата. В диспозитива на обвинителния акт по отношение на обв. Н. също фигурират всички елементи от състава на престъплението, включително време и място на осъществяване. Не съществува противоречие с тези елементи от състава на престъплението и посочените в постановлението по чл. 219 НПК изготвени в хода на досъдебното производство. Това е видно от постановление за привличане от 20.05.2014 г. и от самия обвинителен акт където е предявено обвинение, че за периода от време от 01.03.2013 г. до 06.03.2013 г. в гр. Е. е осъществил състава на престъплението по чл. 201 ал.1 от НК, като и на двете места е посочено длъжностното качество свързано с пазене и управляване на чуждите парични средства, лотарийните билети и винетни стикери. Явно е от акта, че обвиняемият е магазинер а не управител, както и това че отнетото присвоено имущество е собственост на „Петрол ” гр. София. Така е приел в акта си прокурорът. Останалото е въпрос на доказване и то в хода на съдебното следствие. Некоректно е позоваването от съдията докладчик на допуснати съществени нарушения, защото в обвинителния акт са посочени както престъплението, наказателния закон, времето и мястото на извършването му, обстоятелствата и фактите, които определят състава на това деяние. В този смисъл изводите на съдията докладчик са незаконосъобразни, защото са в противоречие и с практиката на ВКС. Недопустимо е съдията докладчик в разпоредително заседание да изразява становище по отношение на елементи от правната квалификация и достатъчността на доказателствата. В стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт до непълноти отнасящи се до съставомерни признаци от състава на престъплението и участието на обвиняемия. Прокурорът е суверенен по свое вътрешно убеждение и въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства да изготви обвинителния акт, както и да даде правната квалификация на деянието. След като той е приел, че по отношение обвинението за престъпление по чл. 201 ал.1 от НК обвиняемият Н. не го е извършил при условията на продължавана престъпна дейност и не е определил такава квалификация, то съдията докладчик не може да изразява различно виждане за правната квалификация и поради тази причина да връща образуваното пред него дело. Произнасянето на съда по въпросите за правната квалификация и доказателствата извън стадия на съдебното следствие е недопустимо тъй като с това биха се иззели функциите на обвинението или защитата. Произнасяне преди приключване на делото и провеждане на съдебно следствие води до нарушаване на правата на страните в процеса и може да създаде съмнение за неговата предубеденост. Ето защо по тези въпроси съдът следва да се произнесе с крайния си съдебен акт и мотивите към него, а не да връща делото в разпоредително заседание. При извършената проверката на обвинителния акт, извън конкретните възражения на представителите на обвинението, съдебният състав не констатира допуснати от посочените нарушения. Напротив в диспозитива обвинението съдържа в пълнота елементите от състава на престъплението, за което е изготвен обвинителния акт. Предвид изложеното въззивния състав намери, че разпореждането на съдията докладчик следва да бъде отменено като неправомерно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Делото следа се върне на първостепенния съд за насрочване на открито съдебно заседание. Предвид изложеното Великотърновският окръжен съд на основание чл. 345 ал. 1 НПК О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ разпореждане № 16 от 05.02.2015 r. на съдията докладчик по НОХД № 310/ 2014 г. по описа на ЕлРС, с което на основание чл.249 вр. чл. 248 ал.2 т.3 НПК е било прекратено съдебното производство поради допуснати съществени процесуални нарушения. Връща делото на Районен съд гр. Е. за извършване действия от съдията докладчик по реда на раздел 2, глава 19 от НПК . Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |