РЕШЕНИЕ
№ 3981
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:Стефан Ис. Шекерджийски
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20221100101481 по описа за 2022 година
искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - Д. Г. С. , твърди че на 14.05.2021г., в гр. София, на пешеходна
пътека на кръстовището между ул. „Джон Ленън“ и ул. „Акад. Б. С.“, Х. Ц. Й., водач на л.а.
„Мерцедес НДК 320”, peг. № СВ *******, поради несъобразена скорост, дистанция и
недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС я блъснал, докато пресичала. За
настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който
бил отразен механизмът на произшествието.
Гражданската отговорност на деликвента била покрита от ответника - „ЗАД Д.Б. Ж.И
З.” АД.
Вследствие на настъпилото ПТП ù били са причинени няколко телесни повреди с
дълъг възстановителен период, съпътстван от интензивни болки и страдания, както и с
неизбежните битови неудобства и стрес от преживяното произшествие.
Уврежданията били: фрактура осис сакри ет луксацио артикулацио сакроилиака
синистри - счупване на сакрума зактиро, ЧМТ, охлузвания и натъртвания по тялото, закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация - тазови кости. При направено ЕМГ
изследване било констатирано, че има увреждания на нервите в областта на травмата -
фибуларни и тибиални нерви.
Към настоящия момент била в невъзможност за самостоятелна походка и не можела
да се обслужва сама. Болките били много силни.
Извънсъдебно застрахователят заплатил сумата от 15 000 лева.
По тази причина моли да се осъди ответникът да му заплати следното:
1
- сумата от 60 000 лева, обезщетение по щета № 0801-003470/2021-01, част от общо
дължимите 85 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2021г. до
окончателното плащане.
Ответникът – „ЗАД Д.Б. Ж.И З.” АД, оспорва иска:
- не оспорва застрахователното правоотношение;
- счита, че искът е прекомерен;
- оспорва причинноследствената връзка между ПТП и описаните в исковата молба
травми;
- прави възражение за съпричиняване – предприетото пресичане било без
съобразяване с отстоянието на приближаващите се МПС-а; поведението ù по време на
лечението ù не било адекватно;
- оспорва иска за лихви.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че л.а. е застрахован при ответника. Ищцата е пострадала при ПТП.
Вината на делнквента – Х. Й. (последният свидетел) е установена с Присъда № 340 от
6.12.2022 г. на СРС по н. о. х. д. № 16116/2021 г., влязла в сила на 29.06.2023г.: на 14.05.2021 г.,
около 18: 50ч., в гр. С., при управляване на моторно превозно средство-лек автомобил марка, , М. ", модел "Ц. ", с
регистрационен № ****** по ул. "Джон Ленън", с посока на движение от ул. "Фредерик Шопен" към ул. "Йордан
Йосифов", в района на кръстовището с ул. "Акад. Б. С.", нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в
чл. 120, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП): Когато преминаването на пешеходците през
пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е
длъжен след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването- да пропусне пешеходците, които все още се
намират на пешеходната пътека, като при извършване на маневра завиване наляво по ул. "Акад. Б. С." не
пропуснал пресичащата пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката му на движение пешеходка Д. Г. С.,
ЕГН: **********, реализирал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост й причинил средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на кръстцовата кост в ляво и изкълчване на
лявата кръстцово-хълбочна става, причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни и деянието е извършено на пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар и обозначена с
пътна маркировка М 8. 2, съгласно чл. 64, т. 3, б. "б" от Правилник за прилагане на ЗДвП, което представлява
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. "а", пр. 2, вр. ал. 1, б. "б‘‘, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК …
Има и Констативен протокол, от който е видно, че ищцата е пострадала докато е
пресичала по пешеходна пътека. Протоколът обвързва съда до доказване на нещо различно
от страната, която има интерес да го стори (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. №
768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от
17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по
т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
На 21.06.2021г. ответникът е получил извънсъдебната претенция на ищцата. Към нея
са били приложени констативен протокол и медицинската документация (л. 10). Отговорът е
2
от 08.10.2021г., а плащането от 07.2021г. (л. 34-5).
Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. Й. (показанията му са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е делинквентът). От показанията им се
установява, че: спомня си инцидента, когато бутнал ищцата, докато управлявал МПС. Не я
видял, тъй като била в сляпата точка (зад колоната на прозорците) на автомобила. След това
г-жа С. била адекватна.
