№ 95
гр. Велико Търново , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20204001000362 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №251 от 13.07.2020г., постановено по т.д. №35/2020г.,
Окръжен съд-Русе е осъдил Застрахователно дружество Бул Инс АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец,
*********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да заплати на П. И. П., ЕГН
**********, от гр. Русе, *************, съд. адрес: гр. София, ул. **********
– адв. В.Н. от АК – София, по банкова сметка: BG02IABG8098***********
при Интернешънъл Асет Банк АД, сумата от 60 000 лева – обезщетение по чл.
432 от КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено на
03.10.2017г. от М. Г. М., чиято гражданска отговорност е застрахована в
ответното дружество, заедно със законната лихва върху главницата, считано
от 03.01.2020 г. до окончателното изплащане. Отхвърлил е иска за
неимуществени вреди в останалата му част за размера над 60 000 лева до
претендираната сума от 300 000 лева. Осъдил е ЗД Бул Инс АД-гр.София да
заплати на адвокат В.Н. от Адвокатска колегия-гр.София сумата от 2 330 лева
1
адвокатско възнаграждение върху присъдения размер на обезщетението.
Осъдил е П. И. П. от гр.Русе да заплати на ЗД Бул Инс АД-гр.София сумата
7 296 лева, с включен ДДС, направени разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от иска. Осъдил е ЗД Бул Инс АД-гр.София да заплати
държавна такса в размер на сумата 2 400 лева по сметката на Русенския
окръжен съд, върху уважената част от иска.
С решение №260091/17.09.202г. по гр.д. №35/2020г. Окръжен съд-Русе
по реда на чл.247 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в решение №251, като в диспозитива след израза „отхвърля иска за
неимуществени вреди за сумата над 60 000 лева до претендираната сума от
300 000 лева” се допълва „както и за претендираната законна лихва за
периода 03.10.2017г.-02.01.2020г.”
Против решение №251, в отхвърлителната му част с която е отхвърлен
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над присъдените 60 000
лева до претендирания размер от 300 000 лева; както и за законната лихва
върху главницата считано от 03.10.2017г.- датата на ПТП-то до 02.01.2020г.,
е постъпила въззивна жалба от ищеца П.П., подадена чрез пълномощника
адвокат В.Н..
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение на Окръжен съд-Велико Търново в обжалваната част и вместо него
да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи
исковете в пълния им претендиран размер.
Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски в
двете инстанции, включително за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Прави оплакване, че първоинстанционното решение в обжалваните
части било неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Правилно Окръжният съд бил преценил, че в случая са налице всички
предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на ответното
Застрахователно дружество. Неправилно обаче била приложена разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД. Определеният размер на обезщетението бил прекомерно
занижен, с оглед принципа на справедливостта и постоянната съдебна
2
застрахователна практика. Неправилно бил определен дължимият размер
обезщетение с оглед на причинените увреждания, при положение че
Първоинстанционният съд правилно бил приел, че няма съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на жалбоподателя. В тази връзка неправилен
бил изводът в обжалваното решение, че не били установени данни за наличие
на психично разстройство на пострадалия. От писменото психологично
изследване на психолога П. Ч. се установявало, че при него са се получили
нарушения от органичен тип в качествата на вниманието, краткосрочната
вербална, логическа и виртуална памет, които се отразяват на ефективността
на мисленето и на планирането на действията; както и че се е стигнало до
мозъчни дисфункции – дезорганизираност, нерешителност, забравяне на
ангажименти; както и е налице посткомоционен синдром – уморяемост,
раздразнителност, паметови нарушения, безсъние, трудност за концентрация.
Две години след началото на терапията, а именно на 23.12.2019г. психологът е
констатирал, че тези нарушения на здравето на ищеца не са преодоляни, дори
психичното му състояние се влошава. Счита, че законната лихва върху
присъденото обезщетение във всички случаи се дължи от датата на
непозволеното увреждане, независимо дали ответник е прекият причинител,
или трето лице, което отговаря за обезщетяване на причинените вреди т.е.
застрахователят.
В съдебно заседание процесуалният представител адвокат Д. Н.
поддържа жалбата и излага допълнително съображения в нейна подкрепа.
Въззиваемият, ответник в Първата инстанция Застрахователно
дружество Бул инс АД-гр.София, представлявано от изпълнителните
директори С. П. и К. К., чрез адвокат М.Г., в писмен отговор, моли
Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба.
Първоинстанционният съд бил постановил правилен, законосъобразен и
обоснован съдебен акт. Обезщетението по чл.52 от ЗЗД се определяло по
справедливост, а не с оглед на застрахователните лимити, като значението на
тези лимити е единствено с оглед на това, че застрахователят не отговаря над
лимита. Освен това отговорността на застрахователя по застраховка
граждански отговорност е функционално обусловена от отговорността на
деликвента по чл.45 от ЗЗД. Твърденията във въззивната жалба били
неоснователни и недоказани.
3
Адвокат Г. не се явява в съдебно заседание. В писмена защита
доразвива твърденията и изводите, които счита че следва да бъдат направени
и които са изложени в отговора.
Претендира за присъждане на всички направени по делото в двете
инстанции разноски, включително за адвокатски хонорар, съгласно приложен
списък по реда на чл.80 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
другата страна.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, съобрази становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е от страна по делото, която
има интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен
акт и е подадена в срок.
Ищецът П. И. П. от гр.Русе твърди в исковата молба и по делото, че
като водач на лек автомобил е пострадал при ПТП, настъпило на 03.10.2017г.
в гр. Русе, с друг лек автомобил, по изключителна вина на водача на другия
автомобил М. Г. М.. При ПТП-то му били причинени телесни увреждания.
Било образувано досъдебно производство №2122/2017г. по описа на ОДМВР-
Русе Районна прокуратура-Русе внесла обвинителен акт в съда. Образувано е
НОХД №1480/2019г. по описа на Районен съд-Русе. Със споразумение по
НОХ делото, одобрено от съда и влязло в сила, М. М. се признал за виновен
за настъпване на ПТП-то и за причиняване на средна телесна повреда на
ищеца. В резултат на ПТП-то П. получил следните телесни увреждания:
изгубил съзнание, политравма, контузия на главата, контузия на мозъка,
счупване на дясна теменна кост, колекция от кръв в меките тъкани вдясно,
върхово-теменно, счупване на две ребра вляво, двустранни контузионни
огнища в белите дробове, пневмоторакс, двустранна пневмония, разкъсно
контузна рана в дясна теменна област, охлузвания на тила, на гърба, на лява
мишница, лява китка, лява предкитка, дясно коляно, дясна подбедрица, десен
4
глезен, дясно ходило, ляво коляно и ляв глезен. При медицинско изследване
на 26.10.2017г. било констатирано отслабване на слуха на дясно ухо. От
06.11.2017г. П. започнал редовно да посещава психолога П. Ч., която
установила нарушения от органичен тип на вниманието и на паметта, по-
конкретно на краткосрочната вербална, логическа и виртуална памет.
Установени били мозъчни дисфункции, а именно дезорганизираност, трудно
вземане на решения, забравяне на ангажименти. Установен бил
посткомоционен синдром, посттравматичен органичен мозъчен синдром:
уморяемост, раздразнителност, трудност при концентрация, нарушения на
паметта, безсъние, намалена поносимост при стрес. След две години, на
23.12.2019г. същият психолог Ч., след проведена терапия, констатирала
същите увреждания от психологично естество, както към 06.11.2017г. т.е. те
не били преодоляни и вместо подобрение на психичното му състояние, било
констатирано влошаване на същото. Счита, че няма да се възстанови напълно.
Вследствие на процесното ПТП целият му живот се преобърнал, получил
значителни телесни увреждания, търпял е болки и страдания в
продължителен период от време и ще търпи негативни последици през целия
си живот. Лекият автомобил, виновен за произшествието имал към онзи
момент валидна застраховка гражданска отговорност по застрахователна
полица, издадена от ответното застрахователно дружество, със срок на
валидност от 23.03.2017г. до 22.03.2018г. На 02.10.2019г. подал заявление
пред Застрахователното дружество да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение, към което приложил всички необходими документи.
Ответникът не му изплатил доброволно нищо.
Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответното Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София да му
заплати сумата от 300 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на
03.10.2017г. застрахователно събитие, заедно със законната лихва върху нея,
считано от 03.10.2017г. – датата на деликта, до окончателното й изплащане.
Претендира за присъждане на направените разноски по делото, включително
за определяне по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител адвокат В.Н..
5
Ответното Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, в писмен
отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, заявява че счита предявеният
иск за допустим, но неоснователен. Не спори, че е сключена застраховка
гражданска отговорност между него като застраховател и собственикът на
лекия автомобил М. М... Не спори наличието на ПТП на 03.10.2017г. в гр.Русе
между лекия автомобил, управляван от ищеца и лекия автомобил на М. М..
Оспорва изложените в исковата молба причини за настъпване на ПТП-то.
Механизмът на ПТП-то не отговарял на ищцовите твърдения. Не оспорва, че
ищецът е получил травматични увреждания. Оспорва вида, характера и
интензитета на уврежданията, както и на проведените лечения. Оспорва
наличието на причинно следствена връзка между ПТП-то и уврежданията.
Евентуално прави възражение за прекомерно и неоснователно завишена по
размер претенция. Твърди, че като застраховател, са отговорили на заявената
от ищеца претенция пред тях, а именно по повод на заявената на 02.10.2019г.
претенция, на 21.10.2019г. са уведомили ищеца, че му определят
застрахователно обезщетение в размер на сумата 7 000 лева, но за да му я
преведат да представи лична банкова сметка, което ищецът не е направил до
датата на подаване на исковата молба в съда. Това негово действие било в
съответствие с разпоредбата на чл.496 ал.4 от КЗ. Относно претенцията за
присъждане на законната лихва се позовава на разпоредбата на чл.497 ал.1 от
КЗ, че в случая такава се дължи 3 месеца след претенцията пред
застрахователя, тъй като не е представил изисканите и необходими
доказателства. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на
ищеца, тъй като трайно съзнателно не изпълнявал предписаното лечение от
лекуващите лекари в Болницата, както и от психолога, провел
психологичното изследване. Моли на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД съдът да
прецени доколко ищецът е допринесъл за степента, интензитета,
продължителността, развитието и лечението на вредите. Твърдят, че същият
съзнателно нарушавал задълженията си като пациент по чл.94 от Закона за
здравето, поради което бил получил непълно, неадекватно и несвоевременно
лечение. Предлага съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 75%.
Счита, че лихва се дължи от датата на подаване на исковата молба в съда.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
6
Апелативният съд приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд
следва да се произнесе по валидността на решението, както и по
допустимостта на същото, но само в обжалваната част, тъй като по
валидността се произнася служебно, а по допустимостта в обжалваната част,
която в случая е отхвърлителната част за разликата между уважените 60 000
лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди и претендираните с
предявения иск 300 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, както и
относно началната дата на дължимата законна лихва върху главницата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй
като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка на правилността съдът е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение.
Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането
от пострадал при ПТП против застрахователя на виновен, според ищеца, за
произшествието водач на лек автомобил, за сумата 300 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за търпените и търпими от
него неимуществени вреди, настъпили вследствие получените телесни
увреждания, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.10.2017г.-датата на деликта-до окончателното й изплащане.
Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно
транспортно произшествие да насочи иска за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
гражданска отговорност. По този иск ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, като фактическият
състав включва виновно и противоправно поведение на водача, настъпили
7
вреди от същото и причинна връзка между действието/бездействието и
вредите, както и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка гражданска отговорност, с обект гражданската
отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при
управление на процесното МПС.
От преценката на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, се
установява следната фактическа обстановка по спора.
На 03.10.2017г. в гр.Русе настъпило пътно транспортно произшествие с
участието на лек автомобил Мерцедес, с рег.№ СО 40****, управляван от М.
Г. М. и лек автомобил Мерцедес, с рег.№ А 72****, управляван от П. И. П.,
при което на последния били причинени телесни увреждания.
Водено е досъдебно производство №2122/2017г. по описа на ОДМВР-
Русе, приключило с внасяне на обвинителен акт от Районна прокуратура-Русе
в съда срещу виновния за произшествието М. М.. Образуваното по него
НОХД №1480/2019г. по описа на Районен съд-Русе е приключило със
споразумение от 18.07.2019г., одобрено от съда и влязло в сила на същата
дата, с което М. М. се признал за виновен, че на 03.10.2017г. в гр.Русе, при
управление на моторно превозно средство-лек автомобил Мерцедес, с рег.№
СО 40****, нарушил правилата за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и по чл.50
ал.1 от ЗДвП като се движил с несъобразена скорост и не пропуснал лекият
автомобил Мерцедес, с рег.№ А 7298 МР, който се движел по път с
предимство, поради което причинил телесна повреда на повече от едно лице-
на две лица, а именно: на П.П. от гр.Русе средна телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и на Д. Н. от
гр.Русе средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява бедрена
кост в средната трета и счупване на лява подбедрица в средната трета, довело
до трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник за повече от 30
дни, като деянието е извършено в пияно състояние и без правоспособност –
престъпление по чл.343 ал.3 пр.1, пр.4 и пр.7 вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от
Наказателния кодекс. Със същото споразумение на подсъдимия М. М. за
посоченото престъпление е определено наказание две години лишаване от
свобода при първоначален строг режим.
8
Съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда
споразумение по наказателно дело има последиците на влязла в сила присъда.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Поради това в случая следва да се приеме, че М. М., като водач на лек
автомобил Мерцедес, с рег.№ СО 40****, на 03.10.2017г., в гр.Русе, е
извършил противоправно деяние като предизвикал пътно транспортно
произшествие – престъпление по чл.343 ал.3 пр.1, пр.4 и пр.7 вр. с чл.342 ал.1
пр.3 от НК, при което е причинил телесни увреждания на ищеца по
настоящото дело П.П.. Вината е изключително на М. М., на основание
влязлото в сила споразумение по посоченото НОХ дело на Русенския районен
съд.
Видно от съдебно медицинското удостоверение, издадено на
31.10.2017г. и от заключението на комплексната съдебно медицинска
експертиза на вещите лица д-р Д. Н.-неврохирург и д-р С. Г. – ортопед-
травматолог при ПТП-то от 03.10.2017г. П.П. е получил политравма с
контузия на главата и гърдите. Имал е разкъсна рана слепоочно вляво и голям
подкожен хематом вляво теменно. Получил е счупване на черепа върхово по
средна линия с леко хлътване на костни фрагменти и диаметър около 4 см;
фрактура на две ребра, подлежащ малък пневмоторакс в 3-4-ти белодробен
сегмент, охлузвания на гърба, охлузвания на лява мишница, лява китка, и лява
предкитка, охлузвания на дясна китка и дясна предкитка, охлузвания на дясно
коляно, дясна подбедрица, десен глезен и дясно ходило, охлузвания на ляво
коляно и ляв глезен.
Вещите лица стигат до категоричните изводи, че ищецът е лекуван
консервативно, не му е правена операция, бил е в неврохирургията от 04 до
16 октомври, когато е изписан по настояване на близките му. В първите
няколко дни е бил в Интензивно хирургично отделение, без да има спомен
оттогава и е бил в тежко общо състояние. Извършвани са многократни
изследвания с КАТ, консулти с хирург и неврохирург. От направените
9
контролни скенери по време на престоя му в ОНХ не са установени
усложнения, които да налагат операция. Наличният първичен пневмоторакс е
преодолян на 08.10.2017г. Не са били установени фрактури на таза,
прешлените и крайниците. Охлузните рани са зарастнали първично.
Според вещите лица ищецът е бил изписан от Болницата малко по-рано
от обичайното, поради настояване на близките му, но това не е навредило на
неговото лечение. Вещите лица са категорични, че е изписан в стабилизирано
състояние и без отпадна неврологична симптоматика. Впоследствие не са
настъпили усложнения в здравословното му състояние.
От заключението се установява, че ищецът е прегледан от неврохирург
на 05.06.2020г., при който се е оплакал само от световъртеж и бързо
забравяне, което според д-р Нешев-неврохирург
е възможно да има връзка с претърпяната черепно-мозъчна травма, получена
при ПТП-то. Пълното възстановяване е възможно, но е различно по
продължителност при всеки отделен човек.
Видно от заключението ортопед травматолог д-р Г. е извършил преглед
на ищеца на 10.06.2020г., при който не е установил остатъчни последици по
опорно двигателния апарат.
Заключението е компетентно и обосновано, поради което Въззивният
съд го приема изцяло.
От приетото като доказателство удостоверение за извършено
психологично изследване от 12.12.2017г. от психолога П. Ч. от гр.Русе, се
установява, че след преживяното ПТП от 03.10.2017г. при ищеца П. са
констатирани нарушения от органичен тип на вниманието и на паметта, по-
конкретно на краткосрочната вербална, логическа и виртуална памет.
Установени били мозъчни дисфункции, а именно дезорганизираност, трудно
вземане на решения, забравяне на ангажименти. Установен бил
посткомоционен синдром, посттравматичен органичен мозъчен синдром:
уморяемост, раздразнителност, трудност при концентрация, нарушения на
паметта, безсъние, намалена поносимост при стрес. След две години, на
23.12.2019г. същият психолог Ч., след проведена терапия, констатирала
10
същите увреждания от психологично естество, както към 12.11.2017г. т.е. те
не били преодоляни и вместо подобрение на психичното му състояние, било
констатирано влошаване на същото. Счита, че няма да се възстанови напълно.
Вследствие на процесното ПТП целият му живот се преобърнал, получил
значителни телесни увреждания, търпял е болки и страдания в
продължителен период от време и ще търпи негативни последици през целия
си живот.
В заключението си вещите лица д-р С. И.-психиатър и доц.С. К.-
психолог, депозирано по делото по назначената от Окръжния съд съдебно
психиатрична и психологична експертиза потвърждават налични
ограницения и нарушения от органичен тип във вниманието, краткосрочната
памет – възпроизводство и съхранение, логическата и визуалната памет, които
се отразяват в погрешни логически разсъждения при вземане на решения,
нарушават ефективността на мисленето и водят до объркване в ежедневието.
Сънят е кратък, което нарушава работоспособността. Налице е
посткомоционен синдром – посттравматичен органичен мозъчен синдром, в
резултат на черепно мозъчната травма вследствие на катастрофата. Този
синдром включва лесна уморяемост, световъртеж, раздразнителност,
паметови нарушения, безсъние, намалена поносимост към стрес, повишена
ситуативна и личностнова тревожност.
Изводът на вещите лица е, че както преди произшествието, така и след
него при П. не се маркира психично разстройство, както в широкия, така и в
тесния смисъл на понятието.
Заключението е компетентно, обосновано и Апелативният съд го
приема изцяло.
Свидетелката А. К. – позната на ищеца го видяла, когато го докарали в
Болницата след инцидента. Бил в тежко състояние, неадекватен. Шофьорът на
линейката казал, че на място го помислили за умрял, но тъй като мръднал
започнали да му оказват помощ. Около седмица бил в интензивното
отделение на УМБАЛ Канев-гр.Русе. След това го преместили в
неврохирургията. От начало буйствал, за всяка интервенция му поставяли
упойка, не ставал от леглото. Не ги познавал. По желание на близките бил
11
изписан от Болницата, защото те искали да потърсят лекарска помощ в София
и Плевен. След това се лекувал в домашни условия. Според свидетелката
около една година състоянието му било тежко.
Свидетелят Р. М.-колега на П.- твърди, че веднага след ПТП-то му се
обадили по телефона и той отишъл да вида ищеца в Болницата, за първи път
след като бил преместен в Нервнохирургичното отделение. Имало и други
техни колеги, с които дежурели при него, тъй като не бил адекватен, главата
му била превързана, знае че е била шита. В Интензивно отделение бил около 8
дни, след това – десетина в Неврохирургия. Не можел да се обслужва сам.
Домашното му лечение продължило около една година. Излязъл в неплатен
отпуск. Често ходи при неврохирурга д-р И.. Правят му изследвания със
скенер. Ходим на консултации в София и в Плевен. Не помни неща, за които
са говорили преди половин час. Забравя и поради това ще му е много трудно
в бъдеще. Преди бил деен, сега бил много отчаян.
Виновният за пътно транспортното произшествие на 03.10.2017г. лек
автомобил Мерцедес, с рег.№ СО 40****, е имал валидна застраховка
гражданска отговорност при Застрахователно дружество Бул Инс АД-
гр.София, по застрахователна полица, със срок на действие от 23.03.2017г.;
15,00ч. до 08.10.2017г.; 00,00ч., когато е прекратена.
На 02.10.2019г. при Застрахователното дружество е входирано
заявление на ищеца да му бъде изплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата 150 000 лева, застрахователят е
определил обезщетение в размер на 7 000 лева, които не е превел на ищеца,
тъй като поискал същият да посочи лична банкова сметка, на която то да бъде
преведено, но такава не била заявена.
При тези приети за установени факти Въззивният съд стига до следните
правни изводи.
По делото предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди с
правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането е допустим,
основателен и доказан до размер на сумата 80 000 лева, поради което следва
да бъде уважен в този размер.
12
Спазена е разпоредбата на КЗ преди предявяване на иска ищецът да е
сезирал застрахователя с искане да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение, била е образувана преписка – щета. Застрахователното
дружество не е изплатило каквото и да било по размер застрахователно
обезщетение, тъй като според него не била ангажирана банкова сметка, по
която да изплатят дължимите според тях 7 000 лева. Налице е валидна
застраховка гражданска отговорност на виновния за произшествието лек
автомобил.
В случая ищецът не е съпричинил вредоносния резултат, тъй като по
делото не е доказано да не е изпълнил задълженията си на пациент по смисъла
на чл.94 от Закона за здравето. Не е доказано да не е търсил компетентна
медицинска помощ и да не е прилагал препоръчаното от съответните лекари
лечение. Видно от заключението на комплексната съдебно медицинска
експертиза в случая не се е налагало оперативно лечение, напускането на
болничното заведение преждевременно не се е отразило на лечението му, той
е бил изписан в стабилно състояние и впоследствие не са настъпили
усложнения в здравословното му състояние.
Според настоящия съдебен състав дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди при увреждането, представляващо
застрахователен риск, при който се дължи застрахователно обезщетение, се
определя по правилата на чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост, но въз
основа на конкретните обстоятелства на случая.
Правно значимите обстоятелства за определяне размера на дължимото
от застрахователя на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди са
следните: вид, интензитет, продължителност на претърпените, търпяни и
досега болки и страдания, поледиците от увреждането за напред, възрастта на
пострадалия – на 42 години към момента на пътно транспортното
произшествие т.е. една сравнително млада възраст, това че същият не е
допринесъл за вредоносния резултат, житейски оправданото, присъжданите
обезщетения за аналогични случаи, както и справедливостта, като се отчитат
нивата на застрахователно покритие и обществено икономическите условия.
Въз основа на тези критерии, като преценява конкретните доказателства
13
в тяхната взаимна връзка и съобразява указаните в ППВС №4/1968г. и
многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК,
общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, имащи
значение за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД
обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено
икономическите условия, настоящият състав на Апелативния съд приема, че
доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен
еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищцата ще бъде
постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 80 000 лева, в
хипотезата на липса на съпричиняване.
Предвид изложеното Апелативният съд намира предявеният иск по
чл.432 ал.1 КЗ за основателен и доказан до размер на сумата 80 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
която сума да заплати ответното Застрахователно дружество, като
застраховател по валидна застраховка гражданска отговорност към момента
на процесното ПТП на виновния за същото лек автомобил.
Относно законната лихва върху обезщетението, Апелативният съд
намира, че същата се дължи от 03.01.2020г. до окончателното изплащане, по
следните съображения. Видно от приложената по делото застрахователна
претенция П.П. е предявил същата пред ЗД Бул инс АД и заведена при него
на 02.11.2019г. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.497
ал.1 т.2 от КЗ, и лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди се дължи от застрахователя, считано от датата следваща изтичането
на3-месечен срок от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя.
Действително Застрахователното дружество е поискало посочване от ищеца
лична банкова сметка за превеждане на обезщетение, каквато не е заявена,
поради което в този случай забавата на застрахователя настъпва съгласно
чл.497 ал.1 т.2 КЗ с изтичане на 3-месечния срок по чл.496 ал.1 КЗ за
произнасяне на застрахователя по претенцията. Когато не се представят от
увреденото лице доказателства, поради това че: 1.застрахователят не ги е
поискал или 2.поисканите от застрахователя доказателства не отговарят на
условията на чл.106 ал.3 КЗ, срокът по чл.497 ал.1 т.1 КЗ е неприложим, а се
прилага 3-месечният срок по чл.497 ал.1 т.2 във връзка с чл.496 ал.1 КЗ, който
тече от предявяването на претенцията към застрахователя, чийто момент не е
14
обусловен от представяне на доказателства по чл.106 ал.3 КЗ. В случая със
заявлението ищецът не сочи по коя банкова сметка да се преведе евентуално
определено застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното Апелативният съд приема, че законната лихва
върху присъденото обезщетение се дължи от датата 03.01.2020г. до
окончателното му изплащане.
В обжалваното решение Окръжен съд-Русе е стигнал до краен решаващ
извод за дължимо обезщетение в размер на 60 000 лева, заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 03.01.2020г. до окончателното й
изплащане.
Според Апелативния съд, в настоящият състав, на ищеца следва да се
присъди обезщетение в размер на сумата 80 000 лева, по горе изложените
съображения.
Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените
60 000 лева до дължимите 80 000 лева, застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, вместо което предявеният иск да бъде уважен и за тази
разлика, заедно със законната лихва върху нея, считано от 03.01.2020г. до
окончателното й изплащане.
В частта за началният момент на дължимост на присъдената законна
лихва първоинстанционното решение е правилно.
Обжалваното решение на Окръжен съд-Русе е влязло в сила в
останалата му осъдителна част, с която Първоинстанционният съд е уважил
исковата претенция за сумата 60 000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на процесното ПТП, тъй като в тази част не е подадена
въззивна жалба.
Първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд следва да
бъде изменено в частта за присъдените разноски по следния начин.
Същото следва да бъде потвърдено в частта, с която ЗД Бул Инс АД е
осъдено да заплати държавна такса по сметката на Русенския окръжен съд в
15
размер на сумата 2 400 лева, върху уважения от Първата инстанция иск.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗК Бул Инс
АД-гр.София следва да заплати допълнително държавна такса за Първа
инстанция в размер на сумата 800 лева по сметката на Великотърновския
апелативен съд, както и държавна такса в размер на 1 600 лева за тази
инстанция, по сметката на Апелативния съд, както и сумата 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл.38 ал.2 от Закона
за адвокатурата и Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на адвокат В.Н., пълномощник на въззивника
ищец следва да се присъди за Първа инстанция адвокатско възнаграждение
общо в размер на сумата 3 516 лева, с включен ДДС, от която Окръжният съд
е присъдил 2 230 лева, поради което с въззивното решение Застрахователното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Н. още 1286 лева
адвокатски хонорар за Първа инстанция. За Втора инстанция, на същото
основание, на адвокат Н., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 3 516 лева, с включен ДДС, която да му заплати
въззиваемият ответник. За Първа инстанция ищецът следва да заплати на
ответника адвокатско възнаграждение върху отхвърления иск в размер на
сумата 7 116 лева с включен ДДС, При този изход на делото и на основание
чл.78 от ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА и Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения Застрахователното
дружество следва да заплати на адвокат В.Н., процесуален представител на
въззивника ищец сумата 3 516 лева адвокатско възнаграждение за тази
инстанция върху уважената част от иска, а въззивникът следва да заплати на
ответното Застрахователно дружество сумата 7 116 лева с включен ДДС,
адвокатско възнаграждение за тази инстанция върху отхвърлената част от
иска..
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №251 от 13.07.2020г., постановено по т.д.
№35/2020г., на Окръжен съд-Русе САМО В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявеният иск по чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между
16
присъдените 60 000 лева и дължимите 80 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди; заедно със законната
лихва върху тази разлика считано от 03.01.2020г. до окончателното й
изплащане; КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която е присъдено
адвокатско възнаграждение на ЗД Бул Инс АД-гр.София над дължимото от
7 116 лева до присъдените 7 296 лева; с изключение на присъдената с
първоинстанционното решение държавна такса в полза на Русенския окръжен
съд /в която решението не се отменя/, както и за присъденото адвокатско
възнаграждение на адвокат В.Н. в размер на сумата 2 330 лева /в която част
решението не се отменя/ вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователно дружество
Бул инс АД-гр.София, с ЕИК ********* да заплати на П. И. П., ЕГН
**********, от гр. Русе, *************, съд. адрес: гр. София, ул. **********
– адв. В.Н. от АК – София, по банкова сметка: BG02IABG8098***********
при Интернешънъл Асет Банк АД, сумата ,освен присъдените с
първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд 60 000 лева още
20 000 лева, или общо по двете решения сумата 80 000 лева /осемдесет
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие пътнотранспортно произшествие на
03.10.2020г. в гр.Русе, заедно със законната лихва върху вземането, считано
от 03.01.2020г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати държавна такса по сметката на Апелативен съд-Велико
Търново в размер на сумата 800 лева /освен присъдената ДТ с
първоинстанционното решение в размер на 2 400 лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА, във
връзка с чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати на адвокат В.Н., от Адвокатска колегия София, още
сумата 1 286 лева с включен ДДС, адвокатско възнаграждение, за Първа
инстанция, освен присъдените с първоинстанционното решение 2230 лева, по
съразмерност с уважения иск.
17
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати държавна такса в размер на сумата 1 600 лева, както и 5
лева за служебното издаване на изпълнителен лист, по сметката на
Апелативен съд-Велико Търново.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА, във
връзка с чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати на адвокат В.Н., от Адвокатска колегия София, сумата
3 516 лева адвокатско възнаграждение, с включен ДДС, за втора инстанция,
по съразмерност с уважения иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК във връзка с Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения П. И. П. ЕГН
**********, от гр. Русе, ************* да заплати на Застрахователно
дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК ********* сумата 7 116 лева, с
включен ДДС, заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция, по
съразмерност с отхвърления иск..
ПОТВЪРЖДАВА решение №251 от 13.07.2020г., постановено по т.д.
№35/2020г., на Окръжен съд-Русе в ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ, включително относно началният момент на дължимост на законната
лихва върху присъденото застрахователно обезщетение.
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която предявеният иск по чл.432 ал.1 от
ГПК е уважен за сумата 60 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
РЕШЕНИЕ №251 от 13.07.2020г., постановено по т.д. №35/2020г., на
Окръжен съд-Русе Е ВЛЯЗЛО В СИЛА, като необжалвано.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
18
1._______________________
2._______________________
19