ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ .........
гр.Габрово,
13.07.2018г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
заседание на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ
: Кр.Големанова
С.Миланези
като
изслуша докладваното от съдия Топалова в.ч.гр.д. №145/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал.1, т.2 във вр. с чл. 278 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на
"А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД против Разпореждане № 2681/23.05.2018г. по ч.гр.д.№
943/2018г. по описа на РС- Габрово. С обжалваното разпореждане първоинстанционния
съд е отхвърлил заявлението, подадено от "Мобилтел" ЕАД против Г.Х.Т.
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
за сумата от 249 лева- неустойка за неизпълнение, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в РС- Габрово на 21.05.2018г. до окончателното
изплащане и 159.13 лв. - разноски по делото, като противоречащо на чл.410, ал.2
във вр. с чл.127, ал.1, т.4 ГПК и невъзможността за преценка за съответствие на
закона и добрите нрави.
Жалбоподателят счита, че така
постановеното разпореждане е неправилно, като излага подробни съображения. Претендира
отмяна на разпореждането и връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Габровският окръжен съд, като обсъди
доводите на жалбоподателя, взе предвид данните по делото и съобрази
разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С обжалваното разпореждане е отказано
присъждане на неустойката и съразмерна част от разноските по заповедното производство.,
като за останалата част по заявлението по чл. 410 ГПК е издадена заповед № 2666/23.05.2018г.
по ч.гр.д. № 943/2018г. по описа на РС Габрово.
Прието е, че заявлението не отговаря на изискванията по чл.410, ал.2
във вр. с чл.127, ал.1,
т.4 от ГПК, поради невъзможност за преценка за съответствие на
закона и добрите нрави, с оглед цитираната в разпореждането практика на
Европейския съюз. Първоинстанционният съд е посочил, че съгласно Определение №974
от 07.12.2011г. по ч.т.д. №797/2010г. на ВКС, ІІ т.о., в хипотезата на
заявление по реда на чл.417 ГПК, съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
вменено изрично с нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК. Приел е, че в т.12 от
подаденото заявление са посочени обстоятелства, от които произтича вземането за
неустойка - данъчни фактури, издадени по договори, посочени с цифрово
обозначение и сметки, издадени за претендираната неустойка, но не са изложени
конкретни обстоятелства относно това как е формирана стойността на
претендираните неустойки, с което не са спазени изискванията на чл.127, ал.1,
т.4 ГПК, към която препраща текстът на чл.410, ал.2 ГПК. Прието е, че след като
в заявлението не е посочен начина, по който се формира размера на
претендираната неустойка, не се дава възможност на съда да прецени дали това
съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, т.е дали не
се претендира необсновано високо обезщетение. Направен е извод, че липсва информация в тази насока, за да се съобрази
дали заявеното вземане съответства на закона и добрите нрави.
Правните изводи, до които е стигнал
първоинстанционния съд, за несъответствие на заявлението с изискването за
редовност по чл.127, ал.1,
т.4 от ГПК се споделят и от настоящата инстанция. Предвид изричното
препращане в чл.410, ал.2
от ГПК към чл.127, ал.1
от ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на
обстоятелствата, на които се основава. Заявителят трябва да посочи източника на
претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от
значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да
даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за
изпълнение или да не оспорва вземането, което се отнася и за случаите на
обективно съединени искания в едно заявление.
В разглежданият случай следва да
намери приложение разпоредбата на чл.411 ал.1 т.1 ГПК, според която заповедният
съд разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по чл.411, ал.1 ГПК, освен когато искането не отговаря на
изискванията на чл.410 от ГПК
и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3- дневен срок от
съобщението
От изложеното се налага извода, че
когато подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на
изискванията по чл.410 от ГПК,
заповедния съд първо следва да предостави възможност на заявителя да отстрани
допуснатата нередовност в заявлението, като му даде тридневен срок, и едва при
неотстраняване нередовността в този срок, за съда се поражда правото да откаже
издаването на исканата заповед за изпълнение.
На основание изложеното разпореждането
на първоинстанционния съд следва да се отмени, а делото да се върне на същия
съд за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението, при
съобразяване с разпоредбата на чл.411, ал.2,
т.1 от ГПК и указване на
заявителя за възможността да отстрани допуснатите в заявлението нередовности.
В това съдебно производство не се
дължат разноски, поради което такива не се присъждат.
На основание изложеното, съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2681/23.05.2018г.
по ч.гр.д.№ 943/2018г. по описа на РС- Габрово.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово
за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: