РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Варна, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20223000500127 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на Гаранционен фонд – гр.София срещу решение №
15/20.01.2022 г. по т.д.№ 317/2021 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с
която е осъден да заплати на ИЛХ. ИБР. АЛ. от гр.Варна сумата от 120000
лева, претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца от смъртта на
праводателя му И.А.Х. неимуществени вреди, вследствие пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 11.07.2019 год. и реализирано от неизвестен
водач, при управление на неидентифицирано моторно превозно средство от
с.Дръндар към гр.Суворово, ведно със законната лихва от 02.10.2020 год., до
окончателното изплащане на обезщетението, на осн. чл.558, ал.5, вр. с чл.557,
ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.86 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност, с
твърдения за прекомерност на присъденото обезщетение и за неправилно
определяне на началния момент на дължимата лихва.
В подаден писмен отговор пълномощникът на ИЛХ. ИБР. АЛ. оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.
1
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявен е иск от ИЛХ. ИБР. АЛ. от гр.Варна срещу Гаранционен
фонд, гр.София, за присъждане на сумата от 120000 лева –неимуществени
вреди в резултат от смъртта на праводателя му И.А.Х. от ПТП на 11.07.2019
год., на осн. чл.558, ал.5, вр. с чл.557, ал.1 , т.1 от КЗ, вр. чл.86 от ЗЗД.
Оспорвайки иска, ответникът се позовава на недоказаност, липса на
постановена присъда, установяваща противоправно поведение и причинна
връзка; евентуално – твърди съпричиняване на резултата от пострадА.я.
Не се спори по делото, установява се от приложените писмени
доказателства, че ищецът е син на починА.я И.А.Х.. Преписката по ДП №
155/2019 год. на РУ – Девня при ОД на МВР установява, че на 11.07.2019 год.
на главен път № 2040 в посока от с.Дръндар за гр.Суворово при управление
на МПС и при нарушение на правилата за движение, неизвестен извършител
по непредпазливост е причинил смъртта на И.А.Х.. Поради неразкриване на
извършителя, производството е спряно с постановление от 17.02.2020 год.
Със заявление вх.№ 24-01-440/09.09.2020 год. ищецът е претендирал от
Гаранционен фонд заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
250000 лева, по което е постановен отказ изх.№ 24-01-440/30.09.2020 год.
Назначената първоначална комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза установява, че произшествието на 11.07.2019 год.
е настъпило около 16.30 часа при движение на велосипедиста в дясната част
от пътната лента, като движещият се съпосочно амтомобил го е застигнал в
гръб; след удара тялото се е претърколило, а велосипедът е бил отместен
вдясно Според експертизата ПТП-то е настъпило вследствие на недостатъчна
дистанция на неизвестното МПС и велосипедиста.
Същият механизъм на ПТП се установява и от повторната КСМАЕ,
според която на местопроизшествието не е имало препятствия; предвид
района, е невъзможно внезапно навлизане на велосипедиста, който не е имал
техническа възможност за реакция и да съобрази разстоянията до
приближаващите МПС и тяхната скорост.
2
Експертизите установява вида и характера на получените в резултат от
удара увреждания: в областта на главата и шията - многофрагментно
счупване на черепния покрив и основа, разкъсване на твърдите и меките
мозъчни обвивки, размачкване и разкъсване на мозъка, контузия на мозък,
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, разкъсване на предните връзки на
нивото на 6-ти, 7-ми шийни и 1- ви гръден прешлен с отзяване напред –
екстензионно; вдишана кръв, ожулване и кръвонасядане по задната
повърхност на гръдния кош; разкъсно-контузна рана в областта на десен
лакът, кръвонасядания и ожулвания в областта на лявата подмишница.
Причина за смъртта на И.Х. е несъвместима с живота тежка черепно-мозъчна
травма, получена в резултат на удар с или върху твърди, тъп предмет,
реализиран със значителна сила в областта на главата в посока отпред назад и
отляво надясно. Изхождайки от установените травматични увреждания и
механизма на реализация на уврежданията, получените увреждания са
характерни за ПТП и е налице пряка връзка между тежката травма в областта
на главата и настъпилия смъртен изход, а описаните травми отговарят да са
получени при съприкосновение с МПС с последващо падане и удар на
пострадалия на прилежащата настилка, като височината на уврежданията в
областта на гръдния кош обосновават извод, че са причинени от по-висок автомобил.
