Решение по дело №627/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260016
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20193001000627
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………/………………………, гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 11.08.2020 год. в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                                ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

       МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Д.Чипева, като разгледа докладваното от съдия А.Братановa в.т.д.№ 627/2019., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ против Решение № 61/5.07.2019 год., постановено по т.д.№ 142/2018 год. по описа на СОС, с което страната е осъдена  да заплати на Р.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, парична сума в размер на 300 000 /триста хиляди/ лева претендирана частично, като обезщетение в размер на 600 000 /шестстотин хиляди/ лв. за претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания при пътуване с МПС марка „Мерцедес”, с peг. № СС 6873 МС управляван от водача Басри Ариф, както и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от 06.03.2018 год. до окончателното изплащане на обезщетението.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

            Предявената въззивна жалба е редовна и надлежно администрирана.

            Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            По допустимостта на постановения съдебен акт:

Предявената въззивна жалба на ЗК обективира възражения относно липсата на процесуална дееспособност на ищцовата страна, обуславяща необходимостта от спиране на делото по реда на чл. 229, ал.1, т.3 ГПК. Претендира се, че ищецът не е в състояние да извършва самостоятелно сделки, да се грижи за активите си и да осъществява правно валидни процесуални действия. В хода на въззивното производство са наведени и твърдения, че постановеният съдебен акт е недопустим като постановен по искова молба на процесуално недееспособно лице.

С оглед твърденията в исковата молба и събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел заключение на СПЕ, съобразно което ищецът страда от травмена деменция, а симптоматиката й лишава страната от възможността да разбира свойството и значението на действията  си и да ръководи по разумни подбуди постъпките си.

В хода на въззивното производство е постановено Решение № 48/16.03.2020 год. по гр.д.№ 21/2020 год. по описа на ОС – Силистра, с което ищецът Р.Р.М. е поставен под пълно запрещение с назначен настойник – Р.М.С. /баща/.  Решението е влязло в законна сила на 05.06.2020 год.  След посочената дата процесуалните действия от името на недееспособния ищец по настоящото дело са осъществявани от  назначения настойник.

Постановеният съдебен акт в производството по чл. 336 и следв. ГПК има действие за в бъдеще. Осъществените от страната процесуални действия преди 05.06.2020 год. /датата на влизане в сила на съдебното решение на СОС/ са процесуално допустими като осъществени от пълнолетно, незапретено лице. Допустим е и постановения съдебен акт на първостепенния съд.

За пълнота на изложението, предприетите процесуални действия от името на ищеца са потвърдени имплицитно чрез неговия настойник, чрез процесуален представител, който поддържа претенцията, респ. оспорва предявената въззивна жалба. Представеното адвокатско пълномощно обективира и изрично учредена представителна власт за потвърждаване  на осъществените предходни процесуални действия.  

По съществото на спора:

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”.  Въззивните доводи за ревизия са сведени единствено до неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, респ. до присъждане на несправедливо обезщетение, което не съответства на действителния обем болки и страдания.

При така очертаните предели на въззивната проверка съдът намира следното:

Ищецът е бил на 19 години към датата на процесния инцидент. Свидетелите го описват като нормално, умно и красиво момче, добър борец.

 

   Непосредствено след инцидента ищецът бил  откаран в безсъзнание за лечение в болницата за спешна помощ „Багдасар - Арсени”, където били установени множество травматични увреждания: контузни рани, черепно –мозъчна рана, дясна челно-периетална разкъсна рана, фрактура на челен синус, хеморагични контузии, челно –базален ляв свръхтвърд остър хематит, дихателна бронхопневмония, травма на гръден кош, двустранна фрактура от типа  Ле Фор 1+2. Ищецът бил интубиран и вентилиран. Подложен бил и на хирургическа интервенция по повод черепно – мозъчната рана.

Впоследствие ищецът бил насочен към Многопрофилна болница за активно лечение – Русе АД, „Неврохиругия“ във връзка със соматични и неврологични оплаквания.

Представена е и последваща епикриза за лечение в Болница „Токуда“, София с водеща диагноза: Състояние след тежка ЧМТ, костен дефект на фронталната кост, загуба на зрението в ляво око, изтръпване и слабост на лява ръка. В болницата е осъществена хирургическа пластична корекция поради лицево обезобразяване.   

С Експертно решение на ТЕЛК № 0619/15.03.17г. на ищеца е определена 91% трайно намалена работоспособност поради прекараната черепно-мозъчна травма и намаленото зрение.

Представените амбулаторни листи свидетелстват още за диагностициран безвкусен диабет.

Съгласно заключението на СМЕ следствие на ЧМТ ищецът е развил постравматична енцефалопатия с личностови, паметови и психоемоционални промени. Лицевата травма е довела до загуба на зрението на лявото око. Няма възможност за подобряване на състоянието.

Съобразно СПЕ, назначена от СОС, ищецът страда от травмена деменция, която е късно усложнене на тежката ЧМТ. Лицето е с променено психично функциониране, емоционалните му реакции варират от емоционална изравненост и апатия до раздразнителност и дисфорична реактивност.

Разпитаните свидетели без изключение сочат труден възстановителен период. Ищецът бил на памперси, изцяло зависим от чужда помощ. Започнал да забравя дори елементарни неща. Станал агресивен и затворен. Ходи единствено до външната врата и само с майка си. Няма промяна в състоянието. 

Допълнителана СПЕ, назначена от въззивната инстанция сочи, че ищецът гримасира, има моментни говорни нарушения, има само груби представи за място и никакви за време. Той е подчертано муден и несръчен, емоционално лабилен. Мисловната му дейност е с опростена структура. Мисленето му е нарушено до дементен тип. Изцяло са изгубени всички натрупани общи и училищни знания. Всички екзекутивни функции са нарушени.Ищецът е с тежка социална, професионална и семейна дисфункция.

Ищецът е правно недееспобен и е поставен под пълно запрещение.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

 Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.

   Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите, общественото му положение, общественото разбиране за справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.

Ищецът е бил на 19 години към датата на инцидента, претърпял е множество и тежки травми, изискваши болнично и хирургично лечение. Понесъл е труден и изцяло зависим от чужди грижи възстановителен период. Инцидентът е обусловил пълна, коренна физическа, личностна, паметова и психоемоционална промяна.  Страната е напълно недееспособна, без възможност за възстановяване.

При тези данни определеното от СОС обезщетение изцяло кореспондира с тежестта на понесените комплексни травми.  Определеното обезщетение отчита остатъчните явления, психичните и емоционални проблеми на пострадалия, негативните  прогнози за неговото подобряване. Горната съвкупност от фактори следва да се преценява в контекста на младата възраст на пострадалия, който е изгубил всякакъв шанс да се реализира в живота, да създаде семейство и да бъде независим.

Определеният размер на обезщетението съдът намира за съобразен и с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период. Лимитите на застрахователно покритие са само помощно средство за определяне на обществено-икономическата конюнктура и нямат самостоятелно и определящо значение за размера на дължимото обезщетение.

Въззивникът не е навел други основания за въззивна ревизия по смисъла на чл. 269, изр.2 ГПК.

По разноските:

Ищецът /въззиваем/ и повереникът му са уговорили предоставянето на безплатна правна помощ. В представеният по делото договор за правна помощ изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката по реда на чл.38 ЗА. Настоящият състав, като съобрази гореизложеното намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в размера, посочен в  разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 7 530 лева за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61/5.07.2019 год., постановено по т.д.№ 142/2018 год. по описа на СОС.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, адрес: гр. София, Район Лозенец, бул. „Черни връх” № 51, да заплати, на процесуалния представител на ищеца адв. С.Ч. от Софийска адвокатска колегия сумата от 7530 лева за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: