№ 2368
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. Й.А
при участието на секретаря Б. П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й.А Административно
наказателно дело № 20231110208127 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Н. А. с ЕГН –********** с адрес
**********, срещу Наказателно постановление № 21-4332- 026707 от
22.12.2021 г., издадено от Началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е
наложена „Глоба” в размер на 750.00 лв./седемстотин и петдесет лева/ и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва
фактическите констатации в акта и наказателното постановление като твърди,
че не е извършил нарушението, в което е обвинен. Алтернативно се застъпва
становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна -Началник сектор към СДВР отдел „Пътна
1
полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не
релевира становище по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение бл.№ 665646 от
01.12.2021 г., съставен от мл. автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция”
при СДВР е установено, че на 12.08.2021 г., около 17.18 часа, в гр.София, по
бул.“Сливница“, с посока на движение от ул.“Кукуш“ към бул.“Константин
Величков“ жалб. Т. Н. А. с ЕГН –********** управлявала лек автомобил
марка „М.“ Ц 220 с рег.№ ****, собственост на М.Н. с ЕГН – ********** като
срещу бл.130 се движи със скорост от 108 км./ч. /след приспадане на 3 %
толеранс в полза на водача/ при ограничение на скоростта 50 км./ч.,
разрешена за населено място. Нарушението било установено и заснето с
техническо средство /АТСС/ - ARH CAM S1 № 1174ЗЕЕ, заснемащо и
записващо скорост, дата и час, място, както и рег. табела с ДК № на
автомобилите, по преписка СПУКС 1-262/7481/2021 г. и попълнени
докларации от водача и собственика на автомобила. В акта е отразено, че са
били нарушени разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл.165, ал.2,
т.6 от ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление № 21-4332- 026707 от 22.12.2021 г., издадено от Началник
сектор към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена „Глоба” в
размер на 750.00 лв./седемстотин и петдесет лева/ и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна
2
страна следното: При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
последното и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
АУАН е съставен от оправомощено лице, съгласно нормата на чл.189,
ал.1 от ЗДвП в присъствието на двама свидетели. Така съставения АУАН
отговаря на императивните изисквания относно съдържанието на същия,
заложени в чл.42 от ЗАНН. Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1 от
ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя като в
6-месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП. НП е издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от
ЗАНН орган, предвид инкорпорираните в производството писмени
доказателства. Налице е припокриване на установените фактически
обстоятелства и правни изводи между АУАН и НП, с оглед първият да е
годна основа за издаване на втория акт.
В НП се сочи, че с деянието си жалбоподателят е нарушил виновно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Цитираната норма съотнася максимално
допустимите скорости за движение на водачите на ППС в зависимост от
характера на превозното средство и мястото, в което се движи.
Разпоредбата на чл.21, ал. 1 от ЗДвП не визира състав на
административно нарушение, а задължение за водачите на превозни средства.
Нарушението на това задължение е възведено като наказуемо вече със състав
на административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Цитираната норма, действаща към
датата на извършване на нарушението (изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.,
изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) предвижда наказание за водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Районният съдия след служебна проверка на АУАН и издаденото въз
основа на него НП не намира да са допуснати нарушения на императивните
разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И в АУАН, и в НП са
описани нарушението и обстоятелствата, при които е извършено –
управление на МПС в населено място със скорост над пределно допустимата,
3
датата и мястото, където е извършено. Съставеното НП съдържа всички
реквизити на нормата на чл.57 от ЗАНН и напълно съответства на
констатираното в АУАН. По делото пред съда не бяха представени
убедителни доказателства относно наличието на друга фактическа
обстановка, различна от тази, установена по делото.
Съдът е на становище, че е осъществен от обективна и субективна страна
състав на административно нарушение, за което жалбоподателят правилно е
административно санкционирана съгласно нормата на чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вина – пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е преследвал пряката си цел по
достигане до определеното местонахождение за по-кратко време като
съзнателно е нарушил правилата, които регламентират движението и
скоростта в населено място и не е съобразил поведението си с тях.
Наложеното наказание по вид и размер е определено съобразно
критериите по чл.27 от ЗАНН, така както е било разписано в чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП към датата на извършване на нарушението. Доколкото размерът на
глобата и лишаването от право да се управлява МПС е строго фиксиран в
закона, съдът няма правомощия за тяхното намаляване.
Поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е
позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране
на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически
средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо
намесата на субективен фактор).
В конкретния случай нарушението е било установено с автоматизирано
техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип - ARH CAM S1.
Техническото средство, с което е установено нарушението е вписано в
Регистъра на одобрените за използване типове за измерване /№ 17.09.5126 със
срок на валидност 07.09.2027 г./, и същото е преминало успешно последваща
проверка /Протокол от проверка № 60-С-ИСИС /28.09.2020 г. на БИМ/.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че
4
нарушението, което му се вменява, не е извършено от него. От приобщените
писмени и веществени доказателства по несъмнен начин се установява
извършеното нарушение и неговия автор.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност на извършеното
нарушение, доколкото в случая е налице засягане на значими обществени
отношения, касаещи предмета на нарушението, поради което и обществената
опасност на деянието не се явява незначителна и не следва да се приеме, че
това деяние не съставлява нарушение.
С оглед гореизложеното, съдът намира издаденото наказателно
постановление за законосъобразно и правилно, и като такова същото следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332- 026707 от
22.12.2021 г., издадено от Началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя Т. Н. А. с ЕГН –********** с адрес
**********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена „Глоба” в
размер на 750.00 лв./седемстотин и петдесет лева/ и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5