Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 17.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
СТОИЦЕВ
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при секретаря Мария Абаджиева и прокурора Митко Димитров,
като разгледа докладваното от съдията МАНОЛОВА
ВНОХД №841/2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 11.10.2017
г. по НОХД № 4167/2017 г., СРС, 109 състав, е признал подсъдимата М.В.Г. за
виновна в това, че на 18.11.2015 г. в гр.София, в сградата на ОПП СДВР, на гише
№ 27, съзнателно се ползвала пред Б.С.Б.- системен оператор в ОПП СДВР от
неистински официален документ - Диплома за завършено средно образование серия
Д-01 № 224721, peг. № 2122- 15/16.07.2005г. на името на М.В.Г., на която е
придаден вид, че е издадена по установения ред и форма от Директора на 1** СОУ
„*******“, гр.София, като предмет на деянието е документ за завършено
образование и от М.Г., за самото съставяне, не може да се търси наказателна
отговорност, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.316
вр. чл.308, ал.4, т.2 вр. ал.2, вр. ал.1 НК. На основание чл.78а от НК
подсъдимата е освободена от наказателна отговорност и ѝ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Със същата присъда Г.
е призната за невинна и оправдА. по обвинението за извършено престъпление по
чл.316 вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 НК. В тежест на подсъдимата са присъдени и
направените по делото разноски.
Срещу присъдата,
в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба, както и и допълнение към
нея от адв. С.С., в качеството му на защитник на подсъдимата. С тях се отправя
искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата Г.. Оспорва се
извода на първия съд да не кредитира изцяло обясненията на подсъдимата, като се
твърди, че свидетелката Б. не е свършила работата си според правилата за прием
на документи и за да предпази себе си от допуснатия пропуск е дала уклончиви
показания, без действително да е сравнявала предоставеното от подсъдимата копие
с оригинал. Поддържа се доводът, че инкриминираното копие на диплома е било
представено от подсъдимата по погрешка и че тя е имала погрешна представа, че
представя копие от дипломата си за основно образование. В подкрепа на това
твърдение се изтъква, че дипломата за основно образование е била достатъчна на Г.
и тя не е имала причина да използва фалшива диплома. Оспорват се наличието на
субективна стрА. и обществена опасност на деянието. Релевира се евентуална
приложимост на чл.9, ал.2, чл.14 и чл.15 НК. Отчита се, че подсъдимата е
психически здрава и доколкото не ѝ е било необходимо да представя диплома
за средно образование се твърди, че същата не е съзнавала, че депозира именно
дипломата, за която иначе знаела, че е фалшива. Цитира се съдена практика за
приложението на чл.14 НК. Излага се становище, че обжалвА.та осъдителна присъда
е постановена за деяние, което не съставлява престъпление. Изтъква се, че с
деянието не е засегнат обществен интерес, не са настъпили вредни последици и не
е нарушен документооборота, както и че обществена опасност на деянието и дееца
не са налице.
Срещу присъдата,
в законоустановения срок, е постъпил и протест от прокурор при СРП, в който се твърди,
че първоинстанционния съд неправилно е приел, че е налице маловажен случай.
Обръща се внимание, че макар да е имала завършено основно образование,
подсъдимата Г. не е представила истинската си диплома, а е използвала
неистинска такава за средно образование, съзнавайки добре, че не е завършила
това образование. Отправя се искане за отмяна на присъдата на СРС, като подсъдимата
да бъде призната за виновна по първоначално повдигнатото ѝ обвинение за
престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 НК и да ѝ бъда наложено
справедливо наказание.
В закрито заседание на 10.04.2018 г. въззивният съдебен
състав, по реда на чл.327 НПК, е преценил, че изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага събиране на доказателства. Впоследствие въззивно съдебно
следствие е проведено, като към материалите по делото е приобщена представена
от защитата медицинска справка № 150042/11.04.2018г. на ЦПЗ проф. Н.Ш..
В открито заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение поддържа протеста и
изложените в него съображения и моли същият да бъде уважен.
Подсъдимата Г. се явява
лично и с адв. С..
В дадения ход по същество защитникът
поддържа жалбата и преповтаря изложените в допълнението към нея подробни
съображения, като твърди, че по делото не е доказано наличието на вина у
подсъдимата.
