Решение по дело №235/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на „**“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Е. Б., подадена чрез адвокат Д. М. – АК П. против Заповед за прилагане на принудителна административна марка /ЗППАМ/ № 24-1158-000088 от 13.03.2024г., издадена от Н. П. Й. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – П.*, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

В жалбата се излагат доводи за това, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна и постановена при съществени нарушения на материалните и процесуалните правила. Сочи се, че в атакуваният акт липсва посочване на датата, на която се твърди процесното управление. Иска се отмяна на акта и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адвокат М. поддържа жалбата. Пледира за отмяна на оспорената заповед по мотиви, изложени в нея. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Ответникът по жалбата - Н. П. Й. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – П., чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт З. В. оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна, по съображения подробно изложени в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсутко възнаграждение.

А. съд - Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Н. 13.03.2024г. А. Л. Н. управлявал лек автомобил - „Смарт Форту“, с рег. № [рег. номер], собственост на фирма „**“ ЕООД, ЕИК ** със законен представител Е. Е. Б.. В [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към кръстовище Мошино, до блок 37 е спрян за проверка от служители в сектор „Пътна полиция“. При проверката се установява, че водачът управлява моторно превозно средство без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, съгласно СРМПС ********* – категория М1. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Съставен е АУАН, серия GА, № 1254151 от 13.03.2024г., като същият е подписан без възражение и връчен на нарушителя на датата на съставянето му. С акта са иззети свидетелството за регистрация № ********* и два броя регистрационни табели с № [рег. номер].

Н. 13.03.2024г. е издадена Заповед № 24-1158-000088 от 13.03.2024г., от Н. П. Й. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – П., с която по отношение на дружеството представлявано от Е. Е. Б. е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, за това, че на 13.03.2024г., в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към кръстовище Мошино, до блок 37 при извършена проверка се установява, че процесното МПС - „**“, с рег. № [рег. номер] се управлява от А. Л. Н., който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, видно от СРМПС *** – категория М1.

От справка за собственост на МПС се установява, че жалбоподателя дружеството „**“ със законен представител Е. Б. е вписано в база данни като собственик на лек автомобил – „**“, с рег. № [рег. номер].

От справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната система на МВР относно правоспособността на водачи на МПС и наложени им наказания за извършени от тях нарушения, приложени принудителни административни мерки и съставени актове за установени административни нарушения се установява, че А. Л. Н. е правоспособен с категория А1 и притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********.

От справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната система на МВР относно правоспособността на водачи на МПС и наложени им наказания за извършени от тях нарушения, приложени принудителни административни мерки и съставени актове за установени административни нарушения се установява, че Е. Е. Б. е правоспособен водач с категории В, М и притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***

По делото е представена и приета Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОД на МВР - Перник, с която на основание чл. 43, ал. 4, във вр. с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР – П.* от съответните длъжностни лица между които в т. 1.8 са младши автоконтрольорите при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - П..

От приложената по преписката служебна бележка УРИ № 313р-9114 от 14.05.2024 г. издадена от директора на ОД на МВР - Перник се установява, че към 13.03.2024 г. издателят на процесната заповед заема длъжност - младши автоконтрольор І степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - П..

При така установените факти, настоящият съдебен състав на А. съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Доводите в тази връзка са следните:

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП са определени в приложената към преписката Заповед рег. № 313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОД на МВР - П.*. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от тази заповед, в която по т. 1.8 е оправомощен издателя на заповедта да прилага с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. В оспорваната заповед е посочена заповедта оправомощаваща нейния издател, като по делото не е спорно, че издателят на заповедта към дата 13.03.2024 г. заема тази длъжност. С оглед на това обжалваната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е обективирана в изискуемата по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и съдържа мотивите за издаването ѝ. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е изпълнено, когато са посочени фактическите основания и правната норма, която предвижда последиците от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици.

Срокът на принудителната административна мярка е определен конкретно от административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест месеца.

Оспорената заповед отговаря и на останалите изисквания за съдържание и реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е наименованието на акта, издателят и адресатът ѝ. Разпоредителната част е обективирана ясно, датирана и подписана е. В случая се явява необсновано оплакването за отсъствие на дата. Видно от процесната ЗППАМ, върху същата е отразена дата на издаване – 13.03.2024 г., която дата кореспондира и с датата на установяване на нарушението посочена в АУАН. Следва да се има предвид, че в указания срок е депозирана жалба и по никакъв начин не е нарушено правото на защита. С оглед на това не се констатира порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да доведе до отмяната й.

В обстоятелствената част на заповедта изрично е посочено, че А. Н. е управлявал МПС - „Смарт Форту“, с рег. № [рег. номер], собственост на „**“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Е. Б., без да притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. За така извършеното административно нарушение от водача А. Н. на нормата на чл. 150 от ЗДвП е съставен акт за установяване на административно нарушение. Приложена е принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП по отношение дружеството, представлявано от Е. Б., чиято собственост е превозното средство поради това, че на посочената дата, място и час, процесното МПС е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Изложените от органа мотиви са напълно достатъчни и същите кореспондират с посочените правни основания. По никакъв начин не е засегнато правото на защита на жалбоподателя, тъй като фактите са точно установени и същите са подведени под точната правна норма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на яснота по отношение на това на коя дата следва да се счита наложена ПАМ, съответно от кога е започнал да тече 6 месечният срок. В настоящия случай видно от АУАН и в съответствие с чл. 172, ал. 4 от ЗДвП – принудителната административна мярка е приложена със съставянето му. Видно от отразеното в него на 13.03.2024 г. са отнети СРМПС № ** и 2 бр. регистрационни табели с [рег. номер]. Н. посочената дата ПАМ следва да се счита за приложена, съответно от тази дата тече и определения в заповедта шест месечен срок.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав не констатира да са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които нарушения да са основание за отмяна на оспорвания административен акт като незаконосъобразен и които да послужат като самостоятелно основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Материалният закон е приложен правилно. За да бъде приложена конкретната принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е необходимо да бъде установено наличието на следните обстоятелства: принудителната административна мярка да се налага по отношение на собственик на пътно превозно средство, което моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някое от обстоятелствата: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. При наличието на тези регламентирани предпоставки административният орган е длъжен да приложи съответната принудителна административна мярка.

В конкретния случай няма спор относно това, че МПС – „//“, с рег. № [рег. номер] е собственост на „//“ ЕООД, ЕИК // със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Е. Б. - настоящ жалбоподател.

В конкретния случай няма спор и относно това, че водачът – А. Н. не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателката е да обори констатациите на органа. Видно от представената по делото справка за нарушител/водач, се установява, че лицето А. Л. Н. е правоспособен с категория А1. Процесният автомобил „**“, с рег. № [рег. номер] е лек автомобил от категорията М1, съгласно СРМПС *********. Категорията М1 се отнася за нуждите на регистрирането и отчета на МПС и съответства на категория В, категория каквато в случая Н. не притежава.

Въз основа на изложеното по делото е безспорно установено и доказано, че на 13.03.2024г. А. Н. е управлявал моторно превозно средство, собственост на дружеството „**“ със законен представител Е. Б., без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Деянието представлява административно нарушение посочено в разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е и основание за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" по отношение на собственика. Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за издаването на заповедта за ПАМ. Административната мярка е приложена за минимално предвидения в закона срок, за нарушение, което има висока степен на обществена опасност и е съобразена с постигане на целите й - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

С оглед изложеното, се приема, че са налице материалноправните предпоставки и административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на жалбоподателя е приложена предвидената в закона административна мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката.

Приложената принудителна административна мярка е съобразена и с целта, преследвана от закона, доколкото същата е установена както в обществен интерес, така и в интерес и на самия жалбоподател. Оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по–голяма степен от необходимото. Наложената ПАМ е в законоустановения минимален срок от 6 месеца. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в съответствие с чл. 6, ал. 5 от АПК. Въз основа на изложеното наложената принудителна административна мярка си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.

Правилно административният орган е приложил мярката. Административният акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принуда и е съобразен с целта на закона. При установено нарушение на управление на МПС, без водачът да притежава съответното валидно СУМПС са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП по отношение на собственика. С оглед на изложеното не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

По изложените съображения жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000088 от 13.03.2024г., издадена от Н. П. Й. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – П., следва да се отхвърли като неоснователна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение.

При този изход на спора следва да се уважи искането на пълномощника на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като жалбоподателя бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Перник сумата в размер на 100 /сто/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на „**“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Е. Е. Б. против Заповед за прилагане на принудителна административна марка № 24-1158-000088 от 13.03.2024г., издадена от Н. П. Й. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - П..

ОСЪЖДА „Т**“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Е. Е. Б., да заплати да заплати на ОД на МВР - П. съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.