Решение по дело №296/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 119
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Николинка Чокоева
Дело: 20224500100296
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Русе, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20224500100296 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от С. Н. С., като
родител и законен представител на Н. С. С., против Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, причинено от водач на
лек автомобил, за който има сключена застраховка „Гражданска отговорност“
с ответника.
Ищецът твърди, че на 23.07.2021 г. около 17:50 часа в гр. Русе на ул.
„Чипровци“, срещу магазин „Лидл“, с посока на движение към бул.
„Липник“, се движи МПС марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с peг. №
*****, управлявано от М. К. Д.. Водачът на автомобила не пропуска
пресичащия от ляво на дясно спрямо посоката му на движение пешеходец Н.
С. С., вследствие на което го блъска. Ударът настъпва в платното за движение
на автомобила, след като пешеходецът е прекосил лявото пътно платно по
посока на движение на автомобила. В резултат на инцидента, Н. С., дете на
деветгодишна възраст, е получил телесни увреждания.
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 541/165 от 23.07.2021 г., издаден от с-р ПП при ОД на
МВР Русе. По случая е образувано ДП № 274/2021 г. по описа на ОД на МВР -
Русе, съответно пр. пр. № 4588/2021 г. по описа на РП – Русе.
Непосредствено след пътния инцидент Н. С. е постъпил по спешност в
УМБАЛ „Канев“ АД, където е хоспитализиран за периода от 23.07.2021 г. до
26.07.2021 г. В лечебното заведение, след направени изследвания, лекарите
установяват нанесените му травматични увреждания, които по своя медико-
биологичен характер се изразяват в мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма, счупване на диафизата на раменната кост (диафизарна
1
фрактура в средна трета на десен хумерус). Констатирани са и охлузни рани в
областта на челото, тилно. На увредения крайник е поставена имобилизация с
дорзална гипсова лонгета.
На 26.07.2021 г. пострадалото дете е освидетелствано от съдебен лекар,
който е констатирал следните наранявания: охлузвания по главата, тялото и
десния долен крайник, кръвонасядания на гърба и левия лакът, сътресение на
мозъка и счупване на дясната раменна кост. Във връзка с освидетелстването е
издадена фактура № **********/26.07.2021 г. на стойност 60 лв. от УМБАЛ
„Канев“ АД, придружена с фискален бон.
Възстановяването на пострадалия е преминало в домашни условия. Той
дълго време изпитвал болки в областта на фрактурата, като поради
поставената гипсова имобилизация изобщо не е можел да използва дясната си
ръка, което от своя страна е свързано с редица затруднения в ежедневието му,
налагащи близките му да са неотлъчно до него. Допълнителен дискомфорт
внасяли и оплакванията от главоболие, световъртежи и обща отпадналост.
Това налагало Н. да стои в затъмнена стая, да избягва слънчева светлина, да
не използва мобилен телефон, компютър, както и да не извършва никакви
активности, които водят до натоварване на мозъчната му дейност.
Впоследствие при детето са настъпили усложнения в здравословното му
състояние, поради което на 20.09.2021 г. е хоспитализирано в УМБАЛ
„Канев“ АД. След направените хистологични и образни изследвания,
лекарите му поставили диагноза абсцес на кожата, фурункул и карбункул с
други локализации и му се е наложило да претърпи оперативна интервенция,
изразяваща се в ексцизия на кожната лезия.
Два месеца по-късно, на 18.11.2021 г., Н. С. отново е хоспитализиран по
спешност в УМБАЛ „Канев“ АД със същата диагноза, където му е извършена
повторно същата оперативна намеса.
Преживеният пътен инцидент рефлектира, както върху физическото,
така и върху психическото здраве на Н. С.. Вследствие на изживения шок,
детето не е същото, каквото е било преди инцидента. То се оплаква и от
понижено настроение, тревожност, често сънува кошмари, свързани с
инцидента. Изключително зле му се отразява фактът, че е трябвало да стои
вкъщи и не е можело да играе с връстниците си по време на лятната ваканция,
както и че поради настъпилите последващи усложнения в здравословното му
състояние на по-късен етап, не може да посещава редовно учебните занятия,
което оказало и влияние на оценките му в училище.
Моли съда да осъди ответника да заплати 30 000 лв., частичен иск от
50000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на уведомяване на застрахователя 09.09.2021 г., както и
имуществени вреди от 60 лв., ведно със законната лихва от предявяване на
иска. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва исковете.
Възразява, че ЗД „Бул Инс“ АД не е дало повод за завеждане на настоящото
2
дело и не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно
обезщетение, като с действията си ищецът е поставил дружеството във
фактическа невъзможност първо да определи размера на обезщетението,
включително наличие/липса на основания за изплащането му и второ – в
случай, че бъде определено такова, да изплати същото в законовия 3-месечен
срок.
Предвид горното се навежда довод, че към датата на подаване на
исковата молба са нарушени разпоредбите на чл. 498, ал. 3 от КЗ във вр. с чл.
496 от КЗ, с оглед на което предявените искове, с които ищецът претендира
заплащане на претърпени вреди и изтекли върху тях лихви, се явяват
недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено, а дори и да
бъдат възприети от съда като допустими, то същите се явяват неоснователни.
Ответникът възразява и относно момента от който ищецът може да
претендира законна лихва за забава върху евентуално определените
обезщетения за вреди от процесното ПТП. Лихва, съгласно Кодекса за
застраховането, може да се претендира най-рано от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция, каквато в случая не е налице (в тази насока се
сочи Решение № 5422 от 13.08.2018 г. по гр. д. № 2305/2017 г. на Софийски
градски съд; Решение № 40793 от 09.08.2018 г. по гр. д. № 35078/2017 г. на
Софийски районен съд), а съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, ако обезщетението не
е определено или изплатено, законната лихва за забава се дължи или от
изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3, или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от
КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Счита, че това е от
значение за определяне на момента, от който ищецът може да претендира
законна лихва за забава върху евентуално определеното обезщетение за
имуществени вреди, като в конкретния случай най-ранната дата за това е
датата на подаване на исковата молба в съда.
Ответникът твърди, че в исковата молба механизмът на настъпване на
ПТП е изложен бланкетно и не се установява каква е точно фактическата
обстановка, каква е ролята на пешеходеца, ищец по делото, Н. С. С.. Счита, че
ищецът е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата
вследствие, на което е настъпило ПТП. В тази насока сочи и липсата на
представен документ за приключило на едно или друго основание досъдебно
производство, респективно – съдебно наказателно производство. Твърди, че
ударът е бил непредотвратим от техническа гледна точка за водачката на
лекия автомобил.
Възразява се, че не се доказва категорично деянието, неговата
противоправност, виновността на дееца, причинна връзка и настъпилите
вреди. Видно било, че не са налице кумулативните предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
застрахователното дружество, спрямо увредения за обезщетяване на
3
причинените вреди. Дори и да бъде доказано в хода на процеса
противоправно поведение на застрахования при тях водач считат, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултата от ищеца, който в нарушение на
правилата на ЗДвП не е пресичал на пешеходна пътека и не е съобразил
поведението си с приближаващия автомобил, който въпреки, че се е движил с
разрешената за пътния участък скорост не е могъл да предотврати пътния
инцидент. Ако същият е спазил относимите за него в този момент правила на
ЗДвП, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. В тази
връзка поддържат, че уврежданията са настъпили като резултат от виновно
поведение на ищеца. При условията на евентуалност, твърдят, че е налице
независимо съпричиняване или независимо съпричинителство от участниците
в процесното ПТП, като считат, че следва да бъде преценен процентът на
съпричиняване на всеки от тях и отчетен при определяне на размера на
евентуално дължимото обезщетение.
Оспорват и твърдяния в исковата молба механизъм на
пътнотранспортно произшествие, както и причинно-следствената връзка
между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца вреди,
техния вид, характер и обем, като оспорват и твърдението за настъпване на
такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.
Ответното дружество оспорва размера на предявения иск за
неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респективно за
прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.
52 от ЗЗД. Счита, че обезщетението, което се претендира, не отговаря на
действителната вреда, като е прекомерно и не се подкрепя от фактическата
обстановка, представените доказателства по делото и не съответства с
изискването за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна
практика (ППВС № 4/1968 г.) и неблагоприятните последици от настъпилото
пътнотранспортно произшествие за ищеца.
На следващо място възразява, че разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи
удовлетворение в пари, щом друго възмездие не може да получи, стига
вредата му да е действителна и сериозна. Сочи, че при определяне на
обезщетението следва да отчете още един фактор, а именно – конкретните
икономически условия към момента на увреждането. Поддържа, че
претендираната от ищеца парична сума е в изключително завишен размер, за
да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен
размер, каквото е изискването на закона.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главните искове и поради изложеното по-горе, относно
неспазването на разпоредбите на КЗ от страна на ищеца.
Молят за отхвърляне на исковите претенции като недопустими,
4
неоснователни и недоказани, както и претендират присъждане на разноските.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
В Районна прокуратура Русе е образувано ДП № 4588/2021 г. за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
по което до приключване на устните състезания по настоящото дело, няма
лице привлечено към наказателна отговорност за това, че на 23.07.2021 г.,
около 17:50 часа в гр. Русе, на ул. „Чипровци“ срещу магазин „Лидл“, с
посока на движение към бул. „Липник“, при управление на МПС марка
„Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с peг. № *****, водачът на автомобила не
пропуска пресичащия от ляво на дясно спрямо посоката му на движение
пешеходец – деветгодишният Н. С. С., вследствие на което го блъска и детето
получава телесни увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, без
открита вътречерепна травма, счупване на диафизата на раменната кост
(диафизарна фрактура в средна трета на десен хумерус) и охлузни рани в
областта на челото, тилно.
От приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
№ 541/165 от 23.07.2021 г. е видно, че към момента на настъпване на ПТП
процесният автомобил е собственост на М. К. Д., но е управляван от М.Т.Ц. и
към тази дата е бил с валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество, с полица №
BG/02/121001164217, със срок на действие от 26.04.2021 г. до 25.04.2022 г.
От представените писмени доказателства – епикриза, история на
заболяването, направление за хоспитализация и съдебномедицинско
удостоверение се установява, че на датата на инцидента пострадалото дете е
постъпило в отделение „Неврохирургия“ към УМБАЛ „Канев“ гр. Русе,
назначени са му множество изследвания, поставена е имобилизация с
дорзална гипсова лонгета с проведено лечение в болничното заведение,
последвано от домашно амбулаторно лечение, предписани са му
медикаменти и спазване на хигиенно – диетичен режим. За извършеното
освидетелстване на пострадалия Н. С. е издадена фактура №
**********/26.07.2021 г. на стойност 60 лв. от УМБАЛ „Канев“ АД,
придружена с фискален бон.
От медицинската документация е видно, че на два пъти – от 20.09.2021
г. до 23.09.2021 г. и от 18.11.2021 г. до 20.11.2021 г., Н. С. постъпва в
отделение „Обща, гнойно-септична, детска и еднодневна хирургия“ към
УМБАЛ „Канев“ гр. Русе с диагноза Абсцес на кожата, фурункул и карбункул
с други локализации. Извършените микроскопски изследвания установяват
кожа и подкожие с гноен възпалителен процес с дифузен характер, участък с
екстравазати; част от окосмена кожа с тежко изразено хронично гнойно
възпаление. И в двата случая, след извършени изследвания и консултации е
проведено оперативно лечение. След почистване на оперативното поле с
дезинфектант е извършена инцизия с ексцизия на кожната лезия, при което е
5
евакуирана рядка белезникава гной. Извършена е фасциотомия с
некректомия, лаваж на кухината с кислородна вода и физиологичен серум,
поставен е марлен дрен. Детето е изписано в добро състояние и без
оплаквания.
Горните обстоятелства се потвърждават и от назначените по делото и
приети съдебни експертизи – САТЕ и СМЕ. Според съдебно-медицинската
експертиза Н. С. е получил следните увреждания: сътресение на мозъка, без
наличие на обективна неврологична симптоматика, подкожна колекция от
кръв на главата, охлузвания по лицето, главата, гърба и дясно коляно,
кръвонасядания на гърба и левия лакет, счупване на диaфизaтa на дясна
раменна кост, гнойно възпаление на кожата на главата, наложило оперативни
интервенции. След инцидента е проведено четиридневно болнично лечение с
диагностични изследвания, наместване и имобилизация на счупването на
дясна мишница, хирургична обработка на уврежданията на кожата и
медикаментозно лечение. Проведен е и седем дневен курс амбулаторна
физиотерапия и лечебна физкултура от 13.09.2021 г. до 21.09.2021 г. По
отношение на възникналото възпалително усложнение на охлузването на
главата са предприети две стационарни пролежавания – 20-23.09.2021 г. и 18-
20.11.2021 г., по време на които са проведени лабораторни изследвания,
оперативно и медикаментозно лечение. Установените травматични
увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и добре
отговарят да бъдат получени при ПTП на 23.07.2021 г., а установеното гнойно
възпаление на кожата на главата е пряко усложнение на охлузването на
главата, което също добре отговаря да е получено при ПTП на 23.07.2021 г.
Възстановителният период, според експерта, при счупване, каквото е
установено при Н. С., е продължителен – около 5-6 месеца, като при децата
обикновено настъпва в по-кратки срокове – около 4-5 месеца. При охлузвания
и кръвонасядания, ако не са налице усложнения, възстановяването настъпва
за 1-3 седмици, но в случая има данни за настъпило усложнение – гнойно
възпаление на кожата на главата, което след двукратно оперативно лечение се
е възстановявало не по-малко от 4-5 месеца, след което е останал голям
раневи белег. Главоболието е чест симптом при удари в областта на главата,
което обичайно отшумява за няколко денонощия, като в конкретния случай
детето продължава да се оплаква от главоболие, потвърдено и от ЕЕГ-
изследване. При увреждания, каквито са установени при Н. С., обикновено
болките са най-силни непосредствено след получаването им и продължават
със значителен интензитет в областта на счупването до имобилизация на
крайника, след което постепенно намаляват и отшумяват. Болки в областта на
дясна мишница със значителен интензитет се усещат и в процеса на
раздвижване на крайника, след сваляне на имобилизацията. Според вещото
лице е възможно болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер в
областта на счупването, да се усещат и за по-продължителен период от време,
в рамките на месеци и години. Възникналото гнойно възпаление на кожата на
главата също е било свързано с продължителна локална болезненост, която е
6
продължила до пълното излекуване на възпалението (не по-малко от 4-5
месеца), след което е възможно зоната на оформения раневи белег да остане с
нарушена чувствителност. Вещото лице сочи, че поставената диагноза
„Абсцес на кожата, фурункул и карбункул с други локализации“ представлява
обща диагноза по кодировката на международната класификация на
болестите и определя наличие на гнойно възпаление на кожата. B конкретния
случай при пострадалото дете се касае за гнойно възпаление на кожата на
главата в областта на предходно травматично увреждане (охлузване), което
добре отговаря да бъде получено при процесното ПТП, т.е. установеното
гнойно възпаление на кожата на главата е пряко усложнение на установеното
охлузване на главата, получено при процесното ПТП. Към момента на
извършване на съдебномедицинския преглед е налице неправилно зарастване
на дясна раменна кост, с изкривяване към тялото с около 20 градуса, както и
наличие на раневи белег на главата с размери около 4х1 см. Това неправилно
зарастване на дясна раменна кост не води до функционален дефицит и се
очаква с растежа, чрез ремоделиране да се възстанови правилната форма на
костта. По отношение на раневия белег на главата не се очаква
възстановяване и същият ще остане до живот, като е възможно в областта му
да персистира нарушена чувствителност. Установеното счупване на дясна
раменна кост на Н. С. е довело до пълна невъзможност да си служи с
крайника в периода на обездвижване – около 1 месец, след което се
наблюдавало възстановяващо се затруднение при движенията на десния горен
крайник за периода на възстановителния процес – поне още 3-4 месеца.
Гнойното възпаление на кожата на главата е било противопоказание за
обичайно къпане на главата.
По отношение на фактура № **********/26.07.2021 г., издадена от
УMБAЛ „Канев“ АД за заплащане на съдебномедицинското освидетелстване,
същото е било необходимо за по-точното и подробно съдебномедицинско
описание на уврежданията на детето.
От съдебната автотехническа експертиза се установява механизмът на
настъпване на процесното ПТП – на 23.07.2021 г. около 17:50 часа в гр. Русе,
на ул. „Чипровци“, срещу магазин „Лидл“ в посока на движение към бул.
„Липник“ се е движил със скорост около 40 км/час лек автомобил „Ситроен
Kcapa Пикасо“ с peг. № *****. B същото време пешеходецът Н. С., дете на 9
години, започва да пресича пътното платно в посока към магазин „Лидл“ на
място от пътното платно без обозначена пешеходна пътека. Няма данни за
внезапното му навлизане на пътното платно, тъй като се е движил по тротоара
в посоката на движение на автомобила, a при пресичане на пътното платно
странично към автомобила е бил в периферното полезрение на водача.
Водачът на лекия автомобил е имал намерение да завие надясно към м-н
Лидл, при което не е възприел пешеходеца и го блъсва с предната лява част
на автомобила в дясната част на тялото. B резултат на удара детето се качва
на предния капак, като достига горния му край и след кратко носене и
отхвърляне пада на пътната настилка, като получава описаните в приложената
7
по делото СМЕ, травматични увреждания. Като причина за настъпване на
ПТП, вещото лице е посочило късното възприемане на пешеходеца и
забавената реакция на водача на лекия автомобил, който е имал техническа
възможност да предотврати ПТП чрез намаляване на скоростта на движение и
пропускане на пешеходеца. Н. С. е пресякъл пътното платно на необозначено
с пешеходна пътека място без да спазва правилата за движение от
пешеходците съгласно ЗДвП. От друга страна, според вещото лице водачът на
лекия автомобил се е движил в рамките на разрешената за пътния участък
скорост на движение по дясната пътна лента в посока кръстовище „Олимп“,
но независимо от това скоростта на движение не е била съобразена с
конкретната пътна обстановка. Пешеходецът е навлязъл от лявата част на
пътното платно и до мястото на удара е изминал около 6,5 метра, при време
на видимост от 2.63 до 3.89 секунди, като непрекъснато е бил в полезрението
на водача и не e имало други участници в движението, които да ограничават
видимостта. По тази причина водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да възприеме навлизането на пешеходеца на пътното платно и да
предприеме действия за намаляване на скоростта или спиране, като
предотврати произшествието. Пешеходецът е дете на 9 години, което навлиза
в участък на пътното платно, където няма изградена и обозначена пешеходна
пътека, без да прецени техническата възможност за безопасно пресичане на
пътното платно, като с това си поведение създава опасност за движението и
не спазва правилата за движение на пешеходците съгласно ЗДвП. Водачът на
лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез
спиране и пропускане на пешеходеца както при бърз ход на движение, така и
при спокойно бягане на детето. То от своя страна е имало техническа
възможност да предотврати произшествието, като пресече улицата на място,
където е изградена пешеходна пътека и това е било възможно да стане на
около 300 метра преди мястото на ПТП. Вещото лице сочи, че следи от
спирачен път на процесния автомобил не са фиксирани в протокола за оглед
на ПТП. От положението, което е заемал пешеходецът на пътното платно и в
посоката, в която се е движил напречно срещу траекторията на автомобила не
е имало ограничена видимост за пешеходеца и водача на лекия автомобил,
който е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез
намаляване скоростта на движение или спиране на лекия автомобил и
пропускане на детето до излизането му от пътното платно.
Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица
по назначените и изготвени САТЕ и СМЕ като компетентни, пълни и
обективни.
Относно обстоятелствата около настъпване на пътния инцидент и
претърпените от пострадалия неимуществени вреди, в настоящото
производство са разпитани свидетелите Н. Ц. и Д.А.. Св. С.а е майка на
пострадалия и очевидец на инцидента. От нейните показания се установява,
че заедно с Н. и брат му, който е бил в детска количка, вървяли в посока от
зала „Дунав“ към магазин „Лидл“ на отсрещната страна, защото тротоарът
8
бил разбит. Стигайки срещу магазин „Лидл“, спрели и се огледали в двете
посоки поради засиления трафик на това място. От към зала „Дунав“, в
далечината свидетелката видяла една кола, слезли на пътното платно, за да са
видими и казала на Н. да изчака, ще пресекат след малко. Докато се
оглеждала в обратната посока дали идва кола, Н. тръгнал да пресича с
нормален ход, не тичал. Свидетелката видяла, че колата приближава, но не
посмяла да извика, за да не спре по средата на пътя. Детето било с ярко
оранжеви дрехи, с червени искрящи маратонки. Колата обаче не намалила и в
следващия момент го блъснала, той се претърколил по колата, отхвърчал и
паднал на асфалта.
Св. А. е баба на пострадалия Н. и от нейните показания се установява,
че в резултат на причинените от ПТП увреждания детето изпитвало
затруднения да се обслужва и да ходи самостоятелно до тоалетна. Първите й
впечатления за състоянието на детето са от болницата, където го видяла след
инцидента, докато обработвали раната на главата му. Той пищял от болка,
имало кръв по лицето и охлузвания, ръката му била гипсирана, цялата му
дясна половина била обездвижена. Ангажиментите около Н. продължили
няколко месеца, през които тя се занимавала с него, тъй като майката
трябвало да се грижи за бебето. Ръката го боляла, имал главоболие и по тази
причина в най-големите горещини детето стояло затворено, с ограничения да
не чете, да не гледа телевизия, четяли му приказки, защото нямало друг
вариант, за да се разсейва по някакъв начин. По-големия проблем обаче била
раната отзад на тила. Тя била обработвана още два пъти, заради което се
наложило да влизат и в болница. Оказало се, че в нея има чуждо тяло и затова
продължавала да гнои. Н. ходел с шапка на училище, за да крие раната и
превръзката. Бил освободен от физическо заради ръката, която продължавала
да го боли и не можел да извършва нормалните движения. Проблем с ръката
имал и до настоящия момент, не можел да прави пълните движения със
завъртане на ръката, тъй като го боляла. Болки имал и в главата. Освен
превръзките и лечението на главата, била му назначена физиотерапия.
Предупредени били, че има вероятност белегът на главата, който бил доста
видим, когато косата му била по-ниско подстригана, да не изчезне. Това
създавало притеснения у Н.. Всички тези травми му се отразили тежко и
психически, затова се наложило впоследствие да посещава и училищния
психолог. Трудно преживял инцидента, имал ограничение да играе с децата.
Допреди инцидента глава не го боляла, но след това се случвало през месец –
два да го боли, а понякога и по-често. Останал му психически проблем, когато
трябва да пресича улица – винаги търсел да се хване за някого.
Съдът кредитира напълно тези показания като безпротиворечиви,
логически свързани и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.
По делото е установено, че с молба с вх. № 585149/09.09.2021 г. на
основание чл. 380 от КЗ пострадалият, чрез законния си представител, е
отправил претенция за обезщетение на неимуществените и имуществени
вреди до ЗД „Бул Инс“ АД, придружена с копия на констативен протокол за
9
ПТП с пострадали лица, епикриза, съдебномедицинско удостоверение,
фактура и банковата сметка, по която да се извърши плащането, но липсват
данни застрахователната компания да е изплатила обезщетение. Видно от
писмо № 6281/20.09.2021 г., ответникът е уведомил ищеца, че няма основание
да удовлетвори претенцията.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432
от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата
и застрахователя към момента на увреждането. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение
за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им. Съдът счита, че са доказани всички елементи от състава на
непозволеното увреждане съгласно чл. 45 от ЗЗД. Писмените и гласните
доказателства по делото и заключенията по приетите съдебно-медицинска и
съдебна автотехническа експертиза потвърждават наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното деяние на деликвента и
настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания на пострадалия. В тази
връзка, неоснователни са наведените в отговора на исковата молба
възражения за липса на деяние, негова противоправност, вина на дееца и
причинна връзка с настъпилите вреди. Въз основа на констатациите на
вещите лица по СМЕ и САТЕ, съдът намира за несъстоятелни твърденията на
ответника за бланкетното излагане в исковата молба на механизма на
настъпване на ПТП и за невъзможността да се установи каква точно е
фактическата обстановка, каква е ролята на пешеходеца ищец по делото,
както и че ударът е бил непредотвратим от техническа гледна точка за
водачката на лекия автомобил.
Видно от писмените доказателства по делото ищецът е изпълнил
процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до застрахователя писмена
застрахователна претенция на 09.09.2021 г., придружена със съответните
писмени доказателства, но ответното дружество не е изплатило обезщетение
на пострадалото дете.
Предвид доказаното осъществяване на състава на непозволено
увреждане вследствие на настъпилото ПТП, наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с прекия причинител на вредата към
датата на деликта, изпълнението на процедурата по чл. 380 от КЗ и
неизплащането на застрахователно обезщетение от страна на ответното
10
дружество в нормативно установения срок, съдът счита, че за ищеца в
качеството му на пострадал от ПТП е възникнало правото да получи
обезщетение от застрахователя на деликвента за претърпените вреди от
деликта, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане.
При констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства,
установяващи причинените на ищеца неимуществени вреди, предявеният иск
се явява доказан по основанието си. Размерът на конкретното обезщетение
следва да се определи от съда по справедливост съгласно принципа на чл. 52
от ЗЗД. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки, страдания и
душевни преживявания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
От събраните и обсъдени по делото доказателства се установи, че
вследствие на процесното ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания,
довели до сътресение на мозъка, подкожна колекция от кръв на главата,
охлузвания по лицето, главата, гърба и дясно коляно, кръвонасядания на
гърба и левия лакет, счупване на диaфизaтa на дясна раменна кост, гнойно
възпаление на кожата на главата, наложило оперативни интервенции.
Инцидентът наложил провеждане на четиридневно болнично лечение с
извършване на множество диагностични изследвания, наместване и
имобилизация на счупването на дясна мишница, хирургична обработка на
уврежданията на кожата и медикаментозно лечение. Проведен е седем дневен
курс на амбулаторна физиотерапия и лечебна физкултура. По отношение на
възникналото възпалително усложнение на охлузването на главата са
предприети две стационарни пролежавания – 20-23.09.2021 г. и 18-20.11.2021
г., по време на които са проведени лабораторни изследвания, довели до
оперативно и медикаментозно лечение. Вследствие на увреждането Н. С.,
девет годишен по това време, е имал продължителен възстановителен период
– около 4-5 месеца, през което време не е могъл да се обслужва сам през
периода на имобилизация, изпитвал е болка в ръката, имал е главоболие и
това е налагало в най-големите горещини детето да стои затворено в къщи,
без да може да чете или да гледа телевизия, без възможност да играе с децата
навън. При охлузванията по главата е настъпило усложнение – гнойно
възпаление на кожата, което след двукратно оперативно лечение се
възстановило за 4-5 месеца, след което е останал голям раневи белег, за който
вещото лице потвърждава, че ще остане до живот. Детето продължава да се
оплаква от главоболие, потвърдено и от ЕЕГ-изследване, което е следствие от
удара в областта на главата. Въз основа на свидетелските показания и СМЕ
съдът приема за доказани претърпените от детето болки, страдания,
неудобства и стрес вследствие на настъпилото ПТП. Експертното заключение
по приетата СМЕ удостоверява значителната продължителност на
11
оздравителния процес, както и настъпилите усложнения от охлузванията на
главата.
