Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 06.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, на двадесет и втори ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова, и прокурора............................., като разгледа докладваното от председателя гражданско дело №5932/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе взе предвид следното
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. В, против Л.В.Т., с която
се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр.д.№3707/2017г. по описа на ПлРС, срещу която е постъпило
възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ.
ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент
на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, ползвал
е ТЕ, и не е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна
собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира
абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение с “Т.С.” ЕООД, ***. Моли същото да
бъде конституирано като трето лице помагач в процеса, на страната на ищеца.
Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от
дата 13.-14.12.2007г. и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна
на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника, че дължи сумата от общо 570лв., от които сумата от 526,35лв.-
главница, за периода 01.04.2015-31.03.2017г., и сумата от 43,65лв- лихва за
забава, за периода 02.06.2015-17.05.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор, отв. Л.В.Т., ред.
уведомена, не
депозира отговор на исковата молба и не
изразява становище по предявените искове.
Третото лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца, с определение №3866/17.10.2017г.-“Т.С.” ЕООД, ***, посочва,
че дяловото разпределение и изготвено съобразно действащите нормативни
изисквания; представя изисканите от съда писмени доказателства, приети по
делото.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №2434/26.05.2017г..
по ч.гр.д.№ 3707/2017г. по описа на ПлРС. по описа на ПлРС, срещу която в срок
е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е
предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
В о.с.з. на дата 22.11.2017г.,
отв. Л.В.Т., редовно призован, не се явява, не
изпраща представител, и не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Ответникът е предупреден за последиците от своето
бездействие, с
разпореждане № 14329/30.08.2017г., връчено лично на страната., но по делото
няма депозиран отговор на ИМ,
в даденият за това срок. Изрично в цитираното разпореждане, съдът е указал на
ответника, възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение и
предпоставките за това.
По делото, от страна на ответника
няма заявено становище и по изготвеният с
определение №3866/17.10.2017г., проекто-доклад по
делото, в който е
разпределена доказателствената тежест между страните.
В о.с.з. на 22.11.2017г.,
процесуалният представител на ищеца- юрк. В, прави искане за постановяване на
неприсъствено решение против ответника.
Като взе
предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК. Намира също така, че предявените искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, предмет на делото са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ и
представените по делото писмени доказателства, в т.ч. и доказателствата,
приложени към ч. гр.д.№3707/2017г,
по описа на ПлРС и
тези, представени от третото лице-помагач. Съобразно посочената разпоредба-чл.238,
ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по
същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е
предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно
основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото
доказателства.
С оглед на гореизложеното, следва
да постанови неприсъствено решение, с което бъде признато за установено спрямо
ответника, че дължи сумата общо от 570лв., от
които сумата от 526,35лв.- главница, за периода 01.04.2015-31.03.2017г., и
сумата от 43,65лв- лихва за забава, за периода 02.06.2015-17.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-25.05.2017г., до окончателното й изплащане.
При този изход на производството и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски, в размер на 175лв., от които сумата от 100лв.-юрк.
възнагрждение, определена от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 75лв.-
внесена държавна такса Съобразно нормата на чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк.
възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.
Ответникът следва да понесе и
направените в заповедното производство разноски, в общ размер от 75лв., вкл.
държавна такса и юрк. възнаграждение. В случая, съдът също определя размер на
дължимото юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в
заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва
да се определи минимален размер на юрк. възнаграждение от 50лв.
Водим от
горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Л.В.Т., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ
-Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В, сумата от 526,35лв.- главница, за периода 01.04.2015-31.03.2017г., и
сумата от 43,65лв- лихва за забава,
за периода 02.06.2015-17.05.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-25.05.2017г до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, №2434/26.05.2017г.. по
ч.гр.д.№ 3707/2017г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Л.В.Т., ЕГН **********,***,,
ДА
ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ -Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В, сумата от 175лв. -направени разноски по настоящето дело и сумата от 75лв.-разноски по ч. гр.д.№3707/2017г на ПлРС.
Решението се постановява с участието на третото лице –
помагач, на страната на ищеца: „Т.С.” ЕООД, ***.
Решението
се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ
НА ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :