Решение по дело №9/2021 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20211320100009
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       130

                                   /неприсъствено/

 

                               гр. Видин, 09.04.2021 г.

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският районен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                                     Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ

 

при секретаря Оля Велизарова и в присъствието на прокурора ……                                                    като  разгледа  докладваното  от  съдията  ДИМИТРОВ  гр. дело № 9 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от В.М.М. с ЕГН **********,*** против „Видахим” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Бдин“ № 12, офис 12 с правно основание чл. 200 от КТ.

Твърди се от ищеца, че след дългогодишна работа при ответника е получил професионално заболяване „Бронхитис хроника“ /„Хроничен бронхит”/, установено с Протокол на ДКПЗ № 1/18.01.1990 г. и акт за трудова злополука и поради заболяването си би трудоустроен на друга, по-ниско платена длъжност.

 Излага се, че въпреки положените от ищеца усилия за стабилизиране на състоянието му – приемане на лекарства, стриктно спазване на ХДР, състоянието му не се подобрило, а се влошило заради хроничния си карактер.

 Сочи, се че в резултат на професионалното заболяване на ищеца и усложненията му, водещи до намаляване на работоспособността му през 1992 г. с ЕР № 0123, зас. № 025 от 20.02.1992 г. на ДББ – Враца бил признат за инвалид с III-та група инвалидност за срок от една година и оттогава до момента продължава да бъде преосвидетелстван и признаван за нетрудоспособен за упражняване на професиите, които е притежавал и упражнявал преди да придобие професионалното си заболяване.

Подържа, че за периода от установяване на професионалния характер на заболяването му до 09.10.2013 г. му били издавани ЕР на ТЕЛК заради професионалното му заболяване.

Твърди ,че с ЕР на ТЕЛК № 1592 от зас. 162 от 09.10.2013 г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД гр. София отново му било издадено ЕР на ТЕЛК за ТНР със срок за нови три години,като поради придобиването на право на пенсия за прослужено време и възраст, последното му ЕР на ТЕЛК се превърнало в безсрочно по силата на закона.

Сочи, че в резултат на горепосочените усложнения на първоначалното му професионално заболяване „Хроничен професионален бронхит“, болките и страданията му се увеличили значително, загубил трайно своята работоспособност и жизнените си сили, зачестили пристъпите му на задух и се наложило да бъде на постоянно поддържащо лечение с медикаменти и инхалатори. При обостряне на състоянието му се налагало да постъпва на болнично лечение.

Подържа, че за претърпените от него имуществени вреди във връзка със спазването на предписания му хигиенно-диетичен режим, изразяващ се в прием на допълнителна и усилваща храна, както и на медикаментозно лечение, за периода до 01.02.2020 г. предявил искове пред РС – Видин, за които били образувани съответни дела и му били присъдени обезщетения за претърпените от него вреди, свързани със спазването на ХДР.

Посочва ,че за периода от 01.05.2020 г. до 01.12.2020 г. отново предявил подобен иск пред ВдРС, за което било образувано гр. д. № 1463/2020 г..

Излага, че и след 01.12.2020 г. търпи и ще продължава да търпи същите вреди докато е жив.

След допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 11.03.2021 г. се претендира  от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетения за претърпените имуществените вреди в резултат на професионалното  му заболяване, изразяващи се в изразходвани средства за лечение и средства за приемане на усилена храна за сумата в общ размер на 765 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 01.03.2021 г., представляваща сбор от по 255 лв. месечно, ведно със законната лихва за забава, считано от първо число на следващия месец, за който се дължи обезщетението до окончателното издължаване.

Претендират се направените разноски.

Ответникът призован по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК за съдебното заседание, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв.  

На същия са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В съдебно заседание на 11.03.2021 г. процесуалният представител на ищеца е поискал постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че предявените искове са вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл. 239 ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото. 

В тази връзка и съобразявайки разпоредбата на чл. 239 ал. 2 ГПК Съдът приема, че в случая исковата претенция следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 765.00 лева, или по 255.00 лв. месечно за периода от 01.12.2020 г. до 01.03.2021 г. - представляваща обезщетения за претърпените имуществените вреди, настъпили в резултат на професионалното му заболяване „хроничен бронхит“ и настъпилите негови усложнения, изразяващи се в изразходвани средства за лечение и средства за приемане на усилена храна, ведно със законната лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи обезщетението до окончателното издължаване.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

  С оглед изхода по делото ответникът следва да заплати и дължимата се държавна такса върху иска в размер на 50.00 лева.

          Воден от горното, Съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА „Видахим” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Бдин“ № 12, офис 12 да заплати на В.М.М. с ЕГН **********,*** на основание чл. 200 КТ сумата в общ размер от 765.00 лв.,представляваща  обезщетение от по 255.00 лв. месечно за претърпени имуществени вреди за периода от 01.12.2020 г. до 01.03.2021 г., настъпили в резултат на професионалното му заболяване „хроничен бронхит“ и негови усложнения и  спазването на хигиенно-диетичен режим, изразяващ се в изразходване на средства за лечение и  усилена храна, ведно със законната лихва за забава върху всяко едно месечно обезщетение от 255.00 лв. от исковия период, считано от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи съответното месечно обезщетение до окончателното издължаване.

 

ОСЪЖДА „Видахим” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Бдин“ № 12, офис 12 да заплати на В.М.М. с ЕГН **********,*** сумата от 300.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение

 

ОСЪЖДА „Видахим” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Бдин“ № 12, офис 12 да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ВдРС сумата в размер на 50.00 /петдесет/ лева за държавна такса, а така също и сумата в размер на 5.00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.

          На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :