РЕШЕНИЕ
№ 4206
гр. Варна, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110108743 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцовото дружество „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, чрез пълномощника си - юрисконсулт Г. П. А., редовно упълномощен с пълномощно с
рег. № *** г. на нотариус с рег. № *** на НК, е предявило във ВРС на 07.07.2023 г. искова
молба, заведена с регистрационен вх. № *** против ответницата А. К. Р., ЕГН: **********,
с посочен адрес в титулната част на исковата молба: ***.
С исковата молба, съгласно дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д. №
495/2023 г. по описа на РС Варна, 42- ри състав, ищецът „Ю. Б.“ ЕООД е предявил в
условията на обективно съединяване специален положителен установителен иск с предмет
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на паричните вземания, за които
в полза на ищеца по заповедното дело е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с квалификация на установителния иск чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
ГПК и чл. 86 ЗЗД ведно с осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД с
предмет паричните вземания, за които заповедният съд е отказал издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение.
Предявения по делото специален положителен установителен иск е с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 и т.3 и ал. 3 от ГПК, с посочена цена:
2118.95 лв. (две хиляди сто и осемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки), от които:
главница в размер на 863.37 лв.; договорно възнаграждение в размер на 218.55
лв.;възнаграждение за закупена услуга „Фаст „ в размер на 239.63 лв.; възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ в размер на 384.00 лв.; лихва за забава в размер на 245.17 лв. и
1
законна лихва в размер на 168.23 лв.
Ищцовото дружество е основало исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства:
В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане,
постановено по ч. гр. д. 4956/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, получено от „Ю. Б.“
ЕООД на 07.06.2023 г., ищцовото дружество е предявило иска си с правно основание чл.
422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 и т.3 и ал. 3 от ГПК относно вземанията на заявителя
срещу А. К. Р. в общ размер 2118.95 лв. (две хиляди сто и осемнадесет лева и деветдесет и
пет стотинки), от които: главница в размер на 863.37 лв. (осемстотин шестдесет и три лева и
тридесет и седем стотинки), договорно възнаграждение в размер на 218.55 лв. (двеста и
осемнадесет лева и петдесет и пет ст.), възнаграждение за закупена услуга „ Фаст „ в размер
на 239.63 лв. (двеста тридесет и девет лева и шестдесет и три ст.), възнаграждение за
закупена услуга „Флекси „ в размер на 384.00 лв. (триста осемдесет и четири лева), лихва за
забава в размер на 245.17 лв.(двеста четиридесет и пет лева и седемнадесет ст.) и законна
лихва в размер на 168.23 лв. (сто шестдесет и осем лева и двадесет и три стотинки),
дължима от 15,04,2022 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.03.2023 г.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
40000598006.
Твърди се, вземането на „Ю. Б.“ ЕООД произтичало от следните обстоятелства:
На 13.07.2020 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № 40000598006
между „Ю. Б.“ ЕООД като кредитор и А. К. Р., като длъжник. Договорът бил сключен при
следните параметри: СУМА на кредита: 1200 лв.; срок на кредита 18 месеца ; размер на
вноската 90.15 лв.;Годишен процент на разходите (ГПР): 48.78 %; Годишен лихвен процент:
41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 1622.82 лв.
По поискана и закупена допълнителна услуга: Възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ в размер на 360.00 лв.; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на
576.00 лв. закупени допълнителни услуги: 52.00 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо
задължение: 2558.82 лв.; Общ размер на вноска: 142.15 лв.;дата на погА.ване 15-ти ден от
месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна
част от него били Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и
с които длъжникът внимателно се запознал преди подписване на договора, приемал и нямал
забележи към тях и се задължавал да ги спазва, за което полагал подписа си под клаузите на
този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т. Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на
хартиен носител, в ясна и български език, информация във формата на Стандартен
европейски формуляр и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството преценял
доколко предлагания ДПК съответствал на възможностите на кредитополучателя и
финансовото му състояние. Правели се разяснения за допълнителния пакет от услуги, който
2
предлагал дружеството, като желание от страна на клиента , последният подписвал
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
От своя страна длъжникът поемал задължението по ДПК 40000598006, като го
сключил за срок от 18 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 142.15 лв. и
падежна дата всяко 15-то число на месеца. „Ю. Б.“ ЕООД твърди, че изпълнявало точно и в
срок задълженията си по договора, като на 14.07.2020 г. превело парична сума в размер на
1200.00 лв. по посочена от длъжника А. К. Р. банкова сметка. Съгласно чл. 4 от Общите
условия към ДПК № 40000598006 длъжника дължал на дружеството договорно
възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема било
предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумели
договорното възнаграждение, което възниквало за клиента като задължение към деня на
отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погА.ва от клиента в рамките на
погасителния план. Предвид основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към
датата на изтичане на погасителния план неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото бил в размер на 218.55 лв. /двеста и осемнадесет лева и
петдесет и пет стотинки/. Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата
неизплатена вноска - 15.05.2021 г. до дата на изтичане на погасителния план -15.04.2022 г.
Съгласно договореното между страните и чл. 15 от Общите условия по ДПК №
40000598006 страните по този ДПК се споразумели възнаграждението за закупения пакет от
допълнителни услуги, което възниквало за клиента като задължение към деня на отпускане
на заема да се разсрочи във времето и да се погА.ва от клиента в рамките на погасителния
план.
В българското действащо право, подчертава ищцовото дружество , че в отношенията
между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД).Съгласно
този принцип всеки бил свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с
когото желае и след като сам определя и се съглА.ва със съдържанието на създаденото по
негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно
договаряне, трябвало да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставлявали кръга на
т. нар. волева автономия, която се предоставяла на индивида за свободна инициатива.
С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните се
съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и
„Флекси“.Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № 40000598006 „ КЛ/СЛ „ можели да изберат да
не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към
ДПК. Настоящата точка се отнА.ла и прилагала единствено по ДПК, по които КЛ/СД
поискал и избрал да закупи допълнителна услуга.Закупуването на услугите „Фаст“ и
„Флекси“ било изцяло по желание на длъжника. Последният се съгласил с определеното
между страните възнаграждение предоставянето на услугите - „Фаст“ сума в размер на
360.00 лв. и „Флекси“ сума в размер на 576.00 лв.Закупените от длъжника допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържали следните възможности:
приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на
3
кредит.Представителите на ищеца извършили всички необходими действия за проучването
на кредитното досие на длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в
максимално кратки срокове, като услугата „Фаст“ била използвана от длъжника.
отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществявала по
реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“, като
услуга „Флекси“ била използвана от длъжника.
намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника
намалеел, длъжника щял да поиска от кредитора да намали с до 75 % размера на определен
брой погасителни вноски Процедурата била описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на
погасителни вноски“, като услуга „Флекси“ не била използвана от длъжника.Смяна на
падежната дата на вноските. Тази уговорка давала на длъжника гаранцията, че ако сменят
датата на заплащане на месечните възнаграждения, длъжникът ще може да промени и
падежната дата по кредите си, така че да е удобна за него/т. 15.2.3 от ОУ „Промяна на дата
на падеж“/, като длъжника въпреки предоставената възможност със закупената от него
услуга „Флекси“ не се е възползвал от същата.
На 31.12.2020 г. между „Ю. Б.“ ЕООД и А. К. Р. бил сключен Анекс № 1 към ДПК №
40000598006, с който страните се договорили да бъде отложена погасителна вноска № 5,
която трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променяли
от 18 на 19 броя.
На 20.01.2021 г. между „Ю. Б.“ ЕООД и А. К. Р. бил сключен Анекс № 2 към ДПК №
40000598006, с който страните се договорили да бъде отложена погасителна вноска № 6,
която трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променяли
от 19 на 20 броя.
На 22.02.2021 г. между „Ю. Б.“ ЕООД и А. К. Р. бил сключен Анекс № 3 към ДПК №
40000598006, с който страните се договаряли да бъде отложена погасителна вноска № 7 ,
която трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променяли
от 20 на 21 броя.
На следващо място ищцовото дружество се спира на твърдения, касаещи основанието
на вземането:
Твърди се от ищцовото дружество , че длъжникът не изпълнявал поетите договорни
задължения и направил шестнадесет пълни и една частична погасителни вноски и изпаднал
в забава, което било видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № 40000598006.
Крайният срок за погА.ване на кредита съгласно погасителния план към Договор за
потребителски кредит № 40000598006 изтекъл на дата 15.04.2022 г., с изтичането на които
срок настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.
Размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК № 40000598006 бил в общ
4
размер на 916.04 лв. /деветстотин и шестнадесет лева и четири стотинки/. С плащанията си
длъжникът погасил част от задълженията по договора, от които по погасителен в размер на
853.27 лв. Сумата от 12.77 лв. отишла за погА.ване на лихвите за забава по кредита, на
основание т.12.1 от ОУ: В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска,
кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП +10% годишно, изчислена на всеки
ден забава върху размера на просроченото плащане събиране на просрочен обаждания и/или
писма . Сумата от 50.00 лв. отишла за погА.ване на такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК, а
именно „КЛ/СД заплаща такси за извършени от КР услуги по Тарифа. КЛ/СД се съглА.ват,
че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с действията по
извънсъдебно или съдебно събиране на просрочен дълг на КЛ/СД в това число, но не само
разноските за тези обаждания и или писма за напомняне на просрочени задължения,
посещения на място, смс-и и други съгласно действащата Тарифа. КЛ/СД декларира, че е
запознат с действащата към датата на подписване на ДПК Тарифа, като към датата на
заплащане на съответната такса, същата се дължи в размер според актуалната към
момента на възникване на задължението Тарифа“.
Ищцовото дружество претендира лихва за забава в размер на 245.17 лв./двеста
четиридесет и пет лева и седемнадесет ст./ дължима за периода от 16.08.2020 г., дата на
изпадане на длъжника в забава до 15.04.2022г.
Претендира и законна лихва в размер на 168.23 лв., дължима от 15.04.2022 г. - датата
на изтичане на погасителния план до 29.03.2023 г., и законна лихва от датата на входиране
на заявлението до изплащане на вземането. За периода 13.03-13.07.2020 г. ищцовото
дружество изрично сочи , че не е начислявана законна лихва съгласно разпоредбата на чл. 6
от ЗМДВИППП.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към датата на предявяване на исковата
молба в съда, ищцовата страна твърди, че ответникът А. К. Р. дължи на „Ю. Б. „ ЕООД сума
в общ размер на 2118.95 лв. /две хиляди сто и осемнадесет лева и деветдесет и пет
стотинки/, от които: главница в размер на 863.37 лв. /осемстотин шестдесет и три лева и
тридесет и седем стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 218.55 лв. /двеста и
осемнадесет лева и петдесет и пет ст./, възнаграждение за закупена услуга „Фаст „ в размер
на 239.63 лв. /двеста тридесет и девет лева и шестдесет и три ст./, възнаграждение за
закупена услуга „Флекси „ в размер на 384.00 лв. /триста осемдесет и четири лева/, лихва за
забава в размер на 245.17 лв./двеста четиридесет и пет лева и седемнадесет ст./ и законна
лихва в размер на 168.23 лв. /сто шестдесет и осем лева и двадесет и три стотинки/,
дължима от 15.04.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.03.2023г,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
40000598006.
В съответствие с изложеното, ищцовата страна счита, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. В подкрепа на тезата си за основателност и
доказаност на иска, ищовата страна твърди, че като кредитор чрез упълномощен от него
5
кредитен експерт /КЕ/, представял на клиента образец на искане за получаване на
потребителски кредит. С помощта на КЕ КЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят и
проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да
подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако били изпълнени всички
изброени условия Кредиторът се задължавал да отпусне на клиента парични средства с
параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.
Ищцовото дружество отбелязва още, че ако потребителят желал, то той е могъл да се
откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи
обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ Ответникът не сторил това, а усвоил предоставената в заем
сума, което ищцовото дружество счита за показателно относно наличието на съгласие за
получаване на заема при одобрените параметри.
Твърди се още в исковата молба, че ответникът се съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент бил наясно с общата сума, която трябвало да
върне, така и с правото си да се откаже от сключения ДОГОВОР, така и с погА.ването на
кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „Ю. Б.“ ЕООД посочва още , че
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, входираното в Районен съд - Варна. По заявлението било образувано ч. гр. д. №
4956/2023 г. След като длъжника А. К. Р. подал възражение срещу издадената от съда
заповед за изпълнение, на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за
установяване на вземането си, получено от заявителя на 07.06.2023 г.
Съдът отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендират
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ , възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и
начислените върху тях законна лихва и лихви за забава, като на основание чл. 415, ал. 1. т. 3
от ГПК „ Ю. Б.“ ЕООД подава и осъдителен иск.За останалата част от заявените
вземания на ищеца било указано да подаде установителен иск , на осн. чл. 415, ал. 1, т.1
ГПК.
С оглед гореизложеното и ищцовата страна е обективирала исканията си до съда по
см. на чл.127, ал. 1 т. 5 ГПК ./Исканията са прецизирани в изпълнение на дадените от
исковия съд указания, с депозираната по делото на 19.07.2023 г. молба от ищцовата
страна /л. 36/:
1 . Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане
в полза на „Ю. Б.“ ЕООД срещу А. К. Р., представляващо главница в размер на главница в
размер на 863.37 лв. /осемстотин шестдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/,
договорно възнаграждение в размер на 218.55 лв. /двеста и осемнадесет лева и петдесет и
пет ст./, лихва за забава в размер на 155.51 лв. (сто петдесет и пет лева и петдесет и една
стотинки), дължима за периода от 16.08.2020 г. до15.04.2022г. (от която 124,14 лв. - лихва
върху главницата, 31,37 лв. - лихва върху договорното възнаграждение), и законна лихва в
размер на 106.70 лв. (сто и шест лева и седемдесет стотинки) от които начислени върху
главницата 85.18 лв. и начислени върху договорното възнаграждение 21.52 лв., дължима от
6
15.04.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.03.2023 г., представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 40000598006, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението - 29.03.2023 г. до изплащане на
вземането (т.е. паричните вземания за които заповедният съд по ч.гр.д.№ 4956/2023 г. по
описа на РС Варна , 42 -ри състав е издал в полза на заявителя и против длъжника Заповед
№ 2436/28.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ) на осн. чл.422
,ал.1 вр. чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
2.Моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден длъжника
ДПК № 40000598006 А. К. Р. да заплати на „*****“ ЕООД следните парични вземания
:сумата от 239.63 лв. (двеста тридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки),
представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до
15.04.2022 г., сумата от 384.00 лв. (триста осемдесет и чeтири лева), представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо до 15.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху възнагражденията за използвана услуга „Фаст“ и „Флекси“, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 29.03.2023г., до окончателното изплащане на
възнаграждението, за сумата от 89.66 лв. (осемдесет и девет лева и шестдесет и шест
стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 16.08.2020 г. до 15.04.2022 г. (от
която 34.45 лв. - лихва върху възнаграждението за услуга „Фаст“ и 55.21 лв. - лихва върху
възнаграждението за услуга „Флекси“), за сумата от 61.53 лв. (шестдесет и един лева и
петдесет и три стотинки), представляваща законна лихва, начислена за периода от 15.04.2022
г. до 29.03.2023 г. (от която 23.64 лв. - лихва върху възнаграждението за услуга „Фаст“ и
37.89 лв. лихва върху възнаграждението за услуга „Флекси“), ведно със законната лихва от
дата на подаване на заявлението -29.03.2023г.до изплащане на вземането, на основание чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В изпълнение на нормата на чл. 127, ал.4 ГПК ищцовата страна е посочила, че желае
плащането на паричните вземания да бъде извършено по банков път, по посочените в
исковата молба банкови сметки : б.см. водена в Ю. Б. АД с реквизити IBAN: ***; б.см.
водена в А. Б. Б. АД, с реквизити IBAN : ***.
Ищцовата страна желае да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Моли изрично делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание в отсъствие на
ищеца, като с исковата молба дава изричното си съгласие за това.
В подкрепа на твърденията и исканията ищцовата страна е направила
доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала лично отговор на исковата
молба.
Ответницата е посочила адреса си в ***.
С отговора на искова молба ответницата по същество е оспорила исковете и по
основание и по размер, като желае съдът да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани.
7
Оспорен е размера на задължението посочен от ищеца в извлечение от сметка.
Изрично ответницата е посочила, че е заплатила сумата от 916.04 лв., което се
установявало от приложените към отговора на искова молба платежни документи.
С оглед горното и ответницата счита, че няма непогасени задължения към ищеца.
По отношение на вземанията предмет на осъдителния иск, както и акцесорните
вземания за лихви по същество ответницата твърди, че са начислени неоснователно, в разрез
с българското законодателство и се претендират от нея неправомерно .
Посочено е още, че към момента ответницата е безработна , живее под наем и
отглежда детето си , с помощта на близки и познати, поради което и намира, че не следва да
й се възлагат в тежест претендираните от ищцовото дружество разноски.
Твърди се още, че ищецът не е представил първични счетоводни документи за
закупени от нея допълнителни услуги.
При всичко изложено по-горе ответницата е оспорила изцяло исковете.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 01.12.2023 г. - ищецът „Ю. Б.“
ЕООД, редовно призован, не се явява, не се представлява, ответникът А. К. Р., редовно
призован, не се явява, не се представлява. С писмена молба с вх.рег.№ 90853/01.12.2023 г. ,
депозирана от ищцовото дружество, чрез ю.к. Г. А., ищецът поддържа исковата молба,
счита, че е доказана по основание и размер. Заявява се изрично, че дружеството не желае да
сключва споразумение или съдебна спогодба с ответниците по делото, освен при пълно
признаване на исковете. Оспорва изцяло писмения отговор, като е изразено становище по
направените твърдения в същия. Желае се уважаване на предявените искове, ведно с
присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.С молба с вх.рег.
№ 90853/01.12.2023 г.е представен и списък по чл. 80 от ГПК.
По делото е депозиран извън срока, втори писмен отговор с вх.рег.№
87484/21.11.2023 г., с който ответницата отново оспорва предявените искове .
Съдът, след като съобрази становищата на страните, събраните по делото
писмени доказателства, приложимия закон, съгласно нормите на чл.235 и чл.236 ГПК
приема за установено и доказано по делото от фактическа страна следното:
От материалите по приобщеното като писмено доказателство заповедно
производство частно гр.дело № 4956/2023 г. по описа на РС Варна се установяват и
доказват твърденията на ищеца затова, че по негово заявление е инициирано
заповедно производство за събиране на паричните вземания , предмет на исковете
предявени по настоящото исково производство .
Установено и доказано е по делото ,че със Заявление от 30.03.2023 г. ищецът в
качеството му на заявител е сезирал РС Перник със Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника А. Р. с посочен адрес в
гр.Перник.По заявлението е било образувано ч.гр.д. № 1392/2023 г. по описа на РС Перник,
като с Определение № 1072/30.03.2023 г. постановено от РС Перник, втори граждански
8
състав, след установяване на факта ,че длъжникът има настоящ адрес в гр.Варна,
производството пред РС Перник е било прекратено на осн. чл. 411, ал.1 ГПК и изплатено по
подсъдност на РС Варна .
Във ВРС същото производство е продължило под номер на ч.гр.д . 4956/2023 г. по
описа на РС Варна, ХLII - ри състав.
Видно от л. 14,15 от заповедното дело, заповедният съд с Разпореждане №
15946/28.04.2023г. постановено по ч.гр.д. № 4856/2023 г. по описа на ВРС , е намерил
заявлението за частично основателно и частично неоснователно . С цитираното
разпореждане съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, срещу длъжника А. К. Р., ЕГН **********, с адрес:
***, за следните суми: сумата от 863,37 лв. (осемстотин шестдесет и три лева и тридесет и
седем стотинки), представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит
№ 40000598006/13.07.2020 г., за сумата от 218,55 лв. (двеста и осемнадесет лева и петдесет
и пет стотинки), представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от
15.05.2021 г. до 15.04.2022 г., за сумата от 155,51 лв. (сто петдесет и пет лева и петдесет и
една стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 16.08.2020 г. до 15.04.2022 г.
(от която 124,14 лв. - лихва върху главницата, 31,37 лв. - лихва върху договорното
възнаграждение), за сумата от 106,70 лв. (сто и шест лева и седемдесет стотинки),
представляваща законна лихва, начислена за периода от 15.04.2022 г. до 29.03.2023 г. (от
която сума 85,18 лв. - лихва върху главницата, 21,52 лв. - лихва върху договорното
възнаграждение), ведно със законната лихва върху вземанията за главница и договорно
възнаграждение, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.03.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 92,78 лв. (деветдесет и два
лева и седемдесет и осем стотинки) - сторените по делото разноски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Въз основа на разпореждането в посочената част е издадена и Заповед №
2436/28.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на
заявителя и против длъжника, оспорена по надлежния ред с писмено възражение от
длъжника в срока по чл.414 ГПК /листи 16- 24 /.
С Разпореждането № 15946/28.04.2023г. постановено по ч.гр.д. № 4856/2023 г. по
описа на ВРС, заповедният съд е отхвърлил заявление вх.рег.№ при РС - Перник
6842/30.03.2023 г. от „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
срещу А. К. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, в ЧАСТТА с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумата от 239,63 лв. (двеста тридесет и девет лева
и шестдесет и три стотинки), представляваща възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Фаст“, дължимо до 15.04.2022 г., за сумата от 384,00 лв. (триста осемдесет и четири
лева), представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо до 15.04.2022
9
г., ведно със законната лихва върху възнагражденията за използвана услуга „Фаст“ и
„Флекси“, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.03.2023 г., до
окончателното изплащане на възнаграждението, за сумата от 89,66 лв. (осемдесет и девет
лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 16.08.2020
г. до 15.04.2022 г. (от която 34,45 лв. - лихва върху възнаграждението за услуга „Фаст“ и
55,21 лв. - лихва върху възнаграждението за услуга „Флекси“), за сумата от 61,53 лв.
(шестдесет и един лева и петдесет и три стотинки), представляваща законна лихва,
начислена за периода от 15.04.2022 г. до 29.03.2023 г. (от която 23,64 лв. - лихва върху
възнаграждението за услуга „Фаст“ и 37,89 лв. лихва върху възнаграждението за услуга
„Флекси“), както и за сумата от 20,00 лв. (двадесет лева), представляваща дължими такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.12.2020 г., на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Разпореждането в отхвълителната част не е било обжалвано от заявителя и е
влязло в законна сила .
В изпълнение на дадените от заповедния съд указания до заявителя последният
в срок е предявил обективно кумулативно съединените си искове с исканията за
установяване със СПН на съществуването на оспорените от длъжника парични вземания за
които е била издадена Заповедта по чл.410 ГПК ведно с осъдителните искове за осъждане на
длъжника да заплати паричните вземания, за които заповедният съд е отказал да издаде
заповед за изпълнение .
С исковата молба по делото е представен Договор за потребителски кредит
Стандарт № 40000598006/13.07.2020 г. (л.6), сключен между „Ю. Б.“ ЕООД и А. К. Р. , по
силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 1200 лв. , който е
трябвало да си върне / погаси / чрез 18 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 90.15
лв. всяка и по 52 лв. за погА.ване на задължението по закупените пакет допълнителни
услуги Фаст и Флекси , или общ размер на месечна вноска 142,15 лв.
Съгласно договора,заема е отпуснал при посочен годишен процент на разходите
48.78%, годишен лихвен процент 41.00 %,лихвен процент на ден 0.11 %, като е посочена
дължима сума по кредита 1622.82 лв. ; общо задължение по кредита и по закупена
допълнителна услуга : общо задължение 2558.82 лв. , общ размер на вноска 142.15 лв., дата
на погА.ване 15 ден на месеца.
По делото са приобщени и Общите условия на дружеството кредитор (л. 7 - 11 ) с
които в чл. 15 Допълнителни услуги е разписана възможността потребителя да закупи и
т.нар. допълнителни услуги „ Фаст „ и „ Флекси „. В чл. 15.1 от ОУ е посочено, че
допълнителна услуга Фаст дава възможност на потребителя ако избере тази услуга да
получи приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит
преди клиенти без закупена допълнителна услуга „Фаст“ в рамките на 1 час, считано от
постъпване на искането , а съгласно чл. 15.2. от ОУ - при избор на незадължителната услуга
„Флекси „ - потребителят пожелал и закупил тази услуга получава правото да променя
едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания ,
10
описани в ОУ в чл. 15.2.1. , чл. 15.2.2. и чл.15.2.3 , като за извършената промяна на
погасителния план страните подписвали анекс, а промяната влизала в сила от датата на
печат , положен в анекса . Съгласно общите условия услугата „Флекси“ дава право на
потребителя да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични
изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3.Съгл. чл. 15.2.1 - потребителят може
да поиска от кредитора да му отложи на части или накуп допустимия брой погасителни
вноски по следните причини: 1/Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго
лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира
неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща
повече от 3 (три) седмици; 2/ Прекратен трудов договор на клиента или на друго лице,
участващо с доходите си в домакинството му; 3/ Неплатен отпуск на клиента, който е по-
дълъг от 10 дни; 4/ Загуба или повреда на имущество на клиента в резултат на бедствие -
пожар, наводнение и др. подобни; 5/ Смърт на лице, участващо с доходите си в
домакинството на клиента; 6/ Задължение на работодател към клиента или към друго лице,
участващо с доходите си в домакинството му; 7/ Намаляване на работното време и на
работната заплата на клиента; 8/ Други причини при съгласие на кредитора.
Съгласно чл. 15.2.1.1 от ОУ в случай на отлагане на вноски при условията на
чл.15.2.2, за периода на отлагането потребителя на заема дължи пълния размер на
отложените вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на
погасителния план, а съгласно чл. 15.2.2 от ОУ клиентът може да поиска от кредитора да му
намали на части или накуп допустимия брой погасителни вноски; Клиентът може да поиска
от кредитора да намали с до 75% размера на всяка от допустимия брой вноски, но размерът
на всяка една намалена вноска не може да бъде по-малък от 30 лева. Съобразно
горепосочените условия и при изпълнение на чл. 15.2.1., буква а), чл. 15.2.1., буква 6) и чл.
15.2.1.1 кредиторът намалява размера на поискания от клиента брой погасителни вноски,
както следва: В случай че клиентът е погасил последните 6 редовни (не са отложени или
намалени) месечни вноски със забава не повече от 10 календарни дни. Съгласно чл. 15.2.2.2
в случай на намаляване на вноски при условията на чл. 15.2.2., за периода на намаляването
клиентът дължи пълния размер на месечните вноски съгласно погасителния план, но
заплаща на договорения падеж намалените вноски, а остатъкът на същите до пълния им
размер е платим в края на погасителния план.
Видно и от чл. 3.6 и 3.7 от Общите условия ДПК влиза в сила след подписването му
от всички страни и на датата , посочено него, а въз основа на влязъл в сила ДПК ,
кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя договорените в точка Шеста
на ДПК парични средства по избрания от кредитополучателя -потребител начин на плащане
и изплащането на кредита се извършва след датата на сключване на ДПК .
Съгласно т. 4 в т. 4.1 - 4.3 от ОУ е въведена дължимост на договорно възнаграждение
/ годишен лихвен процент / .
Спор по делото няма , че процесния ДПК е бил сключен и че е сключен при
действието на Общи условия, цитирани по -горе. Освен договора и ОУ по делото са
11
представени още с исковата молба и са приобщени по надлежния ред като писмени
доказателства - искане за отпускане на потребителски кредит (л.13), погасителен план (л.12),
Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити (л.14) и Допълнителна преддоговорна информация,АНЕКС 1 /31.12.2020г. / л.18/
АНЕКС 2 / 20.1.2021 г./ л. 20/ и АНЕСК 3 / 18.2.2021 г./л. 22 /.
Видно от последния трети анекс, от 18.2.2021 г. и погасителния план към него ,
приложен на л. 23 , страните по ДПК са приели заема да бъде върнат на 21 вноски за
периода от 15 февруари 2021 г. до 15 април 2022 г. , така както е вписано в ПП .
Приложеното по делото на л 24 - ти извлечение от сметка отразява и доказва факта че
на 14.07.2020 г. заемодателят е предоставил и заемополучателя е получил заетата сума от
1200 лева по банков път .
На л. 26 от делото е представено извлечение от сметка по процесния ДПК към
06.02023 г., от което и без специални знания е видно, ч по кредита има отразено при
кредитодателя непогасено задължение от общо 1705.55 лв. при платена сума от 916.04 лв. ,
отнесени в табличен вид по пера и периоди , с посочване на последва дата на плащане
2.6.2021 г.
Освен цитираните по -горе писмени доказателства ответницата по делото от своя
страна е представила и по делото на листи от 52 до 54 вкл. общо пет заверени копия на
платежни документи отразяващи плащане от А. Р. по кредита към кредитодателя и ищец на
пет вноски както следва : на 1.4.2021 г . - 165.59 лв. , на 9.10.2020 г. - 142.15 лв., на
19.11.2020 г. - 141.21 лв. , на 14.09.2020 г. - 142.15 лв. , на 20.08.2020 г. - 142.15лв.
Сравнителния анализ на представените от ответницата писмени доказателства и
вписаното в извлечение от сметка мотивира съда да изведе извода , че ответницата е
извършила погА.вания на кредита , като общата сума която е платена , така както е отразил
в счетоводните си книги ищецът е 916.04 лв. , при отпуснат кредит от 1200 лв. или
разликата която се получава 1200 лв. минус 916.04 лв. възлиза на общо 283,96 лв.
Въз основа на изложеното по -горе, в съответствие с приложимите към спора
правни норми, съдът извежда следните правни изводи:
Предявени по делото са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и с правно основание чл. 240, ал.2 от ЗЗД
и чл. 10а от ЗПК.
Установителните ОСИ са предявени след инициирано производство по чл.410 ГПК и
надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК и в срока,
предвиден в разпоредбите на чл.415, ал. 1 ГПК, с оглед на което са и процесуално
допустими. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената
заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумите, за които е издадена оспорената заповед.
Между страните не се спори, че вземането произтича от сключен между ответника А.
Р. и „Ю. Б.“ ЕООД договор за паричен заем Договор за потребителски кредит Стандарт
12
№ 40000598006/13.07.2020 г.
Не е спорно и обстоятелството, че сумата по кредита е предадена от кредитора на
ответника, като това обстоятелство е удостоверено и с подписването на договора за паричен
заем и с представеното от ищеца извлечение от сметка , поради което и се налага извод, че
за отв.А. Р. е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената
договорна лихва на падежните дати, съгласно договора за заем.
В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са
предвидени задължителни реквизити, които той следва да включва като условия за
усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване,
съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т.н. Видно от
представените от ищеца доказателства на кредитополучателя е предоставена преддоговорна
информация, европейски формуляр, договор, отговарящ на изискваният на ЗПК -
необходимо съдържание, шрифт, размер на годишния процент на разходите и др. Към
договора има погасителен план и Общи условия.В случая договорът е сключен съобразно
правилата на ЗПК.
В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени и осъдителни
искове с правно основание чл. 79 от ГПК, за осъждане на отв.А. Р. да заплати на ищеца
сумите, за които заповедният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение във връзка с
незадължителните услуги ФЛЕКСИ и ФАСТ.
Услугата „Фаст“, представлява такса приоритетно разглеждане и самия договор за
кредит, с който е уговорена, сочи за наличие на противоречие с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, който
предвижда, че кредиторът по договор за потребителски кредит може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, но свързани с договора за
потребителски кредит. Вторият компонент съставлява възможността на кредитополучателя
да получи с приоритет пред другите клиенти на дружеството, отпусната сума, като съгласно
чл. 15.1 от Общите условия от договора срокът за отпускане на заемната сума при избрана
услуга „Фаст „е 24 часа след получаване от кредитодателя на подписаните договор, Общи
условия и др. приложения към тях.
От Общите условия обаче не може да се изведе какъв е срокът за предоставяне на
заемната сума, в случай че заемателят не е избрал услуга „Фаст“, тъй като подобна клауза
липсва. В самия договор също не е посочено в какъв срок следва да се предостави заемната
сума. Отделно от горното в договора е записано, че „Ю. Б.“ не събира никакви такси за
разглеждане и усвояване на кредита. Договорената услуга „Фаст“ по естеството си
представлява всъщност възнаграждение именно за разглеждане и усвояване на кредита
.Констатираното несъответствие с императивната норма на ЗПК е основание съдът да
приеме недействителност на тази клауза съгласно чл .26 , ал.1 , предл. първо от ЗЗД, поради
което следва да отхвърли иска в частта, с която ищецът е претендирал възнаграждение по
допълнителна услуга „Фаст“.
По втората незадължителна услуга „Флекси“, съгласно Общите условия
кредитополучателя има вписана възможност да отложи 2 вноски с уважителни причини,
13
чието доказване е задължително - чл. 15.2.1, при изброен лимитативен брой причини и две
без причина. Това право възниква за кредитополучателя след заплащането на втора вноска
по кредита. Съгласно чл. чл. 15.2.2 потребителят може да намали четири потребителски
вноски, но на не по-малко от 30,00 лв. всяка. „Допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните - предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна
лихва) на определен падеж и такива са например издаването на различни референции,
удостоверения и служебни бележки за ие на клиента. В съотпуснатия кредит, за размера на
текущото задължение или за добросъвестното поведенщото време изброените от заявителя
допълнителни услуги по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението
на задълженията на потребителя по договора и имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между него и кредитора, като помогнат последния да управлява по-
добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с
нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Поради това и тази клауза се явява нищожна на осн. чл.
26, ал.1, предл. първо от ЗЗД като противоречаща на закона, респективно и възраженията на
ответницата във втория й отговор на искова молба - осномателни . Поради което и тази
претенция на ищеца се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Неоснователността на исковете свързани с услугите Флекси и Фаст обуславят
неоснователността както на главните задължения , така и на акцесорните обусловени от
изхода на спора по посочените две допълнителни услуги .
Недължимостта на сумите по допълнителните незадължителни услуги Фаст и Флекси
, впрочем съдът е коментирал и при произнА.нето си в заповедното производство , като е
изложил съответните мотиви за да отхвърли заявлението в тези части .
По делото не са ангажирани доказателства от ищеца, от които да се установява
настъпване на цялостна предсрочна изискуемост на кредита, но датата на последната вноска
която е следвало да се плати от А.Р. видно от л. 26 -ти е била 15.4.2022 г.,т.е. пет дни преди
да бъде сезиран РС Варна и 16 дни преди да бъде сезиран РС Перник .
По делото не е провеждана ССчЕ , поради което и съдът следва сам да даде отговор
на спорния по делото въпрос останала ли е непогасена част от кредита, която ответницата да
заплати на кредитодателя .
За да обоснове правилни правни изводи, на първо място съдът намира за необходимо
да посочи, че при процесния ДПК е приложима нормата на чл.11 ал.1 ЗКП. Договорът
сключен между „Ю. Б.“ ЕООД и ответницата А. Р. и в частност: Относно размера общото
задължение и размера на вноските в раздел VI от договора води до неяснота за сумата,
подлежаща на връщане, която е съществен елемент от съдържанието на договора и не може
да се предполага. Към договора е приложен погасителен план от който се установява , че са
вписани общо 48 броя погасителни вноски с падежна дата 15 –то число на месеца, платими
по погасителен план .Дори само от погасителния план към договора е видно, че същият
макар и да достигнал до знанието на клиента едва ли последният е разбрал начина на
14
формиране на всяко от 48 –те периодични задължения. С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че договорът за потребителски кредит не съдържа нормативно установените
реквизити и на основание чл. 22, вр. чл. 11, т. 11 ЗПК, респ. е недействителен, в който
смисъл са и релевативните възражения ответницата .На следващо място следва да бъде
отчетено, че според чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
В условията на евентуалност, дори и да се приеме, че процесния ДПК отговоря на
всички изисквания и на чл.5 и на чл.11 от ЗКП , изводът на настоящия състав затова ,че
ответникът А. Р. дължи на ищцовото дружество само чистата стойност на невърнатия
заем не се променя .В подкрепа на този извод е създадена достатъчно актуална практика на
ВКС, като например приетото разрешение в Решение № 125 от 10.10.2018г. на ВКС по
гр.д. № 4497/2017г. Съгласно цитираното Решение, съдът следи служебно за
свръхпрекомерността на уговорения размер на насрещната престация, което опорочава
волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на
договорната клауза – чл. 26, ал. 1, пр. III - то ЗЗД. Съдът е длъжен при констатирана
свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да зачете правните последици на
този правоизключващ факт, а именно противоречието с добрите нрави, нищожността и
липсата на действителна уговорка.При преценка дали уговорения размер на договорната
лихва противоречи на добрите нрави, защото значително надхвърля нормалния и
справедлив размер на възнаграждението на кредитора, затова че е предоставил свои парични
средства за ползване от потребителя, както и адекватния размер на всички останали разходи,
които кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето,
обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя,
следва да се отчете характера на договора, неговата цел, задължението на кредитора да
предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителя да я върне
разсрочено и на вноски, макар и с лихва. Когато едната престация е предоставяне в
собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна
лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за
който се уговаря на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен.
Ето защо съдът намира, че при потребителски заем за сума от 1200 лева, със
сравнително кратък срок на ползване - 18 месеца , сумата от 2558.82 лв. за връщане явно, че
включва възнаградителна лихва в полза на кредитора далеч над вписания в договора от 0,11
(без уточнението,че се касае за местна валута – л.6) на ден и 41.00 % ГЛП и ГПР 48.78
%Т.е. при получен кредит от 1200 лева се оказва, че сумата която следва да се върне
заемополучателя е със 1358.82 лв.повече от получената.Този договорен размер на връщане
на заема не може да бъде измерим с разходите, които е направил заемодателят, нито с риска,
който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. По
изложените съображения, съдът намира, че ответникът дължи връщане единствено на
заетата сума, но не и договорна лихва.
15
На последно място : съгл. ал. 3 на чл. 7 ГПК ,обн. в ДВ 100/2019 г. съдът служебно
следва да следи за наличието на недействителна клауза в договор сключен с потребител . В
обобщение ,при вмененото служебно задължение съдът да следи за недействителни клаузи
при договорите сключени с потребител , дори и да се приеме , че цялата процедура по
предоставяне на преддоговорна информация е била спазена то едва ли ответницата е
разбрала икономическата целесъобразност на този заем, което съгласно ЗЗП е достатъчно и
самостоятелно основание да се приеме,че в договора от 13.07.2020 г. се съдържат в раздел
VI букви А - Г клаузи които поради противоречие с закона за Защита на потребителите не
следва да бъдат прилагани .
С оглед изложеното , съдът намира че възраженията на ответницата за нарушаване на
основни норми в ЗПК при сключване на договора са основателни и доказани , поради което
и съгласно чл. 23 ЗПК ответницата дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по кредита.
При направеното от съда елементарно пресмятане - отпуснат кредипо Договор
за потребителски кредит Стандарт № 40000598006/13.07.2020 г. от 1200 лв., погасен
кредит в размер на 916.04 лв., разликата която остава непогасена от кредита възлиза
на точно 283.96 лв. - чистата стойност на кредита - непогасената главница . До този
размер съдът уважава установителния иск за главница, като присъжда и законна
лихва върху непогасената главница начиная от датата на подаване на заявлението в
съда . Всички останали претенции на ищцовото дружество и в установителната и в
осъдителната част на ОСИ съдът отхвърля като неоснователни и недоказани .
При този изход на спора, съдът следва на осн. чл. 78, ал.1 ГПК да се произнесе и
по въпроса за разноските сторени от ищцовата страна както в исковото производство,
така и в заповедното .
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д. №
4956/2023 г. на ВРС, съобразно на уважената част от иска.
В приобщения на л. 92 - ри списък по чл. 80 ГПК процесуалният представител на
ищеца е посочил размера на всеки един от общо четирите разхода по двете производства,
които желае да бъдат присъдени в полза на ищеца .
На първо място по въпроса за отговорността за разноските сторени от ищеца в
качество на заявител, заповедният съд вече е определил и присъдил разноски от общо 92,78
лв. в полза на заявителя /л. 14 -16 от заповедното дело / . При материален интерес от общо
1 344,13 лв. / сбора на всички вземания по издадената заповед / - съразмерно на уважената
част от иска / уважен за сумата от 283.96 лв., в процентно съотношение на ищеца в качество
на заявител се дължат само 0,21 % от разноските по заповедното дело - или общо 19.48 лв.
(деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки).
Този размер разноски съдът присъжда в полза на ищеца за заповедното производство
16
В исковото производство на ищеца също се дължат разноски, съразмерно на
уважената част на иска или общо 0.21 процента от разноските . При установен и доказан
размер на внесена д.т. от 200 лв. по установителните искове , съразмерно на уважената част
на иска , в полза в ищеца се дължи сумата от 42 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК съдът определя в полза на ищцовата страна
юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., а не от 360 лв., както е поискано, като счита че
този размер е съответен на характера и вида на производството.Ето защо съразмерно на
уважената част на иска съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство в полза на ищеца от 31.50 лева или общо разноски в исковото производство -
73.50 лв. (седемдесет и три лева и петдесет стотинки ).
Съдът не се произнА. по искане с правно осн. чл. 78, ал.3 ГПК, т.к. такова не е
сторено от ответницата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество „Ю.
Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** и ответницата А. К. Р.,
ЕГН: **********, с посочен адрес в титулната част на исковата молба: ***, и настоящ адрес
: *** , съществуването на вземане в полза на „Ю. Б.“ ЕООД срещу А. К. Р. в РАЗМЕР на
СУМАТА от общо 283.96 лв. (двеста осемдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки
) непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 40000598006/13.07.2020
г.ведно със законната лихва върху посочения размер на главница , считано от дата на
подаване на заявлението - 29.03.2023 г. до изплащане на вземането , т.е. паричните
вземания, за които заповедният съд по ч.гр.д.№ 4956/2023 г. по описа на РС Варна , 42 -ри
състав е издал в полза на заявителя и против длъжника Заповед № 2436/28.04.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК , на осн. чл.422 ,ал.1 вр. чл. 415 , ал.1
ГПК и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените специални положителни установителни искове от
ищцовото дружество „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
против ответницата А. К. Р., ЕГН: **********, с посочен адрес в титулната част на
исковата молба: ***, и настоящ адрес : ***, в частите в които се иска установяване със
СПН на съществуването на паричните вземания, за които заповедният съд по ч.гр.д.№
4956/2023 г. по описа на РС Варна , 42 -ри състав е издал в полза на заявителя и против
длъжника Заповед № 2436/28.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, както следва :-за разликата от установения размер на непогасена главница от 283.96
лв. до претендирания размер на главница от 863.37 лв. /осемстотин шестдесет и три лева
и тридесет и седем стотинки/, както и в останалите части : договорно възнаграждение в
размер на 218.55 лв. /двеста и осемнадесет лева и петдесет и пет ст./, лихва за забава в
17
размер на 155.51 лв. (сто петдесет и пет лева и петдесет и една стотинки), дължима за
периода от 16.08.2020 г. до15.04.2022г. (от която 124,14 лв. - лихва върху главницата, 31,37
лв. - лихва върху договорното възнаграждение), и законна лихва в размер на 106.70 лв.
(сто и шест лева и седемдесет стотинки) от които начислени върху главницата 85.18 лв. и
начислени върху договорното възнаграждение 21.52 лв., дължима от 15.04.2022 г. - датата
на изтичане на погасителния план до 29.03.2023 г., представляващо неизплатено задължение
по Договора за потребителски кредит № 40000598006, ведно със законната лихва от дата
на подаване на заявлението - 29.03.2023 г. до изплащане на вземането върху разликата в
главницата от 283.96 лв. до 863.37 лв. ,като неоснователни и недоказани , на осн. чл.422
,ал.1 вр. чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените осъдителни искове от ищцовото дружество „Ю.
Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** против ответницата А. К. Р.,
ЕГН: **********, с посочен адрес в титулната част на исковата молба: ***, и настоящ адрес
: *** , с искане длъжника по ДПК № 40000598006 А. К. Р. да бъде осъдена ДА ЗАПЛАТИ
на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД следните парични вземания :сумата от 239.63 лв.
(двеста тридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до 15.04.2022 г.,
сумата от 384.00 лв. (триста осемдесет и чeтири лева), представляваща възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, дължимо до 15.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
възнагражденията за използвана услуга „Фаст“ и „Флекси“, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 29.03.2023г., до окончателното изплащане на възнаграждението, за
сумата от 89.66 лв. (осемдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща
лихва за забава за периода от 16.08.2020 г. до 15.04.2022 г. (от която 34.45 лв. - лихва
върху възнаграждението за услуга „Фаст“ и 55.21 лв. - лихва върху възнаграждението за
услуга „Флекси“), за сумата от 61.53 лв. (шестдесет и един лева и петдесет и три стотинки),
представляваща законна лихва, начислена за периода от 15.04.2022 г. до 29.03.2023 г. (от
която 23.64 лв. - лихва върху възнаграждението за услуга „Фаст“ и 37.89 лв. лихва върху
възнаграждението за услуга „Флекси“), ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението -29.03.2023г.до изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани ,
на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. К. Р., ЕГН: **********, с посочен адрес в титулната част на исковата
молба: ***, и настоящ адрес : *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, СУМАТА от общо 73.50 лв. (седемдесет и три лева и петдесет
стотинки ) - представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, както и СУМАТА от общо 19.48 лв. (деветнадесет лева и четиридесет и осем
стотинки) представляваща разноски, направени в производството по ч.гр.д. №4956/2023 г.
на ВРС, съразмерно на уважената част на установителния иск и на основание чл.78, ал.1 и
ал. 8 ГПК.
18
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
19