МОТИВИ
ЯРП е предявила
обвинение против Д.В.М. *** за
престъпление по чл.170,ал.2,вр. ал.1 от НК.
По делото е приет за
съвместно разглеждане граждански иск
срещу подсъдимия от постр.З.Т.Т. *** в размер на 4000лв. за
причинените неимуществени вреди от
престъплението ,ведно със законната
лихва върху тях, считано от датата на
увреждането до окончателното им изплащане.Предвид искането на пострадалата,ЯРС конституира същата като
граждански ищец и частен обвинител в процеса.
В
с.з. участващия по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия,като
счита ,че същото е доказано от обективна и субективна страна.Държавния
обвинител пледира подсъдимия да бъдат признат за виновен, и да му се определи
наказание около една година лишаване от свобода, което на основание чл.66,ал.1
от НК да се отложи за срок от три години.Гражданския иск се преценя като
основателен и се пледира за уважаването.
Гражданския
ищец Т., чрез повереника си моли съда уважи иска в предявения размер и да се присъдят направените по делото
разноски.
Подс.М. участва в с.з., признава се за виновен
и чрез защитника си моли при
определяне на наказанието да се приложи чл.55 от НК.Гражданският иск се преценя
като неоснователен и недоказан.Алтернативно се прави искане, ако съдът го
приема за доказан да се съобрази със
съдебната практика и определи размера му
на 500 лв.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На основание
чл.373,ал.3,вр. с чл.372,ал.4,вр. чл.371,т.2 от НПК,съдът прие за установени
следните обстоятелства изложени от прокурора в обвинителния акт:
Свид.З.Т.Т. *** живеела сама в
къща, находяща се на ***.На 02.03.2014 година, вечерта свид.Т. се намирала в
дома си.Същата вечер подс.Д.В.М. *** бил в компания с приятели и консумирал
алкохол.Около 03.20 часа на 03.03.2014 год.подсъдимият М. отишъл до дома на
свид.Т. и започнал да чука по входната врата на къщата.Същият бил с качулка на
главата, която бил закопчал в предната й част, като по този начин от лицето му
се виждали единствено очите.Свид.Т. в този момент се намирала в дома си и
спяла.Като чула шума, идващ от входната врата, си помислила, че домашната й
котка драска по вратата и иска да влезе.В просъиено състояние отишла до
входната врата и я отворила, очаквайки да се появи котката.В този момент подс.М.
блъснал по вратата и изблъскал свид.Т. навътре.Тъй като последната не му
позволявала да влезе навътре, той започнал да я дърпа, за да се отмести от
входната врата и да й нанася удари в областта на главата и тялото.По този начин
я отместил от входната врата и влязъл в жилището.След това продължил да й нанася
удари в областта на главата и тялото, като я избутал навътре, към една от
стаите в къщата.Междувременно свид.Т. го молила да я остави и му казвала, че
няма пари. В един момент свид.Т. успяла да се освободи от подсъдимия и отишла
до терасата на къщата, където започнала да вика за помощ.Подс.М. излязъл също
на терасата и отишъл до свид.Т., като й казал, чс трябва да се разберат по
съседски. Междувременно свид.Т. взела телефона си, с намерението да се обади на
свои близки, при което подсъдимият си тръгнал.
Непосредствено след това свид.Т.
се обадила на съседите си -свид.С.Т. и С.Т. и им казала, че са я нападнали в
дома й.Дъщерята на последните двама - свид.Ц. Т. сигнализирала за случая на
тел. 112 и непосредствено след това тримата отишли до дома на св.Т..Междувременно
на мястото на инцидента пристигнал и полицейски екип, в състав - свид. В. Г. и
Я. И.- полицаи при РУП-Стралджа.Свид.Т. обяснила нЗ всички, за това, че съседът
й Д.М. е влязъл в дома й и е нанесъл побой.Св.Т. била в стресирано състояние и
уплашена, като по лицето й имало следи от кръв.
В резултат на нанесении побой
свид.Т. получила телесни увреждания, като имала наранявания в областта на
лицето и по тялото.Във връзка с причинените й телесни увреждания същата
потърсила лекарска помощ.
От заключението на извършената по
делото съдебно-медицинска експертиза се установяна, че по време на инцидента на
03.03.2014 год. свид.Т. е получила контузия на главата и врата , повърхностно охлузване с леко кървене, в
областта на левия ъгъл на устата,кръвонасядане в областта на задната повърхност
на долния край на дясната предмишница, повърхностна охлузна рана в областта на
задната повърхност на долния край на дясната предмишница, повърхностна охлузна
рана в областта на задната повърхност на дясната лакътна става и охлузвания в
областта на предната повърхност на дясната колянна става.Съгласно експертното
заключение получените от свид.Т. травматични увреждания съвкупно са й причинили
"временно разстройство на здравето, неопасно за живота".
Видно от справката за съдимост подс.М. е неосъждан .
Съдебното следствие
се проведе по правилата на Глава 27 от НПК.След
анализ на всички събрани по делото гласни и писмени ,съдът намери ,че
направените самопризнания от подсъдимите по чл.371,т.2 от НПК , се подкрепят
изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства- показанията на
свидетелите Т.,Г., И.,Ст.Т.,Цв.Т.,Ст.Т., от заключението на вещото лице,изготвило
съдебно-медицинската експертиза както и
от всички приобщени по делото писмени доказателства.Всички доказателства са
безпротиворечиви, логични и последователни, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен
начин фактите относно авторството, времето ,мястото и механизма на извършване
на престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С деянието си подсъдимия М. ,
както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.170,ал.2,вр л.1 от НК,тъй като на 03.03.2014 год. около 03.20 часа, в
гр. Стралджа, обл. Ямбол, *** влязъл в чуждо жилище, собственост на З.Т.Т. ***,
като употребил за това сила - блъскане по входната врата, дърпане на Т. и нанасяне
на удари по главата и по тялото й, като деянието е извършено нощем.
От обективна страна обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността
на жилището, прогласена в чл.33 от Конституцията на РБ.Изпълнителното деяние на
чл.170,ал.1 от НК се състои във влизане без право в чуждо жилище на друго лице
по един от точно изброените начини.От доказателствата по делото безспорно се установи ,че подс.М. е
проникнал в жилището на пострадалата
като е употребил за това сила- блъскане на входната врата , дърпане и нанасяне
на удари по тялото и главата на Т..В
конкретният случай подс.М. е осъществил и квалифициращия състав на престъплението по ал.2 – извършил е деянието
нощем.
От субективна страна деянието извършено от подсъдимия с пряк
умисъл.Същият е съзнавал ,че чрез употребената сила прониква в чуждо
жилище.Съзнавал е обществено опасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено опасните последици.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО
НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
Съдебното следствие се проведе по
реда на чл.373,ал.2 от НПК, при което съдът определя наказанието лишаване от
свобода като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а когато
едновременно са налице условията и по чл.55 от НК,съдът прилага чл.55 от НК, ако е по- благоприятен за
дееца.За извършеното от подс. М. престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода от една до пет
години.
При индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия съдът взе предвид от една високата обществена опасност на
деянието, а от друга чистото съдебно минало на подсъдимия, оказаното съдействие
при разследването, добрите характеристични данни, младатата му възраст,
осъзнаване на вината, изразеното съжаление и липсата на други противообществени
прояви, което води до извода ,че това е инцидентен случай в неговия живот.Поради
това съдът намери ,че спрямо него и най- лекото предвидено в закона наказание
от една година лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко и му наложи
наказание от седем месеца лишаване от свобода при условията на чл.55,ал.1,т.1
от НК
Съдът прецени, че по отношение на
подсъдимия са налице материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК – наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода, М. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер
и с оглед личността на подсъдимият съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително
последният да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода,
поради което отложи изпълнението на наложеното наказание от седе месеца
лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК ОТ ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ
Пострадалата Т. е предявила
против подсъдимия М. граждански иск, с който претендира да й бъде заплатено
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на нанесените и удари
в размер на 4000 лв., в едно със законната лихва от датата на причиняване на
увреждането до окончателното изплащане, както и
направените разноски по делото.
Основанието на гражданския иск в наказателния процес е
деянието, а не престъплението, в което се е изразило. Това означава, че
гражданската отговорност за вреди на деликтно основание по чл.45 и сл ЗЗД може
да бъде ангажирана дори и когато липсва престъпление, но се установи извършено
деяние и настъпили вреди за пострадалия, между които има пряка причинно-следствена
връзка- арг. от чл.307 НПК. В настоящия случай се установи, че подсъдимия, чрез
нанасяне на удари в областта на главата и тялото ,довели до последващо падане
на земята на пострадалата,причинил на същата
лека телесна повреда, изразяваща се контузия на главата и врата , повърхностно охлузване с леко кървене, в
областта на левия ъгъл на устата,кръвонасядане в областта на задната повърхност
на долния край на дясната предмишница, повърхностна охлузна рана в областта на
задната повърхност на долния край на дясната предмишница, повърхностна охлузна
рана в областта на задната повърхност на дясната лакътна става и охлузвания в
областта на предната повърхност на дясната колянна става..От заключението на
СМЕ се установява, че оздравителния процес на получените телесни увреждания,
при правилното му протичане е с продължителност
около 10-12 дни. Изложеното по безспорен начин обуславя наличието на претърпени
от Т. болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с
извършените спрямо нея противозаконни действия от подсъдимия, като по делото не
са налице данни пострадалата да е допринесла с поведението си по някакъв начин
за настъпването им. След преценка на
конкретните обстоятелства съдът счете, че на основание чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД на гражданския ищец следва да се
присъди обезщетение в размер на 1500
лв., които съответстват на тежестта и характера на претърпените от нея
неимуществени вреди, като за разликата до претендираните 4 000лв. искът като
неоснователен и недоказан съдът отхвърли. На основа чл.84, ал.3 ЗЗД
обезщетението следва да бъде заплатено заедно с лихвата за забава считано от
датата на увреждането, а именно 03.03.2014 година до окончателното изплащане.
При този изход на
делото, тъй като подсъдимия беше признат за виновен, на основание чл.189,ал.3
от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените
по делото разноски общо в размер на 240лв.,от които 170 лв., направени от ОД на
МВР-Ямбол по сметка на републиканския бюджет и 70лв. ДТ върху уважения граждански иск в полза на бюджета
на съдебната власт по сметката на ЯРС. Съдът
осъди подсъдимия да заплати на гр. ищец и направените от него разноски в размер на 500 лв.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: