№ 1166
гр. София, 21.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110109952 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ЕАД срещу Кристиян К. Р. осъдителни
искове ,с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за заплащане
на сумата в размер на 780,29лв.,представляваща незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018год. – 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от 25.02.2022год. до
окончателното й заплащане,сумата в размер на 146,23лв.,мораторна лихва за периода
15.09.2019год. до 14.02.2022год.,сумата в размер на 16,96лв.,представляваща главница за
услуга дялово разпределение за периода м.01.2019год. – м.04.2020год. ,ведно със законната
лихва от 25.02.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 4,04лв. за периода
03.03.2019год. до 14.02.2022год.
В исковата молба и уточнителна такава,ищецът твърди, че ответникът бил клиент
на топлинна енергия за битови нужди, като собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна станция.Сочи,че е
доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката за процесния период ,както и услугата дялово разпределение за процесния
период. Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия ,както и
дължима цена на услуга за дялово разпределение за посочените периоди,ведно с
обезщетение за забава.Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение .
Ответникът К. К. Р. ,чрез особен представител адв.Т. М. оспорва претенциите на
ищеца неоснователни . Счита ,че не е доказано да е потребител /клиент на топлинна енергия
в посочения обект.Оспорва да са налице доказателства ,че е бил собственик на същия през
процесния период.Оспорва възлагането и извършването на услугата дялово
разпределение.По същество оспорва конкретното доставено количество топлинна енергия
през процесния период,а от там и възникване на задължение за заплащането й.
С Определение от 29.05.2023год. е привлечено в качеството на трето лице помагач
,на страната на ищеца „Холидей и Райзен ” ЕООД, който намира иска за
основателен.Представя писмени доказателства.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в
1
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното :
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са
задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
Съгласно Молба-декларация от 03.07.1997год. ,Р. П. Р. е поискала от ищеца да й
бъде открита партида за имот, с адрес в гр.София,ул.“Аксаков“ №10,вх.2,ет.1,ап.1.
Видно от Декларация по чл.14 от ЗМДТ ,вх.№093708–13.08.1998год. ,Р. П. Р. е
декларирала недвижим имот, придобит по силата на наследствено правоприемство,с
местонахождение в гр.София,ул.“аксаков“ № 10,вх.1,ет.1,ап.1 като е посочила ,че същия е
съсобствен с Красимир Александров Р. ,при дялове по ½ идеална част.
Р. П. Р. ,вдовица, е починала на 03.04.2020год. и нейн единствен наследник по закон
е Кристиян К. Р.,син като от справката в НБДН е видно ,че е починал и Красимир
Александров Р.,съпруг.
От това следва, че ответникът Кристиян К. Р. ,като единствен собственик на
процесния имот е клиент на топлинна енергия /чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ/ ,през
процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. и главните страни по делото са обвързани
от облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, която се
извършва при публично известни Общи условия на топлофикационното дружество за
продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния
период са действали ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от 2016 г., публикувани на
11.07.2016 г. и влезли в сила на 12. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Налага се извода ,че ищецът е доставил и количеството топлинна енергия до
процесния имот,за процесния период,както и че същите са били редовно отчетени ,предвид
представените писмени доказателства от третото лице помагач,а именно :индивидуални
справки за отопление и топла вода,както и главен отчет за сезон 2018/2019год. и сезон 2019-
2020год.,надлежно подписани от клиент,което не е оспорено по делото,както и от
заключението по СТЕ.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно,в
началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема
показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били
изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между
абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната
енергия е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните
собственици на топлоснабдената сграда. При условията на сключения договор третото лице
помагач е отчитало уредите в имота като са попълмани документи за главен
отчет,подписани от потребител.Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки.
В процесното жилище се ползва топла вода и има водомер, по който се отчита
разхода.ФДР е изготвяла изравнителни сметщки ,в които се съдържа само ТЕ за
подгряване на топла вода като такава за отопление не се начислява.
Така вещото лице сочи ,че за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020год.,след
изравнителните сметки задължението е 755лв. , с разлика от прогнозните данни от
449,32лв. за връщане.
От ОФ от 31.07.2019год. се установява ,че за периода 01.05.2018год. –
2
30.04.2019год. задълженията за реално потребена ТЕ възлизат на 362,07лв.,със срок на
плащане до 14.09.2019год. ,а съгласно съобщение към ОФ от 31.07.2020год.,задълженията за
реално потребената ТЕ за периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год. възлизат на 418,22лв.
Съгласно справка за издадени фактури /стр. 23/,за периода м.01.2019год. –
м.04.2020год. са издадени фактури за задължения за услуга дялово разпределение в общ
размер от 16,96лв.
Предвид изложеното ,следва ,че ответнъкт , потребител на топлинна енергия е
задължен за цената на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018год. до
30.04.2020год.,която съгласно заключението на вещото лице по СТЕ възлиза на сумата от
755лв.,както и за извършената услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2019 год. до
30.04.2020 год. в размер на 16,96лв.,като няма доказателства същите да са заплатени.
Претенцията на ищеца за разликата от 755лв. до пълния предявен размер от
780,29лв.,представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия е
неоснователна,като в тази връзка съдът възприема заключението на вещоото лице по СТе
,относно нейния размер.
