РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. гр. Д., 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четиринадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас М. Каменски
Членове:Деница Кр. Петрова
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Частно наказателно дело
№ 20213200200448 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл.32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС /Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ за разглеждане на постъпило в
Окръжен съд–град Д. Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно признаване на финансова санкция, постановена с решение № 5062 5422 4086 4658
от 07.05.2021г., влязло в сила на 18.06.2021г. на Полицейско регионално звено Централен и
Западен Брабант, област Б., изпратено от Централна агенция за съдебно събиране -
Нидерландия, засягаща българския гражданин И.И., роден на 01.02.1995г. в град Т., с
известен за наказващия орган адрес: с.З. 9491, обл.Д., ул.“В.“ 86.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - град Д. изразява
становище за уважаване на искането на чуждестранния орган за съответното признаване на
решението за налагане на финансова санкция с № 5062 5422 4086 4658 от 07.05.2021г.,
влязло в сила на 18.06.2021г. на Полицейско регионално звено Централен и Западен
Брабант, област Б..
От извършената служебно справка за данните относно лицето се установява, че се
касае за българския гражданин И.И. Б., роден на 01.02.1995г., ЕГН **********, с настоящ
адрес: с.З., обл.Д., ул.“В.“ 86.
Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява и не изразява становище относно
1
решението за налагане на финансова санкция.
Д.кият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за
признаване и изпълнение решение № 5062 5422 4086 4658 от 07.05.2021г., влязло в сила на
18.06.2021г. на Полицейско регионално звено Централен и Западен Брабант, област Б.,
засягаща българския гражданин И.И. Б., роден на 01.02.1995г. в град Т., с което е наложена
финансова санкция – глоба в размер на 250.00 евро за това, че на 29.04.2021г., в 01:39 часа в
Б., на национална магистрала А16 при управление на МПС с рег.№ ******, по време на
шофиране е държал в ръка мобилен телефон – нарушение по чл. 2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата.
Съгласно приложеното по делото удостоверение размерът на финансовата санкция е
за сумата от 250.00 евро, като няма данни за частично или пълно плащане на финансовата
санкция.
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана
като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен
съд за налагане на финансова санкция.
Изпратеното в Окръжен съд – град Д. удостоверение съдържа необходимата
информация, съответстваща на данните в приложения чуждестранен акт, чието признаване
се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция по смисъла на нормата на
чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – в случая акт /наказателно постановление/ за налагане на
глоба за извършено нарушение за правилата за движение, издаден от несъдебен орган.
Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.1
от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата,
поради което двойна наказуемост не се изисква.
Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и
изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към
чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено с превод на български език,
от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и
чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу ИБР. ИСМ. Б. за същото деяние в РБългария или в друга
държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по
българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския
съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които
2
да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на Полицейско регионално
звено Централен и Западен Б., област Б. не се отнася и за деяния, които по българското
законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на РБългария,
или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на
такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ.
левовата им равностойност. Решението е постановено срещу пълнолетно лице /съгласно
българското законодателство/, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на
наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу ИБР.
ИСМ. Б. е било писмено, съдебно заседание не е провеждано, като същият е уведомен
съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според
националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението. Това отбелязване
е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква
изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции – признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от
Рамковото решение, да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентният
орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.
Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на
финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези
по ЗПИИРКОРНФС.
Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС разходите по съдебните или
административните процедури, довели до постановяване на акта не е изрично предвидено да
се съдържат като размер в самия акт (по аргумент за противното от т.т. 1, 2 и 4 от чл.3
ЗПИИРКОРНФС, в които изрично е посочено, че съответните парични суми следва да
фигурират в акта – решението за налагане на финансова санкция). Съдът намира, че не е
налице основание за отказ за признаване на разходите по процеса, довели до постановяване
на акта, доколкото в решението за налагане на финансова санкция изрично е посочено, че
разходите се възлагат на осъденото лице – ИБР. ИСМ. Б.. Освен това, основание за отказ по
чл.35, т.1 от ЗПИИРКОРНФС би било налице, ако удостоверението не е представено, е
непълно или очевидно не отговаря на решението, какъвто не е настоящият случай –
удостоверението е представено, същото е по предвидения образец, пълно е и очевидно
отговаря на приложеното към него решение за налагане на финансова санкция.
С оглед обстоятелството, че ИБР. ИСМ. Б., роден на 01.02.1995г., ЕГН ********** е
с настоящ адрес: с.З., обл.Д., ул.“В.“ 89, т.е. местоживеенето му е на територията на
РБългария, съдът намира, че е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за
признаване на решението, съдържащи се в чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват
доказателства за пълно или частично изпълнение във връзка с решението за налагане на
3
финансова санкция.
На основание чл.16, ал.8 във вр. с чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в български
лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова
санкция, а именно – 250.00 евро, равностойни на 488.95 лева към датата на издаване на
решението – 07.05.2021г., т.е. засегнатото лице дължи по финансовата санкция общо сумата
от 488.95 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС,
Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение за налагане на финансова санкция с № 5062 5422 4086 4658 от
07.05.2021г., влязло в сила на 18.06.2021г. на Полицейско регионално звено Централен и
Западен Брабант, област Б., изпратено от Централна агенция за съдебно събиране –
Нидерландия, с което на българския гражданин ИБР. ИСМ. Б., роден на 01.02.1995г. в град
Т. е наложена финансова санкция в размер на 250.00 евро, равностойни на 488.95 лева за
нарушение по чл.2 Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби
на Кодекса за движение по пътищата.
Препис от решението да се връчи на засегнатото лице.
Препис от настоящото решение и копие от решение № 5062 5422 4086 4658 от
07.05.2021г., влязло в сила на 18.06.2021г. на Полицейско регионално звено Централен и
Западен Б., област Б. да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите
за изпълнение.
На основание чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС Национална агенция за приходите
незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на
решението, включително и след приключване на изпълнението, за да се съобщи на
компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и копие на
уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – град Варна в седмодневен
срок от уведомяването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5