№ 482
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000501574 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 17.03.25г. /с участието на секретаря Крайнова/ въззивно
гражданско дело № 1574/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-8 състав от 22.03.24г. по г.д. № 10994/21г. е уважен /частично: за
сума в размер на 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди/ иск по чл. 432 от КЗ на Г. С.
против ЗАД „Армеец“ АД.
Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:
От Г. С. – в отхвърлителната част /ищецът претендира присъждане на допълнително
обезщетение в размер на още 30 000 лева, заедно със законната лихва върху същото/.
От ЗАД „Армеец“ АД – изцяло /при условията на чл. 263, ал. 2 от ГПК/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства
/писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията –
възраженията на страните/ удостоверяват, че:
На 17.09.16г. – Б. М. е причинил ПТП-е /при управление на МПС-во/.
Ищецът поддържа, че е претърпял /заради инцидента; в качеството си на пострадвал от
ПТП-е/ травми – увреждания /като следствие от това – физически болки и психически страдания -
неимуществени вреди/. С оглед това Г. С. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 432
от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗАД „Армеец“ АД.
Жалбите са неоснователни /атакуваното решение е постановено в съответствие със
закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:
Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а
именно: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат,
причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на МПС-во и
наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Б. М. и ЗАД
1
„Армеец“ АД/ са установени /в рамките на производството пред СГС/ с писмени, гласни и
експертни доказателства /в това число и с влязло в сила НП/.
Съдържанието на разменените пред САС книжа /преценено в контекста на правилата по
чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на този етап от процеса/
спорът между страните се съсредоточава относно обстоятелствата – какъв размер обезщетение за
неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на
ищеца и налице ли е /съответно в какъв размер/ съпричиняване на процесния вредоносен резултат
/по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.
В тази връзка /досежно посочените спорни обстоятелства/:
Относно размера на обезщетението:
Събраните в процеса /от първоинстанционния съд/ писмени доказателства /медицински
документи/, експертни /медицински експертизи; в това число и обясненията на вещите лица от
съдебните заседания/ и гласни /свидетелски показания/ удостоверяват /преценени в съвкупност/
всички обстоятелства, които са релевантни за преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно: вида и
естеството на причинените на ищеца травми /увреждания/: контузия на главата и мозъчно
сътресение /лека степен, без загуба на съзнание, без остатъчни неврологични последици/; контузия
в областта на шията /без фрактури/; травма на опорно – двигателния апарат /без фрактури/;
предприетото медицинско лечение; протеклият възстановителен период; настоящото здравословно
състояние на пострадалия; медицинската перспектива на уврежданията; негативната рефлекция,
която са оказали травмите в психическата сфера на Г. С. и в начина му на живот /непосредствено
след инцидента и за период след това/; обстоятелството, че при ищеца са били налични
дегенеративни изменения /стари – отпреди инцидента/ на опорно – двигателния апарат
/медицинската експертиза изрично акцентира на този факт, съобразявайки съдържанието и на
релевантните за тази констатация писмени доказателства – медицински документи/.
Всички изброени обстоятелства обосновават определяне на обезщетение в размер на
20 000 лева. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към
доводите на СГС /изложени в контекста на принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД/.
Относно спорното съпричиняване:
Събраният в процеса доказателствен материал /описан по-горе/ налага извод, че
пострадалият /в качеството си на велосипедист/ се е движел по пътното платно и в противоречие с
правилото по чл. 80, т. 2 от ЗДвП, и по опасен начин /между МПС-ва, с бърза скорост, при
натоварен трафик/. Тези обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на цялостния
механизъм на инцидента/ следва да се окачествят като стоящи /от една страна/ в причинно-
следствена връзка с настъпването на ПТП-е /предвид констатациите на техническата експертиза и
показанията на разпитаният свидетел в тази насока/ и като /от друга страна/ съществено
допринасящи /по смисъла на л. 51, ал. 2 от ЗЗД/ за настъпване на инцидента /и на вредоносните
последици от същия/. С оглед това: горната сума следва да бъде редуцирана с 50% /както е сторено
от СГС/. Настоящият съдебен състав препраща /в хипотезата на чл. 272 от ГПК/ и към тези
съображения на първоинстанционния съдия.
Доводите на жалбоподателя в горната насока не могат бъдат споделени: едната част от
тези доводи касае виновността на водача на МПС-во /която е доказана по делото надлежно и няма
отношение към правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/; другата част от тези доводи – не намира опора в
/а напротив – противоречи на/ посочената по-горе императивна правна норма.
Тезата /застъпена във въззивната жалба на ищеца/, че същият се е движил правомерно
/и безопасно/ както следва: по пътното платно, заедно с колони от МПС-ва, при интензивен трафик,
заобикаляйки всички автомобили и т.н – не може да намери опора и в житейската логика /такъв
тип поведение принципно не може да се окачестви като съответно на конкретните пътни условия и
като безопасно/.
Върху горната главница се следва и законна лихва.
Актуалната съдебна практика постановява, че в хипотези като процесната – законна
лихва се следва от момента на извън-съдебното сезиране на застрахователя. В случая се
претендира лихва за по-кратък период /от по-късна дата/. Поради това: атакуваното решение
следва да бъде ревизирано в тази част /в полза на ищеца следва да се присъди законна лихва за
периода след 08.09.18г./при съобразяване на възражението на ответника по чл. 111, б. „в“, предл. 2-
2
ро от ЗЗД, което се явява – основателно/.
В полза и на двете страни следва да бъдат присъди съдебни разноски /съразмерно на
изхода на спора пред въззивния съд/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-8 състав от 22.03.24г. по г.д. № 10994/21г. в частта, с която
искът по чл. 86 от ЗЗД на Г. В. С. против ЗАД „Армеец“ АД е отхвърлен за периода от 08.09.18г. до
08.09.21г.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД да плати на Г. В. С. законната лихва върху присъдената
главница в размер на 10 000 лева за периода от 08.09.18г. до 08.09.21г.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-8 състав от 22.03.24г. по г.д. № 10994/21г. в
останалата част.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ ЗАД „Армеец“ АД да плати на Г. В. С. 150
лева – съдебни разноски /държавна такса/ за производството пред САС.
ОСЪЖДА /на основание чл. 38 от ЗА/ ЗАД „Армеец“ АД да плати на адвокат К. М. 500
лева – адвокатски хонорар /за производството пред САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК/ Г. В. С. да плати на „Армеец“ АД
50 лева – съдебни разноски /държавна такса/ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за
производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3