Р Е Ш Е Н И Е
№ 673
град Пловдив, 11.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор БОЙКА ЛУЛЧЕВА, като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД №85 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба на директор на дирекция „Обслужване“ при ТД НАП
Пловдив, чрез юрк. А., срещу Решение № 1942 от 17.10.2022, постановено по АНД №
3970/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е отменено Наказателно
постановление № 639006-F642200/02.06.2022г. на директор
на дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Пловдив, с което на „Роза бау“ЕООД, с ЕИК
*********, на основание чл. 179, ал. 1, пр. 3 от Закона за данък добавената
стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)
лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗДДС.
Касаторът счита,
че оспорваното съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно. Подържа се, че
с разпоредбата чл. 125, ал. 1 от ЗДДС се съдържат две отделни административни
нарушения, за които следва да се наложат две отделни административни наказания,
поради което процесното НП неправилно е отменено от първоинстанционния съд.
Иска се отмяна на оспорваното решение и потвърждаване на издаденото НП.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът -
„Роза бау“ЕООД, с ЕИК *********, не се представлява. С писмена молба-становище
от адв. М.С. – И. се оспорва касационната жалба, претендират се разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.
Разгледана по
същество касационната жалбата е основателна.
С обжалваното
наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност
на „Роза бау“ЕООД, с ЕИК ********* за това, че на 16.11.2021г. при извършена
служебна проверка в ТД на НАП Пловдив е установено, че дружеството, като
регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок (до 15.11.2021г.
вкл.) за подаване на отчетни регистри за данъчен период 01.10.2021г. - 31.10.2021г.,
съгласно чл. 125 от ЗДДС. Нарушението е квалифицирано по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС
и на основание чл. 179, ал. 1, предложение четвърто от същия закон е наложена
имуществена санкция на дружеството в размер на 500 лв.
Районен съд
Пловдив е счел, че от страна на наказващия орган неправилно е приложен закона,
тъй като за едно нарушение са наложени две наказания, а именно по процесното НП
за неподаване в срок на отчетни регистри по чл. 125 от ЗДДС и издаден друг
АУАН, въз основа на който и друго НП, за неподаване в срок на справка –
декларация по чл. 125 от ЗДДС за същия данъчен период като процесния. Районният
съд е обсъдил, че дружеството не е изпълнило едно задължение, а именно да подаде
справка – декларация и информация с отчетните регистри за м.10.2021г. в срок до
15.11.2021г., тъй като според закона тези две действия се извършват заедно.
Съдът е стигнал
до извода, че като е разделил на две вменените на дружеството нарушения,
актосъставителят и наказващият орган неправилно са приложили закона, като са
вменили в непълен състав извършеното деяние на административното нарушение. С
тези аргументи РС е приел, че оспорваното пред него НП е незаконосъобразно.
Решението е
неправилно.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде
справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 , декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000
лв. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите и отчетните регистри следва
да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период,
за който се отнасят.
Дружеството – ответник по касационната жалба, е регистрирано лице по
смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на вмененото му нарушение и в това
си качество е длъжно да подаде справка декларация и отчетни регистри за месец 10.2021г.
най-късно до 15.11.2021г., което не е сторено.
Административнонаказателното производство е проведено от компетентни за
целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.159б. Съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС декларацията по чл.125, ал.1 се подава до 14-то число на следващия месец. Съгласно чл.125, ал.3 от ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период. Съдът е отменил НП, като в противоречие със закона е приел, че неподаването на справка-декларация и отчетни регистри не представляват отделни нарушения, а едно нарушение.
При анализ на
съдържанието на санкционната разпоредба на чл.179, ал.1 от ЗДДС, съпоставена с
отделните задължения на регистрирания по ДДС субект– търговец, следва да се
направи извод за това, че както неподаването на справка-декларация по ДДС, така
и неподаването на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, съставляват отделни
административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл.179,
ал.1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко от задълженията – за подаване на
справка - декларация /по чл.125, ал.1 от ЗДДС/ и за подаване на отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС /по чл.125, ал.3 от ЗДДС/ са отделни такива на
задължения субект, относими към декларирането и съответно към отчитането му,
както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират посочените разпоредби
на ЗДДС. В случая настоящата инстанция, следва да се изхожда именно от
хипотезата на санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС, която отграничава ясно
две отделни изпълнителни деяния – както неподаването на справка -декларация по
чл.125, ал.1 от ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС, съответно неподаването им в срок. Изискването да се подават заедно,
предвидено в нормата на чл.125, ал.3 от ЗДДС, произтича от самия характер на
отчетните регистри, въз основа на които именно, съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС,
се съставя и справката - декларация. Точно заради това са предвидени и две
отделни хипотези на нарушения при неподаване, на който и да било от двата
документа, респективно неподаването им в срок. Ето защо и санкциониране на
нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл.179 от ЗДДС отделни
хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН. Отделно, не се установява и нарушение на правилото „не два пъти за едно и
също нещо“, като жалбоподателят не е и ангажирал доказателства друго
наказателно постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в
законна сила. При извършване на
преценката относно спазване на принципа на пропорционалност,
който иначе, съгласно практиката на СЕС е задължителен за държавите –
членки, както относно определянето на състава на нарушението, така и относно
тежестта на санкциите, се вземат предвид най-общо „елементите, които могат да
бъдат отчитани при определянето на глобата“ /решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ 2001, С-501/14, EU: C: 2016:
777, т. 41, решение от 22 март 2017 г. по обединени дела
С-497/15
и С-498/15, Euro T., т. 43/, като строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения /решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ -2001, С 501/14, EU: C: 2016:
777, т. 40 и решение по обединени дела С-497/15 и С-498/15, т.
42/. Спазването на принципа за пропорционалност
се осъществява именно чрез преценката по чл.28 от ЗАНН. Принципът на пропорционалност е относим категорично и към
формалните нарушения, извършени чрез действие или бездействие. В случая на
конкретното нарушение, с оглед на обстоятелствата, при които то е извършено, не
може да се обоснове извод, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност
от обичайните случаи на нарушение от този вид. Продължителността на забавата на
скрепените със срок задължения е един от критериите за укоримостта на деянието,
а в случая тя не е малка – близо месец при налично месечно задължение. Следва
също да се има предвид, че нарушената законова разпоредба е предназначена да
осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната
отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с
по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на
административни нарушения. Търговските дружества поради това и като осъществяват
тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да организират
дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно завишените
законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна регистрация.
Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при нулеви
стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на деклариращия,
така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността
на дейността.
Размерът на
наложената имуществена санкция от 500 лева, определена в рамките на диапазона,
посочен в закона от 500 до 10 000 лева, в тази насока държи сметка за всички
изложени и от жалбоподателя обстоятелства. Неоснователни са възраженията на
ответника по касация досежно обстоятелствата свързани със съставянето на АУАН и
неговото връчване. АУАН е съставен в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН като са
ангажирани доказателства по преписката
за търсене, необходимо за връчване на поканата. Последното е неосъществено, но
АУАН е надлежно връчен на упълномощено лице.
Предвид
посоченото и съдът намира, че преценката на Районен съд Пловдив е неправилна и
поради това като е отменил наказателното постановление съдът е постановил
незаконосъобразен съдебен акт. Решението следва да бъде отменено, а при
доказаност на нарушението следва да се постанови друго, с което се потвърди НП.
При този изход на спора направеното от процесуалния представител на
касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно,
което следва да бъде определено в размер на общо 160 лв. за двете инстанции.
Водим от
горното и на основание чл.63в от ЗАНН,
във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1942 от 17.10.2022,
постановено по АНД № 3970/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, като вместо
което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
639006-F642200/02.06.2022г. на директор дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Пловдив, с което на „Роза бау“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Перущица, ЖК Запад №8,
представлявано от Роза Мишева Тошкова, на основание чл. 179, ал. 1, пр. 3 от
Закона за данък добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 3
от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Роза бау“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Перущица, ЖК Запад №8, представлявано от
Роза Мишева Тошкова, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК
*********, сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: