№ 562
гр. ***, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430104862 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното
Иск с правно основание чл.439 ГПК
Подадена е искова молба от П. Д. П. с ЕГН ********** от с.****,
представлявана от адв.А.С. от АК *** против „****“ АД ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр.********* №147 ап.14,
представлявано от *****. Ищцата твърди, че на 04.10.2018г. сключила с
ответника споразумение, по силата на което задължението и към дружеството
в деня на споразумението възлизало в размер на 2362,76 лева, законна лихва
от датата на цесията до сключване на споразумението в размер на 242,84 лева
и разноски в изпълнителното производство в размер на 36,80 лева. Твърди, че
това задължение произтичало от сключен между ищцата и „***********
договор за заем от 29.11.2005г. Твърди, че поради неизпълнение от нейна
страна, банката се снабдила с изпълнителен лист от 07.12.2011г. издаден по
ч.гр.дело №6618/2011г. по описа на РС *** и образувала изп.дело
№20128140400070/2021г. по описа на ЧСИ *****. С договор за прехвърляне
на вземания от 04.12.2012г. всички вземания на „*****“ АД са прехвърлени
на ответника „****“ АД. Твърди, че след сключване на споразумението
започнала ежемесечно да превежда на ответника договорената сума за
покриване на задължението. Твърди, че към момента няма задължения към
ответника по изпълнителното дело поради изплащане изцяло на сумата от
2642,40 лева, която е договорена в споразумението. Ищцата твърди, че имала
1
и задължение към „****“ АД в размер на 3576,62 лева, включващо в себе си
главница в размер на 2592,72 лева, лихви, такси и разноски до датата на
цесията 23.08.2018г. в размер на 953,65 лева, както и законна лихва от датата
на цесията 23.08.2018г. до 04.10.2018г. в размер на 30,25 лева. Твърди, че това
задължение произтичало от сключен договор за поръчителство с „*****
(***)“ АД, по който тя е била в качеството на поръчител, по договор за банков
кредит с „***** (***)“ АД от 11.06.2007г. и Анекс №1 от 03.12.2009г. Във
връзка с неизпълнение от нейна страна, банката се снабдила с изпълнителен
лист от 22.08.2013г. издаден по ч.гр.дело №4406/2013г. и с него било
образувано изп.дело №20138150401824/2013г. по описа на ЧСИ ****. Твърди,
че с договор за прехвърляне на вземане от 23.08.2013г. всички вземания на
„***** (***)“ АД били прехвърлени на ответника „****“ АД. След сключване
на споразумението, ищцата твърди, че започнала да заплаща на ответника
договорената парична сума за покриване на задължението и. Ищцата твърди,
че последното плащане направила на 05.11.2021г, като след тази дата
ответникът направил искане за възобновяване на принудителните действия по
изпълнителното дело №20138150401824/2013г. по описа на ЧСИ ****. През
месец декември 2021г. по изпълнителното дело бил наложен запор върху
трудовото и възнаграждение и от тогава до момента ЧСИ прави удръжки в
размер по-голям от договорената сума от 200 лева. Твърди, че за периода от
декември 2021г. до момента и била удържана сумата от 2706,81 лева. Твърди,
че изпълнителното дело на ЧСИ *** било присъединено към изпълнителното
дело на ЧСИ **** и въпреки, че била изплатила изцяло задълженията си по
споразумението, по делото продължили да удържат ежемесечно суми, като от
месец декември 2021г. била удържана сума в размер на 2706,81 лева. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че не дължи на ответника сумата от 2796,81 лева, която и е
удържана неправомерно по изпълнителното дело № 20138150401824/2013г.
по описа на ЧСИ **** и присъединеното към него изп.дело №
20128140400070/2012г. на ЧСИ Н.***.
В писмения отговор ответникът не оспорва твърденията, че страните са
сключили споразумение, по което ищцата е приела, че дължи посочените
суми в размер на 6218 лева. Твърди, че сборът от двете суми по
споразумението е в размер на 6219,02 лева. Не оспорва твърденията, че е
изкупил задълженията на ищцата, възникнали от договор за кредит и договор
за поръчителство съответно от „****“ АД и от „***** (***)“ ЕАД. Твърди, че
реално има сключено споразумение между страните, като дължимата по
споразумението сума е 6219,02 лева. Твърди обаче, че общият сбор на двете
задължения не представлява фиксирана сума. Твърди, че в споразумението е
посочен фиксиран размер на дълга към момента на подписване на
споразумението, но в същото е посочено, че е дължима законна лихва до
датата на подписване на споразумението, но същата продължава да се
начислява до самото окончателно изплащане на задължението. Твърди, че
това условие е изрично отразено в чл.1 ал.2 от споразумението и след
2
подписване на споразумението, продължава да се начислява законна лихва.
С доклада по делото съдът е приел, че предявеният иск е с правно
основание чл.124 вр. чл.439 ГПК и с цена на иска 2796,81 лева да бъде
признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на
2796,81 лева, която и е удържана по изпълнително дело
№20138150401824/2013г. по описа на ЧСИ **** и присъединеното към него
изп.дело № 20128140400070/2012г. на ЧСИ Н.***. След приемане на
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, ищцата е
направила искане за изменение на иска, като същият да се счита предявен за
сумата от 1326,03 лева, колкото вещото лице е изчислило, че е размера на
законната лихва върху главницата от 6219,02 лева за периода от 04.10.2018г.
до 13.09.2022г.
От фактическа страна, съдът приема следното :
Не е спорно между страните, че ищцата била страна по два договора за
заем, сключени с „****“ АД (понастоящем „****“ АД) и с „*** (***)“ ЕАД.
Не е спорно също, че по двата договора ищцата не е изпълнявала
задълженията си за погасяване на вноските в срок, в резултат на което „****“
АД се снабдила с изпълнителен лист на 07.12.2011г. по ч.гр.д. №6618/2011г.
по описа на РС ***, а „***** (***)“ ЕАД се снабдила с изп.лист на
22.08.2013г. по ч.гр.д. № 1824/2013г.
Не е спорно между страните, че с Договор за прехвърляне на вземания
от 04.12.2012г. „****“ АД прехвърлило на ответното дружество вземанията
си по отношение на ищцата в размер на 2642,40 лева, която сума включва
главница, лихва и разноски. Не е спорно също, че с договор за прехвърляне на
вземания от 23.08.2018г. „***** (***)“ ЕАД прехвърлило вземанията на
ответното дружество, които възлизали в размер на 3576,62 лева и също
включвали главница, лихви и разноски.
След сключване на договорите за цесия, на 04.10.2018г. между ищцата и
ответното дружество цесионер било сключено споразумение, по силата на
което ищцата признала задължението си по двата изпълнителни листа, което
приела, че е в общ размер на 6219,02 лева. Със споразумението, страните се
договорили, че ищцата се задължава да заплати на ответника цесионер
задълженията, описани в споразумението, а кредиторът се съгласява да
разсрочи изплащането на задълженията, съгласно уговореното със
споразумението. Видно е, че страните са договорили длъжникът да изплаща
задължението си на месечни вноски в размер на по 200 лева, считано от
октомври 2018г. до 30-то число на всеки месец.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
се установи, че действително към датата на сключване на споразумението
между страните, задължението е било в размер на 6219,02 лева, от които
2642,40 лева по изп.дело №70/2012г. и 3576,62 лв по изп.дело №1824/2013г.
Установява се от заключението на вещото лице, че по изп.дело №70/2012г.
законната лихва върху главницата за периода от 05.10.2018г. до 20.09.2022г. е
3
в размер на 515,45 лева, а разноските са 6,00 лева и по изп.дело №1824/2013г.
законната лихва върху главницата за периода от 05.10.2018г. до 20.09.2022г. е
в размер на 811,22 лева и разноските са 126,40 лева.
Установява се от заключението на вещото лице, че след сключване на
споразумението, ищцата е продължила да плаща ежемесечно различни суми,
като част от плащанията са по изп.дела, а друга част по споразумението. Така
по изп.дело №70/2012г. е постъпила сума в размер на 657,72 лева, а по
изп.дело №1824/2013г. е постъпила сума 1968,13 лева. По споразумението по
изп.дело №70/2012г. е постъпила сума в размер на 2525,00 лева, а по
споразумението по изп.дело №1824/2013г. е постъпила сума 2525,00 лева. По
поставена от ответника задача, вещото лице е установило, че по
споразумението са налице неплатени вноски в част от месеците, а именно :
октомври 2018г,
февруари 2020,
април 2020,
май 2020,
юни 2020,
август 2020,
декември 2020,
януари 2021г.,
февруари 2021 и
март 2021г., а част от вноските за месеците април и май 2021г. са
заплатени в по-нисък размер. Не са посочени точно кога са платени сумите за
тези месеци и какъв е бил остатъка от главницата към момента на плащане,
тъй като такава задача не е поставяна по експертизата.
Установява се от заключението на вещото лице, че законната лихва
върху двете задължения по споразумението считано от сключване на
споразумението – 04.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба е в
размер на 514,89 лева по едното задължение и 811,14 лева по другото
задължение, общо 1326,03 лева, което е и цената на предявения от ищцата
иск.
Съгласно чл.154 от ГПК, при предявяване на отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, ответникът следва да установи, че е
налице вземане – както по основание, така и по размер, чрез ангажиране на
доказателства за положителните факти за възникването му, каквито са
наличието на облигационно правоотношение с ищеца, изразяващо се в
сключено между страните споразумение, като докаже задължението и по
размер.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи правоизключващите,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника да
получи сумите по споразумението.
4
В тази насока е разпределена тежестта на доказване в доклада по
делото, а именно да докаже наличието на ликвидно и изискуемо вземане в
размер на 1326,03 лева, колкото е цената на предявения иск, представляващо
законна лихва върху главницата от 6219,02 лева за периода от 04.10.2018г. до
13.09.2022г.
Вещото лице е установило, че длъжникът е внасял периодично
различни суми на различни дати, които са отразени в табличен вид, както и че
е налице забава при погасяване на някои от вноските, което съдът посочи по-
горе.
От правна страна, съдът приема, че законна лихва върху главницата се
дължи и то от датата на сключване на споразумението, а не от датата на всяка
вноска. Страните са договорили в споразумението, че ищцата дължи цялата
сума и макар да са уговорили разсрочено плащане, съдът приема, че тя дължи
сумата в този размер считано от 04.10.2018г. От този момент е налице
ликвидно и изискуемо вземане, поради което до изплащането му се дължи и
законна лихва. Съгласно чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до извършване на плащането. Поради това съдът приема, че
независимо дали в споразумението е уговорено или не дължимостта на лихва
за забава, такава се дължи от момента на изпадане в забава. В случай се касае
за споразумение, а не за договор за заем, поради което вземането става
ликвидно и изикуемо с подписване на споразумението, а не с поканата, както
щеше да бъде, ако се касаеше за договор за заем. Вземането предмет на
споразумението е ликвидно и изискуемо в момента на подписването му и
законната лихва няма връзка с уговореното между страните разсрочване на
плащанията по него. В споразумението страните са договорили разсрочване
плащането на дължимата сума, като същата се заплаща на вноски по 200 лева
ежемесечно до 30 число на месеца.
В същото време, вещото лице е установило, че след сключването на
споразумението, т.е. след 04.10.2018г., ищцата е погасила на вноски сумата
общо от 7675,85 лева, от които 657,72 лв по изп.дело №70/2012г. и 1968,13
лева по изп.дело №1824/2013г., както и 5050 лева по споразумението,
разпределени по равно между двете изпълнителни дела.
Ищцата дължи законна лихва след 04.10.2018г, но само върху размера
на незаплатената част от задължението си. Неоснователна е претенцията на
кредитора да претендира законна лихва върху сума, която вече е заплатена.
Законна лихва би била дължима само върху неизплатената част от
задължението. С всяка вноска, която прави по споразумението или по
изп.дело, или с всяка сума, запорирана от трудовото възнаграждение,
размерът на главницата, върху която дължи законна лихва намалява. Поради
това и ако съдът приеме, че ищцата дължи законна лихва върху цялата
главница за периода 04.10.02018г. до 13.09.2022г., това би довело до
неоснователно обогатяване на кредитора, който ще получи законна лихва
5
върху изплатена вече главница.
Тъй като съдът е възложил в тежест на ответника да докаже размера на
задължението на ищцата и ответникът не го е доказал, съдът счита, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. В производството
ответникът не доказа размера на законната лихва след всяко едно плащане
върху остатъка от дължимата главница до предявяване на исковата молба.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените по делото разноски в размер на 1188 лева, от които
248 лева държавна такса, 650 лева адвокатско възнаграждение и 290 лева за
депозит за вещо лице. Съдът счита, че с оглед цената на иска, договореното
възнаграждение в размер на 650 лева не е прекомерно и следва да бъде
заплатено от ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „****“
АД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.********* №147
ап.14, представлявано от *****, че П. Д. П. с ЕГН ********** от с.**** НЕ
МУ ДЪЛЖИ сумата от 1326,03 лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата от 6219,02 лева за периода от 04.10.2018г. до
13.09.2022г., за която сума се твърди, че е дължима по споразумение от
04.10.2018г., сключено между страните и вземането по което е предмет на
изпълнение по изп. дело № 20128140400070/2012г. по описа на ЧСИ ***** с
район на действие ***ския окръжен съд, образувано по изп.лист от
07.12.2011г. издаден по ч.гр.дело №6618/2011г. по описа на РС *** и
присъединеното към него изп.дело №20138150401824/2013г. по описа на ЧСИ
**** с район на действие ***ския окръжен съд, образувано по изп.лист от
22.08.2013г. издаден по ч.гр.дело №4406/2013г. по описа на РС ***.
ОСЪЖДА „****“ АД ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр.********* №147 ап.14, представлявано от *****, ДА
ЗАПЛАТИ на П. Д. П. с ЕГН ********** от с.**** разноски по делото в
размер на 1188 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6