В
правото си на лична защита и предоставената ѝ последна дума подсъдимата
поддържа казаното от защитника ѝ. Заявява, че не е
виновна и моли за оправдателна присъда.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав,
след като обсъди доводите в протеста, жалбата и допълнението към нея, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с
чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакувА.та присъда, констатира
следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните
пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Делото е
разгледано от първоинстанционния съд по реда на Глава 27 НПК - Съкратено
съдебно следствие, като на основание чл.372, ал.3 НПК контролираният съдебен
състав не е провел разпити на свидетелите и вещите лица, а при постановяване на
присъдата е ползвал съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения
от досъдебното производство /ДП/. Също така, чрез законосъобразно извършени
процесуални действия са събрани и необходими от гледна точка на разпоредбата на
чл.102 НПК писмени доказателства. А.литично са изследвани фактите и
обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен А.лиз
доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на
нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото,
поради което споделя фактическите констатации на СРС. Предвид гореописаното,
СГС приема за установено от фактическа
стрА. следното:
Подсъдимата М.В.Г. е родена на *** *** и живее в гр.
София, ул. ********. Същата е българка, български гражданин, неосъждА.,
неомъжена, с основно образование, трудово заета, с ЕГН: **********.
Подсъдимата М.Г. се снабдила с Диплома за завършено
средно образование Серия Д-01, № 224721, peг. № 2122-15/16.07.2005г. на нейно
име, на която бил придаден вид, че била издадена по установения ред и форма от
Директора на СОУ „*******“ гр. София. Въпреки това, Г. не била завършила 1**
СОУ в гр.София.
На 18.11.2015 г., в гр. София, на ул. „********, в
сградата на СДВР, на гише №27 подсъдимата Г. подала документи за издаване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Тя представила на свидетелката
Б.С.Б.- системен оператор в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР /ОПП СДВР/,
заявление с вх. №27055069 от 18.11.2015г., което подписала за заявител. Заедно
с посоченото заявление, подсъдимата представила на свидетелката Б. оригинал и
копие на Диплома за завършено средно образование Серия Д-01, № 224721, peг.
№2122-15/16.07.2005г. на името на М.В.Г.. На въпросния документ бил придаден
вид, че е издаден по установения ред и форма от Директора на 1** СОУ „*******“
гр. София, макар това да не било така. Б.Б. сравнила представените ѝ
оригинал на диплома и копие и установила, че били еднакви. Пред свидетелката Б.,
подсъдимата Г. собственоръчно написала на копието „Вярно с оригинала” и
положила подпис. Б. приела комплектованите документи и ги придвижила за
по-нататъшна обработка.
При направена справка в 1** СОУ в гр. София било установено,
че представената от подсъдимата Диплома за завършено средно образование Серия
Д-01, № 224721, peг. № 2122-15/16.07.2005г. на името на М.В.Г. не е издавА. от учебното
заведение. За времето от 1986г. до началото на учебната 1995/1996г. училището
носело наименованието 1** ЕСПУ„*******“, след което името му било променено на
1** СОУ „Иван Богоров” - гр. София. Също така, посоченият в инкриминирА.та
диплома Протокол №4/2005г. на държавна зрелостна комисия, не съществувал, тъй
като към този момент държавни зрелостни изпити не се провеждали. Подсъдимата Г.
не е била ученик в 1** СОУ „Иван Богоров“. Към 16.07.2005г. директор на 1** СОУ
“Иван Богоров” - гр. София била Г.В.С.. Свидетелката М.Н., посочена в
представената от подсъдимата диплома, всъщност била директор на училището за времето
от учебната 1991/1992г. до месец май на учебната 1998/1999г. Също така, от
членовете на държавната зрелостна комисия, посочени в Диплома за завършено средно образование Серия
Д-01, № 224721, peг. №2122-15/16.07.2005г.,А.А., Г.А.и А.М.работели като
учители в училището, но лица с имена С.К. и Б.И.не били работели в 1** СОУ.
В хода на ДП били назначени и изготвени Съдебно-графическа
и техническа експертиза /СГТЕ/ и комплексна техническо-почеркова експертиза
/КТПЕ/.
От заключението на СГТЕ се установило, че подписът в
графа „подпис на заявителя“ в заявление peг. №27055069/18.11.2015г. за издаване
на документ за самоличност на български гражданин е положен от подсъдимата Г..
В копие от диплома за средно образование серия Д-01 №224721, peг. №
2122-15/16.07.2005г. на името на М.В.Г. подписите в графи „директор“ са копия
на подписи, които не са положени от Г.В.С. или от М.В.Г.. Печатите са копия на
отпечатъци, които не са положени с печата на училището. Ръкописния текст „Вярно
с оригинала“ и подписа след текста са изпълнени от подсъдимата Г..
От заключението на КТПЕ се установява, че подписите в
графи „директор“ и „държавна зрелостна комисия“ в копие от диплома за средно
образование серия Д-01 №224721, peг. № 2122-15/16.07.2005г. на името на М.В.Г.,
не са положени от Г.В.С., Г.Е.А., А. Г. М., М.В.Н.,А.П.А. или М.В.Г..
Отпечатъците от кръгъл печат в графи „директор“ и в областта на снимката не са
положени от кръглия печат ползван към 2005г. в 1** СОУ „Иван Богров“. Подписът
вдясно от текста „вярно с оригинала“ е положен от подсъдимата Г., както и
ръкописният текст „Вярно с оригинала“. Подписът за „подпис на заявителя“ в
Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин от
18.11.2015г. е положен от подсъдимата Г..
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд приема за установена след А.лиз на събраните по
делото доказателства -
показанията на свидетелитеА.А., М.Н., А. М., Г.А.и Б.Б., обясненията на
подсъдимата Г.; писмените доказателства - Заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин от 18.11.2015г. с разписка от същата дата /л.8
от ДП/, копие от страници на диплома за средно образование серия Д-01 №224721,
peг. № 2122-15/16.07.2005г. на името на М.В.Г. /л.9 от ДП/, писмо от 1** СОУ
„Иван Богров“ изх. №1042/26.11.2015г. /л.10 от ДП/, изх. № 1090/17.12.2015г. л.18
от ДП/, изх. №161/16.02.2016г. /л.35 от ДП/, изх. №797/18.07.2016г. /л.48 от
ДП/, писмо от Регионален инспекторат по образованието - София град изх.
№0207-29 от 19.02.2016г. /л.33 от ДП/, изх. №0207-187/23.08.2016г. /л.60 от ДП/,
писмо от ОПП СДВР peг. №4332р-3318/12.2016г. /л.45 от ДП/, peг. №4332р-16/07 от
11.08.2016г. /л.46 от ДП/, Протокол за доброволно предаване от 29.02.2016г. /л.64
от ДП/, страници от свидетелство за основно образование издадено от **ОУ Х.Димитър“,
гр. София на М.В.Г. серия Е-03 peг. №1365-43 от 13.06.2003г. /л.65 от ДП/,
удостоверение за завършен IX клас peг. №147-6/25.02.2016г. /л.66 от ДП/, копие
на СУМПС издадено на името на М.В.Г. /л.67 от ДП/, справка за съдимост на
подсъдимата /л.108 от ДП/, писмо от **ОУ Х.Димитър“ гр.София /л.46 от
първоинстанционното дело/, грамота от **ОУ Х.Димитър“ гр.София /л.48 от
първоинстанционното дело/, копие на ученическа книжка на подсъдимата Г. от СОУ
Пето вечерно „Пеньо Пенев“ /л.51 от първоинстанционното дело/ и представената
пред въззивния съд медицинска справка № 150042/11.04.2018г. на ЦПЗ проф. Н.Ш., както и
заключенията по изготвените СГТЕ /л.97 от
ДП/ и КТПЕ /л.101 от ДП/.
Възприетите
от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията
на процесуалния закон е А.лизирал доказателствените източници, като е обосновал
съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е
кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите му са подробно обсъдени събраните по делото
доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази
връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения А.лиз, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да А.лизира
само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи
в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К.,
ІІІ Н.О/.
Във
връзка с горното въззивният съд намира за необходимо да отчете, че счита за
излишно да преповтаря подробните и коректни доказателствени разсъждения на
районния съд досежно неистинността на инкриминирА.та диплома за средно
образование серия Д-01 №224721, peг. № 2122-15/16.07.2005г. на името на М.В.Г.,
доколкото, както се посочва и допълнението към въззивната жалба, въпросното
обстоятелство не се оспорва от стрА. на защитата, а и не е отричано самата
подсъдима още от началото на наказателното производство.
Защитата
обаче, оспорва фактическият извод на контролирания съдебен състав, че подсъдимата
е заверила за вярност с оригинала преписа от инкриминирА.та диплома, за да го
представи пред свидетелката Б. и е държала в себе си и оригинала на дипломата,
за да може свидетелката Б. да го свери с преписа, а подписвайки се на заверката
подсъдимата е удостоверила, че е сверила с оригинала преписа - че е проверила
отговаря ли на съдържанието на въпросния оригинал на дипломата. Въззивният
състав не приема за основателно възражението на защитата, както и твърдението,
че свидетелката Б. не е описала такава фактическа обстановка. Извършената от
настоящата инстанция проверка на свидетелските показания на Б.Б., дадени в хода
на ДП /л.91 от ДП/ и ползвани при постановяване на първоинстанционната присъда
на основание чл.372, ал.3 НПК, със съгласието на подсъдимата и нейния защитник
свидетелката да не бъде разпитвА., показва, че изводът на районния съд е
правилен и съответства изцяло на заявеното от свидетелката. В хода на нейния
разпит тя недвусмислено е заявила, че макар и да не си спомня конкретния
случай, е сравнила копието с оригинала и след това подсъдимата, пред нея го е
заверила, като е изписала „Вярно с оригинала“ и е положила подписа си. Съдът
няма основания да се съмнява в изложеното от свидетелката, за която липсват,
каквито и да било съмнения за заинтересованост. Липсата на спомен за конкретния
случай е обяснима, предвид високото натоварване и еднообразността на нейната
работа, което не разколебава показанията на Б., доколкото тя свидетелства
именно въз основа на еднообразния си подход към всеки отделен гражданин.
Настоящият съд не намира основания да приеме, че тъкмо в инкриминирания случай Б.
не е свършила работата си и не е сравнила документите, както твърди защитата,
особено при положение, че копието е заверено като „вярно с оригинала“ не от
служителката на ОПП СДВР, а от самата подсъдима и от тази гледна точка
свидетелката няма основания да предпазва себе от допуснат пропуск. Настоящият
съд, подобно на първата инстанция, даде вяра на показанията на въпросната
свидетелка и прие за правилни и обосновани, базираните на тях фактически изводи
от мотивите към обжалвА.та присъда.
Настоящият съдебен
състав намира за обективно и логично съдържащото се в мотивите към присъдата
доказателствено изследване на дадените от подсъдимата обяснения. Въззивната
инстанция дава само отчасти вяра на изложеното посредством обясненията, но ги
приема в остА.лата им част за защитна версия, която се опровергава от остА.лите
доказателства, събрани по делото. В тези обяснения прозира двояката им правна
природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова,
чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока,
достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите правила
относно гласните доказателствени средства и при съблюдаване на дефинитивните
правила за оценка на доказателствата. Въззивната инстанция не ги приема за
достоверни в частта им, в която Г. твърди, че е представила неистинския
документ несъзнателно, тъй като смятала, че това било копие на истинската ѝ диплома за основно образование, както
и че не е погледнала и прочела копието, когато го е заверила. Макар и да се
касае за копия с еднакъв размер А4, на заверения от подсъдимата лист с едър шрифт
е изписан надпис „Диплома за средно образование“. Освен това, показанията на
св. Б. по категоричен начин опровергават твърденията на подсъдимата, че не е
носела оригинал, с който копието да бъде сравнено. Единствено обстоятелството,
че за получаване СУМПС, на Г. е била достатъчна и диплома за основно
образование не ми могло обоснове извод, че тя по погрешка е представила
инкриминирания документ, за който иначе знаела, че е неистински. Въпросното
обстоятелство е коректно отчетено от районния съд в правните му изводи и в
крайна сметка е оказало съществено влияние не дадената с обжалвА.та присъда
правна квалификация на деянието на Г.. Нейната версия обаче, се опровергава
несамо от показанията на св. Б., но и противоречи на здравата житейска логика,
доколкото заверявайки копието, подсъдимата е следвало да забележи какъв точно
документ представя и подписва, още повече предвид обстоятелството, че по нейни
думи на неистинските копия, с които разполагала им личало, че са фалшиви. В тази
връзка, правилата на справедливия процес по отношение на всяка от страните при
обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не
само не изключват, но и предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и
натрупания социален опит /р. № 431 от 16.06.2003 г. по н. д. № 206/2003 г., II
н.о. на ВКС/. Според настоящият състав многократно отчетения от защитата факт,
че подсъдимата е психически здрава по никакъв начин не потвърждава
коментираните нейни твърдения, доколкото причините, поради които тя е решила да
представи именно инкриминирания документ, а не истинската си диплома, биха
могли да бъдат най-разнообразни, а изясняването им е неотносимо към предмета на
доказване по настоящото дело. Също така, не би могло да се приеме и че
въпросното копие е попаднало случайно в наръча от документи, тъй като видно
материалите по делото, това е единственото копие на диплома представено от
подсъдимата. При наличната по делото доказателствена съвкупност и фактите
изхождащи от нея, въззивният съд счита, че твърденията на подсъдимата, че не е
знаела, че представя тъмно инкриминирания документ, не следва да бъдат
кредитирани.
Относими
към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото са и приобщените писмени доказателства, които съответстват
изцяло на свидетелските показания и служат за тяхна доказателствена проверка,
като по този начин се затвърждават изводите на СРС досежно стеклите се събития
и неистинността на инкриминирА.та диплома за средно образование. Наличната по
делото справка за съдимост пък, обосновава констатацията относно съдебно минало
на подсъдимата.
Солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и
на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивната инстанция намира от правна стрА.
следното:
Подсъдимата
М.В.Г. е осъществила от обективна и субективна стрА. състава
на престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.4, т.2 вр. ал.2, вр. ал.1 НК.
От
обективна стрА.,
на 18.11.2015 г. в гр.София, в сградата на ОПП СДВР, на гише № 27, подсъдимата Г.
съзнателно се ползвала пред Б.С.Б.- системен оператор в ОПП СДВР от неистински
официален документ - Диплома за завършено средно образование серия Д-01
№224721, peг. № 2122- 15/16.07.2005г. на името на М.В.Г., на която е придаден
вид, че е издадена по установения ред и форма от Директора на 1** СОУ „*******“,
гр.София, като предмет на деянието е документ за завършено образование и от М.Г.,
за самото съставяне на документа, не може да се търси наказателна отговорност.
Съставът
на чл.308, ал.2 НК /подправка на официален документ/ предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до 8 /осем/ години за лице, което състави неистински
официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да
бъде използван, когато предмет на деянието са удостоверителни документи, след
които изрично са посочени и тези за завършено образование. Касае се за особен
вид официални документи, при които длъжностното лице следва да отрази
обстоятелства, стоящи извън неговото изявление /официални удостоверителни
документи/.
От
своя стрА. нормата на чл.316 НК е субсидиарен състав спрямо по-горепосочения,
който преследва съзнателното ползване на такъв неистински или преправен
официален документ. По делото не са събрани каквито и да е доказателства
преправеният документ да е бил съставен от подсъдимата Г., т.е същата да е
извършила престъплението по чл.308, ал.2, вр. ал.1 НК и в този смисъл няма
основания за прилагане на този законов текст, който изключва приложението на
субсидиарната норма на чл.316 НК.
В
настоящия случай безспорно инкриминирА.та от обвинението Диплома за завършено средно
образование серия Д-01 №224721, peг. № 2122- 15/16.07.2005г. на името на М.В.Г. е неистински документ, който отговаря на
характеристиките, заложени в чл.93, т.5 НК, за да се счете, че е официален
/документ, издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата
му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция/. Дипломата
е неистински документ, тъй като ѝ е придаден вид, че е издадена по установения ред и
форма от Директора на 1** СОУ „*******“, без това действително да е така. Налице е и последният съставомерен елемент на
обективната стрА. на престъпния състав по чл.316, вр. чл. 308, ал.1 от НК, а
именно ползването на документа - съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване на изпълнителното деяние по чл. 316 НК в ППВС № 3/1982г. т. 9, „
…ползване ще е налице с представянето на документа пред съответното длъжностно
лице в държавен или обществен орган или пред частно лице“, за да докаже, че
съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение
или някое правно задължение.
В
конкретния случай дипломата за завършено средно образование серия Д-01 №224721, peг. № 2122-
15/16.07.2005г. е била ползвА. от
подсъдимата Г. - в ОПП СДВР е представено нейно копие, именно да докаже, че подсъдимата
е завършила образование, с което покрива изискванията за получаване на СУМПС,
доколкото удостоверяването на завършено средно образование неминуемо доказва и
че лицето е завършило минимално изискуемото по ЗДвП основно такова. На последно
място, за съставянето на преправения официален документ от подсъдимата Г. не може да се търси наказателна отговорност.
Настоящият съдебен състав се
съгласява изцяло и с изводите на първата инстанция, че настоящият случай е
маловажен по смисъла на чл.93, т.9 НК. Маловажен е този случай при който
извършеното престъпление, с оглед липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици, или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на
престъпление от този вид. По настоящото дело се установява, че към датата на
деянието подсъдимата, макар да е представила неистинска диплома за средно
образование, за да получи СУМПС, е покривала изискванията на ЗДвП, тъй като е
имала истинска диплома за основно образование и от тази гледна точка
използването на инкриминирания неистински документ не довело до получаване на
СУМПС от лице, което не покрива законовите изисквания за това. Действително
поради посоченото обстоятелство деянието разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичните случаи на деяния по чл. 308, ал. 2 НК. Възраженията
на прокуратурата в противоположна насока, изложени в протеста, не се споделят
от настоящия съдебен състав.
Във връзка с горното, въззивната инстанция
намира за необходимо да отчете, че счита за неоснователни доводите на защитата
за приложимост на чл.9, ал.2 НК и за липса на обществена опасност на деянието,
осъществено от подсъдимата. В разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК законодателят е
предвидил, че макар и дадено деяние да осъществява от формална стрА. признаците
на престъпление, ако неговата обществена опасност е явно незначителна, то
същото не е престъпно и не следва да бъде преследвано със способите на НК и
НПК. Обществената опасност е иманентен белег на понятието престъпление и се
отнася до това доколко дадено деяние застрашава обществените отношения до
такава степен, че да бъде преследвано със средствата на наказателната репресия.
В процесния случай на подсъдимата е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по глава девета от особената част на НК. С оглед приетото от
Върховната инстанция задължително тълкуване на наказателния закон тези
посегателства накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват
обществено правната функция, която се възлага на документа, затрудняват
дейността на държавните и обществените органи и организации, създават
усложнения в отношенията между организациите и гражданите /Тълкувателно
постановление № 3 от 1982 по н.д. № 12/1981 г. пленум на ВС/. Безспорно всяко
представяне на неистински документ подрива удостоверителната функция на
документа. В процесния случай действително подсъдимата е следвало да представи
документ за завършено образование единствено с оглед спазването на изискването
на чл.151 от ЗДвП. ЦитирА.та разпоредба предвижда завишени изисквания за
придобиване на свидетелство за правоуправление на МПС с оглед техническата
сложност, която представлява съблюдаването на правилата за движение при
управление на едно превозно средство. В тази връзка законодателят е предвидил
изисквания за минимална възраст - с оглед натрупване на необходим житейски опит
за правилна преценка и реагиране в ситуация, участие в обучение - за
придобиване на умения по боравене с превозното средство и успешно полагане на
изпит за водач на МПС от съответната категория, за да може компетентен орган да
прецени доколко съответният водач е усвоил уменията да борави с МПС и да
управлява същото в градска и извънградска среда без да създава опасност за остА.лите
участници в движението. Поставеното изискване за образователен ценз е заложено
с оглед грамотността на водача, т.е. пропуски в уменията по четене може да
забавят реакциите на водача и по този начин да съставляват предпоставка за
настъпване на пътнотранспортно произшествие. Уместно защитата отчита, че
подсъдимата е покривала изискванията на ЗДвП, тъй като е имала истинска диплома
за основно образование и от тази гледна точка използването на инкриминирания
неистински документ не е засегнало във висока степен защитаваните от закона
обществени отношения. Въпросното обстоятелство обаче, според настоящата
инстанция обуславя извод единствено за маловажност на случая, но не и за
малозначителност на инкриминираното деяние. В тази връзка следва да се отчете,
че се касае за формално престъпление, при което закона не изисква да е настъпил
конкретен резултат. Освен това, в случая е използван не какъв да е неистински
официален документ, а такъв за завършено образование, което обстоятелство е
предвидено в закона, като квалифициращо такова, т.е. касае се за маловажен
случай, но на квалифициран състав на престъпление, който, според въззивните
съдии, не разкрива незначителна степен на обществена опасност. Не следва да се
пренебрегва и обстоятелството, че подсъдимата несамо е представила копие на
документа на служителка на ОПП СДВР, но го е и заверила и за вярност с
оригинала, макар да е знаела, че документът е неистински.
От субективна стрА.
престъплението е извършено виновно при условията на пряк умисъл - Г. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала настъпването им /чл.11, ал.2, пр.1 НК/. Тя
е наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността ѝ да носи
наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение нейната вменяемост, въпреки
липсата на експертиза за тези обстоятелства.
Въззивният съд не
споделя доводите на защита за приложение на чл.14 и чл.15 НК. Предвид
съвпадението на изводите на двете съдебни инстанции относно частичното
некредитиране на обясненията на подсъдимата, в случая не са налице предпоставки
за приложението на чл.14 НК. По вече изложени съображения, твърденията на Г.,
че не е знаела кой точно документ представя, че го е заверила без да го
погледне и че не е представяла оригинал за сверяване от служителката на ОПП
СДВР, следва да се приемат за опровергА. нейна защитна версия, която не отразява
достоверни факти. Категорично към настоящият случай не намира приложение и
нормата на чл.15 НК, доколкото Г. е знаела, че притежава и представя копие на
неистински документ - тя несамо е била длъжна и е могла, но и действително е
предвиждала и искала настъпването на общественоопасните последици, който извод
съдът направи преценявайки доказателствата по делото и фактическата обстановка,
изводима от тях.
По изложените съображения, правилно
и в съответствие с разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, подсъдимата М.Г. е била
призната за виновна за извършеното от нея престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.4, т.2 вр. ал.2, вр. ал.1 НК.
При определяне на наказанието първоинстанционният
съд правилно е приложил разпоредбата на чл.78а, ал.1 НК и е освободил Г. от
наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление. За това
престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години,
като деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, от него няма
настъпили съставомерни имуществени вреди, а подсъдимата не е осъждА. и не е
освобождавА. от наказателна отговорност.
Санкционната норма на чл.78а НК
предвижда административно наказание глоба от 1000 лв. до 5000 лв. Според
въззивната инстанция, определеното от СРС наказание „глоба“ в минималния размер
от 1000 лева, се явява справедливо. Уместно районният съд е преценил ниската
лична обществена опасност на подсъдимата, добрите характеристични данни за нея
и данните за влошеното ѝ здравословно състояние. Според настоящият съд наказанието „глоба“ в
размер на 1000 лева в пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно
и предупредително върху подсъдимата Г., като наред с това ще се въздейства
възпитателно и предупредително и спрямо остА.лите членове на обществото. В
същото време, ще се даде възможност на Г. да се поправи и превъзпита, без да
бъде демотивирА. от едно ненужно тежко наказание.
Предвид
изхода на делото, районният съд законосъобразно, на основание чл.189, ал.3 НПК,
е поставил в тежест на подсъдимата направените в хода на производството
разноски.
Въз основа
на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалвА.та и протестирА.
присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Изложените във въззивния протест, въззивната жалба и допълнението към нея
твърдения в обратна насока са неоснователни. Присъдата е постановена при
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и
напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на
основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивните протест и жалба - да бъдат
оставени без уважение, като неоснователни.
Мотивиран от горното и на
основание чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда
от 11.10.2017 г., постановена по НОХД № 4167/2017г. по описа на СРС,
НО, 109 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.