Р Е Ш Е Н И Е
1130/25.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На пети
ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 675 описа
на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК за вземания за незаплатени месечни
абонаментни такси, използвани услуги, лизингови вноски и неустойка по Договори
сключени между страните по делото.
Производството е образувано по искова молба от “А 1
България” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.***, чрез адв. Д.Ц. от АК – София, със
съдебен адрес гр.*** срещу Ф. С.Д. с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се сочи, че на 31.03.2015г. между
„Мобилтел“ ЕАД (сега „А 1 България“ ЕАД) и ответника бил сключен Договор №
********* за телефонен номер 0888 204220 с номер
на СИМ карта 8935901187020202028 по тарифен план „МТел Трансфер L нов ТВ Февруари 2015 2 г.“ с месечна такса в размер на
39.90 лв., с включено ДДС за срок от 24 месеца. С Допълнение към приложение № 1
към договора била предоставена и услуга „домашен телефон“ с фиксиран номер
********* с цена от 6.99 лв. за 2 г. С
Анекс към Договор № ********* от 17.03.2017г. предходния договор бил продължен
за срок от две години и изтичал на 17.03.2019г.
Ищецът сочи, че бил подписан и Договор за продажба на
изплащане за артикул Lenovo, сериен
номер 861747033218550 с определени 23 месечни вноски по Тарифен план включен в
договора.
В срока на действие на договора били издадени следните
фактури: Фактура № **********/10.04.2017г. с падеж 30.04.2017г. за отчетен
период 07.03.2017г. – 06.04.2017г. за сумата от 31.95 лв.; Фактура №
**********/10.05.2017г. с падеж 30.05.2017г. за отчетен период 07.04.2017г. –
06.05.2017г. за сумата от 33.72лв.; Фактура №
********** от 09.06.2017г. с падеж 29.06.2017г. за отчетен период 07.05.2017г. – 06.06.2017г.
на стойност 18.50 лв., Фактура № ********** от 11.07.2017г. с падеж 26.07.2017г. за отчетен период 07.06.2017г. – 06.07.2017г. на
стойност 22.53 лв., Фактура № ********** от 10.08.2017г. с падеж 25.08.2017г.
за отчетен период 07.07.2017г. – 06.08.2017г. на стойност 22.53 лв., Фактура №
********** от 11.09.2017г. с падеж 26.09.2017г. за отчетен период 07.08.2017г.
– 06.09.2017г. на стойност 22.53 лв., Фактура № ********** от 10.10.2017г. с
падеж 25.10.2017г. за отчетен период 07.09.2017г. – 06.10.2017г. на стойност
110.50 лв.. Със Сметка № ********** от 21.09.2017г. му била начислена и неустойка
за предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнението му от ответника
за сумата от 57.24 лв., Сметка № ********** от 21.09.2017г. му била начислена и
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за изплащане в размер на 82.22
лв. Предвид неизпълнението по договорите
по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 3245/2018г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК №
1612/09.11.2018г. Поради връчването на
заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, то съдът указал
на заявителя, че следва да предяви иск за вземането си и за ищеца е възникнал
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Видно от уточняващата
искова молба (стр.66 от делото) се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в
размер на 102.66 лв., представляващо незаплатена далекосъобщителна услуга (в
това число разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, пакетни минути и
други), сума в размер на 31.04 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху
сума от 252.16 лв. за периода от 01.05.2017г. до 07.11.2018г., сума в размер на
149.50 лв. за неплатени вноски по Договор за продажба на изплащане за периода
от 10.04.2017г. до 10.10.2017г., сума в
размер на 57.24 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор от 31.03.2015г. и сума в размер
на 82.22 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за продажба на изплащане.
С Определение № 2091 от 12.07.2019г. съдът назначил на
ответника особен представител – адв. В.К. от ШАК, поради това, че не е бил
открит на посочения адрес, а от служебно изисканата справка е станало ясно, че
няма друг известен адрес на който да бъде намерен, а и същият е нямал
регистрирани трудови договори и осъществявана стопанска дейност на територията
на страната. В законоустановения срок от страна на особения представител на
ответника бил депозиран писмен отговор. В отговора се излага, че исковите са
допустими и вероятно основателни.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител,
депозира се молба да се даде ход на делото и изложеното в писмения отговор да
се приеме от съда, като признание на исковете.
В съдебно заседание за ответника се явява особения
представител адв. В. К. от ШАК, която намира исковете за изцяло основателни и
моли съда да ги уважи.
Съдът
съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и становищата на страните, приема от
фактическа страна следното:
Със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 1612 от 09.11.2018г. по ч.гр.д. № 3245/2018г.
на ШРС било разпоредено ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 391.62
лв. – главница по Договор за електронни съобщителни услуги и закупени продукти
№ М3312114 от 10.09.2012г., както и законна лихва върху главницата от
08.11.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сума от 31.04 лв., законна
лихва за забава изчислена върху 252.16 лв. за периода от 10.05.2017г. до
07.11.2018г., както и разноски от 26 лв. Поради
връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, съдът дал указания
на заявителя да предяви искове за вземанията си.
Видно от
представения по делото Договор за мобилни услуги № ********* от 31.03.2015г. се
установява, че страните уговорили
абонаментен план „М Тел Трансфер L нов ТВ Февруари 2015“ с месечен абонамент от 22.90 лв. за срок от 24
месеца до 31.03.2017г. При сключването
на договора на абоната бил предоставен домашен телефон с номер ********* с
такса 5.90 лв. със срок до 07.04.2017г., който бил продължен за неопределено
време. Договор № ********* бил продължен
с Анекс № ********* от 17.03.2017г. (стр.39 от делото) с още две години – до
17.03.2019г.
С Договор за
продажба на изплащане ищеца прехвърлил на купувача правото на собственост върху
телефонен апарат марка Lenovo
Vibe. Съгласно погасителния план месечната лизингова вноска била 6.50 лв. за
срок от 23 месеца, като общата цена била 156 лв. с включен ДДС. Клиента-абонат
подписал и получил и Ценови листи за абонаменти планове за частни лица и действащите към тогава Общи условия на „А 1 България“ ЕАД. На 10.04.2017г. била издадена фактура № **********
за отчетен период 07.03.2017г. – 06.04.2017г.
на стойност 31.95лв., на 10.05.2017г. била издадена фактура № **********
за отчетен период 07.04.2017г. – 06.05.2017г.
на стойност 33.72лв., на 09.06.2017г. била издадена фактура № **********
за отчетен период 07.05.2017г. – 06.06.2017г.
на стойност 18.50 лв., на 11.07.2017г. била издадена фактура №
********** за отчетен период 07.06.2017г. – 06.07.2017г. на стойност 22.53лв., на 10.08.2017г. била
издадена фактура № ********** за отчетен период 07.07.2017г. – 06.08.2017г. на стойност 22.53лв., на 11.09.2017г. била
издадена фактура № ********** за отчетен период 07.08.2017г. –
06.09.2017г. на стойност 22.53лв., на
10.10.2017г. била издадена фактура № ********** за отчетен период 07.09.2017г.
– 06.10.2017г. на стойност
110.50лв. Била издадена сметка №
********** от 21.09.2017г., с която била начислена неустойка в размер на 57.24 лв. и сметка
№ ********** от 21.09.2017г. за сума от 82.22 лв.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че няма извършвани плащания по договор за продажба на изплащане,
освен първоначалната вноска от 6.50 лв., като се формира дължим остатък от
149.50 лв., а по договора от 31.03.2015г. дължимата от ответника сума е в
размер на 252.16 лв. и лихва от 31.04 лв. Неустойката по договора от
31.03.2015г. е в размер на 139.46 лв.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Предявените установителни искове са допустими, предвид
връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и даване на указания на
заявителя да предяви вземанията си.
По
основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК,
във връзка с чл.79 от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие
на валидно облигационно правоотношение между „А1 България“ ЕАД (тогава
„Мобилтел“ ЕАД) и ответника; изправността си по договорите; наличие на
задължения от ответника към мобилния оператор и техния размер.
В конкретния
случай не се спори от страните по делото, че е съществувал валиден договори за
мобилни услуги сключен на 31.03.2015г., продължен с анекс от 17.03.2017г. По
силата на договореното между страните оператора предоставял мобилни услуги за
предпочетен мобилен номер, като абонаментните такси за тази услуга били
съответно в размер на 22.90 лв., като била уговорена отстъпка от 30 % и реално
абонаментната такса възлиза на 16.03 лв. с ДДС. Срокът на действие на договора
изтичал на 17.03.2019г. Съгласно чл.26.5
от Общите условия на „Мобилтел“ ЕАД
(лист 6 от делото) плащането на
посочената във фактурата цена се извършва в срок от 15 дена след издаване на
фактурата за плащането на сумата посочена в нея. Видно от доказателствата по
делото плащане от страна на ответника на дължимите суми в размер на 102.66 лв. е
нямало към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и към
настоящия момент. Предвид уважаването на този иск се дължи и уважаване на
акцесорния иск за лихва за забава върху главницата от 102.66 лв. за периода от
01.05.2017г. до 07.11.2018г., която математически изчислено е в размер на 15.60
лв.
По
основателността на иска по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.342, ал.1 от ТЗ : За успешното провеждане на този иск ищецът
следва да установи наличието на действително правоотношение по договор за
продажба на изплащане, по силата на който прехвърля собствеността на движима
вещ, срещу насрещно задължение да се заплати цената на разсрочено плащане на
месечни вноски, съгласно посочен в договора погасителен план. В разглеждания
случай от доказателствата се установява,
че между страните е сключен договор за изплащане на вещ с цена 156 лв., като е
заплатена първоначална вноска от 6.50 лв. и се дължи 149.50 лв. От заключението
на експертизата се установява, че не е направено нито едно плащане на
погасителна вноска и сумата се дължи изцяло.
Доколкото се установява, че ищецът е предоставил собствеността върху
вещта и е изтекъл срокът на договора за изплащане, то съдът намира, че исковата
претенция е основателна и следва да се уважи. Вещото лице заключава, че
дължимата мораторна лихва за периода от 01.05.2017г. до 07.11.2018г. върху
главницата 149.50 лв. за периода от 01.05.2017г. до 07.11.2018г. е 19.62 лв.
По основателността на установителните искове по чл.422 от ГПК,
във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД: Ищецът
наред с неплатените главници за абонаментни такси и услуги и вноски по договора
за изплащане, претендира в настоящото производство и неустойки в общ размер на
139.46лв. за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги
и на договора за изплащане. Неустойката
по договора от 31.03.2015г. се претендира на основание чл. 54 от ОУ на мобилния
оператор (представени по делото) и на
основание чл. 6. 3 от Приложение 1 към договора (лист 29 от делото). Видно от
тези клаузи, ако в рамките на срока на договора абонатът наруши задълженията
си, произтичащи от договора или Общите условия, ако по негово искане или вина
бъде прекратен Договора, Операторът има
право да прекрати договора, както и/или да получи неустойка в размер на всички
месечни абонаментни такси (без отстъпки ), дължими от датата на прекратяване на
договора до изтичане на определения в договора срок. Тъй като е подписан анекс
към договора след влизане в сила на споразумение между оператора и Комисия за
защита на потребителите, то когато абонатът е физическо лице, максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпки. По настоящото дело
не са представени никакви доказателства изявлението на ищеца за предсрочно
прекратяване на договора да е достигнало до ответника. Поради това съдът приема, че
едва с връчване на препис от исковата молба на особения представител на
ответника – 04.09.2019г. той
е уведомен за едностранното прекратяване на договорите от 31.03.2015г.(анексиран
на 17.04.2017г.),
като следва да се има предвид, че неговото действие
вече е изтекло към тази дата. Поради което е основание да се приеме, че иска за заплащане на неустойка се явява
неоснователен. По договора за продажбата на изплащане е уговорено, че ако
купувачът не плати на продавача в срок, коя и да е дължима по договора сума, то
му се начислява лихва за забава в размер на 10% годишно за всеки ден
закъснение, както и разходите са събиране на дължимите суми. В случая е
уговорена лихва за забава, а не неустойка, поради което претендирането за
заплащане на неустойка по този договор е неоснователно. Така исковете за неустойки са неоснователни и следва да бъде
отхвърлени.
По отношение на твърдението на
ищеца, че становището на особения представител на ответницата, съобразно
съдържанието си, следва да се тълкува от съда, като признание на исковете,
съдът намира следното: Становището не представлява признание на иска по смисъла
на чл.237 от ГПК и по смисъла на чл.34, ал.3, предл.пето от ГПК, предвид
разпоредбата на чл.29, ал.5 от ГПК.
По отношение
на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника. В
заповедното са направени такива в общ размер от 26 лв. за заплатена държавна
такса, като предвид частичното уважаване на исковете следва да се определят в
размер на 17.68 лв. В исковото производство са направени такива общо в размер
на 1109.40 лв., от които 177.20 лв. заплатена държавна такса, 181.10 лв.
възнаграждение за вещо лице, 751.10 лв. възнаграждение за особен представител.
Тези разноски следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
исковете или в размер на 754.32 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Ф. С.Д. с
ЕГН ********** адрес *** дължи на „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***,
чрез адв. Д.Ц. от АК – София, със съдебен адрес гр.*** сумата от 102.66 лв. (сто и два лева и шестдесет и
шест стотинки), представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги по Договор за мобилни услуги от 31.03.2015г., продължен с Анекс от
17.03.2017г., сумата от 15.60
лв.(петнадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща лихва за забава
върху сумата от 102.66лв. за периода от 01.05.2017г. до 07.11.2018г., сумата от
149.50 лв. (сто четиридесет и девет лева
и петдесет стотинки), представляваща дължима и незаплатена главница по Договор за продажба на изплащане от
17.03.2018г. и сумата от 19.62 лв.(деветнадесет
лева и шестдесет и две стотинки), представляваща лихва за забава върху
сумата от 149.50 лв. за периода от 01.05.2017г. до 07.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на заявлението
по чл.410 от ГПК – 08.11.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1612/09.11.2018г. по ч.гр.д. № 3245/2018г.
на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А 1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК ********* срещу Ф. С.Д.
с ЕГН ********** искове с правно основание по чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в
размер на 57.24 лв., представляваща начислена неустойка по Договор за мобилни
услуги от 31.03.2015г. и сумата от 82.22 лв., представляваща начислена
неустойка по Договор за продажба на изплащане от 17.03.2017г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1612/09.11.2018г. по ч.гр.д. № 3245/2018г. на ШРС, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ф. С.Д. с ЕГН ********** да
заплати на „А 1 България“ ЕАД с ЕИК ********* в
заповедното производство разноски в размер общо на 17.68 лв. (седемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки), както и
тези направени в исковото производство в размер на общо 754.32 лв.(седемстотин петдесет и четири лева и тридесет и две стотинки), съобразно
уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: