№ 19
гр. Перник, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720103646 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия
Максимова, срещу ЕТ *****, с ЕИК: *****, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 5164.77 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за топлоснабден обект – студио за красота „Е.“ с адрес: *****, от
които главница в размер на 3785.42 лева за периода от 01.11.2014 г. до
30.04.2020 г. вкл. и две изравнителни сметки за м. 08.2020 г., едната от които
със знак „-“ и 1379.35 лева – обезщетение за забава за периода от 08.01.2015 г.
до 23.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане
на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В условията на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от общо 5164.77 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за топлоснабден
обект – студио за красота „Е.“ с адрес: *****, от които главница в размер на
3785.42 лева за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2020 г. вкл. и две
изравнителни сметки за м. 08.2020 г., едната от които със знак „-“ и 1379.35
лева – обезщетение за забава за периода от 08.01.2015 г. до 23.02.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на сумата – с които суми
ответникът се е обогатил без правно основание, доколкото е спестил разходи
за сметка на ищеца, който от своя страна е обеднял.
1
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Освен това в случая
ответникът дори подал две молби за откриване на партида за стопански
нужди, като доколкото такава била открита се прави извод за наличие на
облигационно правна връзка между страните, възникнала въз основа на
неформален договор за продажба на топлинна енергия. Такъв бил сключен в
писмена форма – договор № 1222/25.01.2009 г. Твърди се, че имота, за който е
доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда, като
ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът
не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие
от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди, копие от молба за откриване на
партида за стопански нужди от 30.07.2001 г., подадена до „Топлофикапия-
Перник“ЕАД. копие от договор № 1222/25.11.2009 г. за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД,
копие от заявление до изп.директор на „Топлофикация-Перник“ ЕАД ОТ
29.09.2009 г., копие от решение № 216/10.02.2001 г. на ОС Перник за
вписване на едноличен търговец *****, копие на карта за идентификация
изд.на 05.03.2001 г., копие на данъчна регистрация издадено от Министерство
на финансите-данъчна администрация и копие от договор за наем на имот от
14.02.2006 г. Иска се назначаване на експертизи – съдебно икономическа и
съдебно техническа експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез упълномощения му процесуален представител – адв. И.В., е
постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. На първо място се оспорва извлечението от сметка, като се
твърди, че от същото не става ясно как е начислена претендираната стойност
на потребена топлинна енергия. Освен това същото било документ, издаден
от дружеството и не било подписано.
На следващо място се твърди, че обектът не бил собственост на
ответника нито като ЕТ, нито като ФЛ.
Оспорва се документът „молба за откриване на партида за стопански
нужди“ като се твърди, че подписът в същия не бил изпълнен от М.Р.С..
Другите представени към исковата молба документи не се оспорват.
На последно място се прави възражение за изтекла погасителна
давност за част от процесните вземания. Оспорва се и евентуалното заявената
искова претенция, доколкото се излагат доводи, че в случая не била налице
хипотеза на неоснователно обогатяване.
В съдебно заседание, проведено на 13.12.2021 г., процесуалният
представител на ответника адв. В. поддържа, че страните по делото не се
намират в облигационни отношения. Не прави искане за откриване на
2
процедура по чл. 193 от ГПК по отношение на оспорения документ „молба за
откриване на партида за стопански нужди“. Посочва, че липсват
доказателства ответникът да продължава да съществува като ЕТ. С тези
аргументи иска както главните, така и евентуалните искове да бъдат
отхвърлени.
Процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание изразява
становище за уважаване на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 260639/08.03.2021 г.
по ч.гр.д. № 1019/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника лично.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 30.04.2008 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани
в един местен ежедневник. Не се оспорва, че същите са публикувани и в
централен ежедневник.
От представено по делото копие от молба до „Топлофикация Перник“
АД от 04.07.2001 г. се установява, че ответникът е отправил искане до
ищцовото дружество за откриване на партида за стопански нужди за имот с
адрес: ***** – студио за красота „Е.“. Молбата е подадена и подписана от
М.Р.С. като представител на ЕТ *****, с ЕИК: ***** като се иска партидата
да бъде открита именно за ЕТ.
По делото е представено и заявление от ЕТ *****, с ЕИК: *****,
представлявано от М.Р.С. от 29.09.2009 г. до „Топлофикация Перник“ АД, за
сключване на договор с топлопреносното дружество съгласно ОУ за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Към заявлението са
представени: документ за регистрация на ЕТ, договор за наем и декларация
съгласие от собственика на имота. Съгласно посочените документи
топлоснабденият имот представлява магазин в *****. Видно от договора за
наем от 14.02.2006 г. същият е със срок от 5 години.
На следващо място от копие от договор № 1222/25.11.2009 г. за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди се установява, че на
25.11.2009 г. между „Топлофикация Перник“ АД като продавач и ЕТ *****, с
ЕИК: *****, представлявано от М.Р.С. като купувач е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за небитови нужди от „Топлофикация Перник“
АД. В същия е уговорено, че влиза в сила, считано от 25.11.2009 г. като е със
срок на действие пет години. Уговорено е обаче, че купувачът е съгласен след
изтичане срока на договора действието му да се продължава автоматично с
още една година. Договорът е сключен при приложението на общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото дружество. В
3
същия страните са уговорили и че плащането на месечните дължими суми за
топлинна енергия се извършва прогнозно на 15-то и 25-то число от текущия
месец и уравнително на 20-то число след месеца, за който се отнася. От
представен към договора списък на топлоснабдени обекти се установява, че
топлопреносното дружество е поело задължение да доставя топлинна енергия
за следния стопанисван от ответника обект: студио за красота „Е.“ с адрес:
*****.
По делото е изготвена и приета комплексна съдебна техническо
икономическа експертиза /КСТИЕ/. От същата в техническата й част се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно
която е налице договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение – договор № 97/30.11.2011 г. и договор № 76/01.09.2017 г.
Налице е и договор № 330/08.11.2014 г. между фирмата за дялово
разпределение на топлинна енергия и сградата в режим на етажна
собственост, по силата на който в сградата, където се намира процесният
имот, е въведена услугата „дялово разпределение“. По отношение на
годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния
период топломерът е преминал задължителните периодични метрологични
проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговско
измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че
количеството на топлинна енергия е определено правилно, съгласно
методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между
нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва, че
начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно
утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна
енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с
изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се
установява, че главницата на задълженията за процесния период 01.11.2014 г.
до 30.04.2020 г. вкл. и две изравнителни сметки за м. 08.2020 г. е в размер на
3785.42 лева. На последно място от заключението е видно, че изравнителните
сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на
топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на
СЕС в законоустановения срок.
От експертизата в икономическата й част се установява, че през
процесния период от 01.11.2014 г. до 30.04.2020 г. вкл. /и две изравнителни
сметки за м. 08.2020 г./, стойността на доставената топлинна енергия за имота
е в размер на 3785.42 лева - главница. Установява се и че размерът на
обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания
период от 08.01.2015 г. до 23.02.2021 г. е в размер на 1379.35 лева и е
съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на
периодичните плащания. Видно е и че в счетоводната система на дружеството
са съобразени изравнителни сметки релевантни за процесния период на
стойност със знак „-“ 742.50 лева. На последно място от експертното
4
заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно,
досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил плащания
за топлинна енергия относно процесния период. Дадено е становище и
относно погасените по давност суми.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз
основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. Съдът не кредитира експертизата в икономическата й част
единствено относно становището на вещото лице за сумите погасени по
давност, доколкото това представлява правен въпрос.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с
чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 260639/08.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1019/2021 г. по описа на РС Перник.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка
предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
В настоящия случай първият спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното
възражение, че ответникът не е собственик на процесния имот, а сключеният
договор с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия е бил със
срок от пет години.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата
на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. На следващо място разпоредбата на § 1 т. 33а от
ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г./ предвижда, че „небитов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
5
нужди или природен газ за небитови нужди. Освен това в чл. 3, ал. 1 от ОУ за
продажба на топлинна енергия за небитови нужди от „Топлофикация –
Перник” ЕАД е записано, че купувач на топлинна енергия за стопански
нужди може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което купува
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване за стопански нужди, както и лица на
издръжка на държавния или общинския бюджет. От своя страна ал. 3
предвижда, че купувачи, извършващи стопанска дейност или упражняващи
свободна професия в сгради в режим на етажна собственост, които ползват
топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
сключват писмени договори за продажба на топлинна енергия с продавача и
при съответно спазване на изискванията на ОУ на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник” ЕАД. Чл. 3,
ал. 1 от последните гласи, че купувач на топлинна енергия може да бъде
всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От посочените разпоредби следва
извод, че купувач на топлинна енергия е собственикът, респективно -
физическото лице/юридическото лице, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, както и лицето, което купува топлинна енергия за битови
нужди.
На следващо място съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, изброяването в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. В тълкувателното решение е прието също, че
договорът между реално ползващото имота лице и топлопреносното
предприятие не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с молба за
откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
С оглед гореизложеното и предвид събраните по делото доказателства /
копие от молба за откриване на партида за стопански нужди от 30.07.2001 г.,
подадена до „Топлофикапия-Перник“ЕАД. копие от заявление до
изп.директор на „Топлофикация-Перник“ ЕАД от 29.09.2009 г. с декларация
от собственика, копие от договор № 1222/25.11.2009 г. за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД,
копие от решение № 216/10.02.2001 г. на ОС Перник за вписване на
едноличен търговец *****, копие на карта за идентификация изд.на
05.03.2001 г. и копие от договор за наем на имот от 14.02.2006 г/, настоящият
състав намира, че ответникът е купувач на топлинна енергия за исковия
период.
В тази връзка следва да се отбележи, че действително договорът за
продажба на топлинна енергия е бил със срок от пет години, който към
процесния период е изтекъл. Посоченият договор обаче съдържа клауза за
автоматичното му ежегодно продължаване след изтичане на неговия срок.
6
Поради това и ако ответният ЕТ действително е напуснал имота, каквито
конкретния твърдения не са наведени, то негов ангажимент е било да уведоми
топлопреносното дружество или по някакъв начин да манифестира пред него
желанието си договор № 1222/25.11.2009 г. да бъде прекратен, което в случая
не е направено. Липсват данни и декларацията съгласие на собственика на
имота ответникът да ползва същия и да си открие партида на стопански
нужди да е оттеглено. Следва да се вземе предвид и че освен договора за
продажба на топлинна енергия още преди него ответникът е подал молба за
откриване на партида, а впоследствие и заявление за сключване на договор.
Следователно са налице доказателства, че облигационната връзка между
страните по делото е възникнала много преди началото на исковия период и
няма доказателства, а и конкретни твърдения същата да е прекратявана.
В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника, че имотът,
посочен в договора, молбата за откриване на партида и заявлението за
сключване на договор е различен от процесния. Това е така, доколкото дори
да са налице известни разминавания в административното обозначаване на
имота, то във всички документи ответникът е посочил, че желае да купува
топлинна енергия за имот с адрес: ***** – студио за красота „Е.“. На
последно място неоснователно е и възражението, че ищецът следвало да
докаже, че ответникът продължава да съществува като ЕТ. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че видно от служебна справка от Търговския
регистър и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел /достъпът до който е свободен/
по ЕИК на ответника, последният продължава и към настоящия момент да
има валидна фирма като ЕТ, която не е прекратявана или заличавана.
По тези съображения и възражението на ответника, че договорът му за
наем на процесния имот е изтекъл преди процесния период, само по себе си
не е достатъчно да разколебае извода за наличието на облигационна връзка
между страните. В тази връзка следва да се вземе предвид и разпоредбата на
чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който ако след изтичане на наемния срок
използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на
наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Дали този
договор действително продължава да действа или не, обаче е от значение в
отношенията между ответника и собственика на имота, а не и в отношенията
на ответника с ищеца по делото / в съответствие с горните изводи е и
трайната съдебна практика – напр. Решение № 51/17.02.2020 г. по в.гр.д. №
850/2019 г. по описа на Пернишкия ОС/.
Предвид горното, съдът намира за доказано наличието на облигационно
отношение между страните по делото.
Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е
извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор за услугата
„дялово разпределение“. От експертното изследване е видно и че сумите за
топлинна енергия са начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а
монтираните измервателни уреди са били в изправност в процесния период.
7
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията, претендирани за
периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2020 г. вкл. Предвид изричната разпоредба
на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че
приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1019/2021 г. по описа на Пернишкия РС е подадено на 05.03.2021 г. и предвид
релевантните правила в договора между страните относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия / раздел „начин на
плащане“ от договора/, то така направеното възражение е основателно за
периода от 01.11.2014 г. до 28.02.2018 г.
Предвид гореизложеното от начислените за процесния имот главници
за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2020 г. вкл. и изравнителни сметки за м.
август 2020 г., в размер на 3785.42 лева, погасени по давност са главници на
обща стойност 2543.59 лева, начислени за периода от 01.11.2014 г. до
31.01.2018 г. вкл. Остават като дължими главници за периода от 01.02.2018 г.
до 30.04.2020 г. вкл. и изравнителни сметки за м. август 2020 г. в размер на
общо 1241.83 лева, до който размер исковата претенция е основателна, като за
разликата до пълния претендиран размер претенцията следва да бъде
отхвърлена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно раздел „начин на плащане“ от
договора между страните купувачът заплаща месечните дължими суми за
топлинна енергия прогнозно на 15-то и 25-то число от текущия месец и
уравнително на 20-то число след месеца, за който се отнася, а в случай на
забава се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Следователно вземането
за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 20-то
число на месеца следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за
периода от 08.01.2015 г. до 23.02.2021 г. в размер на 1379.35 лева, погасени
по давност са обезщетения за забава на обща стойност 1191.50 лева,
начислени за периода от 08.01.2015 г. до 23.02.2021 г. вкл. върху съответните
главници. Остава като дължимо обезщетение за периода от 21.03.2018 г. до
23.02.2021 г. върху съответните месечни плащания в размер на общо 187.85
лева, до който размер исковата претенция е основателна, като за разликата до
пълния претендиран размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Предвид изводите за частична основателност на главните искове не са
налице предпоставките за разглеждане на евентуалните искове.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
8
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски в производството е направило само ищцовото
дружество макар предвид изхода на същото такива да се дължат и на двете
страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 1019/2021 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 153.30 лева, от които 103.30 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 42.44 лева.
Длъжникът ответник не претендира разноски и не представя
доказателства за реално извършени такива.
По разноските в производството по гр.д. № 3646/2021 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 475 лева, от които 25 лева държавна такса, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 350 лева разноски за експертизи, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото
платежни документи претендираните разноски са действително извършени,
поради което следва бъде присъдена сумата от 131.49 лева съобразно
уважената част от исковите претенции.
Ответникът изрично заявява, че не претендира разноски.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ЕТ *****, с ЕИК: ***** и адрес:
*****, ап. 118 ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 1429.68 лева, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за топлоснабден
обект – студио за красота „Е.“ с адрес: *****, от които главница в размер на
1241.83 лева за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл. и две
изравнителни сметки за м. август 2020 г. /едната със знак „-“/, и 187.85 лева
– обезщетение за забава за периода от 21.03.2018 г. до 23.02.2021 г. върху
съответната главница, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
05.03.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1019/2021 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА
9
за сумата от общо 3735.09 лева, представляващи разликата до пълния
претендиран размер от 5164.77 лева, от които 2543.59 лева – разликата до
пълния претендиран размер на главницата от 3785.42 лева относим към
периода от 01.11.2014 г. до 31.01.2018 г. вкл, и 1191.50 лева - разликата до
пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 1379.35 лева за
съответните главници за периода от 08.01.2015 г. до 23.02.2021 г. вкл., поради
погасяване на сумите, дължими за съответните периоди, по давност.
ОСЪЖДА ЕТ *****, с ЕИК: ***** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от
общо 42.44 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
1019/2021 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 131.49 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 1019 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10