№ 1104
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110115987 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следно:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена във ВРС на
03.11.2021 г. с правно основание чл. 422 , ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
ищцовото дружество „В. и. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано Управителя В. В., чрез пълномощник - юрисконсулт С. С. против ответницата
АТЧ. АХМ. ИБР. ЕГН **********, с адрес: ***, с цена на иска за главница 341,74 лв. и 27,70 лв.
на иска за лихва за забава.
Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и
обстоятелства:
„В. и. К. - В.“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ, бр.18 от 2005г., с посл.
изм.), предоставяло В и К услуги на АТЧ. АХМ. ИБР., ЕГН ********** за имот на адрес: ***,
която в качеството си на потребител ги получавала и ползвала на същия адрес. Ползваните В и К
услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер ***, чийто титуляр бил И.. Съгласно
чл. 5, т. 6 от Общите условия, сочи ищцовата страна, потребителите били длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не бил правил. Съгласно чл.33,
ал.2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и
К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в
забава.Твърди се , че на 04.08.2021г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу И., въз основа на което било
образувано частно гр.дело № 11389/2021г. по описа на ВРС, ГК-53 състав. На 06.08.2021г. съдът
издал заповед № 4000 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на
И. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 341,74лв., представляваща стойност на ползвани
и незаплатени В и К услуги за периода от 04.05.2020 г. до 01.04.2021 г.; сумата от 27,70лв.,
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 02.07.2020г. до 02.08.2021г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
04.08.2021г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско
1
възнаграждение в размер на 50лв. На 06.10.2021г. заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните фактури
ищцовата страна е посочила в табличен вид с изписване на номер на фактура, дата на издаване ,
главница, отчетен период, размер на лихвата за забава, период в който е начислена лихвата за
забава : фактура № **********/02.06.2020г. 102.76лв.- главница, отчетен период: 04.05.2020-
01.06.2020 г., 11.30 лв. - лихва за забава, начислена за периода 02.07.2020 -02.08.2021 г. ; фактура
№ **********/02.07.2020г., главница 32.80 лв., отчетен период 01.06.2020-01.07.2020г., лихва за
забава 3.33 лв., начислена за периода 01.08.2020-02.08.2021г.; фактура №
**********/06.08.2020г., главница 28.43 лв., отчетен период - 01.07.2020-03.08.2020г., лихва за
забава 2.61 лв., начислена за периода 05.09.2020- 02.08.2021 г.; фактура №**********/02.09.2020
г. главница 32.80 лв., отчетен период 03.08.2020-01.09.2020г., лихва за забава 2.77 лв., начислена за
периода 02.10.2020- 02.08.2021г.; фактура № **********/02.10.2020г., главница 24.05 лв., отчетен
период 01.09.2020-01.10.2020 г., лихва за забава 1.83лв., начислена за периода 01.11.2020 -
02.08.2021г.; фактура № **********/03.11.2020 г., главница 26.23лв., отчетен период 01.10.2020 -
02.11.2020 г., лихва за забава 1.76лв., начислена за периода 03.12.2020- 02.08.2021г., фактура №
**********/02.12.2020г., главница 21.86лв., отчетен период 02.11.2020-01.12.2020г., лихва за
забава 1.29лв. , начислена за периода 01.01.2020 - 02.08.2021 г.; фактура №
**********/05.01.2021г., главница 21.89лв., отчетен период 01.12.2020-04.01.2021 г., лихва за
забава 1.09 лв. , начислена за периода 04.02.2021- 02.08.2021г., фактура №
**********/02.02.2021г., главница 17.71 лв., отчетен период 04.01.2021-01.02.2021г., лихва за
забава 0.74лв., начислена за периода 04.03.2021-02.08.2021г. ; фактура №
**********/02.03.2021г., главница 15.50лв., отчетен период 01.02.2021-01.03.2021г., лихва за
забава 0.53лв., начислена за периода 01.04.2021-02.08.2021г. и фактура №
**********/02.04.2021г., главница 17.71лв., отчетен период 01.03.2021-01.04.2021г., лихва за
забава 0.45лв., начислена за периода 02.05.2021-02.08.2021г.
Към настоящия момент, твърди дружеството - ищец, че ответникът не е бил оспорил чрез
писмено възражение горепосочените вземания в нормативно регламентирания срок по чл.40, ал.2
от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.Претендираната сума за главница за абонатен номер ***,
представлявала цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в ***.
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК за „В. и. К. -
В.“ ООД се сочи в исковата молба, че е налице правен интерес от предявяване на настоящите
искове,поради което е и отправено следното искане до съда съгл. чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК:Да бъде
постановено Решение, по силата на което съдът да признае за установено, че АТЧ. АХМ. ИБР.,
ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер ***, дължи на „В. и. К. - В.“ ООД СУМА в общ размер на 341,74лв. (триста
четиридесет и един лева и 74ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и
К услуги за периода от 04.05.2020г. до 01.04.2021г. на адрес: ***; СУМА в общ размер на 27,70лв.
(двадесет и седем лева и 70ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези
главници за периода от 02.07.2020г. до 02.08.2021г.; както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.08.2021г. до окончателното йм плащане,
за които суми е издадена Заповед от 06.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по частно
гражданско дело № 11389/2021г. по описа на ВРС.Обективирано е искане исковия съд, с
решението си да се произнесе относно съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в
заповедното производство в размер заплатената държавна такса от 25,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв. Всички суми-предмет на настоящото производство,
ищцовата страна е посочила, че могат да бъдат платени по сметка на „***“ ООД в „***“ АД, с
реквизити: IBAN ***; BIC ***.Обективирано е искане и за присъждане на сторените от ищцовата
страна по настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски.
В подкрепа на твърденията си и исканията си ищцовата страна е направила доказателсвени
искания . В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от адв. Р.Д. от ВАК, в качеството му на
надлежно назначен при условията на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител на ответницата.В срока
по чл. 131 ГПК адв. Д. е изразил становище за допустимост на иска. Поради пълната лиса на
2
доказателства по делото, адв.Д. намира, че предявения иск е вероятно
неоснователен.Становището на ответницата по обстоятелствата на които се основава иска и
възраженията й са следните :Оспорва се ,че ВиК услугите били отчетени съобразно действащите
ОУ на ищеца.
Оспорва се, че ответницата има качество потребител, който получава и ползва ВиК услуги
на процесния адрес, партида и аб.номер.По доказателствата становището на ответницата е:
Ответницата не оспорва математическите изчисления, представени с исковата молба, относно
размера на начислената главница и лихва, както и не оспорва, че представените с тях цифри
отговорят точно на фактурираните и записванията в справката за недобора. 2. Не оспорва, че не е
плащала претендираните от ищеца суми.
Твърди се, че засичането на показанията на водомера се явява безпредметно, т.к. няма
отношение към нито едно от процесните изчисления, доколкото следвало да има доказателства за
стойностите на предходните такива.В ОУ били разписани правила за отчитане на водомерите, като
за този факт се съставяли съответните документи.
По отношение на поисканата ССчЕ, адв. Д. счита, че същата е недопустима за извършване
на прости сметки и за факти, които не са спорни. Задачата да бъде задължено вещото лице за
извърши оглед на място и да посочи показанията на водомера в имота, намира адв.Д., че е
неподходяща за вещо лице с експертиза в науката „Счетоводство“, пояснявайки, че на практика се
иска допускане на свидетелски показания в нарушение на правилата на ГПК. Обективирано е
искане съда да задължи насрещната страна да представи отчетите на водомера, както и
доказателства за предходна и последваща проверка и отчет по чл. 23, ал.9 ОУ.На последно място
изрично е обективирано искане на ответницата да бъде дадена възможност, след изслушване на
доклада на съда по чл.146 , ал. 1 ГПК и указанията по ал. 2 на същия член, да се възползва от
правото си по ал. 3 и евентуално с оглед указанията на съда да предприеме съответните
процесуални действия.
В проведеното по делото открито съдебно заседание юрисконсулт С. , предвид
направеното от особения представител на ответника признание , че ответницата е собственик на
имота, в който полза ВиК услуги , респ. същата имала качество и на потребител на ВиК услуги, в
качеството си на процесуален представител на „***“ ООД, моли за Решение в този смисъл ведно с
присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.
В същото съдебно заседание адв. Д. в качество на особен представител на ответницата
сочи, че по делото са се натрупали значително количество противоречиви твърдения и липса на
доказване с оглед на същите .
От една страна, подчертава адв.Д., че се твърдяло в исковата молба, че претендираните
парични вземания са за реално потребление представяли се карнети като доказателство за това, но
от друга страна се твърдяло, че не бил осигуряван достъп до водомера,поради което и
претендираното количество било начислявано служебно с оглед броя на лицата, живели на адреса
на основание Общите условия. Ответницата чрез адв.Д. счита, че доколкото последното твърдение
на ищеца е , че сумите са служебно начислявани , то било очевидно, че същите по никакъв начин
като стойност не кореспондирали с подобен начин на формиране на отделните месечни сметки,
описани в исковата молба. От друга страна, съобразно чл. 24, ал. 4 от Общите условия,
подчертава адв.Д., че при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице, на
оператора до водомера и при неосигуряване на достъп за повече от една година, длъжностното
лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице
отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля и т.н. Доказателство за съставянето на
такъв протокол , сочи адвокат Д., че по делото няма, което означавало, че не били спазени
Общите условия в частта им за отчитане на потребеното количество вода, тъй както ответната
страни твърди още с отговора на искова молба , т.е. след като не било налице основанието, на
което се претендирало първоначално в исковата молба, а след това същото било изменено с друго
такова в настоящото съдебно заседание, което също пък не било подкрепено с каквито и да било
доказателства, счита, че единственият вариант в настоящия случай е съда да отхвърлите
претенцията на ищеца.Ако случайно съдът прецени, че трябва да уважи някаква част от исковата
3
молба, адвокат Д. възразява срещу размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение,
тъй като то не се определя съобразно Нарeдба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, а
по съответната Наредба за правната помощ, и считаме, че следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 100 лв.На последно място адв.Д. е отправил и искане до РС Варна да
му бъде издаден РКО .
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че по предявения специален
положителен установителен иск, за доказване и на основанието и на размера на претенцията си
ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, приобщено е частно гражданско дело №
11389/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, по описа на 53 – ти състав, инициирало
настоящия исков процес, проведена е и необходима съдебно - счетоводна експертиза, като в
последното открито съдебно заседание ищцовото дружество е ангажирало и допълнителни
писмени доказателства . В тази връзка, по делото като писмен доказателствен материал са
приобщени представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на : Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „***“ ООД; Решение
№ Ц - 37/23.12.2019 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение № Ц -
46/30.12.2020 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; справка за недобора на частен
абонат за периода от 02.06.2020 г.до 02.04.2021 г Допълнително в проведеното открито съдебно
заседание ищцовата страна е представила и по делото са приети като писмени доказателства
заверени за вярност с оригинала копия на : копие на уведомително писмо №
**********/10.07.2017 г.; заверени копия на 3 бр. карнетни листи; оригинал на уведомително
писмо № **********/10.07.2017 г.
Ищцовата страна е представила и два броя карнетни тетрадки в оригинал, но при
изявлението на процесуалния представител на *** ООД, че карнетните листи съдържащи само на
две места положени подписи на лице, осигурило достъп на инкасатора до водомера, както и че
ищцовата страна не знае кое е това лице, оригиналите са върнати на ищеца и съдът не е открил
производство по чл.193 ГПК .
В същото открито съдебно заседание е било приобщено и заключението от на вещото лице
М.И. по допуснатата съдебно –счетоводна експертиза , неоспорено от страните.
При така събрания писмен доказателствен материал, анализиран в съвкупност и
поотделно настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното :
С писмено заявление от дата 04.08.2021 г. ищцовото дружество „ *** „ ООД е сезирало РС
Варна с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
против длъжника АТЧ. АХМ. ИБР., ЕГН ********** (с предходни имена А. А. И.) от с.Д..
Размерите и основанията на вземането са били визирани в т. 9 от заявлението като изрично е
посочено, че паричните вземания се претендират като дължими за ползвани и неплатени В и К
услуги. В същата т. 9 заявителят е посочил главниците които претендира и лихвите, периодите за
които се претендират, при яснота че се претендират главни и акцесорни вземания от длъжника за
потребени В и К услуги .
Констатира се от материалите по частното дело, че въз основа на Разпореждане № 12 899/
4
06.08.2021год. по ч. гр.д. № 11389/2021 год. Председателят на 53 – ти състав при ВРС е приел, че
заявлението отговоря на изискванията за редовност (л.10 от заповедното дело), поради което е
била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение. От оригинала на Заповед № 4000/
06.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Председателят на
53-ти ри състав (л. 11 – ти по частното дело ) е видно, че е било разпоредено длъжникът А.И. /
старо име А. А. И. / да заплати на кредитора „В и К Варна“ ООД СУМАТА от 341,74 лв.
неплатена сума за ползвани В и К услуги по партида с абонатен номер *** за периода от 4.5.2020
г. до 1.4.2021 г., за която сума са издадени фактури за периода от 2.6.2020 г. до 2.4.2021 г., за
обект, находящ се в село Д. , община Варна улица „*** , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 4.8.2021 г. до окончателното
плащане на вземането, СУМАТА от 27,70 лв. представляваща обезщетение за забава за
заплащане на главницата, начислено за периода от 2.7.2020 г. до 2.8.2021 г., както и сумата от 25
лв. представляваща сторени по делото съдебно –деловодни разноски за заплатена държавна такса
и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, вр.
чл. 26 НЗПП.
От всички останали писмени доказателства по частното дело се установява,че заповедта по
чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, че заповедният съд е дал
указания на заявителя по реда на чл. 415 ГПК и че специалният положителен установителен иск е
предявен в рамките на преклузивния срок .
При така изложеното по-горе исковият съд приема, че искът е допустим, поради
което следва да даде отговор по същество на спора, дали искът е доказан по основание и
размери.
На първо място следва да бъде посочено, че обективно съединените специални
положителни установителни искове са предявени от „ *** „ ООД против ответника А.И. -
длъжник в заповедното производство. Факт е, че отв. И. в исковото производство, така както и в
заповедното, не е получила лично препис от книжата, поради което и при констатиране на
предпоставките на чл. 47, ал.5 ГПК, исковият съд е пристъпил към назначаване на особен
процесуален представител при условията на чл. 47, ал.6 ГПК и като такъв е назначен по
надлежния ред адвокат Р.Д. от ВАК.