С оглед гореизложеното, предвид възрастта на пострадалия – 9 годишно
дете, характера и вида на травматичните увреждания, установените болки,
страдания и стрес, които е преживяло, обстоятелствата, свързани с
протичането на възстановителния процес, съдът счита, че претърпените от
него неимуществени вреди следва да се репарират със сумата от 50 000 лева,
който размер според съда съответства на критерия за справедливо
обезщетение по чл. 52 от ЗЗД.
Същевременно по делото се установи, че пострадалият Н. С. като
пешеходец и участник в движението е допуснал нарушение на чл. 113, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата задължава пешеходците да пресичат пътното
платно, преминавайки на пешеходна пътека, както и преди това да се
съобразят с приближаващите пътни превозни средства. Според разрешението,
дадено в т. 6 от ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г., ОСНК на
ВКС, правото на преминаване на пешеходец на пътното платно не е
абсолютно, когато пресичането е предприето на нерегламентирано за тази цел
място. Пострадалият е малолетен и не носи отговорност за своите действия,
за които безспорно обаче отговаря придружаващият го родител, който е
следвало да упражни нужния родителски контрол. Налице е съпричиняване
на вредоносния резултат от пешеходеца, тъй като пострадалият е предприел
пресичане на пътното платно на необозначено с маркировка или пътни знаци
за пешеходна пътека място, в разрез с нормата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Както посочва и вещото лице, изготвило заключението на САТЕ, на около 300
метра преди мястото на ПТП се намира пешеходна пътека, където
пострадалият е можел да пресече безопасно уличното платно. Поради тази
причина съдът намира, че поведението на пострадалия се намира в причинна
връзка с произшествието и обективно е допринесло за настъпване на вредните
последици, поради което е налице основанието по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. При
отчитане механизма на ПТП и съпоставката на поведението на двамата
участници в движението, съдът приема принос на пострадалия от 10%, с
колкото следва да се намали дължимото обезщетение.
В предоставения от съда едноседмичен срок от приключване на устните
състезания, ответникът е представил писмени бележки, в които е въвел нови
твърдения за съпричиняване от гледна точка на интензитета на болките и
последващите хоспитализирания на ищеца, поради неправилно лечение.
Съдът не обсъжда тези възражения, тъй като същите не са направени
своевременно с отговора на исковата молба и са преклудирани.
С оглед извода на съда за съпричиняване, определеното по-горе
обезщетение от 50 000 лв. подлежи на намаляване с 10%, поради което искът
по чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от Н. С. чрез неговия родител и законен
представител, е основателен за сумата от 45 000 лева. В настоящото
производство искът е предявен в частичен размер от 30 000 лв., поради което
12
следва да бъде уважен изцяло в този размер. Върху главницата от 30 000 лв.
се дължи и законна лихва, считано от 17.05.2022 г. – датата на подаване на
исковата молба (аргумент от чл. 497, ал. 1 от КЗ) до окончателното
изплащане.
С оглед събраните и обсъдени по делото доказателства, съдът намира за
основателен и предявеният иск за имуществени вреди, който следва да бъде
уважен в пълния му размер от 60 лева, ведно със законната лихва от
предявяване на иска.
С оглед изхода на делото ответникът дължи заплащане на разноските на
ищеца, в размер на 5 390 лв., от които 1 250 лева държавна такса и адвокатски
хоН.р 4 140 лв. с ДДС.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на С. Н. С. с
ЕГН ********** като родител и законен представител на Н. С. С. с ЕГН
**********, с адрес гр. Русе, бул. „**********, сумата от 30 000 лева –
обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
причинено на 23.07.2021 г. в гр. Русе от М.Т.Ц., при управление на лек
автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № *****, чиято „Гражданска
отговорност“ е застрахована в ответното дружество, ведно със законната
лихва, считано от 17.05.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 60 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от
същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2022 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на С. Н. С. с
ЕГН ********** като родител и законен представител на Н. С. С. с ЕГН
**********, с адрес гр. Русе, бул. „**********, сумата от 5 390 лв. разноски
по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
13