№ 10439
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело №
20211110143171 по описа за 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в, в публичното заседание на 15.07.2022 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА И.А
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 43171 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „“С.“ ЕАД срещу „Б. БГ“ ЕООД.
Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за аренда между праводателя на ищеца и
ответника по делото в тежест на последния е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за ползване на отдадените под аренда обекти, като поради неизпълнение на
същото в полза на арендодателя, респективно на неговия правоприемник е възникнало
вземане за неплатена арендна цена, както и за обезщетение за забавено изпълнение на
главното парично задължение.
В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът депозира отговор на
исковата молба. Счита, че предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД са
неоснователни, прави признание за това, че дължи в полза на ищеца сумите, претендирани
1
като размер на неплатените арендни възнаграждения. Заявява, че първоначалният
арендодател е лице, различно от ищеца. Ищецът е придобил процесните имоти след
сключване на процесните договори за аренда. В чл. 17, ал. 3 от Закона за арендата в
земеделието е предвидено задължение за последващ приобритател на арендуван обект да
уведоми незабавно арендатора, в случай на настъпило основание за заместване в договор за
аренда. Аналогично задължение е предвидено и в процесните договори за аренда. За да
породи действие встъпването в правата и задълженията на арендодател по договор за
аренда, законът изисква новият собственик надлежно да уведоми за настъпилото
правоприемство. В настоящия случай счита, че единственото лице, което е материално
легитимирано да претендира арендно плащане по процесните договори за аренда за
процесиите стопански години е собственикът на имотите, от които ищецът е придобил
процесните имоти и тъй като същият не е поискал изпълнение от ответника, респективно не
го е известил за факта на прехвърляне правото на собственост в полза на ищеца по делото,
то и ответникът не е изпадал в забава за изпълнение на главното задължение.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Между страните не съществува спор, а и от представените по делото доказателства е
видно, че между трето за спора лице – В. Петков и ответникът, действащ като
арендополучател, на 04.07.2012 г. е сключен договор за аренда, по силата на който ищецът е
получил правото да ползва временно и възмездно за срок от 10 стопански години
процесните имоти.
Безспорно е и обстоятелството,че в период, следващ датата на сключване на
описания договор, правото на собственост върху имотите е прехвърлено с транслативен акт,
а именно с договор за покупко-продажба от 24.08.2012 г., в полза на ищеца.
Спорът по делото е концентриран около това дали ответникът е поставен в забава за
изпълнение на главното парично задължение спрямо ищеца.
Релевантно при формиране на становище относно спорния въпрос е изследване на
обстоятелството дали новият собственик надлежно е уведомил ответникът за субектната
промяна в титуляра на правото на собственост върху процесните имоти.
Видно от представените по делото доказателства с платежно нареждане от 22.02.2022
г. ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата в размер на 1132.59в., като е посочил като
основание за извършеното плащане „аренда договор вх. 4431 от 04.07.12 2018/2020 и
2020/2021“.
Предвид обстоятелството, че ответникът се е възползвал от правото си да посочи кое
конкретно задължение към ищеца погасява по смисъла на чл. 76 ЗЗД, изр. 1, както и
предвид обстоятелството, че ищецът с молбата от 14.07.2022 г. /л. 32 от делото/ е направил
изрично признание на факта, че ответникът е погасил чрез извършеното плащане
„претендираните главници за стопанската 2018/2019 г. и 2019/2020 г.“, то съдът приема, че
2
исковете за тяхното присъждане следва да се отхвърлят като неоснователни поради
извършено в хода на процеса плащане.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ приобретателят на арендуваната земя
замества арендодателя като страна по договора за аренда, в случай че е същия е бил вписан,
дори обектът на договора да не е реално предаден.
По силата на чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ приобретателят е длъжен да уведоми незабавно
арендатора за настъпилото заместване. Той не може да иска от арендатора да изпълни към
него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на
съобщението за заместването.
Заместването в едната страна по правоотношението, а именно в субектния състав
на арендатора настъпва по силата на закона от момента на придобиване на собствеността,
като законодателят е придал правно значение на уведомяването на арендатора единствено с
оглед противопоставимост на извършени от него плащания в полза на предходния
собственик, т. е., че новият собственик няма право да получи плащания, които арендаторът
вече е направил към стария собственик преди получаване на уведомление за заместването. К
Като се има предвид че едва с придобиване на собствеността върху имота се
поражда правото на титуляра да извлича ползите от вещта и правото да отдава имота под
аренда (арг. чл. 3, ал. 4 ЗАЗ), следва, че приобретателят на арендуваните обекти замества
ареднодателя считано от придобиване на право на собственост върху обектите – в случая от
24.08.2012 г.
Относно твърдението на ответника, че не е бил надлежно уведомен за настъпилото
правоприемство, респективно не бил изпадал в забава за изпълнение на главното
задължение спрямо ищеца, с оглед изявленията на ищеца в молбата от 14.07.2022 г,
съдържащи твърдения в противния смисъл и позоваващи се на воден в предшестващ момент
процес между страните с предмет задължения, произтичащи от процесния договор, съдът
установи, че с цитираното от ищеца Решение по гр. дело 74970/2019г. по описа на СРС, е
признато за установено в отношенията между страните, че Б. БГ“ ЕООД, ЕИК еик, дължи на
„С.“ ЕАД, ЕИК еик, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 86 ЗЗД
сумата 220,53 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за арендни
плащания от 1132,59 лева за стопанските години от 2015 г. до 2018 г., начислено начиная от
всяко второ число на месец октомври след изтичане на съответната стопанска година до
датата, предхождаща депозирането на заявлението пред съда, или общо за периода от
02.10.2016 г. до 03.09.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.09.2019 г. по ч.гр.д. № 50965/ 19 г. по описа на СРС, 141 –
ви състав, по иска на „С.“ ЕАД, ЕИК еик, срещу „Б. БГ“ ЕООД, ЕИК еик.
В производството, в което е постановено цитираното Решение, ответникът в
законоустановения срок (на 01.07.2020 г.) е подал отговор на исковата молба, в която е
изложи съображения, че не е бил уведомен за настъпилото правоприемство в полза на
3
ищеца по отношение на арендуваната земя.
От изложеното е видно, че ответникът е бил известен за факта на настъпилата
промяна в собствеността към момента на подаване на отговора на исковата молба по
посоченото дело, т.е. към 01.07.2020 г.
Отделно от това с уведомително писмо № 652 от 06.02.2015 г. /на л. 8 от делото/,
изпратено на адреса на седалището на ответника, регистриран към този момент, и получено
от представител на последния на 20.02.2015 г., което е удостоверено в известие за доставяне
на л. 9 от делото.
Ето защо съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за посоченото
обстоятелство още на 20.02.2015 г. с получаване на описаното уведомително писмо.
Съгласно чл. 4.3 от договора за аренда, арендаторът е длъжен да заплаща на
арендодателя арендното възнаграждение в срок, като съгласно чл. 7 от договора за
неуредените в договора въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за арендата в
земеделието /ЗАЗ/. Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ, ако не е уговорено друго, арендното
плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. Съгласно §
2, т. 3 от ДР на ЗАЗ, по смисъла на закона „стопанска година“ е времето от 1 октомври на
текущата година до 1 октомври на следващата година. От изложеното е видно, че считано от
всяко второ число на месец октомври след изтичане на съответната стопанска година
настъпва изискуемостта на задължението. Изискуемостта обаче не е равнозначна на
изпадане в забава.
Задължението за стопанската 2018/2019г. е станало изискуемо на 02.10. 2019г.,
защото първия работен ден след изтичане на стопанската година, която е изтекла на
01.10.2019г., като длъжникът е изпаднал в забава на 03.10.2019 г., предвид разпоредбата на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно която когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му
В случая денят на изпълнение е определен, а това първият работен ден след изтичане
на съответната стопанска година и след изтичане на този ден, в случая след изтичане на
02.10.2019г., доколкото това е първият работен ден след 01.10.2019г., ответникът е изпаднал
в забава, т.е. той е изпаднал в забава на 03.10.2019г.
За периода 03.10.2019 г. до 26.02.2021 г., лихвата, текла върху главница в размер от
377.53 лв. възлиза на сумата от 53.8лв., до която сума следва да се уважи и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 53.91лв. и за датата 02.10.2019г., а лихвата, текла
върху посочената главница за периода 05.10.2020 г. /първият работен ден след 02.10.2020г./
до 26.02.2021 г. възлиза на сумата от 15.2 лв., до която сума следва да се уважи този иск и да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 15.5лв. и за периода 02.10.2020 г. до
04.10.2020 г., вкл.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 125лв. в настоящото производство и в размер
от 75лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „С.“ ЕАД, ЕИК еик, със седалище и адрес на
управление: адрес срешу Б. БГ“ ЕООД, ЕИК еик, със седалище и адрес на управление: адрес,
за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че „С.“ ЕАД, ЕИК еик, има вземания към Б. БГ“ ЕООД, ЕИК еик за аренди,
начислени за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020 г. в общ размер от 755.06лв., поради
извършено в хода на процеса плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Б. БГ“ ЕООД, ЕИК
еик, със седалище и адрес на управление: адрес, има задължения към „С.“ ЕАД, ЕИК еик, със
седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сума в общ
размер от 53.8лв., представляваща мораторна лихва, текла върху главницата, представлява
аренда за стопанката 2018/2019г., за периода 03.10.2019г.-26.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата до пълния предявен размер от 53.91лв. и за датата 02.10.2019г
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Б. БГ“ ЕООД,
ЕИК еик, със седалище и адрес на управление: адрес, има задължения към „С.“ ЕАД, ЕИК
еик, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сума в общ размер от 15.2., представляваща мораторна лихва, текла върху главницата,
представлява аренда за стопанката 2019/2020г., за периода 05.10.2020г.-26.02.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 15.5лв. и за периода
02.10.2020 г. до 04.10.2020 г., вкл.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК „Б. БГ“ ЕООД, ЕИК еик, със
седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на „С.“ ЕАД, ЕИК еик, със седалище и
адрес на управление: адрес, разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер от 125лв. в настоящото производство и в размер от 75лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6