№ 382
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.
Мила П. Л.а
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Аделина И. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100602666 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
На 28.11.2023г., СРС 2-ри състав е постановил по НОХД № 15049/20г.
присъда, с която е признал подс.Б. Х. Ш. за виновен в това, че на 23.01.2020г.
около 16.00ч. в гр.София при управление на МПС – т. а.марка „Ситроен“,
модел „Джъмпер, с рег.№ Р **** ВХ, по пътно платно на АМ Хемус с посока
на движение от гр.София към с. Яна, в района на около 75 метра след 2-ри
километър нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
ЗДвП, както следва: чл.23 ал.1 ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко“, като не е осигурил достатъчна дистанция между
управлявания от него автомобил и движещия пред него в същата лента
л.а.Хюндай Елантра с рег.№ СА **** РХ с водач В.Г.В., не възприел
плавното намаляване на скоростта на движещия се пред него автомобил,
застигнал го и го ударил, вследствие на което автомобил „Хюндай“ се
отклонил надясно, ударил се в еластичната метална ограда, разположена
вдясно на платното за движение и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на возещата се като пътник Е. М. И. – Т., изразяваща се в
счупване на горния край на лява раменна кост, реализирали критериите на
медико-биологичния признак „Трайно затруднение движенията на левия
1
горен крайник за срок повече от 30 дни“, поради което и на осн. чл.343 ал.1 б.
„Б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр. 3 вр. чл.78а ал.1 НК е освободил подс.А.Ш. от
наказателна отговорност и му е наложил наказание „Глоба“ в размер на 1000
/хиляда/ лева.
На основание чл.343г вр. чл.343 ал.1 б.„б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр.
чл.78а ал.4 НК, СРС е наложил на подс.А.Ш. и наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 година.
На основание чл.304 НПК първостепенният съд е оправдал подсъдимия
за това да е извърши деянието в хипотезата на квалифицирания състав по чл.
343 ал.3 пр.1 б.„а“ НК - да е причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице, а именно на Д. Г. Г., изразяваща се в счупване на четвърти поясен
прешлен.
На осн. чл.189 ал.3 НПК подс.А.Ш. е осъден да заплати по сметка на
СДВР направените в хода на ДП разноски за експертизи в размер на 384,30
лв, както и сума в размер на 5184,50лв. по сметка на СРС за направени в хода
на съдебното производство разходи за експертизи.
На основание чл.190 ал.1 НПК съдът е оставил за сметка на държавата
разноските, сторени за експертизи, касаещи ЧО Д. Г. в хода на съдебната фаза
и възлизащи на 2 106 /две хиляди сто и шест/ лева.
Против присъдата, в частта й относно наложеното на подсъдимия
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, е
подадена въззивна жалба и допълнение към същата от подс. Б. Ш., чрез
адв.Д.. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и несправедливост на
така наложено наказанието.В тази връзка се инвокират съображения, че
професията на подсъдимия изисква ежедневно да шофира, предвид което и
ако следва да изтърпи така наложеното му наказание, същият ще е в
невъзможност да осигурява доход на своето семейство.Наред с горното се
излагат и аргументи за наличие на множеството смекчаващи отговорността
обстоятелства, в частност се изтъква изминалият период от време от
извършване на деянието до постановяване на съдебен акт и конкретиката при
реализиране на процесното престъпление.В заключение се отправя искане за
отмяна на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 година.
Съдът приема депозираната въззивна жалба за процесулно допустима,
като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.319 ал.1 НПК и от
активно легитимирано лице с изявен правен интерес.Спазени са и
изискванията на процесуалния закон както за тяхната форма и съдържание,
така и за движението им съгл.чл. 321 НПК. Атакуваната присъда е от
категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.
С въззивната жалба и допълнение към нея не се правят искания за
събиране на доказателства, но такива се представиха в хода на въззивното
съдебно следствие.
В с.з. пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия - адв. Д.
2
поддържа процесната жалба и допълнение към нея. Изтъква, че
приложението на разп. на чл.78а ал.4 НК е единствено законова възможност,
но не и задължение за съда да наложи наказанието „Лишаване от право да
управлява МПС“, поради което и моли съда да измени процеснта присъда,
като я отмени в тази й част. В условията на алтернативност, ако въззивната
инстанция не приеме искането за основателно, то да намали така наложеното
наказание до минималния му размер.
Подсъдимият Ш., в своя лична защита, се придържа към доводите,
изложени от защитника му. Изтъква, че не би могъл да реализира трудова
дейност, ако не притежава свидетелство за управление на МПС.
Представителят на държавното обвинение намира атакуваната присъда
за правилна и законосъобразна. Излага се довод, че първият съд изчерпателно
е обсъдил всички събрани по делото доказателства и обосновано е извел
приетите за доказани факти, достигайки до извода за реализирано от
подсъдимия виновно поведение, запълващо съставомерните елементи на
процесното престъпление.Изтъква се, че в тази вр. защитата и подсъдимият
не релевират възражения. По отношение на индивидуализация на наказанието
прокурорът се солидализира с изводите на проверяваният съд, като сочи, че
действително обществената опасност на деянието е сравнително ниска, но не
така стои въпросът досежно обществената опасност на дееца, която
държавният обвинител намира за завишена и това си становище аргументира
с предходно наложени му административни наказания за допуснати
нарушения на ЗДвП. При горните доводи прокурорът отправя молба за
потвърждаване в цялост на обжалваната присъда, като приема същата за
правилна и законосъобразна.
В правото си по чл.333 ал.2 НПК подсъдимият моли съда да отмени
присъдата в частта относно наложеното административно наказание
„Лишаване от право на управление на МПС“.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция,
проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда - нейната
законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените
оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в
конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл.334 т.3 вр. чл.337
ал. 1, т. 5 НПК.
При самостоятелна цялостна служебна проверка контролиращата
инстанция, отчита, че за да постанови обжалваната присъда, СРС е провел
прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни
за реално участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната
от тях теза. Фактическата обстановка е подробно изяснена в хода на
първоинстанционното съдебно следствие.По делото са събрани в
необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни
за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда
на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни
3
фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което е
същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт.
Подсъдимият Б. Х. Ш. е български и сирийски гражданин, роден на
****г. в Реп.Сирия, ЕГН **********, с висше образование, неосъждан, рабои,
с постоянен адрес гр. Русе, ул. „****.
Подсъдимият притежавал валидно до 30.03.2025г. свидетелство за
управление на МПС с № ****, за категории „А“, „В”, „АМ”, „ТКТ“ и „С. В
периода, предхождащ инкриминираното деяние подсъдимият е имал
нееднократно издадени фишове за нарушения на ЗДвП.
Към 2020 г. бил управител на търговско дружество БИК ЕООД, като
при изпълнение на трудовите си задължения му се налагало често да шофира.
Така на 23.01.20г. в късния следобед, около 16:00ч. Ш. управлявал
товарен автомобил марка „Ситроен", модел „Джъмпер”, с per. № Р **** ВХ в
гр.София АМ „Хемус“ в дясна лента, по платно с посока от гр.София към с.
Яна.Метеорологичните условия били благоприятни, в т.ч. видимостта била
нормална, пътната настилка суха и без констатирани компрометирани
участъци с дупки и неравности.Лентата, на която подс. А.Ш. се намирал била
със широчина от 4.2 мета, като непосредствено в дясно от нея имало
аварийна лента с широчина от 3.4 мета. Пътят бил с две ленти, всяка от които
била с широчина от 4.2 метра, отделени една от друга посредством
прекъсната разделителна линия М1. В десния край на аварийната лента била
позиционирана метална еластична ограда (мантинела). В левия край на
изпреварващата (крайна дясна) лента бил изграден бордюр, преминаващ в
разделителен остров с мантинели в средната му част.
В този момент, на същата пътна лента и в същата посока,
непосредствено пред подсъдимия, се движел и св.В.В., който управлявал
л.а.Хюндай Елантра с per.№ СА **** РХ. Той бил таксиметров шофьор и
превозвал свидетелите Е. И.–Т. и Д. Г. в същата посока като тази на
подсъдимия – от гр. София към с. Яна. Свидетелката Т. се намирала на задна
дясна седалка, а св.Г. се возела на задна лява седалка в таксиметровия
автомобил.В района на инкриминираното деяния управляваният от св.В.
таксиметров автомобил се движел със скорост от около 80 км/ч.За да
достигне до желаната от двете горепосочени свидетелки дестинация, св.В.
следвало да предприеме завой по разклона за с.Долни Богров, какъвто
таксиметровият водач не сторил.По този повод свидетелките сигнализирали
на водача В., който предприел действия за плавно намаляване на скоростта, с
която се е движил до този момент, като в района около 75-тия метър след
табела „2-ри километър“ бил достигнал скорост от около 60 км/ч. ,
В този момент подсъдимият се движел със скорост от около 103 км/ч
на разстояние приблизително около 30,00- 40,00 метра след МПС-то, с което
се движели свидетелите Г., Т. и В., но в същата лента.В момента, в който св.В.
предприел действия по намаляване на скоростта подс.А.Ш. проявил
разсеяност и невнимание, поради което и не възприел горните действия.Той
4
не преценил и необходимото разстояние, на което е следвало да се движи
след автомобила на В., каквото задължение му било вменено като
правоспособен водач по силата на чл.23 ал.1 ЗДвП. В резултат на
неосигурената достатъчна безопасна дистанция А.Ш. застигнал
таксиметровия автомобил и ударил задната му централна част с предната
дясна и централна част на своето превозно средство.Точното местоположение
на реализираното ПТП било в дясната лента за движение на АМ „Хемус“, в
посока на движение от гр. София към с. Яна, по широчина - на около 2,5 м -
3,0 м вляво от ограничителната линия на скоростната лента за движение,
погледнато спрямо посоката на автомобилите.
В следствие на удара между двете МПС, лекият автомобил Хюндай
Елантра с peг.№ СА **** РХ бил отхвърлен леко нагоре и напред, отклонил
се надясно спрямо посоката си на движение. Докато автомобилът се завъртал
надясно, се ударил с предницата си в мантинела находяща се, от дясната
страна спрямо посоката му на движение покрай пътното платно и
извършвайки частични въртеливи движения, плъзгайки се с преден ляв
калник по мантинелата.В последствие се установил на около 118,30 метра, с
предницата си към гр.София, задната му част била в близост до лявата
ограничителна линия на аварийната лента, а скоростта му била погасена.
Управляваният от подсъдимия товарен автомобил след удара изминал още
известно разстояние и се установил в аварийната линия на около 200 метра с
предница в посока с.Яна.
В резултат на ПТП св.Т., намираща се на задна дясна седалка в
таксиметровия автомобил получила телесни увреждания, установени като
счупен горен край на лявата й раменна кост, пукнато третото ребро, вляво,
които наранявания реализират медико-биологичния признак „Трайно
затруднение движенията на левия горен крайник за срок повече от тридесет
дни”. Свидетелката Д.Г. също почувствала болки в поясната област, но не
били констатирани други телесни увреждания.
Пътното произшествие било възприето от св.И.Т., който предприел
действия по указване на първа помощ на лицата, намиращи се в
таксиметровия автомобил, докато през това време свидетелите Д. и З.Г.
подали сигнали по тел.112 до съответните органи на ред.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се
различава от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда.
Гореизложената фактическа обстановка се приема за установена от събраните
по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната
съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5
НПК. По делото, от първата инстанция са събрани в необходимия обем и по
съответния процесуален ред доказателствата, имащи значение за правилното
му решаване.Инкорпорираният доказателствен материал обхваща
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Д.Г., Е. Т., В.В.,
5
И.Г., М.Д.а, З.Г., А.А., Хр.Д., Д.И., Б.Г., Г.Ш., И.И., В. В., А.С., И.Ц., Кр.Л.,
Н.Й. и Ал.А. и приобщените многобройни писмени доказателства. СГС
оценява за правилен и обоснован направения от контролираната съдебна
инстанция доказателствен анализ, като е обсъдена достатъчността,
надежността и достоверността на източниците на информация. В
съответствие с разп. на чл. 305, ал. 3 НПК в мотивите към присъдата
подробно са посочени както установените обстоятелства и доказателствения
материал, въз основа на който се извеждат съответните факти, така и
правните съображения за взетото крайно решение. По мнение на въззивния
съд събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна и
еднопосочна, като от нея с пълна категоричност се установяват времето,
мястото и авторството на извършената инкриминирана деятелност.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд и също кредитира показанията на ЧО Е.Т. и Д.Г., в
чийто разкази се съдържат фактически данни за времето, механизма на
реализираното ПТП, характеристиките на пътния участък. Заявеното и от
двете свидетелки се намира в категорична корелация със данните, изводими
от показанията на свидетелите В. и И.Г.. Разказите им са житейски логични и
безпротиворечиви.Позовавайки се както на пълното съответствие между
показанията на Т. и Г. и тези на свидетелите В., Г. и Г., така и на тяхната
еднопосочност с приобщените писмени доказателства, с основание
първостепенният съд е дал вяра и е приел за правдиви и достоверни същите.
Обстоятелството, че и двете свидетелки са конституирани като страна
в процеса, респ. налице е афиширана заинтересованост от изхода на делото,
не би могло само по себе си да изключи достоверност на дадените показания.
Последните действително освен доказателствено средство, са и средство за
защита на накърнени интереси, поради което следва да бъдат анализирани с
нужната критичност, но не е и автоматично изключени. Именно поради това,
правилно СРС е направил пълна и детайлна съпоставка на показанията на Е.Т.
и Д.Г. с останалите доказателствени източници, като на тази база е изградил
верен извод, че същите се отличават с богато фактологично съдържание
относно времето, мястото и начинът на осъществяване на престъпното
деяние.
Правилно първият съд е дал вяра и на показанията на В., Г. и
Г..Последните двама свидетели са напълно странични наблюдатели на
осъществилия се инцидент, тъй като същите се намирали в друг трети
автомобил, в близост до мястото на ПТП, а св.В. управлявал таксиметровия
л.а.Тук следва да се посочи, че показанията на изброените свидетели до
висока степен се ползват с категоричност и конкретика (не само за
реализираното от подсъдимия поведение на пътя, но и за време и място) и
същите са резултат на личните им преки възприятия, поради което се
оценяват за преки доказателствени средства, ползващи се с висока степен на
доказателствена стойност.Заявеното от обсъжданите свидетели напълно
кореспондира с приетия за достоверен доказателствен материал, поради което
6
и съдът приема за правилни изводите на СРС в тази насока.
В мотивите си основният съд е отделил достатъчно внимание и е
изложил фактически коректен и прецизен доказателствен анализ на
обясненията на подсъдимия, като СГС в този му състав напълно се
солидализира с изводите му в тази насока и препраща към същите, доколкото
в тази вр. липсва наведени защитни възражения и липсва спор между
процесните страни.
Съдът, не на последно място се запозна и с приетите от първия съд
експертни заключение, които намира за компетентни и напълно отговарящи
на зададените въпроси. Фактите, изводими посредством тези заключение
корелират с гласните доказателствени средства, приети за достоверни и
относими към предмета на делото.Без да отбелязва подробности, настоящият
съд само и единствено подчертава, че именно посредством експертните
заключения се установява по категоричен и несъмнен начин механизма на
възникване на ПТП и характера на телесните увреждания на пострадалата.
В хода на проведеното от основния съд съдебно следствие са
приобщени към доказателствената съвкупност редица писмени доказателства,
предявени на процесните страни на осн. чл. 283 НПК, които СГС приема за
достоверни и правилно преценени от първата инстанция.
С оглед установените при анализа на доказателствената съвкупност
факти СРС е достигнал до верен и законосъобразен извод за реализирано от
подс.Ш. престъпно поведение, запълващо от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.„Б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр. 3 НК и
то при конкретните фактически параметри, посочена в процесния
обвинителен титул.
Съгласно горната материална норма, наказателно-отговорно е всяко
едно лице, осъществило признаците на състава. С оглед събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие гласни доказателства, съдът приема
за безспорно доказано авторството на визираното по-горе деяние а именно -
противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за
движение, като това нарушение е в пряка причинна връзка с процесното ПТП
и увреждането на св.Е.Т., на която е причинена средна телесна повреда.
От обективна страна се доказа по изискуемия съгл. чл.303 ал.2 НПК
несъмнен начин времето, мястото, конкретно обективираното от подсъдимия
поведение и настъпилия съставомерен резултат.Безспорно се установява, че
на инкриминираната дата 23.01.20г. около 16.00 при управление на т.а.
Ситроен Джъмпер с рег.№ Р **** ВХ, по пътно платно на АМ Хемус, с
посока на движение от гр.София към с.Яна, в района на около 75 метра след
2-ри километър подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно чл.23 ал.1 ЗДвП, тъй като не се е движел на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко; не е осигурил
достатъчна дистанция между управлявания от него т.а.и движещия пред него
7
в същата лента л.а.Хюндай Елантра с рег.№ СА **** РХ с водач св.В., не
възприел плавното намаляване на скоростта на този автомобил, застигнал го и
го ударил.След удара автомобилът „Хюндай“ се отклонил надясно, ударил се
в еластичната метална ограда, разположена вдясно на платното за движение.
По този начин подсъдимият, по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на св.Е.Т., изразяваща се в счупване на горния край на лява раменна
кост, реализирали критериите на медико-биологичния признак „Трайно
затруднение движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни“.
Настоящата инстанция споделя и правните изводи на СРС досежно
субективната съставомерност на деянието, осъществено от подсъдимият на
инкриминираните дата и място.Същият е причинил обществено-опасния
резултат виновно, при форма на вината небрежност по см. на чл.11 ал.3 пр.2
НК, като не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но според
обстоятелствата е могъл и е бил длъжен да го предвиди.
Предвид изложеното дотук, въззивният съдебен състав намира, че с
деянието си, подс.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна всички
признаци от състава на престъплението по чл.343 ал.1 б."б" пр.2 вр. чл.342
ал.1 пр.3 НК и като е направил правните си изводи в същия смисъл,
първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт.
Въпреки, че настоящата инстанция е ограничена в проверката си
спрямо процесния съдебен акт единствено до преценка правилността на
наложеното наказание, за изчерпателност на изложението следва да се отчете,
че са резонни и изводите на СРС, че подс. Ш. следва да бъде оправдан по
първоначално повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.1 б.„Б“ пр.2 вр. чл.
342 ал.1 пр.3 НК.
Що се отнася до наложените на подсъдимия административни
наказания градският съд в този му състав съобрази следното:
За да определи конкретния размер на следващите се административни
наказания, СРС е преценил за смекчаващи отговорността обстоятелства
добрите характеристични данни на подсъдимия и доброто му процесуално
поведение, а като отегчаващи е преценил причинената лека телесна повреда
на св.Г., обстоятелството, че на св.Тодровски са причинени повече от едно
увреждания, както и че са били нанесени и различни материални щети на
автомобила на св.В.. С оглед на така изложеното в мотивите на атакувания
съдебен акт относно конкретно проявената степен на обществена опасност на
деянието и неговия извършител, съдът е наложил на подс.А.Ш.
административни наказания „глоба" в размер на 1000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 1 година.
С оглед новопредставените в хода на въззивното съдебно следствие
писмени доказателства, въззивният съд намира, че в допълнение и като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете още и трудовата
заетост на подсъдимия, семейното му положение, конкретната трудова
8
заетост, извършването на която е свързано с управление на МПС и която е
основен доход за семейството на подсъдимия и източник на средства за
изплащане на банков кредит и изминалия период от време от
инкриминирания момент до настоящия момент, който период се оценява за
сравнително продължителен, преценен през призмата на ниската
фактическата и правна сложност на делото. Действително на подсъдимият са
налагани административни наказания и за други нарушения на ЗДвП, както
твърди прокурора, но тези нарушения не се преценяват за достатъчни такива
от фактическа страна за формиране на извод за нвисоката обществена
опасност на самия деец.
При горните съображения и при посочените многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въззивният съд намира, че на подсъдимият не
следва да се налага кумулативно предвиденото наказание "Лишаване от
право да управлява МПС", доколкото нормата на чл.78 ал.4 НК не е
императивна такава, предвижда единствено подобна възможност, но не и
задължение за съда.С оглед конкретиката на случая и констатирания превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, за изпълнение целите на
наказанието, не се налага подсъдимият да търпи и това наказание.
Ето защо СГС намери, че атакуваният съдебен акт - присъда на СРС,
НО, 2-ри състав от 28.11.2023г., постановена по НОХД № 15049/20г. следва
да бъде отменен в частта относно наложеното на обвиняемия
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС", като на
основание чл. 78а, ал. 4 НК на същия не следва да се налага това наказание.
Доколкото ревизията касае само и единствено санкционната част на
присъдата, то същата следва да бъде изменена в указания по-горе смисъл .
С депозираната въззивна жалба не се атакува постановената от СРС
присъда в частта й относно присъдените разноски, поради което е
безпредметно излагане на доводи в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл.337 ал.1 т.5 вр. чл.334 т.3 НПК,
СГС, ХХII- ти въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда на СРС, наказателна колегия, 2-ри състав от
28.11.2023г., постановена по НОХД № 15049/2020г. по описа на същия съд,
като я ОТМЕНЯ в частта, с която на подс. Б. Х. Ш. с ЕГН: **********, е
наложено наказание "Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство" за срок от 1 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10