№ 17386
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110102552 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС. В писмения отговор от
ответника е релевирано възражение за право на задържане с правно основание
чл.315, ал.1 ТЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.
№ 25123/24.01.2025 г. от „ЕЪРКРАФТ МЕЙК ЪП СОЛЮШЪНС“ ЕООД против
„ПЕЙНТИНГ КРИЕЙШЪНС“ ООД, с която е предявен иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на панел Fan cowl
door LH 745-4000-513 S/N 3436001 и вишка GENIE SJ12, като ответникът бъде осъден
да предаде на ищеца владението върху гореописаните вещи. В условията на
евентуалност, ако се установи, че панелът Fan cowl door LH 745-4000-513 S/N 3436001
не е налице, увреден е или е погинал, е предявен иск за осъждане на ответника за
заплати на ищеца сумата в размер на 1 500,00 лв. – част от общо дължима сума в
размер на 11 267,54 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди в размер на
паричната равностойност на панел Fan cowl door LH 745-4000-513 S/N 3436001. В
условията на евентуалност, ако се установи, че вишка GENIE SJ12 не е налице,
увредена е или е погинала, е предявен иск за осъждане на ответника за заплати на
ищеца сумата в размер на 1 500,00 лв. – част от общо дължима сума в размер на 5
400,00 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди в размер на паричната
равностойност на вишка GENIE SJ12.
В исковата молба ищецът поддържа, че между страните са били налице
търговски отношения по силата на сключен на 02.01.2024 г. договор за сътрудничество
1
и съвместна дейност, съгласно който страните се съгласили да обединят усилията си за
организиране и извършване на съвместна дейност в областта на бояджийските услуги,
а именно – предоставяне на услуги за боядисване, полиране, сухо и мокро почистване
на летателни апарати и др. Поддържа още, че за целите на съвместната дейност
ответното дружество предоставило хале, находящо се в ************, където да се
извършва дейността, а ищецът от своя страна предоставил необходимото оборудване
/шлайф машини, пистолети за боядисване, вишки и др./, материали, както и частите,
които ще се пребоядисват, като в дейността по пребоядисване участвали както
работници на ответното дружество, така и управителя на ищцовото. Твърди още, че
през м.март 2024 г. дружеството-ищец закупило три броя панели, представляващи
капаци за двигател на самолет, които във връзка с установената съвместна дейност
между страните, през м.април 2024 г. предал в халето на ответника за пребоядисване.
Работа по панелите била извършена съвместно от двете страни и приключила през
м.юни 2024 г. За извършената от ответното дружество работа била издадена фактура
№ 77/25.06.2024 г. на стойност 4 069,20 лева с ДДС, която ищецът заплатил на
02.07.2024 г. Сочи се, че уговорката между страните била завършените панели да се
съхраняват в халето при ответника, докато ищецът намери купувач за тях. Така през
м.юли 2024 г. ищецът продал два от панелите, а процесният Fan cowl door LH 745-
4000-513 S/N 3436001 останал в халето на ответника. Ищецът поддържа още, че през
м.юли 2024 г., отново във връзка със съвместната дейност, предоставил в халето на
ответника за послужване вишка GENIE SJ12. През м.август 2024 г. съвместната
дейност между дружествата била преустановена, а ответното дружество поканено да
върне процесните вещи. Въпреки предходното, вещите не били предадено от
ответника и до датата на подаване на исковата молба в съда. По изложените в исковата
молба доводи ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове и моли за
тяхното уважаване. Претендира и направените в хода на производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът не оспорва, че
между страните са били налице търговски взаимоотношения във връзка със сключения
на 02.01.2024 г. договор за сътрудничество и съвместна дейност. Поддържа обаче, че
сътрудничеството и съвместната им дейност се изразявали в това, че ищецът набирал
клиенти и осъществявал комуникация с тях, а ответното дружество осъществява
възложената му от ищеца дейност, а именно – пребоядисване на части на самолети. Не
оспорва, че през м.април 2024 г. в посочения в исковата молба работно помещение
били получени з броя панели, които следвало да бъдат пребоядисани. Работата
започнала през м.май същата година, през месец юни ищецът доставил необходимите
материали, като цялостната работа по трите панела била завършена в началото на
м.юли 2024 г. Два от панелите били предадени на ищеца на 30.07.2024 г., като във
връзка с извършената поръчка ответното дружество издало фактура №
**********/05.08.2024 г. на стойност 29 844 лева с ДДС, която сума не била заплатена
2
от ищеца. Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения относно
участието на управителя на ищеца в пребоядисваните на частите. Оспорват се
твърденията на ищеца, че фактура № 77 от 25.06.2024 г. касае процесните части, като
се сочи, е същата е издадена за пребоядисване на самолети в гр.Варна и транспорт
София-Варна-София. С оглед предходното ответникът моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. По изложените
в отговора доводи ответникът обуславя правен интерес от упражняване на право на
задържане върху процесните движими вещи, докато не бъде изплатена от страна на
ищеца сумата от 29 844 лева с ДДС. Претендира сторените по производството
разноски.
С влязло в сила определение № 35626/27.08.2025 г. производството по делото е
прекратено в частта по предявените от ищеца в условията на евентуалност искове с
правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен сключен между страните договор за сътрудничество и
съвместна дейност от 02.01.2024 г., съгласно който същите са постигнали съгласие за
организиране и извършване на съвместна дейност в областта на бояджийските услуги,
а именно: предоставяне на услуги за боядисване, полиране, сухо и мокро почистване
на летателни апарати и др., както и транспортни услуги. Съгласно чл.2 от договора за
всяка услуга ще се изготвя индивидуална оферта, конкретизираща цената, срока и след
одобрението и потвърждението й ще се издава фактура. Посочено е още, че всяка от
страните ще води отделно счетоводство за целите на съвместната дейност. Договорът
е сключен за срок от една година, като влиза в сила след подписването му от двете
страни.
По делото е приложена фактура за закупуване от ищеца на процесния панел Fan
cowl, ведно с доказателства за плащане на посочената във фактурата сума от 5761,00
евро, както и фактура за закупуване на употребяване вишка GENIE SJ12.
По делото е приложена международна товарителница от 08.04.2024 г., от която
не става ясно каква е стоката, за която се отнася, поради което и съдът не я обсъжда.
По делото е приложена фактура № **********/25.06.2024 г. издадена от
ответника с получател ищцовото дружество на стойност 4069,20 лева, с посочено в
същата наименование на стоката/услугата „бояджийски услуги, транспортни услуги“,
както и преводно нареждане за плащането й на 02.07.2024 г.
По делото е приложено електронно писмо от ищеца до ответника от 09.08.2024
г. във връзка с прекратяване на договорните им отношения и връщане на процесните
вещи в 7-дневен срок от поканата.
По делото е приложен констативен протокол от 16.08.2024 г., от който се
3
установява, че при посещение от представители на ищеца на адрес в ************,
обектът е бил заключен.
По делото е приложено уведомление от ищеца до ответника, че поради
прекратяване на договорните взаимоотношения и задържане на процесните движими
вещи, издадените от последния фактури с №№ 85 и 86 няма да бъдат заплатени, тъй
като са издадени без правно основание. Видно от приложената по делото разписка е,
че уведомлението е връчено на управителя на ответното дружество на 29.08.2024 г.
По делото са приложени справки относно актуалното състояние на действащите
трудови договори на двама служители на ответното дружество, както и издадените им
сертификати от „Институт за въздушен транспорт“ и „Луфтханза Техник София -
България“.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да бъде уважен ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1/ че е собственик
на процесните движими вещи, както и че същите се намират във владение (фактическа
власт) на ответника.
При доказване на горепосочените предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже, че владее вещите на годно правно основание.
Настоящият съд приема, че от представените по делото писмени доказателства –
фактура от 19.03.2024 г. с получател ищеца за закупуване на части, включваща и
процесната Fan cowl door LH 745-4000-513 S/N 3436001, ведно с доказателства за
плащане на посочената в нея сума, както и фактура № **********/11.07.2023 г. с
получател ищеца за закупуване на употребявана вишка GENIE SJ12, безспорно се
установява, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесните
движими вещи. В конкретния случай, видно от изложените в отговора на исковата
молба обстоятелства, ответникът не оспорва този факт.
Между страните не се спори, поради което още с доклада по делото, обявен за
окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от
страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на
търговски отношения между страните по силата на сключен на 02.01.2024 г. договор за
сътрудничество и съвместна дейност. Предходното се установява и от приложения по
делото договор.
Между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени
доказателства във връзка с допуснатото от съда обезпечение на предявените искове –
протокол от 07.02.2025 г., съставен по изпълнително дело № 2025838040183 по описа
на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие Софийски градски съд, безспорно се
установява, че процесните движими вещи са били установени във владение на
4
ответника и предадени от него доброволно за съхранение от трето за спора лице.
С оглед предходното, предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен
като основателен и доказан.
С оглед изводите за основателност на предявения иск с правно основание чл.108
ЗС, следва да бъде разгледано възражението на ответника за наличие на право на
задържане.
В тежест на ответника по направеното възражение за право на задържане е да
докаже вземане срещу ищеца по двустранна търговска сделка, което е изискуемо, че
упражнява фактическа власт върху вещите, която е получена правомерно, т.е. със
съгласието на ищеца.
Както бе посочено и по-горе, между страните не се спори, а и от приложения по
делото договор за сътрудничество и съвместна дейност от 02.01.2024 г. се установява,
че същите са били в търговски отношения, т.е. процесните вещи са се намирали във
фактическата власт на ответника правомерно – във връзка със съвместната дейност на
страните по делото.
В писмения отговор от ответника се навеждат доводи, че правото на задържане
е обусловено от неизпълнение на задължение от страна на ищеца, произтичащи от
сключения между страните договор и по-конкретно неплащане на сумата от 29 844
лева с ДДС по издадена фактура.
В конкретния случай цитираната от ответника фактура не е представена по
делото, както и доказателства, че вземането по същата е изискуемо. Напротив, видно
от данните по делото е, че между страните е образувано съдебно производство по
предявен осъдителен иск за горепосочената сума. Ето защо, при липса на
доказателства относно наличие на изискуемо вземане от страна на ответника против
ищеца в настоящото производството, възражението за наличие на право на задържане
е неоснователно.
Съгласно мотивите на №2/2020 г. от 18.03.2022 г. на ОСГК на ВКС по
възражението за право на задържане и по възражението за прихващане съдът се
произнася в решението, само ако установи съществуването на правото, заявено с иска.
Ето защо, с оглед изводите за неоснователност на възражението, съдът не дължи
произнасяне в диспозитива на решението.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски единствено по
исковете с правно основание чл.108 ЗС, тъй като предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове са оттеглени. Дължимата държавна такса по
предявените искове е 666,70 лева, поради което именно в този размер следва да бъде
възложена в тежест на ответника. По делото няма доказателства за осъществено
процесуално представителство от страна на пълномощника на ищеца съгласно
представените от последния договори за правна защита и съдействие, поради което на
5
основание чл.78, ал.8 ГПК следва да бъде присъдено единствено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, тъй като делото не е от
фактическа и правна сложност, и е приключило само в едно отрито съдебно заседание,
без да се събират допълнително доказателства. По отношение на обективираното в
списъка по чл.80 ГПК искане от ищеца за присъждане на разноски по въззивно
съдебно производство, както и по образувано изпълнителното дело, следва да се
отбележи, че тези разноски се претендират и присъждат в производствата, по които са
сторени. Платената гаранция по допуснатото обезпечение не представлява разноски и
не следва да бъде възлагана в тежест на ответника, тъй като същата подлежи на
връщане при предпоставките на чл.402-403 ГПК. С оглед предходното ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 766,70 лева.
В чл.78 ал.4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при
прекратяване на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при
оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина,
разноските за производството, в т.ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В
случаите на отказ или оттегляне на иска, обаче, което процесуално действие е
предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от
него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право,
отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от
чл.78 ал.2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното
поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от
съдебна намеса по което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на
търсената с иска защита. Преценката в тази насока се основава само на предприетото
от ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява
изследване на отношенията между страните по съществото на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПЕЙНТИНГ
КРИЕЙШЪНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“История Славянобългарския“ № 4, че „ЕЪРКРАФТ МЕЙК ЪП СОЛЮШЪНС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Христо
Смирненски, бл.14, ет.12, ап.54, е собственик на следните движими вещи: панел Fan
cowl door LH 745-4000-513 S/N 3436001 и на вишка GENIE SJ12, като ОСЪЖДА
ПЕЙНТИНГ КРИЕЙШЪНС“ ООД, ЕИК ********* да предаде на „ЕЪРКРАФТ МЕЙК
ЪП СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК ********* владението върху гореописаните движими
вещи.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ПЕЙНТИНГ КРИЕЙШЪНС“ ООД,
6
ЕИК ********* да заплати на „ЕЪРКРАФТ МЕЙК ЪП СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от общо 766,70 лева, представляваща направени разноски в
производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7