Като цяло емоционалната окраска на показанията на свидетеля е следствие от опита
му да представи ситуацията в малко по-благоприятна за него светлина. Не се сочат каквито
и да са факти относно някаква хипотеза на съпричиняване, което означава, че тези показания
по-скоро не са необходими за установяване на релевантните по делото факти.
Депозирани са СТЕ и СМЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като
компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на първото в.л. в о.с.з. от 05.03.2024г., се
установява, че:
1. СТЕ: На 14.05.2021г. около 18,50 ч в гр. София по ул. “Джон Ленън” се е движил
л.а. марка “МЕРЦЕДЕС“, модел „ЦЛК320”, peг. № *******, управляван от Х. Ц. Й.. Водачът
се придвижвал от ул. “Фредерик Шопен” към кръстовището на ул. “Джон Ленън” с ул.
“Акад. Б. В С.”. Пътното платно на ул. “Джон Ленън” било покрито с асфалт, сухо, без
неравности, посипаности и наклони.
Движението през кръстовището на ул. “Джон Ленън” и ул. “Акад. Б. С.” било
регулирано със светофарна уредба, която в деня на произшествието работела с нормален
режим по схема на циклограмата. Движението на автомобили през кръстовището е
регулирано от трисекционна светофарна уредба, а преминаването на пешеходци било
регулирано от двусекционна светофарна уредба. Преминаването на пешеходците през
пътните платна на всяка улица се осъществявало през участъци обозначени с хоризонтална
пътна маркировка (М8.2).
Водачът на л.а. бил на стоп-линията, разположена на ул. “Джон Ленън” с цел
изчакване промяна на светещия забранителен/червен сигнал на светофарната уредба в
разрешителен/зелен. Междувременно ищцата се движила по левия тротоар на ул. „Б. С.” в
посока към кръстовището с ул. “Джон Ленън“.
В момента, в който водачът на л.а., видял светването на разрешаващ зелен сигнал на
светофара от състояние на покой, тръгнал и навлязъл в Т-образното кръстовище и започва
маневра завой на ляво по ул. “Акад. Б. С.” в посока към ул. “Йордан Йосифов”.
Едновременно с извършващият маневрата процесен автомобил, пешеходецът достигнал до
кръстовището, възприел разрешителен сигнал на светофара, регулиращ нейното движение,
огледала се и след като се убедил, че няма движение на МПС и е възможно да премине
безопасно, предприел пресичане на пътното платно на ул. „Акад. Б. С.” с посока към ул.
Джон Ленън” по обозначената пешеходна пътека.
Когато пешеходецът навлязла върху пътното платно на ул. “Акад. Б. С.”, л.а. се
3
намирал на около 12,90 м. от мястото на удара, движейки се в този момент с около 5,76
км/ч., а водачът му имал пряка видимост към движещата се в този момент срещу него
пешеходец. Водачът продължил движение в зоната на кръстовището и достигайки малко,
след средата на кръстовището предприел завой на ляво по ул. “Акад. Б. С.”. След
извършената маневра завой на ляво, автомобилът навлизал върху пешеходната пътека по
която се движел пешеходецът и след като тя вече била непосредствено пред автомобила,
водачът му я възприел, като опасност и реагирал с аварийно спиране. В този момент
автомобилът достигнал скорост на движение около 13,00 км/ч., но въпреки аварийната
реакция на водача настъпил удар.
В момента на удара пешеходецът се движил от дясно на ляво спрямо посоката на
движение на автомобила. Ударът на пешеходеца бил нанесен с предна дясна част на
автомобила, след което пешеходката, движейки се в крачка се подпряла с лява длан върху
предния капак. Тъй като левият му крак бил в процес на отвеждане и не бил стъпил с него
върху пътното платно, се “подкосил” отместил се назад, тялото на пешеходеца се завъртяло
на ляво около вертикалната си ос в следствие на инерционните сили и възникналият въртящ
момент, след което торсът политнал към предния капак и преден десен фар, обърнато с гръб.
Последвал удар в долната част на гърба на пешеходеца, тялото му започнало да бъде
“носено” от автомобила в продължение наоколо 1,70м., който вече бил в процес на спиране,
след което спрял и тялото било отхвърлено напред по посока на движение на автомобила,
падайки непосредствено пред него, където се установило в покой.
Причина за инцидента е субективното поведение на водача на л.а., изразяващо се в
липса на постоянен визуален контрол на пътната обстановка пред и ляво от автомобила. Той
имал всички обективни предпоставки да възприеме своевременно приближаването към
пешеходката и съответно да осигури преминаването му безпрепятствено. Имал е
техническата възможност да предотврати удара.
Чисто технически не е имало ограничена видимост и на двамата участници в
движението един спрямо друг, тоест тази видимост, която има водача спрямо пешеходеца,
по същия начин има реципрочна видимост от страна на пешеходеца към автомобила от
момента, в който автомобилът е тръгнала от стоп линията.
2. СМЕ: след ПТП на 14.05.21г. на ищцата, на 23 г., е поставена диагноза изкълчване
на лявата сакроилиачна става с дискретно счупване на ограничена площ и без разместване в
областта на форамина сакралия Ес 1-2 (първи и втори сакрални прешлена).
Това увреждане поради това, че таза анатомично и функционално е свързан с
движението на долните крайници реализира признака трайно затруднение движението на
долен крайник (левия крак) за срок не по-малък от 3 месеца при обичаен ход на
възстановяване.
В делото са приложени болнични листове и са дадени болнични от 14.05.21г. до
15.09. - 125 дни.
Това увреждане се дължи на действието на твърди тъпи предмети със значителна
4
кинетична енергия и добре отговаря да е получено при процесното ПТП и е в пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка с него.
При тази травма на задната част на пръстена на таза са получени и увреждания на
коренчета на лумбосакралния плексус към долните крайници - като остатъчни явления.
Това обяснява наличие на болки в кръста при натоварване - при интензивно ходене.
В последната етапна епикриза от 28.09.22г. е препоръчано извършване на мапнитно-
трезонанено изследване и провеждане на двигателна рехабилитация.
В делото има и амбулаторни листове с диагноза хронично следтравматично
главоболие, но във всеки документ с такава диагноза е отразено, че при ПТП е имало загуба
на съзнание. Експертизата държи да отбележи, че в епикризата от престоя в болницата
непосредствено след ПТП, консултанта неврохирург е отбелязъл: „…Неврохирург -
блъсната като пешеходец от лек автомобил. Контактна и адекватна. Без загуба на
съзнание. Няма нехирургичен проблем …“. По тази причина според експертизата диагнозата
„хронично следтравматично главоболие" не може да се свърже с процесното ПТП.
Постелен режим за 30 дена, като следва да се провежда рехабилитация.
Тази радикулопатия, която е на ниво на последния поясен първи кръстен прешлен,
като радикулопатия ще бъде с едно хронично протичане, на моменти ще боли, на моменти
ще минава, пълно излекуване няма да настъпи. Има счупване на долния прешлен, откъдето
минават тези коренчета от горе. Една радикулопатия, като не се притискат коренчетата се
чувства добре, но някой пък това, като се промени времето, това е ишиас. Увредата не е
перманентна, а на етапи, ще се появява, ще минава и отново.
Когато не е лекувана оперативно, когато не са сложени винтове, които да пречат таза
да се разтяга, когато тръгне плода да нараства при бременната жена, тогава практически не
би дало някакви сериозни проблеми с износване и нормално раждане на плода, защото тазът
тук не е фиксиран отзад много плътно, той си е оставен самостоятелно да си зарасне.
Пострадалата съобщава, че има болка при натоварване, при интензивно ходене. Но това не
би било ситуация на натоварване с някакви килограми от бременността, те не са чак толкова
много, един плод е около 10 -12 кг.
Няма регистрирана травма на главата.
Ищцата се е възстановила от травмата на таза, с посочените остатъчни явления.
от правна страна:
1. Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
5
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
Вероятно е имала болки, още повече веднага след инцидента и към момента на
операцията, които са отслабвали с течение на времето. Доказателства обаче за някаква
особена интензивност на неприятните усещания не са ангажирани.
Съобразени са:
- шок при настъпването на инцидента – 3 000 лева;
- според медицинската документация, не е могла да се придвижва около месец –
5 000 лева, а след това ограничената и подвижност е намалявала в срока на болничните до
4,5м. – 10 500 лева (за периода след първия месец);
- не се установяват настъпили или възможни усложнения, свързани с раждане, не се
установява и главоболие, в следствие от инцидента;
- епизодичните доживотни притеснения, свързани с нервните коренчета – 8 000 лева;
Общо 26 500 лева. от тази сума следва да се извади извънсъдебната престация –
15 000 лева = 11 500 лева.
За горницата искът е неоснователен.
Предвид присъдата на делинквента, СТЕ приета в това производство има смисъл
само, доколкото не установява каквото и да е съпричиняване. Ищцата е пресичала на
пешеходна пътека и то на зелен светофор. Няма ангажирани доказателства за някакво
странно или внезапно поведение. Водачът на л.а. е следвало да прояви повече внимание,
като на това място е бил длъжен да намали или дори да спре за по-голяма сигурност (арг. от
чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 37, ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 2 от ЗДП).
В тази ситуация, ищцата е могла да прояви евентуално повече съобразителност (това
обаче е чисто житейски, а не правен проблем), но тя е била с предимство и не е имала
задължение да предполага неправомерно поведение от страна на делинквента.
Не са ангажирани доказателства за неправилно лечение или неизпълнение от страна
на пострадалата на лекарски предписания.
2. Съгласно нормата на чл. 497 от КЗ, Застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от
двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Констативният протокол и медицинската документация са били достатъчни и не е
било необходимо да се иска каквото и да е допълнително. Ако все пак това е било сторено за
6
сигурност на дружеството, това не означава, че е отпаднало поставянето му в забава.
Лихва се дължи, считано от 05.07.2021г. (21.06.2021г. + 15 дена).
по разноските:
1. На процесуалния представител на ищеца се дължи възнаграждение (чл. 78, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА), тъй като близостта на ищцата с процесуалния й представител е
установена (л. 179) - Определение № 50635 от 24.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 34/2022 г., II т.
о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова: Въпреки изхода на спора, на адвоката на
ответничката по касация не може да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 и т. 3 ЗАдв., тъй като към момента на касационното производство ищцата, предвид влязлото в сила въззивно
решение в частта за присъждане в полза на ищцата на обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди в
размер на 40 000 лева, не се явява материално затруднено лице по см. на чл. 38, ал. 1, т., нито са налице
доказателства да е лице по см. на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАд., поради което не се ползва с право на безплатна
адвокатска защита по чл. 38, ал. 1 ЗАд.; и Определение № 50045 от 20.03.2023 г. на ВКС по т. д. №
34/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова.
Сумата възлиза на 1 435 лева.
На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от иска – чл. 78, ал. 3
от ГПК – 161,68 лева. Адвокат не може да претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съобразена е сумата от 200 лева.
По компенсация, а тя е допустима и в хипотеза на чл. 38 от ЗА, дружеството дължи
сумата от - 1 273,32 лева (Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І
т.о. на ВКС; Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; и
Решение № 288 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 783/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Б. Б.).
2. На основание чл. 77 от ГПК ответникът дължи сумата от 555,80 лева, държавна
такса и възнаграждение за вещи лица, съобразно уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, „ЗАД Д.Б. Ж.И З.” АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: р-н „Изгрев“, бул. „*******, гр. София,
представлявано от Б.И. и Р.М., e-mail: ********* **********, *********, да заплати на Д. Г.
С., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул. „******* *******, чрез адв. П., тел: *******, e-
mail: ********* (ССЕВ), сумата от 11 500 (единадесет хиляди и петстотин) лева,
представляващи застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 14.05.2021г. (щета №
0801-003470/2021-01), ведно със законната лихва, ведно със законната лихва, считано от
05.07.2021г., до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, част от общо дължимите 85 000
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕНА
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3
(близък) от ЗА, „ЗАД Д.Б. Ж.И З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
р-н „Изгрев“, бул. „*******, гр. София, представлявано от Б.И. и Р.М., e-mail: *********
**********, *********, да заплати на адв. Р. Е. П., личен № ***********, сумата от
1 273,32 (хиляда двеста седемдесет и три лева и тридесет и две стотинки) лева, дължимо
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска и направена компенсация
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, „ЗАД Д.Б. Ж.И З.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: р-н „Изгрев“, бул. „*******, гр. София, представлявано от
Б.И. и Р.М., e-mail: ********* **********, *********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, сумата от 555,80 (петстотин петдесет и пет лева и осемдесет стотинки)
лева, дължима държавна такса и възнаграждение за вещи лица, съобразно уважената част от
иска.
ОСВОБОЖДАВА в полза на „ЗАД Д.Б. Ж.И З.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: р-н „Изгрев“, бул. „*******, гр. София, представлявано от Б.И. и Р.М.,
e-mail: ********* **********, *********, сумата от 30 лева – Преводно нареждане от
26.05.2022г. (л. 99).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8