Р Е
Ш Е Н
И Е
№………./……….10.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско дело № 243 по
описа за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на ЕТ "БГ Агро-А.К." ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Бр. Шкорпил"
№ 31 А представлявано
от А.Г.К.чрез адв. М.Ж. от ВАК съдебен адрес: ***, с която срещу „М.
ГАРДЪН" ООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „В. Друмев“ №11 ет.1, ап.56,
представлявано от управителя Т.К.-Л., е предявен осъдителен иск с
правно основание чл.79 от ЗЗД във вр.чл.327 от ТЗ за присъждане на сумата
от 74
875.90 лв. с ДДС,
представляваща дължима и неизплатена цена по неформален договор за продажба на
стоки - препарати за растителна защита, във връзка с която е издадена фактура №
1365/15.02.2015г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на завеждане на иска до датата на окончателното плащане на
главницата. Настоява се за присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски.
В
исковата молба се излага, че на 15.02.2015 г., ищецът продал на
ответното „М. Гардън" ЕООД следните препарати за растителна защита: 75 т.
Амониев нитрат, 75 т. Карбамид и 12 л. Дивидент стар, като стоката била доставена до базата на купувача в гр.
Дългопол с транспорт, организиран от продавача. За извършената продажба на
стоки и транспорта била издадена фактура № 1365/15.02.2015г. на обща стойност
108 388.80 лв. с ДДС, разписана от тогавашният управител на ответното дружество
- Х.М.. Твърди се, че между страните не е съставен писмен договор за
покупко-продажба, както и писмено не са уговоряни срокове на плащане на
продажната цена.
Съгласно протокол
за прихващане на взаимни задължения, взаимно разписан на 14.03.2019г.,
дължимата от „М. Гардън“ ЕООД сума по процесната фактура в размер на 103 388.80
лв. е прихваната със задължения на ищеца към ответното дружеството в размер на
33 512.90 лв., при което дължимата сума по процесната продажба остава в размер
на 74 875.90лв. Тази сума и към настоящия момент не е погасена. Сочи се, че
съгласно чл.303а, ал. 3 от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура
или на друга покана за плащане. Ответникът не е изпълнил задължението си да
плати договорената цена в посочения от закона срок - до 01.03.2015 г.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор, с което размяната на
книжата е приключила.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията
на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Обстоятелствата, на които ищецът основава
претенцията си, сочат на възникнало между страните по
делото облигационно правоотношение, основано на
неформален договор за покупко-продажба на стоки, като предвид въведените
твърдения за липса на изпълнение на задължението на купувача за плащане на
договорената цена следва
да се приеме, че е заявен за разглеждане иск за реално изпълнение на договорни
задължения по смисъла на чл. 79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД и
вр.чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, с оглед претенциите за присъждане на
уговореното между възнаграждение и лихви за забава.
Доказателствената
тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК,
като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си. В тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства : наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, точно изпълнение на задълженията си по договора, така също и размер
на дължимото. В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване по тези факти, като докаже възраженията си в отговора, както
и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, като при установяване на
горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил търсените суми.
С
оглед така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковите
претенции за основателни по следните съображения: Като писмени доказателства по
делото са приети – фактура №1365 от 15.02.2015г., разписана от доставчика на
стоките ЕТ „БГ-Агро-А.К.“ гр.Варна и купувача „М. Гардън“ ООД гр.Варна и
Протокол от 14.03.2019г. за прихващане на взаимодължими между същите страни суми,
разписан от представители на дружествата.
Фактурата
съдържа съдържа всички необходими реквизити и индивидуализиращи белези на
твърдените правоотношения, в т.ч. вид и количество на доставените стики, както
и на извършената транспортна услуга; посочен е и начин на плащане – с платежно
нареждане. Фактурата е разписана от страните по доставката.
В представения Протокол от 14.03.2019г. са подробно описани взаимни на страните
по делото задължения по фактури, включително процесната под №1365 от
15.02.2015г., задължението по която е посочено, че се прихваща до размера на
сумата от 33 512.90 лева, при което дължими остават 74 875.90 лева. Налице е извънсъдебно признание на неизгоден за
страната факт относно дължимостта на
вземането.
Фактурата
и протокола за прихващане носят подписи за ответното дружество, които не са
оспорени, при което се установява по несъмнен начин извършването на доставката
и приемането й от ответника.
Предвид
изложеното и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства,
анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че всички елементи
от фактическия състав на претенцията са доказани по несъмнен начин. Установява
се възникването на твърдените в исковата молба облигационни правоотношения, по
които ищецът Е предал на ответното дружество договорените стоки и е извършил
съответната траспортна услуга, при което за последното е възникнало
задължението за плащане на съответните суми. Вземанията са изискуеми и дължими,
настъпил е падежа за плащане, при съобразяване с разпоредбата на чл.303а, ал.3
от ТЗ.
Като
основателен и доказан искът следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора и предвид направеното от ищеца искане, в полза
на същия следва да бъдат присъдени сторените в хода на производството
съдебно-деловодни разноски в размер на 2995 лева - държавна такса.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „М.
ГАРДЪН" ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „В. Друмев“ №11 ет.1, ап.56,
представлявано от управителя Т.К.-Л. да заплати на ЕТ "БГ Агро-А.К." ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Бр. Шкорпил"
№ 31 А представлявано
от А.Г.К.сумата
от 74
875.90 лв. с ДДС,
представляваща дължима и незаплатена цена по неформален договор за продажба на
стоки - препарати за растителна защита, във връзка с която е издадена фактура №
1365/15.02.2015г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на завеждане на иска до датата на окончателното плащане на
главницата.
ОСЪЖДА „М. ГАРДЪН" ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „В. Друмев“ №11
ет.1, ап.56, представлявано от управителя Т.К.-Л. да заплати на ЕТ "БГ Агро-А.К." ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Бр. Шкорпил"
№ 31 А представлявано
от А.Г.К., сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 2 995 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :