№ 8283
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110124575 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Г Ф е предявил срещу И. М. Ф. осъдителен иск с правно основание чл.
559, ал. 3, вр. с чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 20539,04 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено в полза на Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) застрахователно
обезщетение по щета № 120268/03.05.2017 г., платено на Националното бюро
на ФР Германия за имуществени вреди по л.а. „Хюндай“ с рег. № NA ..... и
л.а. „Опел Астра“ рег. № NDM ...., настъпили от ПТП, причинено на
19.12.2016 г. в гр. Нюрнберг, Германия в резултат на виновното и
противоправно поведение на ответника, управлявал МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 19.12.2016 г. в гр. Нюрнберг, Германия, е
реализирано ПТП по вина на ответника, който при управление на л.а. „Сааб
95“ с рег. № РР ......... ВА поради несъобразена с пътните условия скорост
удря спиращия с оглед на трафика л.а. „Хюндай“, рег. № NA ....., който
вследствие на удара отскача и удря л.а. „Опел Астра“, рег. № NDM .....
Поддържа, че ответникът е управлявал автомобила без валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, като във връзка с ПТП са настъпили
щети на двата пострадали автомобила на обща стойност 20539,04 лв. и в този
1
размер е възстановил изплатеното от НББАЗ застрахователно обезщетение,
след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия
причинител на вредата за платеното обезщетение.
Ответникът, чрез назначения особен представител адв. Т. Ш., счита, че
исковата молба е нередовна. По същество оспорва иска, като счита, че
липсват доказателства за възникнала отговорност в негова тежест във връзка
с процесното ПТП. Навежда възражение за изтекла петгодишна погасителна
давност, считано от датата на настъпване на процесното събитие. Оспорва да
е изпаднал в забава, тъй като не му е връчена регресна покана.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът поддържа исковата молба.
Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява от особен представител адв. Т. Ш.,
назначен с определение от 13.04.2023 г. (л.175 от делото). Моли съда да
отхвърли иска. Счита, че същият не е доказан, не е установено на кого ищецът
е платил и за коя щета. Поддържа отговора но исковата молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл.
559, ал. 3, вр. с чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника и при
управление на МПС са причинени вреди от ПТП, настъпило на територията
на държава-членка на ЕС, че на увреденото от деликта лице е изплатено
обезщетение в размер на действителните вреди от страна на НББАЗ като
компенсаторен орган на Република България, както и че ищецът е
възстановил на НББАЗ изплатеното обезщетение в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че
2
към датата на ПТП за управлявания от него автомобил е бил налице сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, респ. че е
погасил задължението си. По възражението за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства по смисъла на чл.
115 и чл. 116 ЗЗД, довели до спиране или прекъсване на давността.
Встъпването в правата на увредения от страна на ищеца срещу
делинквента се обуславя от установяването на две групи факти: 1. Настъпване
на вреди вследствие виновно и противоправно поведение на делинквент,
управлявал на територията на Република България или на територията на
друга държава членка незастраховано МПС, обичайно пребиваващо на
територията на Република България и 2. Плащането на обезщетение за
настъпилите вреди на увредения от страна на национален компенсационен
орган и възстановяването им от българското НББАЗ, както и последващото
му възстановяването му от страна на ГФ.
С Решение на Съда (първи състав) от 15 юни 2017 година По дело C-
587/15 (Lietuvos Respublikos transporto priemoniu draudiku biuras срещу
Gintaras Dockevicius и др.) е прието, че посочените директиви, между които и
Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000
година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно
застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на
моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и
88/357/ЕИО на Съвета и член 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл,
че допускат, в конкретния случай, последиците, произтичащи от практиката
на запитващата юрисдикция, според която Lietuvos Respublikos transporto
priemoniu draudiku biuras (литовското бюро за застраховане на моторни
превозни средства) за целите на суброгационния иск трябва да носи
доказателствената тежест във връзка със съвкупността от елементи,
установяващи гражданската отговорност на ответниците по главното
производство за произшествието, настъпило на 20 юли 2006 г. В този смисъл
Решение № 260883 от 11.03.2022 г. по гр. д. № 930/2020 г. на СГС.
За да се уважи така предявения иск следва да са налице кумулативно
следните предпоставки: 1. 1. ПТП, настъпило на територията на държава
членка в конкретния случай, 2. Делинквентът – водач на МПС, да управлява
МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, 3. За
управляваното от виновния водач МПС да няма валидно сключена
застраховка "Гражданска отговорност" 4. Причинна връзка между събитието
и причинените вреди.
По настъпилото ПТП
По делото е представен двустранен констативен протокол за настъпило ПТП на
територията на Германия. Протоколът е подписан от ответника, поради което в него се
съдържа признаване на неизгоден за него факта, а именно, че същият е отбелязан, че е
виновен за случилото се ПТП. Ето защо възражението на особения му представител, че не е
доказано противоправно поведение от страна на ответника не е основателно. Протоколът
изхожда от ответника, носи неговия подпис е отбелязано, с тикче, че е поел вината.
3
Следователно е доказана първата предпоставка за уважаване на иска.
По обичайното местопребиване на деликвента
Видно от представената справка от ИЦ на ГФ, ответникът за перодът от 2011 г. до
2017 г. има сключени граждански отговорности с български застрахователи. От този факти
и писмено доказателствено средства може да се направи извод, че ответникът и неговата
кола имат обичайно местопребиваване за процесния период 2016 г. на територията на
Република България.
Ето защо съдът приема, че е доказана втората предпоставка за
уважаване на иска.
По липсата на сключена гражданска отговорност
Ведно от представената справка от ИЦ на ГФ, че за МПС с рег. № РР 6664 ВА е имал
сключена гражданска отговорност от 19.12.2016 г. от 15:01 часа до 18.12.2017 г. 23:59 часа.
Съгласно представения констативен протокол, ПТП е осъществено на 19.12.2016 г. около
7:35 часа сутринта. Нещо повече предишната гражданска отговорност е за периода от
14.07.2015 г., 16:48 часа до 13.07.2016 г. 23:59 часа. Следователно от 14.07.2016 г. до
19.12.2016 г., 15:00 часа, ответникът не е имал сключена гражданска отговорност.
В допълнение на изложението следва да се отбележи, че часовата зона на Германия,
мястото на ПТП, един час след нас. Следователно при сключена застраховка с валидност от
19.12.2016 г. от 15:01 часа означава, че в 16:01 часа ще има действие в Германия, като
местно време в Германия. Или обратното, при осъществено ПТП на 19.12.2016 г. около 7:35
часа, германско време, следва ответникът да е имал застраховка ГО към 6:35 часа, българско
време. Това не е доказано.
Ето защо съдът направи доказателствен извод, че за процесното ПТП,
ответникът не имал сключена гражданска отговорност. Доказана е третата
предпоставка за уважаване на иска.
По причинната връзка между ПТП и настъпили вреди
По делото е приобщен доклад на вещо лице, снимки на вредата, кореспонденция,
видно от който се установява вида на вредите, размера на вредите, както и техният
произход. Съдът кредитира този документ напълно. От него се установи, че вредите на
увредения автомобил са напълно съответстват на процесното ПТП, като по вид,
местонахождение (л.30-143 от делото).
Ето защо съдът приема за доказана и тази предпоставка за уважаване
на иска.
По плащането
От представеното удостоверение и писма се установи, че Бюро Шмит, като
национален орган в Германия, е поискали възстановяване от НББАЗ изплащането на сумите
за отстраняване на вредите. От тези документи се установи, че застрахователят на
пострадалия автомобил е поискал от бюро Шмит да действа като посредник при
възстановяване на размера на щетите от българските застрахователи. (л.8-29 от делото).
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която съдът напълно
кредитира, като обективна, пълна и всестранна. От нея се установи, че ищецът е заплатил
процесната сума на НББАЗ. Последният като национален орган изплаща сумата на Бюро
Шмит, което действа като посредник към заплащане на сумата към националния орган на
Германия, който изплаща сумата към застрахователя на увреденото лице. От заключението
на ССчЕ се установи, че ищецът на три пъти е изплатил процесната сума, като последната
дата е на 30.04.2018 г. (л.224-225 от делото).
4
Ето защо се явява неоснователно възражението на ответника, че не е ясно ищецът на
кого плаща. В системата на международното сътрудничество по граждански въпроси,
включително и между застрахователи, комуникациите се осъществяват директно или чрез
посредник. В случай двата национални органи – НББАЗ и бюрото на Германия действат
чрез посредник Бюро Шмит, който има качеството на клирингова компания – действа от
името на упълномощителите, но собственик на преводите са директно двата национални
органа.
В процесния случай двата национални органа на България и ФРГ са избрали
посредник, чрез който става плащането и комуникацията. Следователно за възникване на
регресното право е от значение ищецът, ГФ да е платил на националния орган НББАЗ.
Същото се доказа по делото. За плащането от националния орган към клиринговата
компания, към другия национален орган или към застрахователя на увредения автомобил, е
предмет на други правоотношения, а не на регреса. Това са вътрешни отношения и не касаят
причинителя на вредата. Това са отношения доверителните, мандатните отношения и
договора за поръчка. Ето защо възражението на ответника е неоснователно.
Неоснователно е възражението на ответника, че плащането става по две различни
щети. Както се установи от обясненията на вещото лице и след справка с приложените
документи (8-29 от делото), различният номер на щетата се дължи на това по коя
деловодна система се позовават страните – дали на ГФ, НББАЗ, на Бюро Шмит или на
германския национален орган. Това разминаване се дължи именно на различното позоваване
на регистрационен номер по опис на различно дружество. Видно от представените
документи и ССчЕ, плащането се отнася за щетите за ПТП от 19.12.2016 г. Ето защо и това
възражение на ответника не е основателно.
Съдът приема, че и последната предпоставка за уважаване на иска е
доказана.
По възраженията на ответника
Съдът намира, че направеното в отговора на исковата молба възражение за
нередовност на исковата молба е неоснователно – искът е индивидуализиран в достатъчна
степен по основание и размер, а по останалите възражения съдът дължи произнасяне с
крайния акт по същество на спора
Относно възражението на ответника за изтекла погасителна давност за предявяване
на това вземане по съдебен път, съдът взе предвид утвърдената съдебна практика,
обективирана в решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, едно от които
Решение по т. д. № 2835/2018 г., на ВКС, I отделение, Търговска колегия, съгласно
разясненията, в което вземането на ищеца срещу деликвента имащо субругационен характер
се погасява с общата петгодишна давност, която започва да тече от датата на плащане на
обезщетението на правоимащото лице.
Съгласно чл. 378, ал. 6 КЗ регресните и суброгационни искове на застрахователя по
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1
срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Съдът
намира, че именно тази уредба е приложима и по отношение на регресните и суброгационни
искове на ЮЛ. При действие на КЗ (отм.) е формирана непротиворечива съдебна практика,
според която плащането на обезщетението е начален момент, от който започва да тече
петгодишният давностен срок за упражняване на регресното право - в този смисъл решение
№ 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение № 173/30.10.2009 г. по т. д. №
455/2009 г. на ВКС, решение № 53/16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г. на ВКС, както и
Определение № 86 от 9.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1259/2014 г., I т. о.
В случая намира приложение и т. 14 от Постановление № 7/77 г. от 04.10.1978 г. на
5
Пленума на ВС, съгласно която за регресните искове важи общата давност по чл. 110 от
ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователното обезщетение
на правоимащите лица.
В процесния случай датата на плащане на ищеца е на 27.04.2018 г. (л.225 от
делото), от която започва да тече петгодишната давност. Същата изтича на 27.04.2023 г.
Искът е предявен на 05.05.2022 г. (л.166 от делото). Следва да се отчете, че Съгласно
разрешението, дадено с определение № 15 от 29.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4042/2020
г., I г. о. (Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г.), спират да текат от 13.02.2020 г. до отмяната на извънредното положение
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Със Закона за изменение и допълнение на
ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.) нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат "и други
срокове", а в § 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.)
е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната
редакция, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този
закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен
вестник". В този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60404 ОТ 17.11.2021 Г. ПО Ч. ГР. Д. №
3283/2021 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.
Следователно от 13.03.2020 г. до 28.05.2020 г., давността е спряло да течен.
С оглед изложеното, съдът приема, че давността не е изтекла. На това основание
възражението на ответника за погасителна давност не е основателно.
По отношение на възраженията за плащанията и идентификацията на Бюро Шмит,
съдът приема, че е отговорил по-нагоре в изложението, поради което не е нужно да се
повтаря пак.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е получил регресната покана.
Регресната покана има значение за мораторната лихва по чл.86 ЗЗД, с оглед определяне на
началната дата на забавата по чл.84, ал.2 ЗЗД. Такъв иск не е предявен, ето защо
възражението не е относимо. Забавата не е предмет на доказване в това производство.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен.
Ето защо И. М. Ф., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „........ следва да
бъде осъден да заплати на Г Ф, БУЛСТАТ ........., гр. София, ул. “... сумата
от 20 539.04 лева (двадесет хиляди петстотин тридесет и девет лева и четири
стотинки), представляваща регресно вземане за изплатено в полза на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ)
застрахователно обезщетение по щета № 120268/03.05.2017 г., платено на
Националното бюро на ФР Германия за имуществени вреди по л.а. „Хюндай“
с рег. № NA ..... и л.а. „Опел Астра“ рег. № NDM ...., настъпили от ПТП,
причинено на 19.12.2016 г. в гр. Нюрнберг, Германия в резултат на виновното
и противоправно поведение на ответника, управлявал МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
(05.05.2022 г.) до окончателното й изплащане, на основание чл. 559, ал. 3,
вр. с чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ.
По разноските
6
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Същият представя списък по чл.80 ГПК (л.234 от делото) и
представя доказателства за тях както следва:
821.50 лева за държавна такса – л.153 от делото
500.00 лева за ССчЕ – л.216 от делото
2248.00 лева депозит за особен представител – л.168 и л.215 от делото
200.00 лева възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП
вр. чл.78, ал.8 ГПК възнаграждението е в размер от 100 до 360.00 лева.
Поисканата сума е в законовата граница. Съответства на действителната
правна и фактическа сложност на делото и извършените действия от
процесуалните представители на ищеца.
Общият разход, който следва да се признае на ищеца е 3 769.50 лева.
Ето защо И. М. Ф., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „........ следва да
бъде осъден да заплати на Г Ф, БУЛСТАТ ........., гр. София, ул. “... сумата
от 3 769.50 лева (три хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и петдесет
стотинки), представляваща разноски по гр.д. № 24575/2022 г. по описа на
СРС, на основание чл.781 ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. Ф., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „........ да заплати
на Г Ф, БУЛСТАТ ........., гр. София, ул. “... сумата от 20 539.04 лева
(двадесет хиляди петстотин тридесет и девет лева и четири стотинки),
представляваща регресно вземане за изплатено в полза на Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) застрахователно
обезщетение по щета № 120268/03.05.2017 г., платено на Националното бюро
на ФР Германия за имуществени вреди по л.а. „Хюндай“ с рег. № NA ..... и
л.а. „Опел Астра“ рег. № NDM ...., настъпили от ПТП, причинено на
19.12.2016 г. в гр. Нюрнберг, Германия в резултат на виновното и
противоправно поведение на ответника, управлявал МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
(05.05.2022 г.) до окончателното й изплащане, на основание чл. 559, ал. 3,
вр. с чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА И. М. Ф., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „........ да заплати
на Г Ф, БУЛСТАТ ........., гр. София, ул. “... сумата от 3 769.50 лева (три
хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и петдесет стотинки),
представляваща разноски по гр.д. № 24575/2022 г. по описа на СРС, на
основание чл.781 ал.1 ГПК.
7
СУМИТЕ могат да бъдат платени по следната банкова сметка: титуляр
на Г Ф, Банка – УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, BIC: UNCRBGSF, IBAN: BG66
UNCR 7630 1009 5185 01.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8