РЕШЕНИЕ
№ 3682
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20253110101368 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от В. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., местност ......,
ул. ..... № ...., срещу „Б. Е.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район ..., бул. .... № ..., иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 5, §1, б. „в“, вр. чл. 7,
§1, б. „а“, вр. чл. 6, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г., за закъснение с повече от 3 часа и отмяна на полет FB7707 от
Летище София до Летище „Тира“, Санторини, на 03.05.2024 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда -
14.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
Заповед № 5868/18.10.2024 г. по ч. гр. д. № 13012/2024 г. по описа на Райoнен съд – Варна,
52-ри състав.
В исковата молба ищецът В. Н. Г. излага, че бил записан за участие в екскурзия
„Великден на остров Санторини – 4 нощувки – чартърна програма“ на туристическа агенция
„Б.“, като агенцията сключила с ответника „Б. Е.“ АД договор в качеството му на превозвач
и групата следвало да пътува на 03.05.2024 г. в 11:55 ч. с полет FB7707 от Летище София до
Летище „Тира“, Санторини, с очаквано време за пристигане 13:25 ч. Твърди, че без каквото
и да е уведомление от превозвача, полетът бил отлаган неколкократно, като излитането било
осъществено едва в 15:07 ч. В резултат самолетът не успял да достигне крайната си
дестинация Летище „Тира“, Санторини - по думите на екипажа, поради влошена
метеорологична обстановка през последните 40 минути, и се върнал на Летище София, тъй
1
като не се очаквало подобряване на времето.
Ищецът упълномощил свой представител да подаде от негово име жалба на интернет
платформата на превозвача, с която поискал и обезщетение в размер на 250 евро на
основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., като обезщетение било отказано
с позоваване на неблагоприятни метеорологични условия и невъзможност за кацане. В
отговор пълномощникът на ищеца обяснил, че в случая не се претендира обезщетение за
неосъществен полет, а поради закъснението с повече от 3 часа, и отново поканил
авиокомпанията за доброволно уреждане на взаимоотношенията, но такова не последвало.
Ищецът счита, че в случая авиокомпанията не може да се позове на извънредни
обстоятелства, доколкото такива са възникнали по време на изпълнение на полета с
тричасово закъснение, а закъснението е по вина на превозвача.
За вземането си ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано
ч. гр. д. № 13012/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав, и издадена Заповед
№ 5868/18.10.2024 г. Поради постъпило от превозвача възражение в срока по чл. 414 от ГПК,
за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Настоява за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски за
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Б. Е.“ АД депозира отговор на исковата молба, в
който счита предявения иск за неоснователен. Сочи, че в случая за превозвача са налице
освобождаващите го от отговорност предпоставки на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) №
261/2004 г., а именно извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори
при вземане на всички необходими мерки. Твърди, че процесният полет е закъснял поради
ограничения в управлението на потока на въздушното движение вследствие на лоши
метеорологични условия, като не е имало възможност въздушният превозвач да предприеме
други мерки, за да предотврати закъснението. Счита освен това, че фактическият състав на
обезщетението по Регламент (ЕО) № 261/2004 г. включва и навременното явяване на
пътника за регистрация, което ищецът не е доказал.
Настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът В. Н. Г. не се явява лично, представлява се от адв. Е. Д.
от АК - Варна. Поддържа исковата молба, оспорва депозирания писмен отговор на същата.
В съдебно заседание ответникът „Б. Е.“ АД не се представлява.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание Разпореждане № 42995/18.10.2024 г. по ч. гр. д. № 13012/2024 г. по
описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, съдът е издал Заповед № 5868/18.10.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредил „Б. Е.“ АД, ЕИК
**********, да изплати на В. Н. Г., ЕГН **********, сумата от 488,96 лева, представляваща
обезщетение на основание чл. 5, §1, б. „в“, вр. чл. 7, §1, б. „а“, вр. чл. 6, §1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда - 14.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 425 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Срещу издадената заповед длъжникът „Б. Е.“ АД е депозирал в срок възражение по
чл. 414, ал. 1 от ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК В. Н. Г. е предявил настоящия иск.
Правата на пътниците и отговорността на опериращия въздушен превозвач при
закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има за начална или крайна точка
2
летище на територията на Европейския съюз – какъвто е настоящият случай, са уредени в
разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г., транспониран в българското законодателство с Наредба № 261 от 13
юли 2006 г. за общите правила за обезщетяване и оказване съдействие на пътници при отказ
на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство и при
отменяне или забавяне на полет към чл. 16а, т. 10 от Закона за гражданското въздухоплаване.
Съгласно чл. 5, §1, б. „в“ от Регламента, при отмяна на полет пътниците имат право на
обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са информирани за
отмяната в определени конкретно посочени срокове. Размерът на дължимото обезщетение е
определен в чл. 7, като съгласно §1, б. „а“, същият възлиза на 250 евро за всички полети до
1500 километра. Предвидено е в чл. 5, §3, че опериращият въздушен превозвач не е длъжен
за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. С Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/2007 и С-
403/2007 СЕС е дал задължително за българския съд тълкуване (чл. 633 ГПК), че членове 5,
6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на
закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента,
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от
три часа.
Приложното поле на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. е уредено с чл. 3 от същия, като
съгласно §2, б. „а“ от него, Регламентът е приложим при условие, че пътниците имат
потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в член 5,
се представят на гишето за регистрация в час, посочен предварително и в писмен вид
(включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент, или ако не е посочен час, не по-късно от 45 минути преди обявения час на
излитане.
Не се спори между страните в конкретния казус, че полет FB7707 на 03.05.2024 г. от
Летище София до Летище „Тира“, Санторини, опериран от „Б. Е.“ АД, е отменен, като
самолетът е излетял в 15:07 ч., вместо в обявения по разписание час 11:55 ч., но се е
наложило да се върне поради влошени метеорологични условия.
От представената по делото бордна карта, издадена на В. Г. за полет FB7707 на 3 май
по направление Летище София - Летище „Тира“, се установява, че за ищеца е налице
потвърдена резервация за процесния полет. Бордната карта, издадена от превозвача, с
посочен час на качване 11:15 ч., доказва и издаването й преди посочения час. Освен това,
при издадена бордна карта следва да се презюмира явяването на пътника на гишето за
регистрация в изискваното от превозвача време преди полета, тъй като бордната карта, както
беше посочено, се издава именно от превозвача и последният не би я издал, ако не са
спазени определените от самия него условия. В подкрепа на горното е и Определение от
24.10.2019 г. по дело C 756/2018 на СЕС, с което е прието, че Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, и по-специално член 3, § 2, б. „а“ от него, трябва да се
тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа,
установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не
може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено
поради това че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно
посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този
полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания
полет, което националната юрисдикция следва да провери. Т. е., СЕС приема, че
представянето на бордната карта е достатъчно доказателство, че пътникът се е явил на
гишето за регистрация в рамките на изискваното от превозвача време преди полета.
3
Настоящият съдебен състав приема, че процесният полет е отменен след излитането
на самолета в 15:07 ч. поради неблагоприятни метеорологични условия – силен страничен
вятър на летището на пристигане и повишен риск от странично отклонение на самолета от
пистата, за което по делото е представен МЕТАР (метеорологичен доклад) от летището в
Санторини от 3 май, 13:50 ч. координирано универсално време, респективно 15:50 ч. лятно
часово време в България. Дори обаче метеорологичните условия към този час, когато
самолетът вече е бил във въздуха, да не са били съвместими с безопасното изпълнение на
полета, от ответника не е проведено каквото и да е доказване, че те са били такива и за
времето от първоначалния час на излитане по разписание (11:55 ч.) до часа, в който
самолетът е излетял (15:07 ч.), въпреки изрично дадените указания от съда, че не се сочат
доказателства в тази насока. С оглед на това, недоказано остава твърдението на ответника,
че полетът именно поради наличието на извънредни обстоятелства е отложен с повече от
три часа, поради което няма как и съдът да формира извод, че превозвачът е взел всички
необходими мерки, но възникналите извънредни обстоятелства не са могли да бъдат
избегнати въпреки тях. Съответно, не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 5, §3
от Регламент (ЕО) № 261/2004, освобождаваща превозвача от отговорността по чл. 7.
Предявеният иск е основателен, включително и по размер - доколкото сумата на
дължимото обезщетение от 250 евро (с равностойност 488,96 лева) за разстояния под 1500
км е изрично определена в §1, б. „а“ от чл. 7 на Регламента - и следва да бъде уважен.
Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв
за установяване дължимостта на присъденото обезщетение ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
14.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора разноски се следват на ищеца.
Същият със списък по чл. 80 от ГПК претендира такива в размер на 425 лева за
заповедното производство, включващи 25 лева – внесена държавна такса, и 400 лева –
платено в брой адвокатско възнаграждение, както и 425 лева за исковото производство, от
които 25 лева – държавна такса, и 400 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение.
Представени са доказателства за заплащане на горните разноски. Съдът намира за частично
основателно направеното от ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК - в частта
му за заповедното производство, като намира, че за последното, с оглед правната му
сложност, адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на 200 лева. За
исковото производство претендираното адвокатско възнаграждение е съответно на правната
и фактическа сложност на делото. На страната следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 650 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 5, §1, б. „в“, вр. чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., че „Б. Е.“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., бул. .... № ..., дължи на В.
4
Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., местност ......, ул. ..... № ...., сумата от 488,96 лева
(Четиристотин осемдесет и осем лева и 96 ст.), представляваща обезщетение за закъснение
с повече от 3 часа и отмяна на полет FB7707 от Летище София до Летище „Тира“,
Санторини, на 03.05.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 14.10.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 5868/18.10.2024 г. по ч. гр.
д. № 13012/2024 г. по описа на Райoнен съд – Варна, 52-ри състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Б. Е.“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., бул. .... № ..., да заплати на В. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., местност ......, ул. ..... № ...., сумата от 650,00 лева (Шестстотин
и петдесет лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, от които 225,00
лева за заповедното производство по ч. гр. д. № 13012/2024 г. по описа на Райoнен съд –
Варна, 52-ри състав, и 425,00 лева за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5