О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 784
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия
в
закрито заседание на втори май
през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Т. Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при
секретаря
и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 397 по описа
за
2019 година.
С Решение № 2643 от
19.12.2018г., постановено по гр. дело № 3621/2018г. по описа на Районен съд –
Бургас е допуснат развод и е прекратен брака, сключен на 14.04.2010г. в
Нидерландия, Лейдсхендам-Воорбург, за което е съставен Акт № 3114/01.06.2010г.
между Р.А.П. и Т.Д.Р. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Изрично в цитираното съдебно решение съдът е постановил, че не се произнася по
въпроса за вината.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от Т.Д.Р. с постоянен адрес в Холандия и със
съдебен адрес *** – адвокат М.С.. В жалбата се посочва, че същата е насочена
против първоинстанционното решение, с което съдът е допуснал развод и е
прекратил брака между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Посочва се в жалбата, че решението е неправилно,
постановено при неправилни правни изводи от страна на съда и при допуснати
съществени процесуални нарушения, което е довело до постановяване на изцяло
неправилно решение. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е
недопустимо, тъй като производството пред Районен съд – Бургас не е съобразено
с изискванията на процесуалния закон, уреждащи хипотезата на представено пред
съда искане за прекратяване на брака чрез развод по взаимно съгласие. Посочва
се, че и двете страни са изявили желание за преминаване към развод по взаимно
съгласие и съдът е следвало с нарочно определение да констатира преминаването
на производството по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК, тоест – в развод по взаимно
съгласие и след като констатира отсъствието на сериозно и непоколебимо съгласие
за прекратяване на брака, е следвало да прекрати производство, а като е
продължил извършването на процесуални действия и е постановил акт по същество,
Районен съд – Бургас е допуснал постановяването на недопустим съдебен акт. В
жалбата се посочва, че съдът не е напътил страните към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора и това е съществено процесуално нарушение, при
положение, че от разменените между страните проекти за споразумение има
достатъчно индиции, че споразумение и доброволно уреждане на спора в конкретния
случай е напълно постижимо. По отношение неправилността на решението в жалбата
се посочва, че по делото не се установява между страните по делото да е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като по делото не са
ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока. Посочва се, че
първоинстанционното решение е мотивирано при неправилно тълкуване на
доказателствата, както и въз основа на изводи, направени от съда и небазирани
на никакви доказателства, а единствено и само на предположения и догадки. В
жалбата се претендира да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено
първоинстанционното решение, а в случай, че въззивната инстанция прецени, че
решението е допустимо, то да го отмени. Не се отправят искания за събиране на
нови доказателства пред настоящата инстанция.
По делото е депозиран отговор
на въззивната жалба от Р.А.П., в който се посочва, че въззивната жалба е
неоснователна и се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно,
обосновано и постановено без да са допуснати съществени процесуални нарушения.
В отговора се посочва, че производството пред първоинстанционния съд е
инициирано от Р.П. с предявяване на искова молба за развод и пред съда не е
било депозирано искане от двамата съпрузи за прекратяване на брака по взаимно
съгласие, тъй като такова не е постигнато и именно поради тази причина не е
направено и искане от страна на ищеца за преминаване на делото от исково
производство към развод по взаимно съгласие. В отговора се посочва, че са
неоснователни доводите, че съдът не е предоставил възможност на страните за
доброволно уреждане на спора чрез постигане на споразумение, тъй като от страна
на съда е била дадена такава възможност и са били направени опити за постигане
на такова споразумение, но такова не е постигнато. Изрично в отговора на
исковата молба се посочва, че страните са имали достатъчно време за постигане
на такова споразумение, но възгледите им за доброволно уреждане на спора между
тях не са съвпаднали. В отговора на исковата молба се посочва, че наведените
доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение са несъстоятелни, а
обжалваното решение е правилно и обосновано. Посочва се, че в отговора на
исковата молба не са направени никакви възражения срещу предявения иск, по
отношение на неговата основателност, нито са направени възражения срещу
фактическите твърдения в нея. В отговора се сочи, че правните изводи на съда се
подкрепят от събраните по делото доказателства, а не са плод на предположения и
догадки, а на правилно и обективно установена фактическа обстановка. Не се
отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Производството пред Районен
съд – Бургас е образувано въз основа на депозирана искова молба от Р.А.П.
против Т.Д.Р., с която се претендира да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде прекратен сключения помежду им граждански брак като дълбоко и
непоправимо разстроен без съдът да се произнася по въпроса за вината.
По делото е депозиран писмен
отговор от Т.Д.Р., в който се отправя искане на страните да бъде дадена
възможност да сключат споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на
брака.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 267 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба от Т.Д.Р. против Решение
№ 2643 от 19.12.2018г., постановено по гр. дело № 3621/2018г. по описа на
Районен съд – Бургас.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис от постановеното
определение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.