Решение по дело №3627/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 799
Дата: 16 април 2020 г. (в сила от 11 юни 2020 г.)
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20197180703627
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 799

гр. Пловдив, 16.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар С.К. и прокурор Анелия Трифонова, като разгледа докладваното адм.д. № 3627 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по искова молба на „Б.Р.“ ЕООД – гр.Тополовград, ЕИК *********,  с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 6 720 лева, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за производство по ЗАНН и касационно производство по АПК, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП до окончателното изплащане на сумата.  Претендират се и направените по настоящото производство разноски. В СЗ и в писмено становище процесуален представител поддържа иска.

Ответникът  - НАП – гр.София, чрез процесуален представител и  в писмено становище оспорва иска и претендира разноски.

Прокурор от ОП – Пловдив изразява становище за основателност на иска, но смята че адвокатското възнаграждение е завишено.

Видно от изисканото и приложено АНД № 1497/ 2017 г. по описа на РС – Хасково и КАНД № 2528 2018 г. по описа на Административен съд - Хасково  срещу дружеството - ищец е било издадено НП, което е било обжалвано и отменено с решението по касационното дело.

Представени са фактура  за обжалване, фактура за процесуално представителство и защита срещу НП пред РС – Хасково с посочена сума за плащане 3 360 лв.; платежно нареждане за кредитен превод от същата дата и за същата сума;  фактура  за обжалване, процесуално представителство и защита срещу НП пред АдмС – Хасково с посочена сума за плащане 3 360 лв.; платежно нареждане за кредитен превод от същата дата и за същата сума.

След направено оспорване на документи от страна на процесуалния представител на ответника  е поискана и назначена ССЕ. В неоспореното заключение по същата вещото лице сочи, че по банковата сметка на адвокатското дружество на съответно посочените дати са постъпили суми в размер на общо 6 720 лв., като в счетоводството на дружеството са отразени издадените фактури и са отчетени  приходи от тях, а начисления ДДС е разчетен с бюджета.  

При тези доказателства съдът намира, че в разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. Самата отмяна на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на  Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект.  Безспорно потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.  От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено процесното наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му.

Неоснователни са възраженията на ответника, както следва:

1.                Че не бил представен договор за правна защита и съдействие и че такъв липсвал в приложеното административнонаказателно дело, а представителството било единствено на основание представено пълномощно – представените в настоящото производство доказателства, подкрепени от неоспореното заключение на вещото лице и безспорното установяване на извършеното плащане  са абсолютно достатъчни за формирането на извод за реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и за  наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

2.                 Без значение за отговорността по ЗОДОВ е факта, че НП е било отменено поради приет по-благоприятен закон, тъй като причините за отмяната нямат отношение към незаконосъобразността на акта.

3.                 По отношение възражението за липса на причинена вреда изцяло е относимо изложеното по-горе, с допълнението, че плащането е осъществено по банков път, при което обсъждането на възражението  е безпредметно.

4.   Направеното възражение, че с включването на фактурата по реда на чл.72, ал.2 от ЗДДС, дружеството намалило своята вноска, т.е. спестило свои разходи, поради което липсвала причинена вреда по отношение дължимия ДДС върху адвокатското възнаграждение, съдът намира неоснователно.  От една страна ответникът практически  иска да бъде направена т.нар. „компенсация“, което обаче е възможно и допустимо само в рамките на едно правоотношение.  В случая са налице две самостоятелни правоотношения – между санкционираното дружество и адвоката/адвокатите, което са го представлявали по повод и при обжалване на НП, което правоотношение е такова по ЗЗД; и съответно между дружеството и фиска, което правоотношение е такова по ЗДДС. Дори и да е налице някаква връзка между двете правоотношения, същата не може да доведе до т.нар. „компенсанция “, която както се каза е възможна и допустима само в рамките на едно правоотношение, както е например в случаите на съпричиняване.   От друга страна  - според разпоредбата на чл.78 от ГПК, отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат - пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с вкл. ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с вкл. ДДС. Отношенията на страната с трети страни, вкл. с държавния бюджет, са ирелевантни, съгласно чл.78 от ГПК, за отговорността за разноските. Ето защо, дали страната – ползвател на облагаема по ЗДДС услуга, има право на възстановяване на данъчен кредит не е от значение при преценката за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна. В този смисъл начисленият към адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по смисъла на  чл.78 от ГПК, независимо дали страната – получател на услугата има право на данъчен кредит /вж. в този смисъл Определение №109/18.02.2016 по дело №1983/2015 на ВКС, ТК, I т.о., както и трайна съдебна практика на ВАС, например в  Решение №10780 от 10.07.2019 по Дело №14629/2017,        Решение №4635 от 28.03.2019 по Дело №3927/2018, Решение №7583 от 21.05.2019 по Дело №14567/2017/.

5. Направеното възражение за прекомерност на претендираното обезщетение съдът също намира неоснователно, тъй като същото е към минимума по НМРАВ, при което обезщетението за реално претърпяната вреда следва да бъде присъдено изцяло, като съответстващо на извършената работа от процесуалния представител.  Исковата сума е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП  – 23.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, съгласно ТР № 3/2004 г., постановено по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.  

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ответникът е направил възражение за прекомерност и на тези разноски. С оглед фактическата и правна сложност на спора, и извършените от процесуалния представител процесуални действия, включително ангажиране на ССЕ след направено оспорване на документи, съдът намира и това възражение на ответника за неоснователно, още повече, че и това възнаграждение е към минимума.

При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца  разноските по настоящото дело, които възлизат на  1 068 лв., съобразно представения списък.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА    НАП – гр.София да заплати на „Б.Р.“ ЕООД – гр.Тополовград, ЕИК *********, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на  6 720 лв.,  ведно със законна лихва, считано от 23.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА    НАП – гр.София да заплати на „Б.Р.“ ЕООД – гр.Тополовград, ЕИК *********, разноски в размер на  1 068 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: