Р Е Ш Е
Н И Е № 260431
гр.Хасково, 28.10.2021год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 3055 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от „ЮБЦ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”България“
№ 81, вх.В, ет.8, против Н.А.Я.,***, иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1679/2020г. по
описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба ищецът твърди, че между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответницата бил сключен договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16573470001/11.02.2017г., с който й
била предоставена мобилна услуга на номер
********** при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic XL, с месечен абонамент 27.99 лева и заявена
към него допълнителна услуга VIVACare Phone М с абонамент 4.99 лева на месец. Срокът на
договора бил 24 месеца и изтекъл на 11.02.2019г. Съгласно чл.29 от Общите
условия на мобилния оператор, предоставените услуги се отчитали месечно и се
заплащали в срок през месеца, следващ
този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаването на сметката/фактурата, като БТК определяла началната и крайната
дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Твърди, че
абонатът потребил
и не заплатил мобилни услуги в периода от 15.02.2017г. до 15.05.2017г., което
обусловило правото на оператора на основание чл. 43 от ОУ да прекрати
едностранно договора между тях. За всеки отчетен период доставчикът на услугата
издавал фактури за доставените мобилни услуги, като претендира само част
от стойността на същите, а именно сумата
35.44 лв. от общо дължимата 66.55 лв. Издадена била и крайна фактура №
12277112644/15.06.2017г. за сума в размер на 336.17 лв., но ищцовото
дружество имало интерес да претендира само сумата от 83.97 лв., която сума
представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
ответницата. Освен това, поради неплащане в срок, ответницата дължала и лихва
за забава върху главницата, която ищецът определя на сумата 10.33 лв. за
времето от 04.06.2017г. до 01.04.2020г. Така общата претенция възлизала на
сумата 129.74 лева, представляваща
главница в размер на 35.44 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги;
неустойка в размер на 83.97 лева и лихва за забава в размер на 10.33 лв.
Посочва се още, че „БТК“ ЕАД сключила договор за цесия със „С.Г.Груп“ ООД ,
по силата на който посоченото дружество придобило право върху вземанията от
ответницата по цитираната фактура на 16.10.2018г. От своя срана
„С.Г.Груп“ ООД на 01.10.2019г. прехвърлило всички вземания по горепосочения
договор на „ЮБЦ“ ЕООД. Ищецът сочи, че към исковата молба е приложил
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп“
ООД, което дружество уведомило длъжника от името на „БТК“ ЕАД за цесията от
18.10.2018г. и от свое име в качеството си на цедент
от 01.10.2019г. Твърди още, че за
заплащане на исковата сума ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК в
Районен съд-Хасково, възоснова на което е образувано
Ч.гр.д.№ 1679/2020г. по описа на същия съд. Издадена била Заповед за изпълнение
на парично задължение срещу длъжника, връчена му при условията на чл.47, ал.5
от ГПК и съдът указал на ищеца да предяви иск. С оглед на казаното ищецът
предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Предвид изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответницата, че дължи на ищеца сумата 129.74 лева, от които 35.44 лева - главница за незаплатени
далекосъобщителни услуги, сумата 83.97 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за времето от 15.05.2017г. до 14.06.2017г., както и
сумата 10.33 лева - лихва за забава за времето от 04.06.2017г. до 01.04.2020г.,
които суми са присъдени в заповедното
производство. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.
Назначеният особен представител на ответницата изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Прави възражение за допуснати нарушения по
смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като твърди, че уведомленията за цесиите не са
били съобщени на длъжника по определения за това ред, а връчването на особен представител не
може да породи желания правен ефект. Претенцията на ищеца за заплащане на
неустойка намира в разрез с добрите нрави и на това основание - нищожна. Същата
била нищожна и на основание нормите на Закона за защита на потребителите и
по-конкретно разпоредбата на чл.146, ал.1 от същия. В този смисъл моли да бъде
отхвърлена исковата претенция изцяло.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 1679/2020г. по описа на Районен съд-Хасково
като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „ЮБЦ“ ЕООД е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответницата Н.А.Я. за сумата 35.44 лева – главница по Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от 11.02.2017г.,
сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане
е прехвърлено с Договор за цесия от 16.10.2018г. на „С.Г.Груп“ ООД, а
„С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от
01.10.2019г.; 83.97 лева – неустойка за предсрочно прекратяване от 15.05.2017г.
до 14.06.2017г. и 10.33 лева – лихва за забава за периода от 04.06.2017г. до
01.04.2020г., както и сумата от 25 лева – платена държавна такса и 180 лева – адвокатско
възнаграждение – разноски по делото. За посочените суми е била издадена Заповед
за изпълнение № 830/11.09.2020г., връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответницата настоящия иск за установяване на
вземанията, предмет на заповедта.
На
11.02.2017г. ответницата Н.А.Я. и „БТК“ ЕАД са сключили Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16573470001. Посоченият договор, както и Договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ № ********** от дата 16.10.2018г. между
„БТК“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ЕООД, ведно с приложение № 2 – Пълномощно, Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г., сключен между „С. Г. Груп“ и
„ЮБЦ“ ЕООД, Пълномощно
с упълномощител „БТК“ ЕАД и упълномощен „С. Г. Груп“
ЕООД с нотариална заверка с рег. № 27707/24.10.2018г. на нотариус с рег. № 622,
Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019г. от дата
20.11.2020г., Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от Закона
за задълженията и договорите, Уведомление за цесия до Н.А.Я., Заявление/Договор
№ 1657347011022017-39756341 от дата 11.02.2017г., сключен между „БТК“ ЕАД и Н.А.Я.,
ведно с декларация към него, Месечна сметка № ********** от дата 15.03.2017г.
за сумата от 69.56 лева, издадена от „БТК“ ЕАД, Месечна сметка № ********** от
дата 15.04.2017г. за сумата от 102.53 лева, издадена от „БТК“ ЕАД, Месечна
сметка № ********** от дата 16.05.2017г. за сумата от 85.42 лева, издадена от
„БТК“ ЕАД, Месечна сметка № ********** от дата 15.06.2017г. за сумата от 422.25
лева, издадена от „БТК“ ЕАД,, Общи
условия на договора на „Българска телекомуникационна компания“ АД, са представени по делото и от същите е видно, че имат
посоченото в исковата молба съдържание, поради което не следва отново същото да
се преповтаря.
С
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. “БТК“ ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД свои
вземания, описани подробно в Приложение № 1. С Писмо към процесния
договор „БТК“ ЕАД е потвърдило извършената цесия, съгласно договора. С
Пълномощно от 24.10.2018г. „БТК“ ЕАД е упълномощило „С.Г.Груп“ ООД в качеството
му на цесионер по Договор за цесия от 16.10.2018г.,
да представлява „БТК“ пред лицата, чиито задължения към „БТК“ са предмет на
прехвърляне по договора за цесия при и по повод изпращане на уведомителните
съобщения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като подписва съответните
уведомителни писма.
С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 01.10.2019г. “С.Г.Груп“ ООД е
прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД свои вземания, описани подробно в Приложение № 1,
сред които и вземането срещу ответницата Н.А.Я..
Било
е изпратено Уведомление за цесия от „С.Г.Груп“ ООД в качеството на пълномощник
на „БТК“ ЕАД, до ответницата за извършената цесия между двете дружества на
16.10.2018г., както и за извършената на 01.10.2019г. цесия между „С.Г.Груп“ ООД
и „ЮБЦ“ ЕООД, като няма данни по делото това уведомително писмо да е стигнало
до знанието на ответницата.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производство иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр.
ал.1, т.2 от ГПК и от надлежна
активно легитимирана за това страна.
Разгледан по същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните съображения:
По делото се установи наличието на облигационните
правоотношения, от които ищецът черпи
процесните си права, а именно фактът, че между
„БТК“ ЕАД и ответницата Н.А.Я. е бил сключен Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16573470001 от 11.02.2017г., по
силата на който е следвало да бъде предоставяна мобилна услуга за номер
********** при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic XL, с месечен абонамент 27.99 лева и заявена
към него допълнителна услуга VIVACare Phone М с абонамент 4.99 лева на месец, като срокът
на договора е бил 24 месеца. Вземането по този договор е било валидно цедирано от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД по силата на
Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г, и съответно от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.99,
ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията има действие спрямо
длъжника от деня, когато му
бъде съобщена от предишния кредитор.
Такова уведомяване в случая не се установява
както към датата на подаване
заявлението по чл.410 от ГПК, така и до приключване на устните състезания
в настоящото производство.
Както приема ВКС в своята
практика, няма пречка предишният кредитор да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник.
Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът
може да се
защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето
лице,
като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор.
Но, за да има цесията
действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва
да е достигнало до знанието му. Както се посочи, в случая такова обстоятелство не е налице нито към
датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, нито към датата
на предявяване на настоящия иск
и към датата
на приключване на устните състезания по делото. До ответницата е било изпратено уведомително писмо за извършените, коментирани по-горе, прехвърляния
на вземания, но то не е достигнало до знанието
й. Не може да се приеме и че
длъжникът е бил уведомен за цесията със
самата искова молба. Действително, няма пречка, поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина,
по който длъжникът следва да бъде уведомен
от цедента за извършената цесия, цесията да се счете
за надлежно съобщена на длъжника
тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да бъде
съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от
ГПК. В случая обаче
длъжникът не е получил препис от исковата молба
и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на
чл.47 от ГПК. Затова, тъй
като ответницата не е получила
и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още
не е произвела спрямо ответницата своето
действие по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
В тази връзка следва да се
отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено
на особения представител на ответницата,
назначен му от съда по
реда на чл.47, ал.6 от
ГПК, уведомяването му за цесията не
би могло да произведе действие
спрямо ответницата, тъй като се касае
за представителство по закон, а не
за договорни пълномощия. При тези обстоятелства
съдът приема, че процесната цесия
не е породила действие спрямо ответницата
и тя не
дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера
– дружеството ищец. Това води до
неоснователност и недоказаност
на предявения иск с правно основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415
от ГПК. В този смисъл е
и формиралата се практика на Окръжен съд-Хасково, който в случая се явява и
последна инстанция, предвид цената на предявения иск – Решение №
475/05.12.2018г. по В.гр.д. № 736/2018г., Решение № 4/11.01.2019г. по в.гр.д. №
763/2018г., Решение № 32/30.01.2019г. по В.гр.д. № 818/2018г., Решение №
35/30.01.2019г. по В.гр.д. № 800/2018г. и много други.
Ето защо, съдът следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения иск да се признае за установена дължимостта на присъдените със Заповед № 830/11.09.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1679/2020г.
по описа на Районен съд-Хасково суми, като на ищеца не се следват разноски, предвид изхода на
делото.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, против Н.А.Я., ЕГН **********,***, иск за
признаване за установено, че последната му дължи сумите от 35.44 лева – главница; 83.97 лева – неустойка за предсрочно прекратяване
от 15.05.2017г. до 14.06.2017г. и 10.33 лева – лихва за забава за периода от
04.06.2017г. до 01.04.2020г. по Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ********** от 11.02.2017г., сключен между длъжника и
„БТК“ ЕАД, което вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 16.10.2018г. между
„БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД и с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.10.2019г. между “С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, по
Заповед № 830/11.09.2020г.,
издадена по Ч.гр.д. № 1679/2020г. по описа на Районен съд-Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.