Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Пазарджик, 26.03.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                Пазарджишкият районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми  февруари , през две хиляди и деветнадесета     година , в състав :

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА

при секретаря Р. Димитрова  ……..………….…………………и в присъствието

на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова  гражданско дело № 2770 по описа   за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                Делото е образувано  по  иск предявен от Сдружение“ Български  хелзински комитет“ с ЕИК ********* с адрес гр.София, ул.“Връбница“№7, представлявано от Красимир Кънев  и „Европейски център за правата на ромите, регистриран в Унгария“, данъчен номер по унгарското законодателство :18082944-1-42, адрес: ул.“Вешелени“№16, 1077, Будапеща, Унгария“, представляван от Етел Бруукс , чрез пълномощника адв М.И. от САК срещу „Многопрофилна болница за активно лечение-Пазарджик“АД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул. „ Болнична“№15, представлявано от изпълнителния директор – д-р В.В..

            В обстоятелствената част на исковата молба се излагат факти, че в периода 2012 - 2013 г. БХК провело теренно проучване на практиките на дискриминация срещу родилките от ромски произход в болничните АГО в София. За целта, сътрудничка на БХК - Кристияна Калчева, интервюирала 25 майки между 16 и 45 - годишна възраст от две ромски общности в София - в местността „Баталова воденица" (кв. „Сердика") и в кв. „Факултета". Резултатите били обективирани в публикувания през февруари 2013 г. доклад „ Дискриминация в началото на живота" и показала утвърдена практика на физическо отделяне на родилките от ромски произход от етническите българки в АГО на Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Света София" и на Специализираната болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин дом". Интервюираните жени съобщили за наличие на „циганска стая" във всяка от двете болници, в която били настанявани, не по тяхно желание, всички родилки от ромски произход. От своя страна, ЕЦПР също бил сигнализиран от български активисти за правата на раждащите жени за сегрегация на ромки в родилни отделения в страната. По повод на тези данни ЕЦПР влязъл във връзка с БХК и двете организации обменили натрупаната самостоятелно от всяка от тях информация за практики на сегрегация в родилните отделения на болниците в България. За да проверят и евентуално потвърдят и допълнят тези данни, през 2016 г. БХК и ЕЦПР се договорили БХК да извърши ново теренно проучване на практиките на сегрегация на родилките от ромски произход в родилните отделения в България. Изследователи на БХК провели общо пет посещения на терен в ромските общности в следните населени места: гр. Септември, обл. Пазарджик (4 април 2016 г.); гр. Ветрен, общ. Септември (4 април 2016 г.); гр. Ракитово, обл. Пазарджик ( април 2016 г.); гр. Сливен (11 април 2016 г.); и гр. Варна (12-14 април 2016 г.). За целите на изследването наблюдателите използвали специално подготвен въпросник, съдържащ седемдесет въпроса относно отношението към интервюираните жени в АГО и условията, в които били настанявани там. Били проведени общо 63 дълбочинни, структурирани интервюта по споменатия въпросник с раждали ромки, избрани на случаен принцип в посетените общности. За да се гарантира актуалността на изследването, били интервюирани само жени, които са родили последното си дете в държавна или общинска болница не повече от три години преди интервюто. Всяка от респондентките била интервюирана без да присъстват други респондентки. От всички 63 респондентки общо 20 (на възраст между 14 и 39 год.) са родили в АГО на ответника. От тях 11 били интервюирани при посещението в гр. Септември, а девет - в гр. Ветрен. От тези 20 жени 19 споделили, че докато са били в АГО на ответника, са били настанени отделно от българките. Една от интервюираните жени сподели, че при нея „по изключение" настанили жена, определена от нея като българка, под претекст, че била „по-мръсна". В отделните за ромки стаи заедно с интервюираните ромки били настанени единствено други ромки и/ или туркини. Всички 20 респондентки, независимо една от друга, споделили, че в стаите на етническите българки в АГО на ответника не били допускани нито ромки, нито туркини. Всички 20 интервюирани жени, родили в АГО на ответника, съобщили, че стаите, определени, съответно, за ромки и за българки били трайно фиксирани и не се изменяли във времето. За да потвърди посочените по-горе данни от своето изследване в Пазарджишка област, БХК по своя инициатива предприел проверка на практиката на физическо отделяне на родилките-ромки в АГО на ответника чрез провеждане на ситуационен тестинг - практически експеримент." За целта на 30 май 2016 г. в 16:48 ч. в офиса наБХК, находящ се на ****, двама служители на организацията -юристът Б.Д. и изследователят К.С., провел теренното проучване в Пазарджишка област, се свързали по телефона с АГО на ответника. Служителите на БХК позвънили на телефонния номер на централата на ответника - 034/11408600, който добили от официалната Интернет страница на ответника. Разговорът бил проведен от мобилния телефон на изследователя С. - марка и модел: LG, Разговора провел юристът Д., който за целите на експеримента се представил като партньор на бременна жена, чието раждане скоро предстои. С. не участвал в разговора, а бил негов слушател с цел да документира като свидетел съдържанието му; той си водил подробни бележки за чутото. За да чуе С. целия разговор, телефонът бил настроен на режим „високоговорител". След като се свързал с централата на ответника, Д. поискал от операторката да го свърже с АГО. В АГО телефона вдигнала санитарка, от която Д. поискал да го свърже с лекар или медицинска сестра от АГО. Тогава на телефона се обадила жена, която в последвалия разговор се представила като д-р П., лекарка в АГО на ответника. Д. отново се представил за целите на експеримента като партньор на жена, на която предстои да роди, и задал няколко общи въпроса за условията на раждане в АГО на ответника: цената, реда на постъпване и възможността бащата да присъства на раждането. След това Д. запитал д-р П. дали в АГО на ответника настаняват българки и ромки в една и съща стая. Д-р П. отговори: „Не, не ги мешаме". Тя добавила, че родилката може да избере самостоятелна, платена, ВИП стая или да бъде настанена в общите, неплатени, стаи, където ще бъде с друга жена. Тогава Д. попитал дали това означава, че в общите стаи тя би могла да бъде в една стая с ромки. Д-р П. отговори: „Не, не, не, с българки ще бъде".Тогава Д. попитал дали ромките са отделно. Д-р П. отговори: „Те са отделно ...“. Отделен санитарен възел си имат, изобщо не се мешат с тях." Д-р П. добавила, че „всички си имат отделен санитарен възел, нямат нищо общо между потоците. Не се смесват." Д. тогава именно попитал д-р П. как се казва и тя се представила като д-р П., дежурният в момента лекар.

В края на разговора Д. отново попитал дали се случва българки и ромки да са в една стая и д-р П. му отговорила: „Никога не сме ги слагали в общи стаи." Д. тогава попитал дали не е възможно по случайност жена му да попадне в стая с ромки, а д-р П. му отвърна: „Не, не, не." Д. попитал дали персоналът следи да бъдат отделно българките и ромките и д-р П. му отговори: „Да, да, да"

За да проверят дали изявленията на д-р П. отразяват нейно субективно възприятие/ поведение или възприета от целия персонал на АГО на ответника утвърдена, обща практика в АГО на ответника на 01.06.2016 г. в 12:12 ч. Д. и С. провели втори ситуационен експеримент.¹⁵ Те се свързали и АГО на ответника на същия телефонен номер, както при предходния разговор - посочения за централа на ответника на неговата официална Интернет страница: **** Обаждането било проведено от горепосочения мобилен телефон на С.. Разговорът провел Д., а С., както и в предходния разговор, не взел участие, но възприел съдържанието на разговора, като телефонът бил включен на режим „високоговорител". С. отново си водил бележки. От централата Д. поискал да бъде свързан с АГО. Там телефона вдигнала служителка на ответника, от която Д. поискал да го свърже с началника на АГО на ответника - д-р С.. Д. и С. се били предварително информирали за името на началника на АГО на ответника от официалната Интернет страница на ответника, секцията за информация за АГО. Служителката съобщила на Д., че д-р С. е в отпуск и го посъветвал да се обади в родилна зала на АГО на номер ****, където можел да открие заместващата го д-р Б.. Д. набрал последния номер и се свързал с д-р Б., която пред него потвърдила, че замества завеждащия отделението, д-р С.. Д. се представил, както и в предходния разговор с д-р П., като партньор на жена, на която предстои раждане. Както и в разговора с д-р П., Д. първо задал общи въпроси за условията, при които се ражда в АГО на ответника: дали той като баща може да присъства на раждането и колко би струвало това. След тези въпроси Д. попитал д-р Б. дали в АГО на ответника след раждането настаняват българките в стаи с ромки. Д-р Б. категорично отговорила отрицателно. Заявила, че в АГО на ответника има стаи само за българките, които „нямат нищо общо" с ромките. Д-р Б. заявила, че родилките от български произход използват и отделни санитарни възли - вътре в самите стаи за българки, до които не се допускат родилките от ромски произход. Д. запитал д-р Б. дали това е ВИП услуга, за която се заплаща допълнително. Д-р Б. отговорила отрицателно. Тя заявила, че отделно има и ВИП стаи, но и в общите стаи родилката няма да бъде настанена с ромки и че персоналът следи да „не се смесват контингентите" - „всеки си има отделен контингент".

Искането към съда е след като  установи гореизложените факти, на основание чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр да установи, че практиката на физическо отделяне в обособени стаи на родилките от ромски етнически произход от етническите българки в АГО на ответника представлява расова сегрегация по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от ЗЗДискр и съответно форма на дискриминация по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр, която е в нарушение на чл. 4 ЗЗДискр; да се осъди ответника да се въздържа в бъдеще от всякаква подобна практика на сегрегация; да се осъди ответника да възстанови положението отпреди нарушението и да публикува диспозитива на решението в посочен от ищците български ежедневник.Към молбата са приложени писмени доказателства и са направени искания.Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,в който се твърди, че  исковата молба била подадена от лица, които черпят активната си процесуална легитимация от разпоредбата на чл.71, ал.З от ЗЗДискр. Законът обаче изрично подчертавал, че лицата, чиито права са нарушени, могат да встъпят в процеса като подпомагаща страна по чл. 218 от Гражданския процесуален кодекс. Това обуславя изискването, без да бъдат представлявани, да бъдат посочени поне няколко от т.н. „множество лица", които според ищците търпят дискриминация за да им се гарантира от една страна правото да встъпят в процеса, но и противостоящото на това право на страните по делото да поискат привличането им като помагачи, за да бъдат обхванати от СПН на съдебния акт. Убеждението, че определени групи имат само права, но не и задължения не произтичало от закона и не можело да води до накърняване на правата на ответника по чл.219 от ГПК, тъй като щом има интерес да встъпи лицето, търпящо дискриминация може и да бъде привлечено. В този смисъл се твърди, че  по начина на предявяването си исковата молба била нередовна.Налице било и друга непълнота на обстоятелствената част на исковата молба, която водило до несъответствие на обстоятелствената част с въведения петитум. Едно от исканията на ищците е ,Да осъдите ответника да възстанови положението отпреди нарушението           ",като в пространното изложение нямало нито дума за това кога е настъпила според ищците промяна във фактическото положение, с какъв акт, събитие или друго е свързана промяната и какво е било „положението отпреди нарушението" според ищците. Това несъответствие между заявените фактически обстоятелства и направеното искане към съда лишавало ответника от възможност да се защитава в един от основните аспекти на правото на защита, а именно да знаеш в какво точно си обвинен. В този смисъл също било налице нередовност на исковата молба, която влияе на допустимостта на исковете и било налице основание най - малкото за провеждане на процедура по реда на чл. 129(2) от ГПК.

По същество се поддържа, че претенциите са напълно неоснователни. Дружеството - ответник, чрез своите управителни органи със свои актове или с каквито и да било действия или бездействия никога не било насърчавало или игнорирало пряка или непряка дискриминация. В лечебното заведение се явявали най-тежките и нежелани случаи, в т.ч. и множество неосигуР.пациенти, като нямало случай на отказана медицинска помощ по визираните признаци. В одобрената документация, която се съставя по повод приемането, престоя и изписването на пациентите в „МБАЛ- ПАЗАРДЖИК"АД не се събирали, не се съдържали или коментирали признаци и данни за раса, народност, етническа принадлежност или произход, а останалите елементи, визирани в нормата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. като пол, гражданство, възраст и семейно положение и др. очевидно попадат в изключенията по чл.7 от Закона. Фактическите твърдения били  не просто неверни, но  и обективно невъзможни. В АГО имало обособени няколко самостоятелни „ВИП" стаи, които имали самостоятелен санитарен възел и за достъпа до които се заплащало допълнително. Те били  достъпни за абсолютно всички родилки, които са заплатили следващата се такса, независимо от това дали се самоопределят като българки, циганки, ромки, римлянки, виетнамки, американки или марсианки и т.н. Останалите стаи били  без самостоятелен санитарен възел, а ползвали 1(един) общ такъв, при което твърденията в исковата молба, че българките ползват отделни санитарни възли от ромките били  буквално абсурдни, тъй като такива просто не съществували. Относно настаняването  извън режима на т.н. „ВИП" стаи, в останалите помещения настаняването било до запълване на свободните такива - по една родилка, а при необходимост от настаняване в общо помещение -по избор на пациента.Към отговора са представени доказателства и са направени доказателствени искания. Претендирани са съдебно- деловодни разноски.

             След анализ на събраните в настоящото производство доказателства , съдът от фактическа страна приема за установено следното.

            В подкрепа на своите твърдения ищците са представили писмени доказателства , а същите обстоятелства не се оспорват от ответната страна, че в периода 2012 - 2013 г. Български хелзински комитет  провело проучване на практиките на дискриминация срещу родилките от ромски произход в болничните АГО в София. Резултатите били отразени  в публикувания през февруари 2013 г. доклад „ Дискриминация в началото на живота" относно  практика на физическо отделяне на родилките от ромски произход от етническите българки в АГО на Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Света София" и на Специализираната болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин дом". За да проверят и евентуално потвърдят и допълнят тези данни, през 2016 г. ищецът Български хелзински комитет  и ищецът „ Европейски център за правата на ромите , регистриран в Унгария   се договорили БХК да извърши ново теренно проучване на практиките на сегрегация на родилките от ромски произход в родилните отделения в България. Изследователи на БХК провели  през м. април 2016 г. общо пет посещения на терен в ромските общности в следните населени места: гр. С., гр. В., общ. С.; гр. Р., обл. Пазарджик , в гр. С.  и гр. В..  От всички интервюирани жени,   11 били интервюирани при посещението в гр. С., а 9 - в гр. Ветрен, като  19 от тях споделили, че докато са били в АГО на ответника, са били настанени отделно от българките, а всички 20 независимо една от друга, споделили, че в стаите на етническите българки в АГО на ответника не били допускани нито ромки, нито туркини.

Представени са по делото копия от детайлни справки  на мобилен номер **** за м. май и м. юни 2016 г. с данни за проведени разговори на абоната с телефонна централа на МБАЛ гр. Пазарджик и АГ отделение  на същата болница. В същите документи се съдържат данни за клиентски номер на абоната , но не и за неговото наименование или име. 

В тази връзки  и с оглед твърденията на ищцовата страна , за проведени телефонни разговори със служители на ответната МБАЛ  по делото са събрани гласни доказателства.  В показанията си свидетелят Б.Д. установява, че  е правен сътрудник в БХК и в изпълнение на възложени му задачи участвал в ситуационни тестинги в болницата в гр. Пазарджик , които били проведени на 30.05.2016 г. и на 01.06.2016. Свидетелят твърди, че заедно с колегата си К.С.  провели телефонни разговори с АГО на МБАЛ , като св. Д. провеждал разговора, а колегата му С. вслушал на високоговорител. Свидетелят твърди, че при проведените   разговори с лица, които се представили  като  д-р П. от АГО  и съответно – д-р Б.  - и двете лекарски заявили категорично, че при приемането в АГО  български и ромски родилки били настанявани в отделни стаи  и не се смесвали.

По делото като свидетел е разпитана д-р З. П., която заявява , че не си спомня да е провеждала такъв телефонен разговор с мъж, но поддържа, че ромски и български родилки никога не са отделяни. Пациентите не се делели , като още от постъпването ми  всички ползвали общи предродили и родилни зали и отделения. Пациентките не се делели по етническа принадлежност. Поддържа , че не е  получавала нареждане от ръководството на болницата да разделя жените по етнос и да ги настанява в отделни стаи. Стаите били с едно , две легла и  като имало и ВИП стаи, но когато другите стаи били заети, настаняване се извършвало и във ВИП стаите. В стаите с три легла се настанявали бременни с проблемна бременност, а в стаите с две легла се настанявали родилки. Освен това се полагало внимание да не се сместват потоците , за да не се получат заразявания. Когато например имало жени с възпалителни процеси се отделяли от други жени които в момента били оперирани. Общо стаите били 10 , а ВИП стаите – 2.Разделянето се извършвало само според здравословния проблем. Пет от стаите били за родилки , като родилките с операция / секцио/ били настанявани в стаи с три легла, а на следващия ден ако всичко е наред , жената се настанява в стая с две легла и вече не се мести.Във всички случаи водещи било състоянието на родилката. Двете ВИП стои имали отделен санитарен възел, а стая с едно легло и една стая с две легла били с общ санитарен възел.

В показанията си свидетелката д-р Л.Б.  поддържа, че от около 11 години  работела в МБАЛ Пазарджик и не си спомня за проведен разговор през 2016 г. Също поддържа , че не е получавала нареждания от ръководството на болницата за разделяне на българки  и ромки. Твърди , че във ВИП стаята се плащало  допълнително по 20 лв. на ден и в нея били настанявани  родилки -  българки и ромки след заплащане на таксата. В отделението имало три санитарни възела. Само едната ВИП стая имала самостоятелен санитарен възел , а другите два санитарни възела се ползвали, както от настанените в другите стаи , така и от акушерки и санитарки. Пациентките се настанявали според здравословното им състояние и нуждата от грижи , например , ако са с кървене или имат високо кръвно налягане и трябва да се наблюдават – се настанявали в първите стаи , тъй като така били по-близко до акушерската стая. Освен това се внимавало да не се сместват , нормалните раждания с ражданията със секцио. Свидетелката поддържа, че районът им е много голям, идвали родилки от Велинград, Панагюрище , както и от Пещера и Брацигово, тъй като АГО към болницата в гр. Пещера била  закрита.

Показанията на двете разпитани по делото свидетелки се подкрепят и от показанията на свидетеля д-р И.Т. , като началник АГО“ при МБАЛ ГР. Пазарджик , според който не са получавани нито усти нито писмени разпореждания от ръководството на болницата, постъпващите пациентки да бъдат разпределяни по етнически признак. Пациентките се разпределяли  по чисто медицински критерии. Свидетелят поддържа , че само 14 стая – ВИП стаята  е със самостоятелна баня и тоалетна. Поддържа, че не си спомня за случай някоя пациентка да е поискала по собствено желание да се премести в друга стая.

В показанията си свидетелката В. Ч. твърди, че през м. май 2016 г. й се наложило да лежи в болницата няколко пъти, тъй като била с проблемна бременност . Поддържа, че била настанявана различно , включително и с ромки в една болнична стая. Свидетелката твърди, че санитарните възли са били общи , но не била видяла различно отношение към бременни от ромски произход. За всички се грижели еднакво. Твърди , че не е избирала в коя стая да лежи  и не е искала да избира , тъй като не е знаела какво е състоянието й  и дали бебето ще оживее. Твърди, че е  много доволна от получените медицински грижи.

Свидетелката Р. С. , която се самоопределя като туркиня , поддържа, че  е родила и трите си деца в „нашата болница „ . Твърди , че когато раждала третото си дете била настанена в самостоятелна стая , защото била след операция / секцио/ . Поддържа, че при първото раждане била настанена в стая с четири легла, като тя и още една жена били туркини, а другите две пациентки били от ромски произход. Поддържа, че за докторите имало отделна тоалетна , а за тях пациентките – отделна , но в тази тоалетна влизали и българки  и ромки. Поддържа, че лекарите се отнасяли много добре с нея.

По делото са събрани по искане на ищцовата страна многобройно писмени доказателства – ИЗ , като поради значителния им обем  с оглед техния прецизен анализ е допусната основна и допълнителна съдебно- техническа експертиза, заключенията по която като компетентно изготвени, съдът кредитира изцяло. От тези заключения се установява, че от проверените 256 бланки на ИЗ , съставени в периода 24.12.2015 г. до 22.06.2016 г. има нанесени поправки в оригиналните бланки на ИЗ  предимно в номера на стаите и леглата  изписани в горния десен ъгъл, като вещото лице е категорично , че не може да се установи в кой период или кога са извършени тези поправки. Във връзка с оспорване, извършено от ищцовата страна на представените копия от същите документи, вещото лице дава заключение, че  няма установени несъответствия между оригиналните документи  и представените по делото техни копия.  

В тази връзка  и с оглед установеното обстоятелство за извършени корекции и поправки на номерата на стаите на пациентките  в издадените формуляри ИЗ , съдът е допуснал  повторен разпит на св. Т. , които потвърждава , че понякога се стигало  до преместване на пациентките , но само по медицински показания. Свидетелят изяснява , че при приемането на всяка  пациентка  се изготвя история на заболяването / ИЗ /  и този документ получава един общоболничен номер, който не се променя. Пациентките се настаняват според заболяването  и легловия ресурс , което обаче може да претърпи промени предвид динамиката в медицинското състояние  на тази пациентка. По желание на пациентката и при извършване на плащане , тя може да се настани във ВИП стая след заплащане на съответната такса. Състоянията на пациентките са били динамични  и поради това, те се разделяли на потоци по медицински причини / според диагнозата/, като за определена диагноза или за група диагнози имало  съответна стая. Два примери , при които се налага преместването на пациентки от една стая в друга по медицински причини.

По реда на чл. 192 ГПК са изискани данни от трето неучастващо по делото лице и са  приети като писмени доказателства писма – отговори от НЗОК и М-во на здравеопазването, като според данните съдържащи се във втория документ , в действащата към момента нормативна база не  е предвидена забрана  за зачеркване на номера на стаята в бланките на ИЗ  или на друга информация, както и няма нормативно определен ред за поправки в съдържанието  на вписаните в историята на заболяването данни.

При тези фактически данни от правна страна съдът приема следното :

Предявени  са  искове  с правно осн.чл.71 ал.3  във връзка с чл. 71 ал.1 т.1 и т.2  във връзка с параграф 1 т.6 от Закона за защита от дискриминация.

По основателността на иска с правно основание     чл. 71 ал.1 т.1 ЗЗДискр съдът намира следното  :  

 

 

 

 

Законът за защита срещу дискриминация (§ 1, т. 6 от Допълнителна разпоредба), обн. ДВ, бр. 86 от 30.09.2008 г., в сила от 01.01.2004 г., изрично определя една от проявните форми на дискриминация , като дефинира понятието расова сегрегация - това е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основание на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата. Явлението е неприемливо, според закона, тъй като е в нарушение на правото на всяко лице на равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот (чл. 2), което не е израз на неговата воля. В този смисъл е и изразът "принудително".

ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признаците по чл. 4, ал.1. Според чл. 4, ал.2 пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а според чл. 4, ал.3 непряка дискриминация е поставяне на лице въз основа на същите признаци в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако те са обективно оправдани с оглед законовата цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Както е изяснено в съдебната практика, от значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр форми на по-неблагоприятно третиране, дори ако при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания – така решение № 231 от 31.03.2010 г. по гр.д. № 204/2009 г., ВКС, IV г.о., решение № 428 от 13.05.2010 г. по гр.д. № 1207/2009 г., ВКС, IV г.о., решение № 153/14.06.2010 г. по гр.д. № 6/2009 г., ВКС, III г.о. и др.

Съдът не намира, че в конкретния случай е налице твърдяното от ищеца нарушение на забраните по чл. 4 ЗЗДискр във връзка с параграф 1 т.6 от Закона за защита от дискриминация , поради следното:

За да бъде налице пряка дискриминация по смисъла на закона, следва определено лице или лица да се поставят в по-неблагоприятно положение, което се обосновава с някой от признаците определени в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Неравноправното третиране, в случаите на пряка дискриминация е не само обективен резултат, но и непосредствена, афиширана цел на дискриминационните действия. Общото във всички възможни проявления на пряката дискриминация е, че целта е определена категория лица да се ограничат и да не получат такъв обем от права, какъвто е предоставен на другите, само защото дискриминираните са различни от останалите членове на дадена общност. В резултат се стига до състояние, при което мнозинството се явява облагодетелствано, тъй като поставено умишлено в по-благоприятно положение.

 

 

 

 

От горното следва, че при пряката дискриминация за дискриминиращия липсва друга цел, освен поставяне на определени лица в неравноправно положение.

 

 

 

 

Предвид установените по настоящото дело факти, не може да се обоснове извод, че действията на ответника представляват пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. В случая липсват каквито и да било данни, че преследваната от администрацията  и лекуващите лекари и медицински работници на МБАЛ  цел , е  да постави ромските бременни жени и родилки  чрез тяхното физическо отделяне в обособени стаи, в неравноправно положение спрямо такива определящи се с българска етническа принадлежност.

 

 

 

 

Легалната дефиниция на непряката дискриминация е дадена в чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Съгласно нея непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 на закона в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.  

 

 

 

Следователно в този случай непосредствената цел на извършващия дискриминационните действия се афишира като друга, но е налице обективно неравно третиране на определени лица по посочените в закона признаци.

 

 

 

 

Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. в производството за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.

 

 

 

 

Тази норма е с процесуален характер и се отнася до разпределението на доказателствената тежест. Тя не освобождава ищеца от тежестта да доказва, а само го подпомага като размества доказателствената тежест.

В случая, ищецът твърди, че в АГО на ответната МБАЛ  се извършва физическо отделяне в обособени стаи  на родилките от ромски етнически произход от етническите българки. Това твърдение подкрепят с представени по делото писмени доказателства , които по същество не се оспорват от ответната страна  и от които се установяват извършени проучвания  насочени към установяване на практики на сегрегация  на родилките от ромски произход. Установява се, че тези проучвания са проведени   по специално подготвени въпросници , като  общо 20 / двадесет жени/ от общо 63 интервюирани  с ромска етническа принадлежност са раждали в ответната МБАЛ. От тези 20 жени , 19 споделили, че при настаняването си в АГО са били настанявани отделно от българките. Освен това по делото са събрани  гласни доказателства   / св. Д. / , с поред които служители на БХК , провели два телефонни разговора, с лица, които се легитимирали като лекари в АГО  и  които при запитване дали ромките се настаняват отделно от българските родилки, те потвърдили тази практика.

В случая ответникът е представил доказателства – формуляри ИЗ , във връзка с които са допуснати СТЕ , както  и   показания на разпитани по делото свидетели , от които съдът прави извод за липсата на твърдяното от ищцовата страна принудително разделяне по етнически признак , както и липсата на  обективно неравно третиране на определени лица по посочения в закона признак. На първо място по делото не са налице каквито  ида било доказателства  за отделно настаняване , тъй като в самите ИЗ не е отразена етническата принадлежност на пациентките , а изводи в тази посока съдът не би могъл произволно да извлича от наименованието на улиците и квартала , в който пациентките  евентуално живеят. Освен това тези твърдения се опровергават изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Изолация на основание раса, етническа принадлежност или цвят на кожата според ЗЗДскр е неприемлива, когато не е резултат на формирана свободна воля на индивида, при положение, че всички обстоятелства свободна воля да бъде формирана са налице. Тогава разделянето, обособяването или отделянето е сегрегация.

В настоящия случай не се твърди и не се установява в ответната МБАЛ да съществуват каквито и да било ограничения за достъп до здравеопазване на всички бременните  жени и  родилки , независимо от техния етнос. На следващо място както представените по делото писмени доказателства / ИЗ/,така и разпита на всички разпитани по делото свидетели посочени от ответната страна и заключенията на допуснатите по делото съдебни експертизи обуславят извод, че настаняването на бременните жени и родилки от  ромски произход  не е базирано на етническия им произход, а е съобразено с тяхното здравословно  състояние  и моментните възможности за настаняване в отделението, както  и съответно необходимостта от опазване живота и здравето  на всички пациентки / от ромски или неромски произход /. 

