Разпореждане по дело №464/2020 на Районен съд - Варна

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е

 

                 ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО

                                                        №670/29.1.2020г.

                                          гр.Варна, 29.01.2020 год.

 

 

 

                ВАЛЯ ЦУЦАКОВА, съдия – докладчик по НОХД № 464/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, ХV състав, след като се запознах с материалите по делото и повдигнатото обвинение срещу С.В.М., намирам, че са налице предпоставките на чл. 358, ал.1, т.3 вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 от  НПК за прекратяване на съдебното производство по делото по следните съображения:

               На основание чл. 357, ал.1, т.3 от НПК, Варненска районна прокуратура  е повдигнала обвинение и е внесла  обвинителен акт  по Бързо производство №10/2020г по описа на  РУ МВР- Девня, започнало на 18.01.2020г., срещу С.В.М., за извършено престъпление по чл. 345 ал.2вр.ал.1 от НК, на основание чл.356 ал.1т.1 от НПК.

            В конкретния случай съдът намира, че в хода на БП е допуснато  процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до нарушаване на правото на защита на обвиненото лице.

            Съгласно практиката на ВКС, чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган, като главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него.В този смисъл, в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат посочени всички факти, касаещи съставомерни признаци на деянието, като следва да има съответствие между обстоятелствена част на ОА, респективно посочени факти и диспозитив на обвинението.

 Видно от диспозитивната част на ОА, спрямо А. е предявено обвинение за това, че  е извършил престъпление по чл.  345 ал.2вр.ал.1 от НК на 18.01.2019 г. , същата дата 18.01.2019г.  фигурира и в постановлението за привличане в качеството на обвиняем, а в обстоятелствена част  са визирани единствено факти за дата 18.01.2020г., като липсват каквито и да било факти, касаещи 2019г.- годината, за която подсъдимият е обвинен, че е извършил престъпление.

            В конкретния случай безспорно е налице несъответствие между обстоятелствена част на ОА и диспозитив на обвинението, което ограничава възможността подсъдимият да разбере в извършването на точно какво престъпление е обвинен, респективно на коя дата същото е извършено и адекватно да организира защитата си.Противоречието между факти и диспозитив ограничава и предмета на доказване в съдебна фаза.Горното процесуално нарушение е съществено съгласно разпоредбата на чл.249ал.4т.1 от НПК и е отстранимо.

            За пълнота следва да се отбележи, че настоящото разпореждане не подлежи на обжалване по следните съображения:

 За този акт в НПК  не е предвидено изрично, че подлежи на проверка по реда на Глава ХХІІ от НПК. В разпоредбите на Глава ХХІV от НПК не е предвиден изричен ред за обжалване, респективно протестиране на разпореждането по реда на   чл. 358, ал.1, т.3 от НПК, както това е сторено относно правомощията на докладчика да прекрати или спре наказателното производство - чл.358, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, където е предвидено, че тези правомощия се упражняват в случаите и по реда на чл.250 от НПК, респективно чл.251 от НПК, с предвидена възможност за обжалване/протестиране в 15-днвенен срок по реда на гл.ХХІ, респективно 7-дневен срок по реда на гл.ХХІІ.

 В разпоредбата на чл.341, ал.2 и ал.3 от НПК е посочено, че на проверка подлежат само тези определения и разпореждания, за които това  изрично е предвидено в НПК, а всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция.  Сред нормите съдържащи се в Глава ХХІV от НПК липсва такава, която да препраща към разпоредбата на чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, препращането на закона е единствено към разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от  НПК, съдържаща дефиниция на допуснато на ДП отстранимо съществено процесуално нарушение.

Предвид горното настоящият състав намира, че разпореждане за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на ВРП не подлежи на въззивна проверка.

         Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 358, ал.1, т.3 от  НПК, съдът,

 

                                      Р  А  З  П  О  Р  Е   Д  И:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 464 по описа на ВРС за 2020 година, петнадесети състав.

 

ВРЪЩА делото на Варненска районна прокуратура, за отстраняване на допуснатите  отстраними процесуални нарушения.

 

РАЗПОРЕЖДАНЕТО  не подлежи  на обжалване или протест.

         

                                        СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: