№ 29899
гр. София, 26.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20231110110586 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Настоящото дело е образувано по искова молба на И. Е. М. против “Столичен
автотранспорт“ ЕАД, с която е предявен иск за заплащане на трудово възнаграждение, с
правно основание чл. 128 КТ.
Подадената молба отговаря на законовите изисквания на чл.127 и чл.128 от ГПК,
налице е надлежна активна и процесуална легитимация на страните, както и валидна
размяна на книжа, поради което предявените искове са процесуално допустими и следва да
бъдат поставени на разглеждане, обуславящо насрочване на делото в открито съдебно
заседание.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за която дата и час следва да
бъдат призовани страните. На страните следва да бъде съобщен, изготвения от председателя
на състава проект за доклад по делото; следва да се напътят страните към медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА публично съдебно заседание за 10.11.2023г. от 10,40ч., за която дата да се
призоват страните.
ДОПУСКА писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора на
исковата молба.
Съобщава на страните ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което
заемал длъжността “шофьор, автобус, сл. № 836”. Страните били постигнали съгласие
работодателят да заплаща основно трудово възнаграждение в размер 1265 лева и
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 16% от основното трудово възнаграждение. В исковата молба са наведени
твърдения, че полученото трудово възнаграждение за м. декември 2022г. било с 215 лева от
дължимото. Ищецът поддържа, че посочената разлика представлявала направена от
работодателя удръжка поради констатиран преразход на 80 литра гориво. В исковата молба
са развити съображения, че работодателят не е издал заповед по чл. 210 КТ, като последният
се позовал на клаузите на чл. 7 и чл. 8 от трудовия договор, даващи му право да направи
удръжки от трудовото възнаграждение на работника в размер на констатираните липси без
да спази регламентираната в чл. 210 КТ процедура. Ищецът излага доводи, че подписването
на трудовия договор не представлява съгласие по чл. 272 КТ работодателят на удържа от
трудовото възнаграждение суми, равни на установения преразход на гориво при изпълнение
на курсовете. Такова ще е налице само, ако работодателят е издал заповед по чл. 210 КТ,
срещу която работникът не е възразил.
На следващо място, ищецът сочи, че в случая не става ясно как е отчетен посочения
преразход на 80 литра гориво. Съгласно утвърдените със заповед № 299/ 17.12.2014г.
Правила за зареждане на гориво, всяко зареждане на автобусите следва да се извършва
задължително до пълен резервоар след приключване на работното време. Според
работодателя, причина за установения преразход е обстоятелството, че в последния ден на м.
ноември 2022г. автобусът не е зареден. Поради тази причина на следващия ден- 01.12.2022г.,
е било е заредено гориво в по- голямо количество. На 11.12.2022г. автобусът не е бил
зареден с гориво, а на 18.12.2022г. и 19.12.2022г. е установен преразход на гориво,
съответно от 14 литра и 16 литра. Според ищецът сочи, че от така посоченото не става ясно
установен ли е преразход на гориво, съответно в какъв размер, за кои дни е установен такъв
преразход на гориво, дали същият се дължи на преразход или липси, или на
обстоятелството, че автобусът е зареден с по- малко количество гориво предния ден.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 215 лева, представляваща трудово
възнаграждение за м. декември 2022г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество “Столичен
автотранспорт” ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Ответникът релевира доводи, че съгласно подписания между страните трудов договор, при
допуснат преразход на гориво, стойността на посленото се удържа под средни пазарни цени
(чл. 7), като с подписването му работникът дава изричното си съгласие да се правят удръжки
от основното му трудово възнаграждение (чл. 8). С оглед изложеното, според ответника, с
подписването на трудовия договор работникът е дал съгласие да бъдат направени удръжки
от трудовото му възнаграждение в случаите, когато се установи хипотезата на чл. 7 от
2
договора, една от която е установен преразход на гориво.
В отговора са развито съображения, че със заповед № РД 09- 120/ 18.04.2019г. е
утвърдена Инструкция за стимулиране на водачи на моторни превозни средства (МПС),
сервизни работници и други в “Столичен автотранспорт” ЕАД за пестеливо изразходване на
горива, експлотационни течности и гуми. Съгласно чл. 9 от Инструкцията, след изтичане на
календарния месец, случаите на допуснат преразход на гориво се разглеждат от Комисия по
чл. 7, ал. 3. В зависимост от причината за преразход, той може да бъде по вина на водача,
когато при ежедневно следене на разхода на гориво и текущите проверки през отчетния
период констатираният преразход не може да се обясни с обективни причини; не е спазен
въведеният вътрешен ред за зареждане с горива. Със заповед № 299/ 17.12.2014г. на
директора на поделение “Земляне” са определени правила за зареждане на гориво. Съгласно
т.1 от тази заповед всяко зареждане трябва да се извършва до пълен резервоар след
приключване на работното време. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 от Инструкцията. при
техническа неизправност, водеща до преразход на гориво, водачът е длъжен да уведоми
ръководството на поделението. Ответникът сочи, че при извършената диагностика на
автобуса е установено, че липсват технически причини за установения преразход на гориво.
Същият поддържа, че съгласно протокол от проведено заседание на Комисията по ГСМ от
05.01.2023г. по отношение на ищеца е констатирана липса на 80 литра гориво.
В обобщение, ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
2. правната квалификация на претендираните от ищеца права- предявен е иск за
заплащане на трудово възнаграждение, с правно основание чл. 128 КТ.
3. кои права и обстоятелства се признават- обстоятелството, че между страните е
съществувало трудово правоотношение; отработването на трудовото възнаграждение за
процесния период.
4. обстоятелства, които не се нуждаят от доказване- обстоятелството, че между страните
е съществувало трудово правоотношение; отработването на трудовото възнаграждение за
процесния период.
5. всяка една от страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи
тежестта на доказване на изгодните за нея факти в процеса.
Относно иска по чл. 128 КТ:
Ищецът следва да докаже:
наличието на трудово правоотношение за процесния период;
отработване на трудовото възнаграждение;
размера на трудовото възнаграждение.
Ответникът следва да докаже
3
обстоятелството, че са били налице предпоставките да направи удръжка по реда на чл.
210 КТ от трудовото възнграждение на ищеца за м. декември 2022г.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение за процесния период и отработването на
трудовото възнаграждение.
НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че при постигнато по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, половината от разноските за държавна
такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация
или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2/. Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи
граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа на тел. 02/8955423 и ел. адрес spogodbi@src-bg.org, както и в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет.2, ст. 204 (сградата на СРС).
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по
делото съдебно заседание, като на ищецът се връчи и препис от отговора на ответната
страна.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4