 

 

 

 

Събраните данни за действията на лекарите и медицинския персонал не сочат на сегрегиране на пациентките от ромския етнос ,  а напротив - на стремеж за полагане на максимални грижи, те  да  получат нужното медицинско обслужване в съответствие с държавните изисквания в областта на здравеопазването, чрез използване на утвърдени медицински практики и форми на настаняване и обгрижване.  Няма поставени каквито и да било административни прегради за настаняване на отделните бременни и родилки според тяхното здравословно състояние по време на престоя им в АГО / както преди , така и след ражданията /. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 6 от ДР на ЗЗДискр., "расова сегрегация" е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата. Разпределението на бременните и раждащи жени съобразно  потребностите им от адекватни медицински грижи и лечение, не обективира признаците на понятието сегрегация - поради неприлагане на признака етническа принадлежност за обособяване на пациентките в отделни помещения. Следва да се посочи, че по делото липсват данни някоя от ромските пациентки да е поискала да бъде преместена и съответно - да е налице отказ от страна на медицинския персонал или на администрацията на МБАЛ.          

Предвид изложеното, искането на ищците  за признаване по реда на чл. 71, ал. 3 от ЗЗД, че родилки и бременни жени от ромски етнически произход , са били и са подложени на сегрегация и неравностойно отношение, представляващо дискриминация, на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, е неоснователно. Неоснователни са и акцесорните искания  за осъждане на ответника да се въздържа от практики на сегрегация и да възстанови положението отпреди нарушението , както и да публикува  диспозитива на решението в посочен от ищците български ежедневник.

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 78 ал.3 ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сторените по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар  и за призоваване на свидетели в размер на 600,00 лв.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По изложените съображения  ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

 

                                        Р        Е       Ш        И       :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно  и субективно съединени искове с правно осн.чл.71 ал.3  във връзка с чл. 71 ал.1 т.1 и т.2  във връзка с параграф 1 т.6 от Закона за защита от дискриминация от Сдружение“ Български  хелзински комитет“ с ЕИК ********* с адрес гр.София, ул.“Връбница“№7, представлявано от Красимир Кънев  и „Европейски център за правата на ромите, регистриран в Унгария“, данъчен номер по унгарското законодателство :18082944-1-42, адрес: ул.“Вешелени“№16, 1077, Будапеща, Унгария“, представляван от Етел Бруукс , чрез пълномощника адв М.И. от САК срещу „Многопрофилна болница за активно лечение-Пазарджик“АД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул. „ Болнична“№15, представлявано от изпълнителния директор – д-р В.В. - да се установи, че практиката на физическо отделяне в обособени стаи на родилките от ромски етнически произход от етническите българки в АГО на ответника представлява расова сегрегация по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от ЗЗДискр и съответно форма на дискриминация по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр, която е в нарушение на чл. 4 ЗЗДискр; да се осъди ответника да се въздържа в бъдеще от всякаква подобна практика на сегрегация; да се осъди ответника да възстанови положението отпреди нарушението и да публикува диспозитива на решението в посочен от ищците български ежедневник – като неоснователни.

ОСЪЖДА  Сдружение“ Български  хелзински комитет“ с ЕИК ********* с адрес гр.София, ул.“Връбница“№7, представлявано от Красимир Кънев  и „Европейски център за правата на ромите, регистриран в Унгария“, данъчен номер по унгарското законодателство :18082944-1-42, адрес: ул.“Вешелени“№16, 1077, Будапеща, Унгария“, представляван от Етел Бруукс , чрез пълномощника адв М.И. от САК да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение-Пазарджик“АД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул. „ Болнична“№15, представлявано от изпълнителния директор – д-р В.В.  сторените по делото разноски в размер на 600,00 лв.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен  съд в двуседмичен  срок от получаване на обявление за изготвянето му.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: