ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 02.07.
2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО
ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА гр. д. № 38 по описа за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248 ГПК.
С решение № 260209 от 14. 06. 2021 г., постановено по настоящото гр. д.
№ 38/2021 г. по описа на съда е потвърдено обжалваното Д.П.Б. и М.В. А. - Б. в
отхвърлителните му части решение № 257315 от 02. 11. 2017 г. по гр. д. №
40357/2016 г. на Софийски районен съд, с което С.г.с. е осъден, на основание
чл. 26 от ЗОДОВ да заплати на всеки от ищците сумата 1 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушаване на правото им на
разглеждане и решаване на дело в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи ведно със законната
лихва от 20.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
142,45 лева, представляваща лихва за забава върху горната сума за периода от
24. 02. 2015 г. до 19.07.2016 г., като исковете на всеки от ищците са
отхвърлени за разликата над уважената част от 1 000 лева за всеки от тях до
пълните предявени размери, както и исковете за лихви за разликата над уважената
част от 142,45 лева за всеки от тях до пълните предявени размери. С решението
са отхвърлени предявените от Д.П.Б. и М.В. А. - Б. искове срещу Върховния
касационен съд, с правно основание чл. 26 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата 5
500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на дело в разумен срок,
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи, както и за сумата 710 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 24. 02. 2015 г. до 19. 07. 2016 г.
В срока за касационно обжалване е постъпила молба от ответника по жалба
-В.к.с. чрез пълномощника юрк. Здравко Стойков, с искане по реда на чл. 248,
ал. 1 ГПК за допълване на въззивното решение в частта му за разноските, като
бъде определено юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
В срока за отговор на молбата такъв е постъпил от насрещната страна - Д.
Б. и М. А. - Б., чрез техния пълномощник адв. С.В., със становище за нейната
неоснователност и молба за оставянето й без уважение.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е
допустима. Разгледана по същество е основателна.
В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвиден редът, по който страната може да иска допълване или изменение
на постановеното решение в частта му за разноските.
Основание за това е
налице тогава, когато искането е било направено своевременно, а съдът е
пропуснал да се произнесе по него със своя акт.
Ищците са обжалвали цитираното първоинстанционно решение и срещу
въззивната жалба ответникът В.к.с. - настоящ молител, чрез упълномощен процесуален
представител, е подал писмен отговор на жалбата, поддържана и в открито съдебно
заседание от явил се юрисконсулт, който е направил изрично искане да му бъдат
присъдени разноски за производството, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Молителят е представляван по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт
и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК възнаграждението в полза на юридическото лице
следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, който за съответния вид дело
предвижда размер на възнаграждението от 100 до 300 лева.
С оглед горните съображения и предвид данните по делото, съдът намира
подадената молба за допълване на постановеното решение в частта му за
разноските за основателна, поради което следва да бъде уважена с осъждането на
въззивниците Д.П.Б. и М.В. А. - Б. да заплатят на молителя-въззиваем В.к.с.
сумата 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнараждение за осъществено
процесуално представителство във въззивното производство.
Водено от горното и
на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 260209 от
14. 06. 2021 г., постановено по гр. д. № 38/2021 г. по описа на Софийски
окръжен съд, като
ОСЪЖДА Д.П.Б., ЕГН ********** и М.В. А. - Б., с ЕГН **********,*** да заплатят
на В.к.с. на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 2
сумата 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство във въззивното производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред В.к.с. на Република България
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.