М О Т
И В И :
Производството
е по реда на глава 27 от НПК.
Обвинението срещу Р.К.М. е по чл.196
ал.1 т.1, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 буква „а” и буква
„б” от НК, затова, че на 10/11.10.2014г. в с.К.,
общ. К., обл.С. З., е отнел следната чужда движима вещ- 1бр. велосипед марка
„Спринт” в бяло и зелено, мъжки модел с 21 скорости и 26 цолови джанти на
стойност 245/двеста четиридесет и пет/ лева, от владението на С.М.А. ***, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив.
В
с.з. подсъдимият М. се признава за виновен, а представителят на РП поддържа
обвинението срещу него.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства:2бр. протоколи за доброволно
предаване (л.21 и л.85),разписка(л.22),протокол за очна ставка(л.52),справка от
ГД„Изпълнение на наказанията”гр.София(л.64-66),заключение на изготвена по делото оценителна
експертиза и показанията на свидетелите С.А.,М. М.,П. К. и С. М., кореспондиращи
изцяло помежду си и с обясненията на подсъдимия, дадени от него на досъдебното
производство, съдът намира за установена следната фактическа обстановка: На 10.10.2014г. подсъдимият Р.К.М. и приятелят му М. М. пристигнали на гости на тяхна
роднина- Г. С. в село К., общ.К.. Двамата продали на мъжа, с който живеела
последната- С. М. велосипеда, с който били дошли в селото за сумата от 20лв.
През целия ден останали в дома на М. и С., като употребявали алкохол и късно
вечерта пияни тръгнали да си ходят пеша за град Казанлък. Тъй като били много
пияни, стигайки до автобусна спирка М.
останал на поляната до нея и заспал.
През това време- около полунощ на 10 срещу 11.10.2014г. подсъдимият решил
да потърси в някоя къща в с.К. велосипед, с който да се прибере до гр.К..
Стигнал до къща, в която живеела С.М.А. със семейството си. Пътната врата била
заключена. Оградата била висока колкото един среден човешки ръст, от външна
страна до нея имало купчина пясък и М. се качил на нея, прескочил оградата и
проникнал в двора на къщата. Отстрани намерил един велосипед боядисан в бяло и
зелено, с надписи по него. Прехвърлил велосипеда през оградата и той паднал
върху купчината пясък от външната страна на оградата.Впоследствие подсъдимият
подкарал велосипеда, отишъл до спирката и събудил свидетеля М.. Двамата се
качили на велосипеда и тръгнали в посока за село Р., общ. К.. Към края на
селото М. попитал М. откъде е този велосипед, на което подсъдимия отговорил, че
е откраднат. Двамата се скарали. М. изоставил М., върнал се в с. К. и останал
да преспи в дома на роднината си Г.. Ядосвайки се на реакцията на М.,
подсъдимият надупчил гумите на велосипеда с ножче, което носил със себе си,
хвърлил го в храсти встрани от пътя и се прибрал пеша сам до град Казанлък.
Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-оценителна експертиза, стойността на велосипед марка „Спринт” в бяло и
зелено, мъжки модел с 21 скорости и 26 цолови джанти към датата на деянието-
10/11.10.2014г. възлиза на 245 лева.
Действайки по гореописания начин Р.К.М. е осъществил,от обективна и
субективна страна, престъпния състав на чл.196 ал.1 т.1, във връзка с чл.194
ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 буква „а” и буква „б” от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено- съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си, като е предвиждал неговите последици и е искал настъпването им.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че Р.К.М. е осъществил деянието, за което
му е било повдигнато обвинение,поради което същия следва да бъде признат за
виновен и наказан.
От обективна страна подсъдимият
М. е реализирал изпълнителното деяние „отнемане”
в двете негови части-прекратил е фактическата власт на собственика върху вещта, предмет на престъплението и е установил
своя трайна такава върху нея. Налице е съставът на чл.194 ал.1
от НК.
Р.К.М. е осъждан многократно. С присъда по НОХД№1259/2010г.,
по описа на Районен съд гр.Казанлък, влязла в сила на 22.03.2011г., същият е
осъден на 3 години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг
режим, като това наказание е кумулирано с друго- по
НОХД№1157/2010г., също по описа на Казанлъшкия районен съд и му е определено
общо наказание в размер на четири години лишаване от свобода, при първоначален
строг режим. Р.К.М. бил освободен
от затвора в гр.Стара Загора на 21.08.2014г. С
оглед на изложеното дотук следва настоящата престъпна дейност на
този подсъдим да бъде квалифицирана като извършена в условията на опасен
рецидив, съгласно чл.29 ал.1 б.„а” и б.„б” от НК. Налице е съставът на чл.196
ал.1 т.1 от НК.
При
определяне на вида и размера на наказанието на Р.К.М. съдът отчита
като смекчаващи вината му обстоятелства- неговото тежко материално състояние и
невисоката стойност на отнетата вещ, а като отегчаващи вината му такива:
обремененото съдебно минало, лошите характеристични данни и упоритостта при
преследване на престъпната цел.При съвкупната преценка на изложените по-горе обстоятелства
съдът счита, че наказателната отговорност на този подсъдим следва да се
реализира при баланс между отегчаващите и смекчаващите вината му обстоятелства,
при които условия и с приложение на чл.58а ал.1 от НК, следва да се определят
вида и размера на наказанието, а именно- пет години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим,в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Те
отговарят, както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и на
нуждите на член 36 от НК да се въздейства поправително, превъзпитателно и възпиращо
върху подсъдимия и неустойчивите членове на обществото. За да бъде определено именно
това наказание беше обсъдена и възможността за налагане на друго по-леко, по
вид и размер, такова. Съдът обаче намира, че не са налице условията за това, предвид
изключителната упоритост на Р.К.М. в преследване на престъпната цел. На същия вече е
давана възможност, да преустанови престъпното си поведение, чрез налагане на
наказания, различни от ефективното лишаване от свобода или ефективни, но
по-леки по размер, но той не го е сторил. Беше взет предвид и факта, че този
подсъдим е бил осъждан вече четиринадесет пъти. Били са му определяни различни
по размер наказания лишаване от свобода, повечето от които М. е изтърпял
ефективно, като едно от тях е било в размер на четири години лишаване от
свобода, при първоначален строг режим, без това обаче да му се отрази възпиращо
и поправително. Изложеното дотук налага, по отношение на настоящата му
престъпна дейност, съдът да му наложи по-тежко наказание.
Следва, на основание чл.189 ал.3, във връзка с чл.189
ал.1 от НПК, подсъдимият да заплати направените по делото разноски в размер на 15.00/петнадесет/
лева, по сметка на ОДМВР-Стара Загора Казанлъшкия районен съд.
Причините за извършване на деянието, предмет на
наказателното производство, са ниската правна култура на подсъдимия и ярко
изразеният му стремеж към противоправно облагодетелстване.
Воден
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: