№ 647
гр. Стара Загора, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20235530101286 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно съединени е установителни искове 1/ с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 146,
ал. 1 ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за прогласяване недействителността на клауза за
заплащане на такса за бързо разглеждане на документи, предвидена в чл. 9,
ал. 1 от договор за паричен заем № ********************* г., като
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, противоречаща на добрите
нрави, заобикаляща закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК и като нарушаваща
разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК и 2/ с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 146,
ал. 1 ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за прогласяване недействителността на клауза за
възнаграждение за услуга „динамично плащане“ предвидена в чл. 9, ал. 2 от
договор за паричен заем № ********************* г., като неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, противоречаща на добрите нрави, заобикаляща
закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК и като нарушаваща разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.
1
10 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Ищцата Б. Л. Д. твърди, че на ********* г. с ответника „Би Енд Джи
Кредит“ ООД сключила потребителски договор за кредит №****** за сумата
от 600,00 лв. /шестстотин лева/, а погасяването на задължението било
договорено за срок от 6 /шест/ месеца. В договора било посочено, че искането
за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължала сума в размер на
136,79 лв. или 22,80 % от главницата. Допълнително в договора било
разписано, че клиентът ще се възползва и от още една услуга - т. нар.
„динамично плащане по кредита“, за което също се дължало възнаграждение
в размер на 250,00 лв. или 41,7 % от главницата. Цената на двете
допълнителни услуги била общо 386,79 лв. или 64,50 % от главницата.
Заплащането на двете допълнителни такси било включено към месечните
погасителни вноски по договора за кредит № ******. Счита, че клаузите по
чл. 9 ал. 1 и чл. 9 ал. 2, с които били договорени допълнителни плащания към
кредитора от Договора, са неравноправни, следователно и нищожни на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй
като задължавали потребителя да заплати суми, в размер на над 60 % за
услуги, които не били извършени. Също счита, че тези клаузи не били
индивидуално уговорени, съгласно чл. 146 ЗЗП, тъй като фигурирали в
Общите условия към договор за потребителски кредит, публикувани на
интернет страницата на „Би енд джи кредит“ ЕООД. Ищцата изяснява, че
съгласно т. 7.3 от Общите условия, бързото разглеждане на искането за
кредит означавало приключване на процедурата по разглеждане на искането и
произнасянето по одобрението в рамките на 2 /два/ часа от момента на
подаването на самото искане. От една страна, прегледът на необходимия
набор от документи, подготвящи отпускането на потребителски кредит, не би
трябвало и в общия случай да трае повече от два астрономически часа, което
правело излишно начисляването на изрична такса за бързина и от друга
страна, ако с този вид услуга се целяло приоритетното обслужване на
кредитоискатели, то възниквал въпросът доколко логично изглежда човек,
изпаднал в очевидна нужда, доброволно да се съгласи да увеличи дълга си с
още 136,79 лв. или 22,80 % от главницата от сумата на заема си. Клаузата,
касаеща, т.нар. „динамично плащане“ по т. 7.4 от Общите условия гласяла:
„При ползването на тази възможност Кредиторът осигурява свой
представител, който ще посещава настоящия адрес на Кредитополучателя или
2
друго предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в
квартала по настоящия адрес на Кредитополучателя, в рамките на работното
време на Кредитора, за да извърши Кредитополучателят редовно плащане“.
Аргументите за нищожност на чл. 9, ал. 1 от процесния договор били напълно
валидни и по отношение на чл. 9, ал. 2 - тази договорка била изцяло против
икономическия интерес на кредитоискателя, тъй като допълнително
увеличавала дълга му към кредитора със 250,00 лв. или 41,7 % от главницата.
В тази връзка ищцата изяснява, че не е била посетена от служител на
дружеството, комуто да заплати дължимите на падежа вноски, тъй като за
внасянето на месечните си задължения към „Би енд джи кредит“ ЕООД, е
ползвала услугите на Изипей или е извършвала плащанията на каса в офисите
на Дружеството. С оглед на тези обстоятелства твърди нищожност на
клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договора, където е именно
задължението за заплащане на двете такси, в общ размер на 386,79 лв., вкл. и
поради противоречие с добрите нрави. С чл. 9, ал. 1 страните договорили
такса бързо разглеждане, в размер на 136,79 лв., с което била нарушена
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Освен това
горепосоченото възнаграждение представлявало печалба на кредитора и с
уговарянето му се заобикаляло императивното изискване, установено в
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора страните уговорили
възнаградителната лихва да бъде в размер на 65,10 лв., а допълнителните
възнаграждения в размер на 386,79 лв. - всичко това обуславяло извода, че
горепосоченото ограничение е превишено /в този смисъл и § 1, т. 1 и 2 от ДР
на ЗПК/.
Моли съда да постанови решение, с което 1/ да провъзгласи
нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 1, предвиждаща заплащането на такса
за бързо разглеждане в размер на 136,79 лв., от Договор за паричен заем №
******, сключен между ищцата и „Би Енд Джи Кредит“ ООД, и 2/ да
провъзгласи нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 2 от Договор за паричен
заем № ******, сключен между ищцата и „Би Енд Джи Кредит“ ООД,
представляваща възнаграждение за услугата „динамично плащане“, в размер
250,00 лв., като нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10,
чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, като е заел позиция за неоснователност на исковете.
3
Ответникът сочи, че клаузите на чл.9, ал.1 и ал.2 от договор №
******/**** г. не накърнявали добрите нрави, вкл. не били в противоречие с
общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с
правилата за поведение установени в обществото. Принципите за
доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД
договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на
договарящите при двустранните договори не били етични, а правни
принципи, скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези
принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради
противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Неоснователно било твърдението, че договарянето на двете такси
представлявало скрита договорна лихва. Изискването на чл.11, т.10 ЗПК било
да бъде наличен Годишния процент на разходите /ГПР/, което било сторено в
договора. Твърдението на жалбоподателя, че този процент не отговарял на
истината и не е изчислен съгласно методиката посочена в закона било
неоснователно. Съвсем неправилно се приемало, че тези допълнителни
действия били част от ГПР. Те не се калкулирали в ГПР защото в
допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно била дадена
дефиницията за общ разход по кредита. Следвало да се отбележи, че ищцата,
като страна по договор за потребителски кредит сама е пожелала
допълнителните действия. Всяко действие, които кредиторът е предоставил е
било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не било
задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи
Кредит“ ООД, т.е договорът за кредит е можел да се сключи и без него.
Пакетът от действия присъствал в Стандартния Европейски формуляр като
цена, т.е не можело да се твърди, че ищцата не е разбрала за него. Моли за
отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Депозира молба, чрез процесуален представител - адвокат
с която заявява, че поддържа исковата молба и няма възражения по доклада.
Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява
и не се представлява.
4
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От изявленията на страните в исковата молба и отговора на исковата
молба се установява, че между тях не са спорни правнорелевантните
обстоятелства, че между „Би Енд Джи Кредит“ ООД, като кредитодател, и
ищцата Б. Л. Д., като кредитополучател, е сключен на ********* г. договор за
паричен заем № ****** с включени клаузи за бързо разглеждане на кредита и
„динамично плащане“ /и двете страни сочат наличие на договор за заем с
еднакъв номер и описват съдържанието на двете оспорени клаузи/. Съгласно
договора за паричен заем № ********************* г. /л. 30-33 от делото/,
сключен между „Би Енд Джи Кредит“ ООД и ищцата Б. Л. Д., страните са
уговорили предоставяне на кредит в размер на 600,00 лв., с уговорена такса за
бързо разглеждане на кредита от 136,79 лв. /чл. 9, ал. 1 от договора/ и услуга
„динамично плащане по кредита“ от 250,00 лв. /чл. 9, ал. 2 от договора/.
Отделно от това следва да се посочи, че с определението по чл. 140
ГПК /л. 17 от делото/ настоящият съд на основание чл. 190, ал. 2 ГПК
задължи ответника да представи сключения договор за потребителски кредит
№ ******/ ********* г. с изрично предупреждение за приложението на чл.
161 ГПК, като в случая поради бездействието на ответника, се яви приложима
разпоредбата на чл. 161 ГПК /обн. в ДВ бр. 59/2007 г./, аналогична на чл. 128,
ал. 2 от отменения ГПК от 1952 г. /както се каза ответникът е бил изрично
предупреден за евентуалното й прилагане от съда – вж. определение №
1245/15.05.2023 г./, която предвижда процесуална възможност за съда с оглед
на конкретните обстоятелства по делото да приеме за доказани определени
факти, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства. Прилагането на неблагоприятните последици по чл. 161 ГПК
предпоставя процесуални действия или бездействия /каквото е
непредоставянето на договора за кредит/ на страната, в резултат на които
делото не може да бъде попълнено с относими доказателства, необходими за
установяване на релевантни за правния спор факти /така напр. определение №
367/17.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 164/2010 г., II т.о., определение №
86/09.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2641/2021 г., III г.о./. В случая освен
5
предпоставките за приложението на чл. 161 ГПК са налице и достатъчно
изрични изявления на страните в исковата молба и отговора на исковата
молба установяващи наличието на процесния договор за кредит и
съдържанието на оспорените клаузи.
При така установената фактическа обстановка, Старозагорски районен
съд прави следните правни изводи:
„Би Енд Джи Кредит“ ООД представлява финансова институции по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Не се спори между страните, че „Би Енд Джи Кредит“ ООД и ищцата са
били в договорни правоотношения възникнали от договор за потребителски
паричен заем № ********************* г., т.е. налице е възникнало заемно
правоотношение между кредитора „Би Енд Джи Кредит“ ООД и
кредитополучателката – ищца, по силата на което ищцата е получила сумата в
размер на 600,00 лева и се е задължила да я върне, заедно с договорна лихва и
еднократна такса за разглеждане на кредита от 136,79 лв. и еднократна такса
„динамично плащане“ от 250,00 лв. След като по делото се установи
възникналото валидно облигационно правоотношение между „Би Енд Джи
Кредит“ ООД и кредитополучателката – ищца, предоставяне на заемната сума
в размер на 600,00 лв., следва се прецени дали атакуваните в исковата
молба две клаузи на договора са действителни, вкл. с оглед формираната
съдебната практика по същите две клаузи на ответника „Би енд Джи Кредит“
ООД обективирана напр. в решение № 669/18.05.2023 г. на Пловдивски
окръжен съд по в.гр.д. № 525/2023 г.
1/ По отношение на таксата за бързо разглеждане е налице нищожност
на тази клауза обективирана в чл. 9, ал. 1 от договора и тази сума от 136,79
лв. не се дължи от ищцата поради следните съображения:
В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидена такса за бързо разглеждане на
документи в размер на 136,79 лв., т.е. в конкретния договор за заем било
уговорено, че при предоставена заемна сума от 600,00 лв. ищцата дължала
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 136,79 лв. – 23%
от заемната сума. Дори само така съпоставени тези суми водят до извода за
6
неравноправност на таксата за бързо разглеждане на документи.
Клаузата в договора за заплащане на такса за бързо разглеждане на
документи противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тя
нарушава и добрите нрави, тъй като тази такса представлява 1/3 размера на
отпуснатия кредит /в договора е посочено, че тя е в размер на 136,79 лв./. В
случая не е приложима нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от
потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, тъй като таксата е начислена след като
кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора -
предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с
него /така определение № 896/07.12.2018 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч
гр.д. № 550/2018 г./. Освен това в императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. По делото
се установи, че към момента на сключване на договора за кредит
претендираната сума за бързо обслужване на кредита 136,79 лева е била
фиксирана по размер, значително надвишава размера на този вид такси и по
същество, съставлява 1/3 от главницата и цели недължима облага на
кредитора /така определение № 596/09.05.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1167/2019 г., определение № 924/20.12.2018 г. на
Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 549/2018 г., определение №
908/12.12.2018 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 538/2018 г.,
определение № 34/ 17.01.2019 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. №
582/2018 г./. В определение № 870/29.11.2018 г. на Ловешки окръжен съд по
в.ч.гр.д. № 540/2018 г. също е прието, че така фиксирана по размер 1/3 от
размера на получения заем е нееквивалентна с оглед предоставената в заем
сума и се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
следователно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Освен това настоящият съд споделя изразеното в решение №
1491/25.11.2022 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1687/2022 г.,
решение № 294/08.03.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. №
3277/2022 г., решение № 185/15.02.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по
в.гр.д. № 2991/2022 г., решение № 374/23.03.2023 г. на Пловдивски
окръжен съд по в.гр.д. № 354/2023 г., решение № 240/28.07.2022 г. на
7
Пернишки окръжен съд по в.гр.д. № 306/2022 г., решение № 28/06.02.2023
г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 888/2022 г., решение №
40/20.02.2023 г. на Шуменски окръжен съд по в.гр.д. № 418/2022 г., /вж.
и решение № 345/09.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 1768/2018 г., II т.о./, че
въведената с договора за паричен заем такса за бързо разглеждане на
документи по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК
и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло
свързана с усвояване на кредита. Подобни клаузи противоречат на чл. 33 ЗПК,
тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно
допълнително плащане, чиято сума не е включена в размера на ГПР. На
практика дейността, за която е начислена тази такса, не е допълнителна
услуга, доколкото разглеждането на документите преди предоставянето на
заетата сума, дори и експресно, безспорно е типично действие по усвояване
на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора разход,
като при това липсва яснота въз основа на какви критерии се прави
разграничение между „обикновено“ и „бързо“ разглеждане на документи.
Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1
ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, като
същевременно съобразно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като
те са част от дейността му по предоставяне на кредита, както и да събира
повече от една такса за едно и също действие. С оглед на изложеното таксата
за бързо разглеждане противоречи и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, както и на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит, доколкото в случая
не е ясна разликата между обикновено и експресно разглеждане на
документи. Констатираното противоречие на императивни законови
разпоредби води до нищожност на договорната клауза, предвиждаща
дължимост на такса за бързо разглеждане на документи. Освен това дейността
по бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, което включва в
8
себе си и дейността по оценка на риска при конкретния потребител, обаче, за
която е предвидена в процесния договор еднократна такса, няма характер на
такава допълнителна услуга, а представлява неизменна част от дейността на
кредитора по самото отпускане на кредита. В глава четвърта от ЗПК изрично
се урежда оценката на кредитоспособността на потребителя, която дейност
макар и посочена формално като предшестваща сключването на договора за
кредит, представлява неразривна част от същинската дейност на Банката
/кредитната институция / – кредитор по отпускането, респ. усвояването на
кредита; тя е проявна форма на дължимата от кредитора грижа за собствените
работи при извършване на неговата основна дейност – кредитиране. Затова и
в чл. 18 от гл. четвърта на ЗПК е предвидено, че когато въз основа на
извършена проверка в ЦКР или в друга база данни, използвана в Република
България за оценка на кредитоспособността на потребителите, кредиторът
откаже да предостави кредит, той е длъжен да уведоми незабавно и
безвъзмездно потребителя за резултата от извършената проверка и за
консултираната база данни. В тази връзка и по аргумент за по-силното
основание, няма да има основание и при положителен отговор по молбата за
отпускане на кредит да се събира някаква такса от потребителя, чиято
кредитоспособност е била оценена положително от кредитора, независимо от
това дали искането е било разгледано в обичайните за кредитора срокове или
пък е разгледано приоритетно /бързо/. Следва да се има предвид и това, че
бързото разглеждане на едно искане за кредит е в интерес както на самия
кредитополучател, но така също е в интерес и на самия кредитор, който по
този начин ускорява и увеличава оборота на своята основна търговска
дейност по отпускане на кредити, така че не се касае за някаква допълнителна
услуга оказвана на кредитоискателя, която поради това да следва да се
таксува допълнително, а до дейност която е във взаимен интерес. Това
означава, че за дейността на кредитора по оценка на риска /или оценка на
кредитоспособността на потребителя / не се дължи никаква отделна такса или
комисиона от потребителя на кредитора и това е така, защото се касае за част
от същинската дейност на кредитора по отпускане на кредита при която е
обичайно да се извършва проверка и оценка на риска за всеки евентуален
кредитополучател, а не се касае за осигуряване на някаква допълнителна
услуга, излизаща извън предмета на дейност на кредитора, независимо от
бързината на извършването й.
9
Също определение № 2730/25.07.2019 г. на Варненски окръжен съд по
в.ч.т. д. № 1107/2019 г., в което се сочи, че претендираната такса за бързо
разглеждане на документите, чрез които длъжникът кандидатства за
отпускане на кредита противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а ЗПК, която
забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. А бързото
разглеждане на документи, респ. проверката на платежоспособността на
длъжника, е част от процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с
тази такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона. Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се
подкрепя и от това, че липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна
на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от него
такса – не е ясно каква е разликата между експресното и обичайното
преглеждане на документите и дали въобще има друга процедура освен тази,
която е наречена от кредитора „бързо разглеждане на документи“. Отделно от
това уговореният размер на тази такса /136,79 лв./ представлява 23 % от
размера на самия кредит /600,00 лв./, като не е ясно въз основа на какви
критерии е формиран този необосновано висок размер, което е допълнително
основание да се приеме, че по същество тази уговорена „такса“ оскъпява по
скрит начин кредита, респ. ГПР, като основен критерии за длъжника при
определяне на финансовата тежест на кредита. Доколкото в случая размерът
на таксата от 136,79 лв. е еквивалентен на 23 % от заетата сума от 600,00 лв.
и е предвидена да се кумулира към погасителните вноски води до скрито
оскъпяване на кредита. Включена по този начин в договора, тази такса по
същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и
го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на
услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и
печалбата на заемодателя. Именно възнаградителната договорна лихва
обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата за
такса за експресно разглеждане от договора въвежда още един сигурен
източник на доход на икономически по-силната страна. От една страна,
таксата е включена като падежно вземане, а от друга - същата е предвидена в
размер, който е почти съизмерим с предоставената сума по кредита. По този
начин заобикаля и ограничението в чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ при определяне ГПР – таксата представлява 23% от заетата
10
сума.
В обобщение - посочената клауза е нищожна поради противоречие със
закона и добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е
еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Тази такса е уговорена в
договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди
подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е
известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във
фиксиран размер – 136,79 лв. Липсва каквато и да е еквивалентност между
таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-голяма от
договорното възнаграждение, което кредитодателят получава за
предоставения кредит. С оглед изложеното съдът намира, че така
предвидената клауза противоречи на закона и добрите нрави, както и с нея се
цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без
реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит
разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди
отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е нищожна. Също така
уговарянето на такава такса е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото
същата по своя характер представлява услуга по предоставяне и усвояване на
кредита. Според тази норма кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Действията по приоритетно разглеждане на документи за одобрение
на паричен заем са такива, свързани със сключването на договор, респ. със
своевременното усвояване на кредита. За събирането на такси за
разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана. При това
положение настоящият съд приема, че целта на посочената договорна клауза
е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и
до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално
приложимият лихвен процент по договора. Следва да се посочи, че
разглежданата клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита
е била многократно разглеждана и прогласявана за нищожна в практиката на
Старозагорски окръжен съд, както гражданско, така и търговско отделение
обективирана напр. в определение № 44/09.01.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.т.д. № 1407/2018 г., определение № 330/09.04.2020 г. на
11
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1184/2020 г., определение №
554/12.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1282/2019 г.,
определение № 750/11.06.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.т.д. №
1168/2019 г., определение № 80/16.01.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.ч.т.д. № 1409/2018 г., определение № 596/09.05.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.т.д. № 1167/2019 г., определение № 47/10.01.2019 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.т.д. № 1410/2018 г. и мн. др.
2/ По отношение на услугата „динамично плащане“ също е налице
нищожност на тази клауза обективирана в чл. 9, ал. 2 от договора и тази сума
от 250,00 лв. не се дължи от ищцата поради следните съображения:
В чл. 9, ал. 2 от договора е предвидена такса за динамично плащане в
размер на 250,00 лв. Посочената клауза настоящият съд счита за нищожна
поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано
висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Още повече
въобще не е ясно от договора в какво се състои престацията на кредитора,
какво включва тази услуга, т.е. таксата за „динамично плащане“ не е ясно
какво представлява и за каква услуга се дължи. По делото не са представени
Общи условия, за да се установи дали в тях е регламентирана тази услуга,
вкл. не попада в приложното поле на ал. 10а, ал. 1 ЗПК. Не може да се приеме,
че срещу тази такса /възнаграждение/ се дължи поведение от страна на
кредитора за допълнителна услуга, като не е ясно и по какъв начин е
определен размерът, респ. в какво точно се изразява насрещното поведение
на кредитора – арг. чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Очевидно тази такса служи за
увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем и да
бъдат заобиколени императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. с тази
клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за
предоставяне на процесната заемна сума - т.нар. „скрита възнаградителна
лихва“. Потребителят следва да заплати таксата с неясна насрещна престация,
клаузата е предварително уговорена и няма доказателства потребителят да е
разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното
съдържание, не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера й.
Добавено към уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за
допълнителната услуга „динамично плащане“ несъмнено води до
превишаване тавана на ГПР /таксата е в размер на 250,00 лв. при главница от
600,00 лв., което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за
12
плащане на това възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/ и липса на основание
за дължимост на това вземане. Дори да се има предвид посоченото в исковата
молба съдържание на клаузата за такса „динамично плащане“ може да се
посочи, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса „Динамично плащане
по кредита“ е установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2
ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разходите за предостаявяне на отпуснатия финансов ресурс по
местожителството на длъжника и тези за събиране на дължимите погасителни
вноски по местожителството на длъжника, т.е. такива свързани с изпълнение
на поетото договорно задължение, представляват разходи по управление на
договора. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.
Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на
страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж. В настоящия случай и както бе посочено вече, услугата „бързо
разглеждане на искането за кредит“ представлява действие по усвояване на
кредита във времево отношение, а „динамично плащане“ има за
предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител
и да помогнат кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства, също представлява действие по усвояване на кредит, а
реално последната не е предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение
за кредитора, като отпускането на нови суми, съответно предоставянето на
следващ кредит и условията по него, следва да става по съгласие на страните.
Общо за двете такси може да се посочи, че уговорените такси за бързо
разглеждане и динамично плащане задължават потребителя да заплати такси
в изключително голям размер в сравнение с действителната стойност на
предоставената в заем сума /стойността на двете допълнителни услуги е общо
386,79 лв. или 65% от размера на предоставената в заем сума/, поради което
противоречат на добросъвестността и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на кредитодателя и кредитополучателя.
Съгласно практиката на Съда на ЕС преценка за неравноправния характер на
13
една договорна клауза се прави с оглед на всички обстоятелства по делото,
като се следи първо, евентуалното неспазване на изискването за
добросъвестност, и второ, наличието на евентуална значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията по договора във вреда на
потребителя, като при преценка за евентуалното наличие на значителна
неравнопоставеност, съдът трябва да отчита характера на стоката или
услугата, за които е сключен договорът, като вземе предвид всички
обстоятелства, довели до сключването му, както и всички останали клаузи от
договора /Решение на СЕС от 16.01.2014 г. по дело C-226/12/. В практиката на
СЕС е посочено, че една клауза създава значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията по договор с потребител, когато услугите,
чието заплащане се претендира, се извършват при управлението или
отпускането на кредита, или ако сумите, начислени на потребителя за такси и
възнаграждения, са непропорционални спрямо размера на кредита /т. 55 от
Решение на СЕС от 3.10.2019 г. по дело C-621/17/. В процесния случай
именно значителната стойност на двете допълнителни услуги в сравнение с
предоставената в заем сума превръща таксите за бързо разглеждане и
динамично плащане в неравноправни клаузи в потребителски договор. На
следващо място, при начисляване на таксата за допълнителната услуга за
бързо разглеждане кредитополучателят узнава за размер на таксата едва при
отпускане на кредита и няма възможност предварително да разбере размера
на таксата за услугата и да прецени съобразно интереса си дали иска да
ползва допълнителната услуга или не. Заедно с това, таксата за бързо
разглеждане се заплаща за изпълнение на преддоговорни задължения на
кредитодателя за извършване на действия, свързани с усвояване на
потребителски кредит, поради което кредиторът не може да изисква такса за
такива действия на основание чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК. От договора
не става ясно за предоставянето на каква допълнителна услуга е начислена
таксата за динамично плащане, поради което съдът намира, че посочената
клауза не е достатъчно пълна и ясна и поради това не отговаря на
изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Отделно от всичко изложено следва да се посочи и следното по
отношение на двете такси – между страните не се спори, че нито таксата за
бързо разглеждане, нито таксата за „динамично плащане“ са включени в
размера на посочения ГПР от договора за паричен заем като е нарушена и
14
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като ответникът счита и излага правни
съображения в тази връзка, че тези две такси не следва да се включват в
размера на ГПР посочен в договора за заем – така подробно отговор на искова
молба. Тези правни съображения не се споделят от настоящия съд, като в
практиката на Старозагорски окръжен съд обективирана напр. в решение №
174/06.07.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 133/2022 г.,
решение № 369/14.12.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
457/2022 г. се приема, че когато в ГПР не е включена таксата за бързо
разглеждане /а и тази за „динамично плащане“ – бел. съдията докладчик/ и
доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, по този
начин реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези
допълнителни такси се покриват разходи, които следва да бъдат включени в
ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение,
регламентирано в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до нищожност на основание
чл.19 ал.5 ЗПК.
Предвид гореизложеното и съгласно съдебната практика обективирана
напр. в решение № 2/22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г.о.,
решение № 199/12.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 583/2016 г., IV г.о.,
решение решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г., IV
г.о. и др., съобразно която исковете за прогласяване на нищожност се
разглеждат при условията на евентуалност, в поредността, произтичаща от
естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото, при
извода за нищожност на процесните клаузи поради противоречие със закона,
съдът не дължи произнасяне по останалите, поддържани от ищцата
основания.
По разноските - при този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, право на разноски има ищцата. Същата е претендирала присъждането на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 1800,00 лв. с ДДС
както следва: 1/ по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за прогласяване
недействителността на клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на
документи, предвидена в чл. 9, ал. 1 от договор за паричен заем №
********************* г. в размер на 900,00 лв. с ДДС и 2/ по иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр.
15
чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за прогласяване недействителността на
клауза за възнаграждение за услуга „динамично плащане“ предвидена в чл. 9,
ал. 2 от договор за паричен заем № ********************* г. в размер на
900,00 лв. с ДДС. Възражение от ответника за прекомерност не е направено с
отговора на исковата молба, който е единственият подаден от него документ
по делото. С отбелязването в договора за правна защита и съдействие /л. 24 от
делото/ е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК. Следва да бъдат
присъдени на ищцата и 100,00 лв. заплатена държавна такса от нея /платежно
нареждане, л. 4 от делото/.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал.
1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за нищожна клаузата
за такса за бързо разглеждане, обективирана в чл. 9, ал. 1 от договор за
потребителски паричен заем № ********************* г. сключен на
********* г. между Б. Л. Д. ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр.
********************************************** и „Би Енд Джи Кредит“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5.
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за нищожна
клаузата за такса за „динамично плащане“, обективирана в чл. 9, ал. 2 от
договор за потребителски паричен заем № ********************* г.
сключен на ********* г. между Б. Л. Д. ЕГН: ********** и постоянен адрес:
гр. ********************************************** и „Би Енд Джи
Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Би Енд Джи Кредит“ ООД,
16
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 да заплати на Б. Л. Д. ЕГН:
********** и постоянен адрес: гр.
**********************************************, сумата от общо
1900,00 лв. /хиляда и деветстотин лева/ разноски за съдебното
производство както следва – 1800,00 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС и
100,00 лв. за държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
17