Възражението на ответника,относно възлагането и извършването на услугата
дялово разпределение е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото не е представен валиден договор между етажните съсобственици и
третото лице помагач за процесния период .В този случай обаче както по ЗЕ (отм.); и
Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената и
потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение
в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на
предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че
същите нямат задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай
доставчикът на топлинна енергия е длъжно да отчита само потребените количества
топлоенергия по реда предвиден в чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички
случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия.
От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово
разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди
права, претенция се явява допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от ОУ на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на ТЕ между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща
от потребителите на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
3
В конкретния случай,от представените писмени доказателства,а и от заключението
на вещото лице по СТЕ е видно ,че третото лице – помагач е осъществило услугата дялово
разпределение в процесния период.
По възражението за давност.
Ответникът своевременно е направил в депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност ,което е частично основателно ,тъй като
вземанията на ищеца за исковия период са частично погасени.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
Исковата молба е предявена на 25.02.2022год., следователно от този момент настъпва и
материално - правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността
съгласно чл. 116, б. "б. ", пр. І ЗЗД. ., а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече от
деня , в който вземането е станало изискуемо,т.е. погасени по давност са задължения,с
настъпил падеж преди 25.02.2019год.
Следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително и
давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/
до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за
изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от
13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл. /2 месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие.
За процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
4
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок./Така за периода 01.05.2017год. – 31.05.2017год. падежа
на задължението е настъпил на 15.07.2017год. ,а тригодишната давност съответно изтича на
15.07.2020год.,но за времето от 13.03.2020год. . 20.05.2020год. давностния срок е бил спрял.
Ето защо съдът намира ,че задърженията за ТЕ за периода 01.05.2018год. –
30.11.2018год. в размер на 241,27лв. са погасени по давност.
За останалия процесен период,а именно от 01.12.2018год. до 30.04.2020год. не са
налице основания да се приложат правилата на погасителната давност по отношение на
вземането на ищеца към ответника,което възлиза на 513,73лв.
За задълженията за услугата дялово разпределение ,възникнали в периода м.
01.2019год. – м.04.2020год. ,възражението за давност не е основателно.
По исковете чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съдът стигна до извод за наличие на главен дълг за периода от
01.12.2018год. до 30.04.2020год. ,поради което за погасената по давност главница
претенцията за лихви е неоснователна.
За този период приложение намират ОУ „Топлофикация София „ЕАС от 2016 г.,
публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 11. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на Клиент в С., в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на Клиент в С., в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него
реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ.
За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
5
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период 01.
05. 2018 г. - 30. 04. 2019 г. е издадена на 31.07.2019г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2019год.
Или ответникът е изпаднал в забава на 15.09.2019год. ,поради което за периода от
15.09.2019год. до 14.02.2022год. обезщетението за забава върху главницата от 513,73лв.
възлиза на 88,92лв.,изчислено то съда с помощта на електронен калкулатор.
До пълния предявен размер от 146,23лв. претенцията за обезщетение за забава в
размер на законната лихва ,както и за периода от 14.09.2016год. до 14.09.2017год. е
неоснователно.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските :
При този изход на делото ,ищецът има право на разноски ,на основание чл.78,ал.1 от
ГПК ,съобразно уважената част от претенцията му .
Същия е доказал такива в размер на 800 лв. :100лв. – д.т. ,300лв. депозит за вещо
лице ,300лв. – депозит за особен представител и 100лв. юрисконсултско възнаграждение
,определено от съда на основание чл.78,ал.8 по реда на чл.37 от ЗПП ,от които съобразно
уважената част на претенциите му се следват 523,14лв.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Кристиян К. Р., ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Дианабад“,
№45,вх.Ж,ет.1,ап.97 да заплати на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б , на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 сумата в размер на 513,73лв.,представляваща
незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2018год. – 30.04.2020год.,ведно със
законната лихва от 25.02.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на
88,92лв.,мораторна лихва за периода 15.09.2019год. до 14.02.2022год.,сумата в размер на
16,96лв.,представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода м.01.2019год.
– м.04.2020год. ,ведно със законната лихва от 25.02.2022год. до й заплащане КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б срещу Кристиян К. Р., ЕГН
: ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Дианабад“,№45,вх.Ж,ет.1,ап.97 осъдителни искове ,с
правно основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД вр. Чл.149 ЗЕ за разликата от уважения размер от
513,73лв. до пълния предявен размер от 780,29лв. и за периода 01.05.2018год. до
30.11.2018год. ,вкл. Като неоснователен,погасен по давност ,с правно основание чл.86 от
ЗЗД за разликата от уважения размер от 88,92лв. до пълния предявен размер от
146,23лв.,мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за сумата в размер на
4,04лв. ,мораторна лихва за услугата дялово разпределение ,за периода 03.03.2019год. до
14.02.2022год. като неоснователни.
ОСЪЖДА Кристиян К. Р., ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Дианабад“,
6
№45,вх.Ж,ет.1,ап.97 да заплати на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б ,на основание чл.78,ал.1 от
ГПК ,сумата в размер на 523,14лв.,представляваща деловодни разноски ,съобразно
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Холидей и
Райзен” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7