РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Перник , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500629 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена
ОТ: „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, чрез адв.Н. Ш.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 955 от 20.07.2020 г. постановено по гр. дело № 4271 / 2019
г. по описа на Районен съд – Перник, което се обжалва частично в частта с която, съдът е
отхвърлил като неоснователна исковата претенция за разликата от 89,97 лева до предявения
размер от 158,23 лева, представляваща потребени далекосъобщителни услуги (извън
стойността на абонаментния план) за отчетен период от 05.12.2016 г. до 04.03.2017 г. по
договор за мобилни услуги за номер ***, както в и частта, в която съдът е отхвърлил като
неоснователна исковата претенция за разликата от 41,97 лева до предявения размер от 43,78
лева, представляваща потребени далекосъобщителни услуги (извън стойността на
абонаментния план) за отчетен период от 05.12.2016 г. до 04.03.2017 г. по договор за
мобилни услуги за номер ***.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва частично в отхвърлителната
част, като неправилно, необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото
доказателства.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че е неправилен извода на съда, че
1
по делото не са представени доказателства за потребени далекосъобщителни услуги.
Представени били фактури № ***г. и № *** г., в които надлежно били посочени вида на
потребените услуги, техния размер и цена. Обосновава се, че предвид стойността на тази
претенция спрямо общо заявените, необосновано било назначаването на съдебно-техническа
експертиза, която да установи безспорно потреблението на услугите. Въпреки това по
делото била изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която била установила редовно
водено счетоводство у дружеството, чийто записвания, съгласно чл. 182 ГПК, могат да
послужат за доказателство. Претендират се разноски съобразно представен списък.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е депозирала отговор, чрез назначения й особен представител, в който е посочила, че
жалбата е неоснователна, като моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез пълномощника си, с писмена молба –
изразява становище, че подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде
отменено първоинстанционното решение по подробно изложени във въззивната жалба
доводи.
Въззиваемата страна, чрез особения си представител моли да бъде оставена жалбата
без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба
Моли да му бъде изплатено възнаграждение за представителство, в качеството му на
особен представител пред въззивна инстанция.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че от приетите като писмени
доказателства договори се установява, че между страните е налице облигационно
правоотношение, по което приема, че цената за абонаментния план се дължи независимо от
обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и, интернет
и други, тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на
абонаментния план. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите при определени
цени, за които е сключен индивидуален договор и се предплаща от потребителя ежемесечно
в размер съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
По делото не са били представени доказателства за потребени далекосъобщителни
услуги (извън стойността на абонаментния план), отнасящ се за номера *** и ***. Предвид
изложеното претенцията за заплащане на тяхната стойност не следва да се уважава. В
допълнение следва да се отбележи, че едностранните счетоводни записвания не
представляват доказателство за потребени мобилни услуги и техните стойности. По тези
съображение, районния съд е приел, че претенциите за договори по мобилни номера *** и
*** са частично основателни до размерите 89,97 лева и 41,97 лева, като разликата до
предявените размери следва да се отхвърлят.
Приел е, че искът е допустим, тъй като за процесните суми е водено заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1286/2019г. по описа на Пернишкия
районен съд, относно вземането, предмет на исковото производство. Заповедта за
изпълнение не е връчена лично на длъжника, като искът е предявен в преклузивния срок по
чл. 415, ал. 4 от ГПК.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
2
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 1772/2019г. по описа на Районен съд Перник. Тъй като заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на осн. чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК съдът е
дал указания до кредитора да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК
е бил подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални
предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните
процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е
произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Основните доводи в жалбата са, че неправилно Районен съд Перник бил
интерпретирал доказателствата по делото, като бил приел, че не е доказано, действителното
потребление на таксуваните мобилни услуги. Според въззивника от приетите по делото
фактури с № ***г. и № ***г., в които надлежно били посочени вида на потребените услуги,
техния размер и цена се доказвало именно това обстоятелство, че е налице потребление и то
е на претендираната стойност. По делото било установено, че счетоводните книги на
дружеството са редовно водени, поради което и записванията, съгласно чл. 182 ГПК, могат
да послужат за доказателство за спорните факти.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на ***г. между
страните по делото е сключен договор за мобилни услуги с мобилен фиксиран номер ***
съгласно, който месечната такса е в размер на 19.90лв., и за мобилен фиксиран номер ***
съгласно, който месечната такса е в размер на 19.99 лв. По тези договори са издадена
фактура № *** г. и фактура № ***г., които включват освен заплащане на абонаментна такса
и такса за използвани услуги.
