О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………… 28.04.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На двадесет и осми април 2020 година В закрито
заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
като разгледа
докладваното от Председателя
В.ч.гр.д. № 95 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П.К.Б.” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощник юрк.Н.Л., против
разпореждане № 878/04.03.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 316/2020 г. по описа
на Районен съд - гр. Търговище, Гражданска колегия, 6 състав, с което се
отхвърля заявлението на „П.К.Б.” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК против длъжника ЦАНЮ ПАНЧЕВ ЦАНЕВ, в частта му за сумата от
3273.61 лв., неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и за
сумата от 30 лв. - неплатени такси за извънсъдебно събиране, на осн. чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК, както и в частта, в която се иска присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50лв. до пълния предявен размер от
150 лв., като неоснователно, на осн. чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК във вр. с чл. 78,
ал.8 от ГПК (ред. ДВ бр.8/24.01.2017г.)
вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 26 от НЗПП.
С доводи за нарушение на закона и необоснованост по
отношение на генералния извод на заповедния съд, че клаузите за допълнителни
услуги са неравноправни, въззивникът моли за отмяна на разпореждането и издаване
заповед за изпълнение относно всички вземания на „П.К.Б.“ ЕООД, претендирани
със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира
разноски за въззивното производство.
След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът
констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена
е държавна такса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество – е неоснователна.
Постановеният отказ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е обоснован с довода, че предвиденото
възнаграждение за допълнителния пакет услуги в размер на 3801.96 лв. (от което
предмет на заявлението по чл. 410 ГПК е сумата от 3273,61 лв.) значително оскъпява
предоставения кредит в размер на 3000лв. със суми, за които не е ясно за какви
услуги се претендират, предоставени ли са същите и дали те имат характер на
услуги, различни от тези, визирани в чл. 10а ал.2 от ЗПК, поради което е налице
обоснована вероятност по смисъла на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК потребителят да е
поставен в неравностойно положение спрямо кредитора.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна.
По силата на писмен договор за потребителски кредит
№ ********** от 19.02.2018 год. и
споразумение за пакет от допълнителни услуги от същата дата заявителят е
предоставил заем на клиента в размер на 3000
лв. за 36 месеца, при ГПР 49.90% , ГЛП 41,17%, договорна лихва в размер на
0.11% на ден. Общо дължима сума по кредита 5270.04 лв. и допълнителен пакет
услуги в размер на 3 801.96 лв.
Общо задължение по кредита и пакета допълнителни услуги - в размер на
9 072.00лв. Общ размер на вноската 252.00лв.
С изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл.
7, ал. 3 и чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто
безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който
заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича
и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите.
Съгласно чл.
143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от
2019 г.) неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Посочените допълнителни услуги от избрания Пакет от
допълнителни услуги „Бонус“, изразяващи се в: 1.Приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; 2.Възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства, по съществото си съставляват
действия по усвояване и управление на кредита и са присъщи на всеки кредитен
договор, условията на който договор могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие
на страните, без да е необходимо това да бъде оформяно като допълнителен пакет
услуги и заплащано допълнително от кредитополучателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от Закона за
потребителския кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия , които са свързани с усвояване и управление на кредита,
при което в случая е налице не само нелоялна търговска практика в отклонение на
изискването за добросъвестност, за което е ангажирана отговорността на
кредитора в други производства (наложена санкция от КЗП – забрана да прилага
подобни агресивни практики – със заповед № 1020/17.11.2017 г. на председателя
на КЗП, потвърдена от ВАС с окончателно решение № 10606 от 08.07.2019г,
постановено по адм.дело № 13144/2018 г. 08.07.2019
г.), но и посоченото съглашение, предвид стойността на допълнителния пакет
услуги в размер на 3 801.96 лв., при предоставен кредит от 3000лв., води до значително
неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугата и
потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Така договореното възнаграждението за допълнителните
услуги става изискуемо веднага, като е договорено същото да се изплаща на
части, с погасителните вноски. Не е ясно има ли разграничаване на цената на
всяка една от тези допълнителни услуги, както и дали ако клиентът не се
възползва от тях, парите ще му бъдат
възстановени. Наред с това, така предоставеният пакет услуги обвързва потребителя
и не му дава възможност да избере една или повече от договорените услуги
самостоятелно, макар многократно в договора да е посочено, че договарянето на
допълнителния пакет не е условие за сключване на договора за кредит и
предоставяне на кредита.
В случая е налице хипотеза, при която търговецът, с
цел да извлече по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел
клаузата за закупуване на пакет за допълнителни услуги, осъществявайки
агресивна нелоялна търговска практика.
Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Потребителят
е заставен веднага да започне да изпълнява задълженията си за плащане, без
изобщо да е ясно дали ще се възползва от така предоставените услуги, като е
невъзможно да бъдат преценени икономическите ползи и последици за него от
сключването на едно такова споразумение. С това се нарушават пряко изискванията
на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 15 и т.19 от ЗЗП.
Относно претендираната такса от 30 лева за
извънсъдебно събиране на суми по кредита - настоящият съдебен състав приема, че
се касае за такса за управление на кредита. Всички административни действия,
които следва да извършват служителите на кредитодателя с цел регулярно
установяване на падежните дати, наличие на преводи и закъснения, уведомяване на
кредитополучателя, че е в забава – писмено или лично, и др.подобни – са все
действия по управление на кредита. ЗПК изрично предвижда забрана за събиране на
такава такса, преценявайки, че такава една клауза би била неравноправна спрямо
потребителя.
Предвид горното, отказът на районния съд е
постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против
разпореждането следва да се остави без уважение, включително и в частта за
присъдените разноски, доколкото заявлението не е уважено изцяло.
С оглед изхода на делото, разноски на въззивника не се следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, против разпореждане № 878/04.03.2020 г., постановено по ч.гр.д.
№ 316/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.