При така изложеното по-горе исковият съд следва да даде отговор на въпроса дали
възраженията на особения представител залегнали в отговора на искова молба са основателни. В
срока по чл.131 ГПК са въведени възражения за липса на качество „потребител „ у ответницата и
за недоказаност не само на основанието на иска, но и на твърденията за реално доставени и
потребени от ответницата на адреса В и К услуги, нарушение от страна на ВиК оператора на
собствените му общи условия, в частност чл.24. Допълнително в проводеното открито съдебно
заседание, след изслушване на ССчЕ, след изявление на вещото лице, че в имота няма водомер, и
навеждане на твърдения от страна на ***, че исковите суми са дължими съгласно ОУ на ВиК
оператора в хипотеза и на неосигурен достъп до водомера, адв. Д. е възразил против дължимостта
на исковите суми - „служебно начисляване „ на количество потребена вода, като е заявил, че
ищцовото дружество не е спазило собствените си общи условия.
ВРС отчита факта, че както в заповедното ,така и в исковото производство *** твърди , че
исковите суми са дължими за потребени ВиК услуги от ответницата на адреса в село Д., за които
суми за били издадени , но неплатени фактури.В първото по делото открито съдебно заседание
5
адвокат Д. не е оспорил , че ответницата е собственик на обекта на потребление на ВиК услуги,
поради което и съдът е допълнил доклада по делото обявявайки на страните,че този факт е
безспорен и не се нуждае от доказване . Приобщените по делото писмени доказателства
представени от ищцовата страна с исковата молба и в първото открито съдебно заседание
доказват по несъмнен начин наличието на открита партида на името на А. А. И., ЕГН **********
за адрес на потребление на ВиК услуги – с.Д.,ул.“***“ № 3 , партида водена при ВиК оператора с
клиентски номер ***. Още от справката за недобра на частен абонат, представена с исковата
молба, приобщена на л. 20 –ти по делото е видно, че обекта на потребление на ВиК услуги
представлява къща, с последно показание на водомера 883 куб.м.вода от 05.10.2021г., метрология
– 01.01.2007г .
Установено е по делото, че с уведомително писмо № 1000 от 10.07.2017 г. ответницата е
била известена от „ *** „ ООД ,чрез инкасатора обслужващ адреса на потребление на ВиК услуги,
затова, че е изтекла валидността на метрологичната проверка, поради което е следвало да
предприеме действия съгласно текста : „ на гърба на писмото „.Това уведомително писмо обаче
ответницата е отказала да получи, като факта на отказа е удостоверен от инкасатора Ст.Х., в
присъствието на Сн.Г., видно от приложения на л. 79 –ти оригинал на уведомително писмо .
По делото на листи от 76 до 78 са приложени относимите към спора по същество 3 броя
карнетни листи. От карнета на л. 76 се констатира, че за периода от м. октомври 2020 г. до месец
април 2021 г., срещу подпис на потребителя има поставени два подписа за месец октомври 2020 г.
срещу показание на водомера 882 – консумирана вода 11 и срещу м. март 2021 г. срещу показание
на водомера 875 – консумирана вода 7, а последното показание за м.април на 2021 г. е посочено
като 883. Приложените по делото на л. 77 и 78 два броя карнетни листи обхващат периода от
3.6.2016 г. до м.9.2020 г. /периода преди м. 10.2020 г./ ,като на тези карнети няма нито един
подпис на потеребител.
Дори само при тези доказателства, се налага еднозначния извод,че ответницата за исковия
период време е имала качеството потребител на ВиК услуги, като „*** „ ООД й е доставяло
услугите на адреса в село Д., улица „***, потребяваните от абоната ВиК услуги са били отчитани
по партида на името на ответницата, като отчитането е извършвано редовно. В подкрепа на
извода, че страните по спора са страни по договорно правоотношение са и всички останали
приложени към исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи .
С оглед горното съдът намира,че оспорването на качеството „ потребител „ релевирано в
срока по чл.131 ГПК е останало напълно недоказано.
При така изложеното по-горе съдът дължи произнасяне и по въпроса доставяни ли са на
ответницата ВиК услуги за исковия период , потребени ли са и заплатени ли са. Отговорът на този
въпрос съдът намира,че се съдържа при сравнение на писмените доказателства по делото и
приобщената по делото и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, изготвена
от в.л.М.И..
От ССчЕ ,приобщена на листи 69-72, безспорно се установява, че в.л. И.,при извършена
проверка в счетоводството на „ *** „ ООД, на основание представена Справка за облога и
плащанията на частен абонат *** , констатира и дава заключение, че не са постъпили плащания по
посочените в Таблица 1 от исковата молба фактури. Заключението на вещото лице е , че общия
сбор на месечните задължения по главницата за ползвани В и К услуги до 02.08.2021 г. е 341,78
лв., общия сбор на лихвата за забава, считано от съответния падеж до 02.08.2021 г. е 27,70 лв.,
6
както и че липсват извършени плащания.
При разпита на в.л.М.И. вещото лице е заявило, че „ Няма водомер там „ .(л. 84 – гръб ) .
Отделно от изложеното по-горе , исковият съд намира за напълно относими и данните
вписани в НБДН относно адреса на ответницата, макар и същите да не са пряко релевантни към
основателността на иска. Видно от л. 9 – ти от заповедното дело А.И. Х. има регистриран
постоянен адрес от 18.04.2000 г. в село Д. , но на улица „*** „№ 34,а не на № 3 и от 04.03.2010 г.
настоящ адрес в Р.Полша.Данни затова, че ответницата се намира в чужбина се съдържат и в
адресираните до същата по заповедното дело съобщения и уведомлението по чл. 47 ГПК. Видно
от л.32 от настоящото исково производство – длъжностното лице по призоваване при с.Д. е
вписало, че ответницата от 20 години живее в чужбина.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявеният по делото специален положителен установителен иск е заявен от ищцовото
дружество „ *** „ ООД против отв.А.И. и с него ищцовата страна цели да установи със сила на
пресъдено нещо съществуването на паричните вземания за които в полза на заявителя е била
издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно влизане в сила на издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, т.к. е заведен от
заявителя в заповедното производство против длъжника и в рамките на преклузивния срок, поради
което съдът дължи произнасяне по същество на спора.
Още с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен, съдът е разпределил
доказателствената тежест в исковия процес между страните като е указал на ищцовата и
ответната страна,че всяка една от тях е длъжна да установи и докаже фактите на които основава
своите твърдения или възражения, респективно от които черпи положителни за себе си права
(съгласно общата разпоредба на чл.154 ГПК). По предявения специален положителен
установителен иск съдът е възложил в тежест на ищеца по делото да установи и докаже, че
между „*** „ ООД и ответницата е имало валиден договор за ползване на В И К услуги за
посочения в заповедното и исково производства имот, изпълнението по което е извършено пълно
и точно от *** ООД за релевантния за спора исков период, както и че във връзка с това
облигационно правоотношение е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на
кредитора – ищец, че заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника и че е
спазен срока за предявяване на иска с правно осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. В тежест на
същата страна е било да установи и докаже, че в качеството си на доставчик на В и К услуги е
изпълнила точно задълженията си като е доставила на адреса на потребление на отв.И.
незаплатените от последната количества потребена вода, респективно услуги. В тежест на ищеца е
било да установи и докаже, че е заведено и водено заповедно производство въз основа на
Заявление по чл.410 ГПК; да установи и докаже, че е налице ликвидно и изискуемо вземане в
посочените в петитума на исковата молба размери и основание,периоди. Във връзка с
релевираните от ответника възражения, в тежест на ищцовата страна съдът е възложил и да
установи и докаже, че водомерът обслужващ адреса на потребление на ВиК услуги за исковия
период от време е бил изправно средство за търговско измерване, годно да отчита потребените
количества вода.В тежест на ответната страна в случай, че ищецът докаже горните факти и
обстоятелства, съдът е указал да установи и докаже (и то едва ако ищецът установи и докаже
основанието на иска си) че са заплатени претендираните суми било то при настъпване на падежите
7
или след това. В тежест на ответника И. е било да установи и докаже, че не е налице
облигационна връзка между него и *** ООД за исковия период и за посочения абонатен номер и
адрес на потребление, като за целта се позове само на положителни факти и обстоятелства -т.е. без
да доказва отрицателни факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, единствения факт,по който между страните е
липсвал спор, към датата на първото открито съдебно заседание , отделен от съда като безспорен е
бил, че ответницата не е платила на ищцовото дружество сумите предмет на исковата претенция.В
първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ответницата не е
оспорил твърдения от ищцовата страна факт, че ответницата е носител на вещно право на
собственост върху имота представляващ обект на потребление на ВиК услуги, поради което и
съдът е отделил този факт за безспорен и ненуждаещ се от доказване, допълвайки доклада по
делото.
При така разпределената тежест на доказване, на база съвкупния и поотделен анализ на
събраните по делото доказателства, исковият съд достига до извода от правна страна, че
предявените ОСИ с правно осн. чл.422 , ал.1 , вр. чл.415,ал.1 ГПК и вр. чл.86,ал.1 ЗЗД са изцяло и
напълно доказани по основание и по размери.
За да мотивира този правен извод по същество на спора, настоящият съдебен състав
съобрази следното: Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „*** ” ЕООД, са одобрени с Решение № Ц - 37/23.12.2019 г. на КЕВР, надлежно
публикувани , изм. с Решение на КЕВР № Ц - 46/30.12.2020 г. Същите са приобщени по делото,
поради което и на основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдът приема, че Общите условия са влезли в
сила спрямо страните по спора.Наличието на договорна връзка между страните се доказва от
всички ангажирани от „*** „ ООД писмени доказателства от справките за недобора на частен
абонат представени още с исковата молба до последния представен в открито заседание картен
лист.На това основание съдът прави извод, че между страните по делото е налице валидно
възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до
потребителя-собственик на обекта- къща, находяща се в село Д. , ул.“*** „№ 3 .