Вещите лица – въз основа на досъдебното дело установяват, че
починалият е бил с концентрация алкохол в кръвта 2.8 %, която съответства
на тежка степен на алкохолно повлияване, при която са налице тежки
нарушения в координацията на движенията, адекватната преценка на
собствените постъпки, околната действителност и води до силно занижаване
на реакциите на организма.
Показанията на свидетелката Ш.А.А.- майка на ищеца, преценени с
оглед чл.172 ГПК установяват връзката му починалия, с когото са си
помагали. Ищецът изпаднал в шок след като разбрал за смъртта на баща си и
дълго време не е могъл да я приеме; първоначално се затворил в себе си; и
към настоящия момент не е преживял загубата и го споменава често.
Въз основа на горната установеност, съдът приема следното:
Доколкото по предявения иск с правно основание, чл.557, ал.1 т.1 КЗ
eлементите от фактическия състав на деликта не са установени с влязла в сила
присъда, същите следва да бъдат установени в хода на настоящото
3
производство.
Заключението на САТЕ и писмените доказателства установяват, че
произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, като
велосипедистът е заемал дясната част от пътната лента и е бил застигнат в
гръб от неидентифицирано МПС, а ПТП е настъпило вследствие на
недостатъчна дистанция на неизвестното МПС, което се е движело с висока
скорост. С оглед на това, следва извод, че презумпцията за виновно
поведение по смисъла на чл.45, ал.2 ЗЗД, не е оборена.
Съдът приема, че е налице основание за ангажиране на отговорността
на Гаранционния фонд за обезщетяване на вреди. Установена е причинната
връзка между смъртния резултат и настъпилото ПТП, поради което за ищеца -
син на пострадал при ПТП, причинено от неидентифицирано МПС е
приложим чл.557, ал.1 КЗ и той е легитимиран да предяви иска.
За определяне размера на вредите, следва да бъде преценено твърдяното
от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия с оглед
установената концентрация на алкохол в кръвта му 2.8 промила.
Заключенията на назначените експертизи установяват, че
велосипедистът е бил застигнат от движещо се с висока скорост МПС. Фактът
на употреба на алкохол и управление на превозно средство, макар и
противоправен, не обосновава съпричиняване, нито вменява на велосипедиста
задължение да следи скоростта и поведението на пътя на идващите след него
превозни средства. Обратното, водачът на неидентифицираното МПС е бил
длъжен да възприеме движещия се пред него велосипедист, който е
разполагал със светлоотразител под задната гума, да намали скоростта и да
предприеме съответна маневра или да спре, за да избегне съприкосновението
с него. Липсват доказателства пострадалият да е предприел действия, с които
да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което
твърдението за съпричиняване е недоказано.
С оглед вида и характера на претърпените от ищеца неимуществени
вреди и по справедливост, съобразно чл.52 ЗЗД и при съобразяване с
обществено-икономическите условия в страната към момента на проявление
на вредите, съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се компенсират със сумата от 120000 лева. Законната лихва върху
присъденото обезщетение следва да се присъди с изтичането на 15 работни
4
дни от предявяване на претенцията, доколкото няма спор, че със същата са
представени всички налични доказателства.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като при условията
на чл.38, ал.1,т.2 от ЗА Гаранционен фонд – София бъде осъден да заплати на
адв.В.Н. сумата от 930 лв., съобразно представения списък. По изложените
съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/20.01.2022 г. по т.д.№ 317/2021 г. на
Окръжен съд – Варна в обжалваната му част, с която Гаранционен фонд,
гр.София е осъден да заплати на ИЛХ. ИБР. АЛ. от гр.Варна сумата от 120000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
И.А.Х., настъпила при ПТП на 11.07.2019 г.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет.4,
да заплати на адв. В.Н., САК, сл. адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2
сумата от 930 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38 ЗА и чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5