Решение по дело №42848/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1275
Дата: 28 януари 2023 г.
Съдия: Диана Кирилова Ангелова
Дело: 20211110142848
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1275
гр. София, 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110142848 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ТС, представлявано от ,,,,,,
със седалище и адрес на управление: гр. С против Ж. Г. И. с ЕГН **********, с адрес - град
С
Ищцовото дружество твърди, че ответникът, като собственик на топлоснабдения имот
е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди. Твърди се, че ответникът е използвал
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване за домакинството си.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
ТС и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Твърди се, че за ответника и в процесния период са действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение № ОУ-ОО 1/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., както и
Общите условия за продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в
гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „М” в сила от
10.07.2016 г.
Сочи се, че ответникът, съгласно извлечение от сметки за абонат - Аб. №: ........
използвал доставяната от дружеството - ищеца топлинна енергия през процесния период и
не е погасил задължението си за топлоснабдения имот.
Сочи се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово с фирма „Н“ ЕАД и се твърди, че
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
1
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Твърди се, че на 10.12.2020 година ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх. №23072756 срещу Ж. Г. И., с ЕГН:**********
за сумата от 1941.23 лв., от които 1652.99 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 10.12.2020 г. до изплащане на вземането, и 264.78 лева - мораторна лихва
за забава от 15.09.2018 г. до 01.12.2020г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 19.32 лева - главница за периода от 1.11.2017 г. до 30.04.2019 г. и
4.14 лева - мораторна лихва за периода от 31.12.2017 г. до 01.12.2020 г.
Твърди се, че въз основа на депозираното заявление е било образувано ч.гр. дело №
61851/2020 година по описа на Софийски районен съд, по което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като след депозирано възражение от
длъжника съдът е бил дал указания на заявителя относно правото му на иск.
При горното се иска от съда да се постанови решение, с което да се признае за
установено в правоотношенията между ТС, представлявано от ,,,,,, със седалище и адрес на
управление: гр. С и Ж. Г. И. с ЕГН **********, с адрес - град С че съществува вземане на
ТС, представлявано от ,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. С и Ж. Г. И. с ЕГН
**********, живуща в гр. София, п.к. 1324, обл. София, общ. Люлин, ж.к. „Люлин“, бл. 908,
вх. В, ет.2, ап.50 дължи на ТС, представлявано от ,,,,,, със седалище и адрес на управление:
гр.С сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 11.1.2021 година, издадена по ч.гр.дело № 61851/2020 година по описа на
Софийски районен съд, а именно: сумата от общо 1941,23 лв., от които 1652.99 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
1.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 10.12.2020 г. до изплащане на
вземането, и 264.78 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 01.12.2020г., както и
суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 19.32 лева - главница за
периода от 1.11.2017 г. до 30.04.2019 г. и 4.14 лева - мораторна лихва за периода от
31.12.2017 г. до 01.12.2020 г.
Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца за заповедното и
исковото производство.
В указания на ответника срок не е депозиран отговор на исковата молба.
По делото е допуснато до участие и конституирано трето лице – помагач на страната
на ищеца – „Н И“ ООД.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се е явил надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции, сочи
доказателства и претендира присъждане на разноски, за което не е представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
За ответника, редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и съответно
не е изразил становище по основателността и допустимостта на иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК от една страна и от друга
страна с оглед искането и наличието на предпоставки за произнасянето на неприсъствено
решение по спора по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК съдът е мотивиран да приеме следното
от фактическа и правна страна:
Установява се, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот на основание
настанителна заповед от Столична община – район „Люлин“, за който при ищеца се води
партида с абонатен № ........, инсталация № 158897. В този смисъл е безспорно, че същият
има качеството на клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ал. 1 на Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
2
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Така има качеството на клиенти по смисъла на § 1
т.2а. (изм., ДВ бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г./
В процесния период са били в сила и се е извършвала продажба на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие при публично известни Общи условия -
Общите условия за продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в
гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
“Дневник” на 14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; и Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24 часа” и в-к „19 минути” в сила от
14.03.2014 г. Доказва се, че в процесния период за наследника – ответник са действали
Общите условия за продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в
гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „М” в сила от
10.07.2016 г.
Видно е, че съгласно предвиденото в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата
дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. За ответника този срок е 45- дневен
от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача. Доказва се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД дължи и начислената законна лихва за забава върху дължимите суми.
Доказва се, че в топлоснабдения имот е използвана доставяната от ищеца ТЕ за
процесния имот в периода сочен от ищеца, като ответникът не е платил тези суми.
Ответникът, видно от приетото като писмено доказателство извлечение от сметки за
процесния период и имот е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си.
Доказва се, че сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот
има избрана фирма – третото лице – помагач на ищеца „Н И“ ООД - за предоставяне на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
До приключване на съдебното дирене не се установи ответникът да е заплатил
процесните суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за процесния
период.
При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна,
че предявените обективно съединени установителни искове са основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния периода, както и дължима сума за реално потребена енергия отразена в
Общи фактури - с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон във връзка с чл.155, ал.1, т.2 от
Закона за енергетиката във връзка с чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава – с правна квалификация чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – с правна квалификация
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
3
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение – с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
Предвид разпоредбата на чл.239 от ГПК като съобрази, че съдебните книжа са връчени
на ответника, че същия не е подал отговор на исковата молба, сторено е искане от страна на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като от събраните доказателства съдът
приема и иска за вероятно основателен, настоящият съдебен състав не е длъжен да
произнася мотиви по същество. Въпреки това, за пълнота на изложението съдът следва да
посочи, че ищецът в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК
установи основателността на претенцията си, което не беше оборено от призования да брани
правата си – ответник.
По разноските
С оглед изхода на производството ответницата следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сторените от последния разноски.
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и по смисъла на т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 година, постановено по тълк.дело № 4/2013 година на
ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски в исковото и
заповедното производство с настоящето решение.
Доказва се, че ищецът е сторил разноски в размер на общо 216,12 лева – разноски за
заплатена държавна такса пред заповедния и исковия съд, и и му се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК – за двете
производства.
Съдът определя размера на дължимото се юрисконсултско възнаграждение, като
отчита и приема, че определения размер отговаря на положения труд, отделено време за
подготовка на делото и неговата фактическа и правна сложност. Отговорността за разноски
е обективна, и според някоя автори в доктрината представлява продължение на принципа на
чл.45 от Закона за задълженията и договорите.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон във връзка с чл.155, ал.1, т.2 от
Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.79, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и на
основание чл.81 от ГПК и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено в правоотношенията между ТС, представляван от ........,
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление - град С и Ж. Г. И. с ЕГН
**********, с адрес – град С, че съществува вземане на ТС и Ж. Г. И. с ЕГН **********, с
адрес – град С дължи на ТС, представляван от ........ изпълнителен директор, със седалище и
адрес на управление - град С сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.1.2021 година, издадена по ч.гр.дело №
61851/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от общо 1941,23
лв., от които 1652.99 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 1.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
10.12.2020 г. до изплащане на вземането, и 264.78 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 01.12.2020г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в
размер на 19.32 лева - главница за периода от 1.11.2017 г. до 30.04.2019 г. и 4.14 лева -
мораторна лихва за периода от 31.12.2017 г. до 01.12.2020 г.
4

ОСЪЖДА Ж. Г. И. с ЕГН **********, с адрес – град С да заплати на ТС,
представляван от ........, изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление - град С
сумата от общо 216,12 лева – разноски за заплатена държавна такса по ч.гр.дело №
61851/2020 година по описа на Софийски районен съд и по гр.дело № 42848/2021 година по
описа на Софийски районен съд и сумата от 150,00 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 150,00 лева по ч.гр.дело № 61851/2020
година по описа на Софийски районен съд и по гр.дело № 42848/2021 година по описа на
Софийски районен съд.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „Н И“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като подлежи на отмяна
по реда на чл.240 от ГПК – в едномесечен срок от връчването му на ответника.
След влизане в сила на решението - препис да се приложи по ч.гр.дело № 61851/2020
година по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5