Обжалваната част на решението, касае предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД за реално изпълнение на поетото от ответника задължение да заплати уговореното
възнаграждение за предоставените му услуги, чрез включване в обществената клетъчна
далекосъобщителна мрежа, поддържана от ищеца, по договори от *** г.
Всеки един от двата процесни договора за мобилни услуги, сключен между страните
в настоящото производство, по своята правна природа представлява ненаименован,
консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, по силата на който в момента
на сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни
задължения. Правното действие на сключения ненаименован договор попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е
възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него
занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните)
търговски сделки. Всеки един от двата договора е сключен при предварително установени
от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел.
3
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало действително материално
договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилните
услуги, посочени в Раздел ІІ от Общите условия срещу изпълнение на насрещната
престация от страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение за месечни
абонаментни такси и предоставени услуги. Страните са уговорили в чл. 23 от “Цени и
такси” от Общите условия, че задължението за плащане на уговореното възнаграждение
възниква след получаване на процесните мобилни услуги от абоната.
Следователно, операторът трябва да престира пръв, като не може да претендира
възнаграждение, преди потребителят да е получил мобилните услуги. Обстоятелството, че
операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в качествено и времево
отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в
правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Представените данъчни фактури, като
частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства,
не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да се установят твърдените от
ищеца обстоятелства, същото е относимо и по отношение на счетоводните записвания,
които са счетоводни операция последващи издаването на фактурите.
По така изложените съображения ищецът, чиято е доказателствената тежест за
установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на доказване,
че е доставил услугата, заплащането на чиято стойност претендира в производството по
делото, поради което установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ за сумата от 68.26, представляваща
потребени далекосъобщителни услуги за отчетен период от 05.12.2016 г. до 04.03.2017 г. по
договор за мобилни услуги за номер ***, както и за сумата от 1.81 лева, представляваща
потребени далекосъобщителни услуги за отчетен период от 05.12.2016 г. до 04.03.2017 г. по
договор за мобилни услуги за номер *** се явяват недоказани.
Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния
обжалваното решение в отхвърлителната му участ, следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на въззивника не се дължат разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК възнаграждението на особения
представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото,
като се заплаща от ищцовата страна. Съобразно задължителните указания, дадени в т. 6 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, постановено по тълк. д. № 6/2012 г.,
при определяне на това възнаграждение съдът следва да се съобразява с указаното в чл. 36,
ал. 1 от Закона за адвокатурата, препращащ към Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Посоченият извод се обосновава с
обстоятелството, че особеният представител винаги е адвокат, а и възнаграждението му се
поема от ищеца, а не се финансира от държавата. Освен това с оглед реда за присъждането
му последното следва да бъде разграничавано и от отговорността за разноски съобразно
правния резултат по спора, която се реализира при предпоставките на чл. 78 от ГПК. В тази
връзка изрично е разяснено, че процесуалното представителство, осъществявано от
назначения особен представител, е винаги възмездно, като на същия задължително се дължи
възнаграждение независимо от изхода на делото. Едва след като то бъде заплатено от
ищеца, като задължено лице по закон, е налице възможност заплащането му да бъде
възмездено като разноски съобразно изхода на делото по чл. 78 от ГПК.
4
В съдебно заседание не е разпоредено изплащането на особения представител
определеното възнаграждение в размер на 150.00 лв., тъй като не са представени
доказателства, че депозита е внесен. Същите са представени преди постановяване на
настоящото решение с молба вх. № 492/03.02.2021г., поради което и с оглед приключването
на производството в настоящата инстанция следва да бъде изплатено възнаграждението на
особения представител на ответника адв. Я. С. в размер на 150.00 лв. от депозитната сметка
на Окръжен съд Перник.
-во
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 955 от 20.07.2020г. по гр.д. № 4271 / 2019г. по
описа на Районен съд – Перник.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от депозитната сметка на съда на назначения по делото особен
представител на разноски на ищеца - адвокат Я. С. от АК П., възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция сумата в размер от 150.00 лв., /
сто и петдесет лева/, като бъде издаден разходен касов ордер и се приспаднат всички
дължими се осигурителни вноски, включително и тези за сметка на работодател..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5