РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 05.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тридесет и първи юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3981 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от С.С.Т. ЕГН
**********, действаща като законен представител на *** А. ЕГН **********, и двамата
с постоянен адрес *** срещу И.Я.А.
ЕГН ********** *** а иск с правно основание чл.150 СК за
изменение на присъдената в полза на детето с решение, постановено по гр.д. №
2289/2017 г. по описа на ПлРС, издръжка от 135 лева на 160 лева месечно, платима до 10 –то число на месеца, за който се
отнася, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното
плащане.
Твърди се в исковата молба,
че с решение по гр.д № 2289/2017 г. по
описа на ПлРС бащата на детето е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на
135 лева. Излага се, че от присъждане на издръжката досега са настъпили съществени изменения, при които
е определена издръжката. Твърди се, че са се увеличили нуждите на детето от
храна, облекло, учебни пособия, културни потребности и др. Сочи се и, че детето
посещава извън класни форми на обучение – посещава курсове по карати и
английски език с месечна такса от по 40 лева всеки. Излага се, че майката е
безработна и има други две деца, за които да полага грижи. Поради изложеното
моли съда да уважи иска и да й присъди сторените по делото разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи предявения иск и да им
присъди разноски. Излага, бе по делото безспорно е доказано, че нуждите на
детето през последните две години са нараснали. Твърди, че ответникът има
възможност да плаща претендираната издръжка, тъй като е в трудоспособна възраст
и няма задължение да дава издръжка на други деца.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал искова молба, в която сочи,
че исковата претенция е допустима и основателна до размера от 140
лева. Не отрича факта, че дължи издръжка на детето си. Сочи, обаче че
конкретният размер на издръжката следва да се определи както от нуждите на
детето, така и от възможностите на родителите да я дадат. Излага, че към
настоящия момент е безработен и търси работа. Сочи, че към 01.06.2019 г.
преустановил дейността по развивания от него бизнес. Твърди, че към настоящия
момент няма доходи, трудови възнаграждения или имущество, от което да се
издържа.
В проведеното по делото о.с.з. не
се явява и не се представлява.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото
удостоверение за раждане на детето *** А. ЕГН ********** се установява, че негови родители
са С.С.Т. и И.Я.А..
Видно е от представеното по
делото решение по гр.д. №2289/2017 г. по описа на ПлРС, че бащата И.Я.А. е
осъден да заплаща в полза на детето си *** А. месечна издръжка в размер на 135
лева, считано от 29.03.2017 г. до настъпване на законови причини за нейното
изменяване или прекратяване.
Установява се от приетото по
делото удостоверение № 3559 от 04.09.2019 г., издаденото от ***, че детето е
било записано като ученик в 3“б“ клас за учебната 2018/2019 г.
Видно е от представената регистрационна
карта от Дирекция „Бюро по труда“ гр. Плевен, че майката на детето е
регистрирана като безработна.
Установява се от представените по
делото удостоверения за раждане на децата ***, че майката на детето има и други
две деца.
Приобщено като доказателство по
делото е и декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, подадена от
ответника по делото, с която е декларирал, че прекъсва дейността си на работа.
Видно е от представената по
делото справка от ТД на НАП Пловдив, че към 12.07.2019 г. ответникът не работи
по ТД.
По делото е приобщен и социален
доклад, изготвен от ДСП Плевен, в който
се сочи, че депозираната искова молба е основателна и е в интерес на детето,
като с нарастване на неговата възраст нарастват и неговите потребности, за
задоволяването, на които са нужни финансови средства.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелката *** И.Т., майка на ищцата и
баба на детето ***. Свидетелства, че ответникът редовно плаща определената от
съда издръжка, но че не помага в отглеждането на детето. Сочи, че ответникът не
е виждал детето от две години. Твърди, че в момента детето посещава курс по
карате, за което заплащат сума в размер на по 40 лева месечно. Разказва, че за
екипировката и за състезанията също заплащат суми. Излага, че от септември
месец внука й ще започне да посещава и курсове по чужд език, предвид факта, че
желае да продължи образованието си в езикова гимназия. Твърди, че след като е
бил осъден да заплаща месечна издръжка за сина си, ответникът не е помагал за
детето по друг начин.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правна квалификация чл. 150 СК следва да бъде установено, че лицето, за което се претендира издръжка е
ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно изменение в
обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и възможностите на
всеки от родителите да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези предпоставки, ответникът следва да
докаже възраженията си срещу основанието и размера на предявения иск.
Установява се от приетите доказателства, че С.С.Т. и И.Я.А. са родители
на непълнолетното дете ***.
От събраните по делото доказателства /гласни и писмени такива/ на не се
установи нуждите на детето са различни
от нормалните и обичайни за неговата възраст. Детето, с оглед правилното му
отглеждане и хармонично развитие и възпитание, се
нуждае от средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло,
консумативи, както и средства за посрещане на разходите, свързани с обучението му,
вкл. и за извън класни занимания, както и за разходите, свързани със
заболяванията, съпътстващи неговото развитие.
Изменението на размера на
присъдена издръжка, законодателят е обусловил от доказване наличието на трайно
и съществено изменение на обстоятелствата при които тя е определена, а именно
нуждите на издържаното дете да са нарснали и възможност от страна на родителя
да дава нужната издръжка. Действително, тогава, когато са променени обстоятелствата, свързани със
задължението да се предоставя издръжка, е възможно нейния размер да бъде
увеличаван, респективно намаляван. Под промяна в обстоятелствата закона има
предвид да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна на възможностите на задълженото лице. В конкретния случай следва
да се търси изискуемия баланс между нуждите на детето и възможностите на
неговите родители да предоставят издръжка. В разглеждания случай, от
присъждането на последната издръжка до иницииране на настоящото производство са
изминали две години - период, през който
неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето с оглед на възрастта, на
която е в момента и свързаните с нея повишени разходи за облекло, ученически
пособия и извън класни занимания и мероприятия. За изминалия период безспорно
са се изменили и социално-икономическите условия в страната.
За да определи размера на нужната на детето издръжка
съдът съобрази разпоредбата на
чл.143, ал.2 СК,
която предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете /деца/ е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са възможностите на родителите, които я
дължат –чл.142, ал.1 СК. Под понятието възможност
на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, задължението му да осигурява издръжка на други лица и
други фактори, като тази
възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Същевременно
минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е
равна на една четвърт от размера на МРЗ, която към настоящия момент е 140,00 лева. При така събраните по делото данни, като отчете индивидуалните нужди на
детето и тези, определени от възрастта му, посещаваните от него извънкласни
занимания, както и от обществено-икономическата обстановка в страната и
доходите, които получават неговите родители, съдът счита, че необходимата
месечна издръжка на детето *** е в размер на 240,00 лв.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да
бъде разпределена между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал.
1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че майката упражнява непосредствените ежедневни
грижи по отглеждане и възпитание на детето. Същата дължи издръжка и на други
две деца, въпреки че не получава никакви доходи. По отношение на възможности на бащата да заплаща издръжка съдът
съобрази, че и той не реализира доходи и, че не дължи издръжка на други деца.
Фактът обаче, че родителите не реализират доходи от своя труд не ги освобождава
от задължението да заплащат издръжка и на детето си. Съдът счита, че и двамата
родители, които имат безусловно задължение да издържат непълнолетното си дете,
са в трудоспособна възраст и могат да реализират доходи от своя труд в размер
близък до средния за страната, чрез който да задоволяват потребностите на
своите деца. Отчитайки обстоятелствата, че именно майката полага постоянни и
непосредствени грижи за детето и поема непредвидените и извънредни разходи,
свързани с отглеждането му, съдът намира, че бащата следва да поеме по-голяма
част от определения общ размер на издръжката, а именно сумата от 160 лв.
месечно.
Така мотивиран, съдът намира, че
предявеният иск за изменение на издръжката е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 4% върху тригодишните платежи в размер на 36,00 лева.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден на основание чл.
78, ал.1 от ГПК да заплати в полза на ищцата
направени по делото разноски в размер на 200 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на
определената по гр.д. №2289/2017 г. по описа
на ПлРС издръжка, дължима от И.Я.А. ЕГН ********** *** “а“ в полза на детето *** А. ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител С.С.Т. ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес ***,
посредством УВЕЛИЧАВАНЕ на същата, от 135.00 /сто и тридесет и пет /
лева на 160.00 /сто и шестдесет/ лева месечно, платима до 10 –то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното плащане до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл. 150 от СК.
ОСЪЖДА И.Я.А. ЕГН ********** *** „а“ да заплати на С.С.Т. ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на *** А.
ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, сторените по делото разноски в размер на размер на 200,00 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК И.Я.А. ЕГН ********** *** „а“ ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Плевенски районен съд сумата от 36,00,
представляваща дължима държавна такса по предявения иск.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 05.08.2019 г г., пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: