Р Е Ш Е Н И Е № 125
гр.Кюстендил, 13.06.2022год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
при секретаря Антоанета
Масларска и с участието
на прокурора Йордан
Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 119 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София
чрез процесуалния си представител И. Л. – правоспособен юрист, оспорва
с касационна жалба решение № 38 от 14.02.2022г. на Районен
съд - Дупница по АНД
№ 1326/2021год., с което е отменено Наказателно
постановление №
7535/08.12.2021г. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК. Оспорват се решаващите изводи на
въззивния съд за неправилна квалификация на нарушението. Твърденията
са за извършено деяние,
осъществяващо състава на административното нарушение по чл. 53, ал.1 вр. с 26,
ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, което се счита за безспорно установено от събраните по делото доказателства. Искането е за отмяна на съдебния акт и за
постановяване на решение за
потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебно заседание, изложените в жалбата доводи и
искания се поддържат от пълномощина на касатора И. Л.. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на нарушителя.
Ответникът – Я.Д.В. ***,
чрез пълномощника си адв. Р.Р., представя писмено становище за неоснователност
на касационната жалба, което поддържа и
в съдебно заседание. Сочи се, че оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила. Претендира се
присъждане на деловодни разноски по приложен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на
доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК
и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна, но
при различен от искания правен резултат. Съображенията са следните:
С Наказателно постановление № 7535/08.12.2021г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“, на Я.Д.В. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000,00лв. на осн.
чл.53, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата.
Срещу издаденото НП е предявена въззивна жалба от нарушителя и на 31.12.2021г. е образувано производството пред Районен съд – Дупница. Като страни по
делото са призовани нарушителят Я.Д.В. -
жалбоподател и Агенция „Пътна инфраструктура“ -
административнонаказващ орган.
С оспореното решение е отменено наказателното
постановление по съображения за незаконосъобразност. Съдът е приел, че
извършеното деяние е неправилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 53, ал.1 вр.
с 26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата.
В пределите на касационната
проверка по чл.218, ал.2 от АПК съдът намира, че решението на КРС е валидно
като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма. С оглед на
изложените по-горе констатации относно
страните във въззивното производство, касационната инстанция установява основания за процесуална недопустимост на
решението. Същото е постановено в съдебно производството, проведено с участието
на ненадлежна страна.
Съгласно разпоредбата
на чл.61, ал.1 от ЗАНН /изм., обн. ДВ бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./, която е приложима в случая, доколкото
делото пред районния съд е образувано след 23.12.2021г., при разглеждане на
делото пред районния съд се призовават нарушителят,
поискалият обезщетение, включително този по чл.55, ал.2,
собственикът
на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на
държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, т.4, както и допуснатите от
съда свидетели. Видно
е, че правната норма разграничава хипотезите според вида на
обжалвания/протестиран акт, а от анализа на същата
следва, че учреждението или организацията
се призовават като страна само когато предмет на оспорване с жалбата или
протеста е акт по чл.58д, т.4, т.е. електронен фиш, а във всички останали случаи се
призовава наказващият орган.
Обжалваното пред въззивната
инстанция наказателно постановление е издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при Агенция „Пътна инфраструктура“, а като административнонаказващ
орган съдът е призовал Агенция „Пътна инфраструктура“. Същата е участвала по делото чрез упълномощен представител. От изложеното следва извода, че производството пред районния съд е проведено с участието на ненадлежна страна,
което сочи на нарушение на правилото на чл.61, ал.1 от ЗАНН в приложимата му
редакция. Визирната правна норма е процесуална и императивна, поради което съдът е бил
задължен да я приложи като конституира и призове наказващия орган, който в
случая е
началникът
на отдел „Контрол по РПМ“, издател на
НП. Проведеното съдебно производство
с участието на Агенция „Пътна инфраструктура“ е процесуално недопустимо,
както и постановеният съдебен акт, с
правните последици от който е обвързана ненадлежна страна, а надлежната страна
е лишена от участие по делото. Дължимо
е произнасяне от касационната инстанция със съдебно решение, с което на осн.чл.221, ал.3 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН следва да се обезсили оспореното
въззивно решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
районния съд, който да конституира и призове като страна административнонаказващия
орган и да извърши самостоятелна преценка на обстоятелствата, касаещи
съществото на релевираното административно нарушение.
Предвид резултата от касационната проверка, съдът не
обсъжда възраженията на касатора по съществото на спора и по
арг. от разпоредбата на чл. 226, ал.3 от АПК, не се произнася
по претенциите за разноски на страните.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК
във вр. с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 38 от 14.02.2022г. на Районен
съд - Дупница, постановено по АНД № 1326/2021г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове:
1. 2.