Ответника А.И. по иска има качеството потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. ”б” от
ЗРВКУ /в сила от 20.01.2005г./, респективно в това си качество дължи заплащане на
предоставените й В и К услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР / КЕВР и въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено и разпределено по реда на чл. 23 /чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и
чл. 31 и сл. от Общите условия/.
Приемайки, на база доказателствата събрани по делото и ангажирани от иищцовата страна,
че страните по спора са страни по облигационно правоотношение, анализирайки данните събрани
посредством ССчЕ , съдът следва да даде отговор на въпроса вземанията за потребени ВиК услуги
дали са ликвидни и изискуеми .
Съгласно действащите между страните ОБЩИ УСЛОВИЯ приложими в конкретния случай
са изрично визираните правила в раздел Втори на общите условия „Отчитане на количествата
питейна вода „( л. 7 от делото ). Съгл. чл.22 от ОУ изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и/или в имотите
на потребителите.В чл.23 от ОУ е уредено отчитането на водомерите с точност до 1
куб.м.Задължението за заплащане на потребените ВиК услуги е разписано в чл. 31 от ОУ.
При така действалите за исковия период от време общи условия между страните, съдът
8
приема на база писмените доказателства по делото, неоспореното и кредитираното като обективно
и компетентно дадено заключение на ССчЕ , че е установено и доказано по категоричен начин
твърдението на ищцовата страна, че вземанията на ищцовото дружество заявени още в
заповедното производство, надлежно индивидуализирани и по основания и периоди не са платени.
От кредитираното напълно от съда заключение на в. л. М.И. по допуснатата ССчЕ се
установява, че задълженията на отв. А.И. по фактурите вписани в исковата, издадени от „***“
ООД към отв. И. за исковия период са за незаплатени ВиК услуги, а размерите йм съвпадат
напълно със заявените в заповедното производство както досежно главниците, така и досежно
законните лихви за забава / вписани 11 броя фактури издадени в периода от 2.6.2020 до 2.4.2021 г.
– с общ сбор на главници 341,74 лв. и на лихви за забава 27,70 лв.
Установява се от приложените по делото копия на три броя карнетни листи и справката за
недобора за частен абонат, че на ответницата е било начислявано служебно количество вода по 5
м3 , като още през 2017 година същата е получила предписание – уведомление от „***“ ООД
затова, че водомерът й е изтекла метрологична годност. Ответницата е отказала да получи от
инкасатора уведомлението за предприемане на съответните действия за осигуряване на
възможността СТИ да бъде метрологично годно, като от 2017 г. до сега липсват данни същата да е
и възразила пред ВиК оператора по реда на глава Глава Седма от Общите условия .
Видно от отбелязването на лист 76 –ти, в карнетния лист за месец октомври 2020 г. и за
месец март 2021 г. са налични подписи за потребител, които обвързват абоната – потребител и
ответник с вписаните количества консумирана вода 11 и 7 – общо 18 куб.м вода. Срещу м. 12.2020
г. в карнетния лист е вписано количество вода от 10 кубични метра, срещу м. 01.2022 г. от 10
кубични метра , а срещу м. април 2021 г. 8 кубични метра и показания на водомера 883.
Установено е по делото ,макар и трудно четимо, от завереното за вярност с оригинала копие на
карнета на л. 77 , че за периода от 2.6.2020 г. до м.септември 2020 г. на ответницата са начислени
съответно 47, 15 и 13 кубични метра вода или общо 75 кубични метра или за целия исков период
2.6.2020 г. до 2.4.2021 г.,количеството вода което е остойностено като главници от общо 341,74
лв. е от 128 куб.м.вода – от което количеството от 18 куб.м . за м октомври 2020 г и месец март
2021 г. е било вписано от инкасатора при предоставен му достъп , а останалите количества вода
представляват така нареченото „ служебно начисляване „ .С оглед изложеното по-горе съдът
приема, че предявените главни и акцесорни искове се явяват доказани и по основание и по размер.
В подкрепа на извода,че *** ООД е доставяло на ответницата ВиК услуги са записванията в
карнетния лист, справката за недобора, фактурирането на услугите и заключението на в.л.И. по
ССчЕ.
С оглед изложено и по-горе, съдът приема, че действително абоната А.И. е потребявал ВиК
услуги така както са били фактурирани, но не е заплатил задълженията си към ищцовото
дружество – В и К оператор.
За пълнота на изложението следва да бъде отчетено, че в случая намират приложение не
само Общите условия на В и К Варна, но и относимата към спора Наредба № 4 от 14
септември 2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството. (Обн. ДВ. бр.88 от 8 Октомври 2004г., попр. ДВ. бр.93 от 19
Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.41 от 13 Май 2005г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 17 Август 2012г., изм.
и доп. ДВ. бр.95 от 1 Ноември 2013г., изм. ДВ. бр.102 от 12 Декември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.70
9
от 3 Септември 2019г.).
Съгласно чл. 43,ал.(1) от Наредба № 4 /2004 г.задължение на потребителите на ВиК
услуги е да осигуряват достъп на длъжностните лица, упълномощени от оператора, при
условията и по реда, определени в общите условия и договора, в следните случаи: 1. за отчитане
на водомерите на водопроводните отклонения, а за сгради - етажна собственост - за отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата;2. за
извършване на проверките по чл. 42, ал. 1, т. 6 и за извършване на проверка и контрол на
водомерите; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) за извършване на контрола по
чл. 27, чл. 27а и чл. 42, ал. 1, т. 8, включително за вземане на проби от за устваните в
канализационната система отпадъчни води; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от
17.08.2012 г.) в други случаи, определени със закон, във връзка с извършване на услугите В и К.В
алинея втора на чл. 43 от цитираната Наредба нормативно са разписани и следните задължения
на потребителите : т.1. заплащат услугите В и К съгласно чл. 39 ;…;т.7. изпълняват
направените предписания на оператора за реконструкция на водомерния възел или подмяна на
водомера съобразно техническите изисквания за монтаж на водомера; т. 10. спазват изискванията
на наредбата по чл. 135, т. 11 ЗВ;11. (нова - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.)
извършват актуализация на партидата си при оператора при промяна на собствеността върху
присъединения към В и К системите имот.
Данни затова ответницата да е изпълнила задълженията си по чл. 43 , ал.2 т. 7 от Наредба
№ 4 / 2004 г. от 2017 г. до сега по делото няма.
В чл. 34 а от Наредба № 4 /14.09.2004 г. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.,
н алинея от 1 до 5 е разписан по следния начин реда за извършване на периодични проверки на
водомерите : ал.(1) Периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за
измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се
извършват през 10 години.ал.(2) Периодичните проверки по ал. 1 се извършват по искане и за
сметка на потребителите от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за
това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда на ЗИ.
ал.(3) Резултатите от периодичните проверки на индивидуалните водомери се удостоверяват със
знаци по реда на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
приета с Постановление № 239 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 98 от 2003 г.). ал.(4)
Операторите са длъжни да осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите, която
включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка от лицата по ал. 2, монтаж
и пломбиране. Ал.(5) Когато длъжностно лице на оператора установи потребители с
непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на
водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена
периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда
на чл. 39, ал. 6.
Съгласно чл. 39. (1) Изразходваното количество вода се определя по реда на чл.
35.Съгл. чл.чл.39,ал.(5) (Попр. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) По изключение се допуска за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да
се заплаща, както следва:1. по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 3. по 0,1 куб.м за всеки куб.м застроен обем
10
сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен
обитател; 4. по 0,5 куб.м за всеки куб.м застроен обем на сграда - за сгради в строеж.
В чл. 39, в ал.(6)е посочено, че до поставянето на индивидуални водомери в сгради -
етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител
определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки
обитател, а съгласно чл. 39, ал.(7) При имоти с повече от един потребител след
водопроводното отклонение до монтирането на общи водомери от оператора изразходваното
количество вода се отчита само по индивидуалните водомери на потребителите, а
изразходваното количество вода от потребителите без монтирани индивидуални водомери -
по реда на ал. 5 и 6.
Ето защо, при сравнение на данните в справката за недобора на частен абонат,
вписването в карнетните листи и ССчЕ ( представляващи както сочи и адв.Д.
математически изчисления), настоящия състав намира, че считано от 2017 година за ВиК
оператора е възникнало потестативното право да определя на ответницата – потребител на
В и К услуги цената на доставена, потребена и незаплатена вода за битови нужди, т.к. същата
не е предприела никакви действия попривеждане на СТИ / водомер / в съответствие с
метрологичните изисквания за точност, а и към 2022 г. ,макар и на база на ССчЕ се
установява, че в обекта метрологично негодния към 2017 г. водомер вече не съществува – в
имота няма водомер .
Неизпълнението на цитираните по-горе задължения на ответницата към ВиК
оператора не я освобождава от отговорността за заплащане на цената на потребени ВиК
услуги. В случая при установена и доказана невъзможност потребените от абоната ВиК
услуги да се отчитат с изправно от метрологична гледна точка средство за търговско
измерване е довело до опразване в издадените 11 броя фактури между показанията на
метрологично негодния водомер за отчетните периоди от следните количества като разлики
: 47, 15,13,15,12,10,10,8,8,7 и 8,а стойността им от общо 341,74 лв. за главници е определена по
цените, утвърдени от КЕВР.
Съгласно нормата на чл. 40, ал. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.)
от Наредба № 4 - Услугите В и К се заплащат по цени, определени по реда на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги. При неспазване на сроковете за плащане на
изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна
лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ето защо, при доказано неизпълнение на задължението на потребителя във връзка с чл. 43 ,
ал.2 т. 7 от Наредба № 4 / 2004 г. от 2017 г., то и ВиК оператора е приложил нормите на чл. 39 ал. 6
и 5 от Наредба № 4, като е фактурирал дължимото се количество вода, която обаче и до момента
не е платена.
На последно място по селото лисват данни и твърдения ответницата да се е възползвала от
правото си да подаде възражение срещу определено заплащане на изразходвано количество вода
писмено пред оператора в 7-дневен срок от изтичането на срока за плащане, така както е разписано
и Наредба 4 , а и в ОУ на ВиК оператора.
И в заключение, ВРС намира за необходимо да препрати и към практиката на ВКС по реда
на чл.290 ГПК, която е задължителна за настоящата инстанция – Решение № 4 / 4.6.2014 г. на
ВКС, Трето гражданско отделение, ГК с докладчик съдията Олга Керелска , постановено по
11
гр.д.№ 3756/2013 г. , като и Определение № 155/30.03.2018 г.постановено от ВКС, Четвърто
гражданско отделение, ГК , с докладчик съдията Зоя Атанасова, постановено по ч.гр.д. № 57
по описа за 2018 година, в производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, в които е акцентирано върху
договорната отговорност на потребителите на ВиК услуги в аналогични случаи.
С оглед изложеното по-горе , исковата претенция,както за главници, така и за
лихвите за забава следва да се уважи като основателна и доказана, а с оглед изхода на спора и
съгласно трайната съдебна практика в полза на ищцовата страна съдът следва да присъди и
законната лихва върху главното задължение, считано от датата на сезиране на заповедния
съд и до окончателното изплащане на вземането съгл. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Основателността на иска налага присъждане в полза на ищцовата страна съгласно нормата
на чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК на сторените и по исковото и по заповедното дело съдебно – деловодни
разноски. Разноските вписани в Списъка по чл. 80 ГПК , приобщен на л.80 в т.1 ищцовата страна
правилно и точно е посочила разноските по заповедното дело от общо 75 лв., които и исковият съд
следва да присъди като доказани и по основание и по размер. В т.2-5 от списъка по чл. 80 ГПК
ищцовата страна претендира разноски в исковото производство , оспорени основателно от адв.Д. в
частта по т. 5 касаеща присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Реално сторените от ***
ООД в исковото производство разноски са равни на сбора от 75,00 лв. за платена д.т.+120,00 лв.
депозит за ССчЕ + 300,00 лв. за депозит за особен представител или общо 490,00 лв.
Претендираното от ищцовата страна юрисконсултско възнаграждение от 300,00 лв. е почти
максималното определяемо от съда по реда на НЗПП, а минималното е 100,00 лв.За справедлив и
адекватен размер на възнаграждение за процесуално представителство съдът намира сума от
200,00 лева, която не е нито минимална , нито максимална, съобразена с характера на
производството и осъщественото процесуално представителство, поради което и ВРС присъжда
разноски в исковото производство в полза на ищцовата страна в размер на общо 790,00 лв.
(седемстотин и деветдесет лева ) на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.По отношение на
осъщественото процесуално представителство на ответницата , съдът следва да разпореди
издаване на РКО в полза на особения представител на ответницата в размер на внесения за целта
депозит от 300,00 лв., съгл. чл. 47, ал.6 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените специални
положителни установителни искове от ищцовото дружество „В. и. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано Управителя В. В., чрез пълномощник -
юрисконсулт С. С. против ответницата АТЧ. АХМ. ИБР. ЕГН **********, с адрес: ***, че
ответницата АТЧ. АХМ. ИБР. ЕГН ********** , в качеството си на потребител на В и К услуги,
които се отчитат по партида с абонатен номер ***, ДЪЛЖИ на „В. и. К. - В.“ ООД следните
парични вземания :СУМА в общ размер на 341,74лв. (триста четиридесет и един лева и 74ст.),
представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
04.05.2020г. до 01.04.2021г. на адрес: ***; СУМА в общ размер на 27,70лв. (двадесет и седем лева
и 70ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от
02.07.2020г. до 02.08.2021г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 04.08.2021г. до окончателното йм плащане, за които суми е
12
издадена Заповед от 06.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело
№ 11389/2021г. по описа на ВРС, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал. 1 ГПК,вр. чл.86, ал.1
ЗЗД .
ОСЪЖДА АТЧ. АХМ. ИБР. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на СУМАТА
от общо 790,00 лв. (седемстотин и деветдесет лева ) - представляваща сторените от ищцовото
дружество съдебно-деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция,
както и СУМАТА от общо 75,00 лв. (седемдесет и пет лева ) - сторените от ищцовата страна в
качеството й на заявител в заповедното производство по частно гр.дело № 11389/2021г. по описа
на ВРС съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК .
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адвокат Р.Д. от ВАК, на основание чл. 47,
ал.6 ГПК за СУМАТА от общо 300,00 лева (триста лева)-внесения от ищцовата страна депозит за
назначаване на особен представител на ответника А.И. за осъщественото процесуално
представителство от адв.Д. в качеството му на особен процесуален представител на ответника,
пред настоящата инстанция.
РКО да се връчи на адв.Д. при поискване.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13